Гладната кокошка

 Както добре знаете, гладната кокошка просо сънува. Следвайки този принцип руският президент Путин онзи ден се включи с предложение Русия да доставя петрол и газ на Европа след ограничените доставки в следствие на войната на Оранжевия тъпанар срещу Иран. Тя руската душа е безкрайно добра и всеопрощаваща, колко му е да забрави, че обяви целия ЕС за неприятелски и се опита да диктува условия преди 4 години, които ЕС отхвърли.

Не само това - предложението на Путин идва на фона на решението на ЕС да се откаже от руски газ до края на 2027 година и готви секира и за петрола. А 2027 година не е кой знае колко далече. Та путиновото предложение идва като бай Тошовата полунелегалност от едно време - той се криел от полицията, ама тя не го търсела. 

Ако се чудите какво става с държавите, които са се отказали от руските енергоносители, вижте Литва, Латвия и Естония. Те вече се отказаха и от руския газ, и от руския петрол, и от руското електричество, пък си живеят, нищо им няма. 

Та освен да му пожелая приятно сънуване на просо на Владимир Владимирович нищо друго не ми остава. Е, и да се усмихна ехидно.

Като Живков, като Брежнев

Комунистическите лидери от онова време имаха една слабост в биографиите си: не всички имаха подходящия героичен ореол в тях и трябваше да си го изфабрикуват постфактум.

Да вземем другаря Живков например: някъде имало стачка, говорил пред хората някакъв работник, но не се знаело кой и хоп - един ден се оказва, че това бил самият той, другарят Живков (Б. Кастелов,"Тодор Живков, мит и истина"). Това обаче става известно едва след 9 Септември.

Или пък "дорогой Леонид Илич". Той си изкарва войната като политкомисар и съответно, не върви да се прави на герой с такова военно CV, партийната пропаганда се впряга да му създаде легенда и хоп - веднъж подполковник Брежнев лично заляга зад картечницата, за да спре настъпващите фашисти (Д. Волкогонов, "Седемте вожда"). Оцелели свидетели на героичния му подвиг - йок! 

Роската Плевнелиев и той да не остане по-назад, тия дни се отдал на сладки спомени къде бил по време на 10-ти Ноември. Сетил се, че на връх самия 10-ти правил плакати и ходил на митинг. И както се пееше в една песен, нямаше кой да ни каже, че митингът беше седмица по-късно, на 18-ти.

Дали наистина ги е имало или ги е нямало въпросните плакати мисля, че въобще не е от съществено значение. Да се пишеш герой с четвърт век постфактум и то при положение, че семейството ти също е било от комунистическата номенклатура е много жалко и недостойно. 

Звъни Сталин на Жуков:

- Др. Жуков, имате ли план за превземането на Берлин?

- Тъй вярно, др. Сталин!

- А посъветвахте ли се с полк. Брежнев?

И това, за съжаление, показва какво дребно човече ни е президент в момента.

Номерът с оставката

Оставката на др. Тодор Живков

Бойко Борисов неведнъж, с блясък в очите и особена гордост в гласа е съобщавал, че в политиката се е учил от двама души - Тодор Живков и Царят. Не знам какво точно е гледал и какво е научил Борисов, но не ще да е много - то ако ставаше с гледане, кучето месар щеше да е.

Е, сигурно е понаучил някой правешки "маньовър" и някоя царска лакърдия от рода на "Ще ви кажа, като му дойде времето" и "Требе да гледаме положителното", като остава за нас да гадаем кое, колко и от кого.

Ето например, готовността на Бойко да подаде оставка, ако Парламентът (разбирай парламентарната група на ГЕРБ, щото те са най-много) промени забраната за пушене в заведенията няма начин да не е от торбата с правешки номерца на бай Тошо. Само за сравнение, самият Живков подава оставка през Ноември 1988 г, но тя не е приета тогава. В общи линии мотивите за отхвърлянето на оставката са "На кого ни оставяш, бащице?" и "Няма кой!“.

Не че сега циркът е по-различен -  някакво безгръбначно решило, известно с участието си в т.нар. "група Верту" решава изведнъж да демонстрира характер, вероятно след 3,5 годишно събиране на смелост и достойнство. Но се опитайте се да познаете как ще гласува Парламента и ако Борисов наистина подаде оставка като премиер каква ще е реакцията на останалите депутатчетата от неговата партийка? Плюс подкрепящите кабинета като Марио Тагарински например или духовният и физически педераст Яне Янев.

