Една съученичка имах навремето, Мигленчето. С нея се познаваме даже от детската градина, там се засякохме малко, после тя зачезна нанякъде, отново се засякохме чак в 4-ти клас, та до 7-ми или 8-ми, не помня точно. Мигленчето, като влязохме в пубертета, нещо недоразвита си остана, нито дръпна на ръст, нито на цици, пък да кажеш че и крак имаше - ми не, не беше нито дългокрака, нито пък стройна. В средното не знам къде отиде, аз се преместих от квартала, после завърших, ходих казарма, университет и живота си тръгна - работа, фирми, а у България, а у чужбина. Но докато бяхме заедно в училище Мигленчето, колкото и нескромно да звучи, освен с външен вид не блестеше и с особени умствени способности. Забърка се дори веднъж в някакви интриги, настрои другите момичета от класа срещу себе си, то бяха едни срещи, едни причаквания след училище, пък до класната ходи даже някаква делегация, да я преместели в друг клас, но с това си и остана. Мигленчето беше върл защитник на всичкото бездомно кучета и котки, които се срещаха по улиците тогава, поставяше винаги животните над хората, щото "... това, дето един човек ще ти го направи никое животно няма да ти го причини".
Минаха години, отидох на Мартиника, а там имаше един монтажник, с когото служихме заедно във Враня за 3 месеца в края на 1997-ма. Говорим си с него един ден, кой къде е живял, кой кого познава и Пушката (монтажникът) като разбра, че съм живял в Младост 1 и казва "А бе, аз там познавах само едно момиче, Миглена".
Минаха още няколко години, веднъж един мой много близък приятел от 1-ви клас ми казва "Хайде да си организираме среща на класа, ама на тия, дето бяхме заедно от 1-ви клас". Организирахме си, на някои им хареса, почнаха да качват снимки по фейсбук и не знам още къде си, други видяха, поискаха и те да участват, та направихме още 1-2 срещи и на една от тях дойде, ха познайте кой, точно така, Мигленчето. Била в България да урежда някакви имотни дела и ако можело да се организираме много щяла да се радва. Организирахме се, Мигленчето дойде и аз я позагледах: бе, нещо едно време не беше така у циците, навремето никой нямаше. Има жени, които са ниски, но цицорести, има и ниски и слаби, Мигленчето определено не е от първия тип, гравитира около втория. Нещо на силикон намирисва работата. През това време тя седна около нас, обясни на всички в какво чудно място в Канада живее, каква красота е, колко е живописно, какви филми прави и как всички се избиват да я гледат, колко е търсена и така до края на вечерта.
Минаха още няколко години и така до тия дни, когато и попадам на профила у фейса и с ужас узнавам следното: първо, Мигленчето преди кинематографията в Канада е завършила УНСС в България, и то по времето когато това се разшифроваше като Утре Носете Съответната Сума и вървеше вица за оградата на въпросния университет (тоест, по мое време, когато и аз бях студент); второ, Мигленчето е върл фен на Костя Копейкин, и с нейния официален УНСС пуска и разни коментари по адрес на завършилия в Харвард Кирил Петков, споделя видеа на анти-ваксъри или, за да съм по-точен, на протестиращи против КОВИД-мерките.
Гледам и си викам: циците, айде, силикон ще си сложиш. Образованието и то, като не е УНСС ще е нещо друго, то в днешно време възможности бол, не е като преди 50 години. Верно, сигурно щото живееш в Канада те прави експерт на тема "Кирил Петков", то логично, след като женения за унгарка Георги Марков е експерт на тема "Орбан и Унгаршя". А анти-ваксърството и подкрепата за Костя са си на мястото, като ти знам умствения багаж от едно време то няма какво друго и да очаквам.