То не му е за пръв път на Борисов да плаши с оставка по незначителни поводи - и при приемането на Закона за конфискация на имуществото, и при заплахата от стачка срещу правителството и да дава пространни интервюта, в които да обяснява със сериозен тон и загрижен външен вид колко сериозно е положението! И както обикновено, само плаши гаргите и след това плазмодии като Бареков с месеци се занимават с въпроса "Какво би станало, ако наистина ...?".

Нищо няма да стане, разбира се, то светът е преживял и оставките и на Тодор Живков, и на Леонид Брежнев (все си мисля, че някъде четох за негова оставка от 1978 година), а за оставката на Сталин от 14.Октомври 1952 г да не говоря - и нито една не е била приета. Какво да се прави, в страните с народна демокрация подаването на оставка беше смятано дълги години за буржоазна отживелица. Или поне начинът, по който това го разбираха и вършеха в нормалните страни. 

Като едно намигване на Историята може да се отчете фактът, че през Ноември 1989 г. на Тодор Живков не му се налага да подава оставка - пленумът на ЦК приема подадената година по-рано оставка. Поне това да е научил от престоят си като пазвантин при Тато ще му е от полза.

Ако се разровим `в близкото минало, ще много бързо ще открием, че веднъж вече Бойко има една неприета оставка, но това беше преди почти 10 години. От тогава мина доста време, изтече много вода, добрите и лошите смениха отборите си по няколко пъти и вече им изгубихме спатиите, а и за доброто на Борисов е да има една на ум, че от скоро картите ги раздава Цветанов. Така че не е зле Бойкича да внимава какво и колко пъти подава. 

За да не гледа като кумира си в края на вечерта.

Sempre c'è perche*

Съжалявам, че не мога да намеря снимка как се целуват, сигурен съм че съм виждал. Масово изскачат

снимки на Брежнев с Хонекер (прословута) и Горбачов с Хонекер.

В добрите стари (разбирай съветски) времена първите партийни и държавни ръководители по света (в по-добрата му тогавашна половина) и у нас се избираха от ... е, официално от народа, но на народа му беше пределно ясно, че на върха е онзи, който е посочен  от Кремъл. Липсата на свободен избор беше компенсирана с безброй вицове за зависимостта на политиците от Кремъл. Като например този: през 1985 г. новоизбраният съветски лидер Михаил Горбачов прави първото си посещение зад граница именно в България. На летището е посрещнат по традиция от Тодор Живков и по традиция се целуват три пъти. Та вицът е, че на всяка от целувките се е провел следният диалог:

Живков: - Сменен ли съм?
Горбачов: - Не си!
Живков: - Мерси!

Е, такива бяха времената, както казваше другарят Лилов на по-късен етап. И макар че времената се смениха и по едно време у нас задуха вятърът на промяната, зависимостта на малка България от Големия брат си остана. И през добрите нови времена периодично си ни навиваха гайките, само че този път не от Изток, а от  Запад. А за да не се чувстваме като булката след първата брачна нощ се самоуспокояваме с глупости като "цивилизационен избор" и "евроатлантически ценности". Е да, и се научихме да се усмихваме гузно, да гледаме встрани и да се правим, че не забелязваме - например, когато поредният американски посланик се държи като генерал-губернатор (особено Пардю и Уорлик) или пък когато отвъд океана направо си назначават министри (Соломон Паси, Николай Младенов и Симеон Дянков). 

А бе на много неща се научихме, но-о-о-о ...неприятното чувство остана, както е казал Моше в един друг виц. 

Ти си голям световен лидер, но...

Тая с целувките обаче вече не върви и макар да е заменена с ръкостискане Борисов видимо няма късмета на Живков - първо се започна с новината за посещението на Борисов в САЩ, която беше направена не от Външно министерство, а от пресцентъра на МВР, след това премине през безпрецедентното триседмично "работно посещение" на Цветанов в САЩ за да се стигне но връщането му на родна земя и просташкото му държане като слон в стъкларски магазин още от стъпването му на родна земя - първо сви сърмите на президента Плевнелиев, после настъпи МВР да му помпа мускулите, а днес самият Борисов преживя своят 10-ти Ноември, макар и с наведена глава.

Та днешното изявление на Борисов, колкото и да се опитва да го мине като шега, колкото и да оригиналничи с "маршалския жезъл в раницата", колкото и да е привидно спокоен, няма начин да не напомни номинацията на Путин за кандидат-президент от Единна Русия, направена от действащия президент Медведев - малко така бодряшки, малко така с половин уста, малко така един вид "А бе сменят ме, ама аз съм пич и не ми пука, пък и без това сам щях да си ходя!".

Е да де, ама ние не сме Русия - на всички там беше ясно, че Медведев топли креслото на Путин. Тук какво, ще обърнем управлението на държавата на въртележка между тапири ли? 

Едва ли някой го е взел на сериозно Борисов с днешното му изявление - ако е било шега, доста тъпа е. Но поведението на Цветанов е факт, инструктажа му в Америка също. Така че, ако Борисов се наистина се е развълнувал защо пък Цветанов един ден да не извади маршалския жезъл от раницата си, първият отговор е: защото е по-тъп и от тебе!

Или както казват италианците - Sempre c'è perche! 
----------------
* Sempre c'è perche - винаги има защо (ит.)

Как говорят снимките?

Докато аз се правя на любител-фотограф на острова, някои хора си вадят хляба с фотографиране. Или пък ни казват с една снимка толкова неща, колкото три дни да ни говорят, няма да ни кажат.

Преглеждам новина в дарикнюз: "Борисов към БСП: Безпощадно за мен означава никога повече да не ви допуснем на власт".

Да се смея ли, да плача ли? И докато и тегля един коментар накратко, че все пак съм на работа, погледа ми попада върху снимките. Ето къде е новината. Дори може текста да се спести, само снимките говорят достатъчно красноречиво (копирам ги от сайта на Дарик). 

Ей го тъпанаря от Банкя: малко е в поза "Другарят Тодор Живков на ІХ конгрес на БКП". Само аз ли го забелязвам? Странно, мислех че има хора, които помнят и точно срещу това са се борили до 1989 г. А сега - язък им за усилията. Размахва ръце и обяснява как с безценната помощ на братския Съветски съюз през 1980 г. ще построим комунизЪма. Или демокрацията, в конкретния случай няма разлика. 

Снимката отговаря на заглавието - Борисов е в бойна готовност, намръщен, целеустремен, решителен. Десницата му чертае бъдеще за България без левицата на власт (в интерес на истината, и аз искам Станишев и Овчаров вън, ама на ...). Веждите му се сключват, гласът му се втвърдява - въобще, спукана и е работата на БСП. Само един поглед в очите на Бойко и виждаш бедното му детство, филиите с мас, гуменките на босо, храненето на зайците.

Е, снимката няма как да ни обясни как в доклади на посланиците на една страна до техните правителства Бойко е сочен за мафиот от средата на 90-те  - при това тия посланици бяха от добрите, когато ставаше въпрос за Румен Петков. Снимката няма и как да ни обясни как в същите тия доклади се споменава пишман - банкерката Цветелина Бориславова като шеф на обществена пералня със специално предназначение. Снимката (тая конкретно) не ги обяснява тия неща - не и стигат думите. Не обяснява как когато се споменават министър-председателите на Косово, Черна гора или Хърватия като покровителстващи трафик на наркотици, оръжие или жени нашите медии тиражират източниците и задават въпроси редно ли е това; а когато се нашето момче го нареждат в листата вече губим дар слово.

Но най-важното, което снимката не ни казва е как в продължение на години двама последователни посланици на САЩ посочват в докладите си до своите правителства, че новият български лидер е всъщност едно полуграмотно-полуобразовано селско парвеню, пробило си път напред с лакти и нахалство; а когато грамите излизат на бял свят, и видим всъщност, че и поредния ни Голям брат ние отредил ролята на обслужващ персонал - чак тогава с половин уста чуваме ... Congratulations, General.

Не ви ли напомня на някого?

За сметка на това следващата снимка в новината направо разбива статуквото. Тя ме върна в четвърти клас, когато учех преразказ по картинка. Няма да ми стигне ни времето, ни мястото, ни интернета, ако почна да описвам какво ми говори тази фотография. Например виждам мислите на Цецка Цачева (всъщност, тая женица толкова да си отговаря на името, просто няма на къде. Като кажеш Цецка Цачева трудно би могло човек да си представи нещо по-различно от закръглена лелка в климактериума). Те не са много, по-скоро са в категорията "Празни мисли на един празен човек". Снимката по-скоро показва колко високо и далече можеш да отидеш съгласно Теорията на вероятностите. Снимката ни казва също и че това не е за дълго, но няма кой да я чуе. А защо ли?

Защото на преден план е един обикновен плужек, едно безгръбначно и безмозъчно създание, издигнало се до главозамайващи висини благодарение на способностите да прави духовно фелацио. Всъщност, само духовно ли? Той е готов да ръкопляска още преди тъпанаря от Банкя да си е отворил устата, и е готов да ръкопляска до припадане, без прекъсване, до следващото му отваряне на устата.

Готов е да ръкопляска на нищоказването и да обяснява гениалният замисъл на нищоправенето.

И никой не иска да чуе снимката, която казва с тих глас "Колко такива като вас са похабявали такива като мен с присъствието си, а вече са само неприятен спомен..."