Нюрнберг

 Гледах „Нюрнберг“. 

Мога да кажа само, че съм прекарвал и по-приятен начин 2 часа от живота си. Добра игра на Ръсел Кроу, но Рами Малек по мое скромно мнение може да играе успешно единствено занзибарски гей. Нито в последния Бонд му се получи да играе злодей, нито сега му се получават особено много нещата. 

Отделно самата история във филма е сбъсък между холивудското желание за грандиозен спектакъл и реалността на историята. Няма как да извадиш образа на Гьоринг като благороден рицар. Няма как да го изкараш несправедливо обвинен или да направиш от него втори Георги Димитров пред Имперския съд в Лайпциг (добра идея всъщност). И за капак идва Рами Малек като някакъв психиатър ли беше, психолог ли, няма значение - нещо не ми се вписва в образа на войник, няма значение какъв. Можеха някой друг да викнат, мое скромно мнение.

Слабото място на сценаристите е, са направили филм със заглавие „Нюрнберг“, но всичко е концентрирано по оста Херман Гьоринг - Дъглас Кели. Останалите герои са само за фон, а проблемът е, че освен Гьоринг в Нюрнберг подсъдими са били и Рудолф Хес, и Дьониц, и Кайтел, и Йодл, и Калтенбрунер, и Рибентроп - все доста интересни личности. А освен Гьоринг единствено подчертаха Щрайхер и Лай - ся, извинявайте, ама до Гьоринг имате Хес, Рибентроп - аре моля ви се, те какви са били, кифладжии на Райха?

И за капак какъв го играе Рами Малек - психиатър. Абе цял филм за Нюрнбергския процес имате, с Херман Гьоринг в центъра - можехте да покажете как е събирал предмети на изкуството от окупираните страни, можеше и показанията му от Лайпцигския процес да включите, можеше и даже до Първата световна война да се върнете, все пак е бил пилот тогава - два часа филм правите и го обръщате на някакви задушевни беседи между психиатър и затворник.

Можеше и по-добре.

Изводите от международния икономически форум

 Имам си няколко източника на информация какво става с руската икономика - в един сайт следя цените на дребно, в туитър в няколко профила гледам клипчета, когато качат как руснаците се оплакват от поскъпването на стоките, гледам и клипчета в youtube като това например, отделно следя и руската секция на ВВС и разни руски вестници и сайтове, макар че те са много ненадежни заради вихрещата се там цензура. С цензура или без обаче руснаците не могат да скрият проблемите си в икономиката: прословутото им "импортозамещение" от 2014 г не проработи, няма как да смениш ементалът и гаудата с "Российский сыр", шампанското Moet&Chadon със "Советское шампанское", Ауди с Лада Гранта и Филипс с Витяз и да си мислиш, че всичко ще е както преди и няма да усетиш разликата. Повярвайте ми, и шоколад Кума Лиса се ядеше, ама някакси предпочитам тези на Милка и Сушард. 

Откакто започна войната и въведоха новите санкции ония балъци съвсем изгубиха връзка с реалността. Едно на ръка, че световни брендове се изтеглиха от пазара им, отделно започна да им куца икономиката веднага - тук спираме производство заради липса на части, там ограничаваме експлоатацията заради липса на резервни части, в Аэрофлот стюардесите вече следят за консумацията на тоалетна хартия по време на полет, в първите дни след началото на войната копирната хартия първо поскъпна, после и поизчезна - примери много. 

Делът на руската икономика от световната такава се сви от 2,5% за миналата година до 1,5% в момента. 1,5% за страната, която има най-големите запаси от всичко на света, от всичко, за което се сетите. И която би трябвало да може да изхранва и изнася, а не да гладува и да внася. Стъпвайки на тези 1,5% руският президент Путин организира в Санкт Петербург ежегодния Международен икономически форум, на който този път присъстваха представители само на приятелските на Русия страни - Беларус, Армения, Казахстан, Сирия (сигурно пропускам някого) и най-екзотичните - гости от ДНР, ЛНР и афганистанските талибани. Няма какво да се лъжем, целта на тазгодишното издание на форума е да излъже руснаците и света, че руската икономика не е леко умряла, само временно неразположена. Че Русия има приятели, има откъде да внесе, ако и се налага нещо. 

Има дръжки.

В заключителната си реч Путин надълго и нашироко обяснява как санкциите не проработиха, как трудностите се преодоляват, как е въпрос на време руската икономика отново да стане водеща в света (каквато никога не е била), как ръководителите на западните държави наказват на първо място собствените си избиратели и икономики. Липсват само новините за небивалия трудов ентусиазъм, обхванал руските трудещи се, нови стахановци и примери за трудови подвизи и героизъм. 

И тук се сетих за един друг бункерен герой, който до последно също не вярваше в колапса и рухването на неговия си свят. Докато руските бомби падаха на 100 м от бункера му, той преместваше несъществуващи армии и контраатакуваше с вече ликвидирани подразделения. Докато се водеха ожесточени боеве в улиците около бункера му, той се срещаше с дечица от Хитлерюгенд и ги ободряваше, че трябва да издържат съвсем малко, колкото да дойде помощ отнякъде. А него всички го помним как свърши.

Дахау

Вратата с прословутия надпис пред всеки концлагер

В събота си направих разходка до Дахау. И естествено, основната ми цел беше тамошният концлагер. Аз от години планирам да посетя и Освиенцим, но засега все го отлагам, така че и концлагерът в Дахау върши работа.

Честно да си призная, нямаше го онова угнетяващо и смазващо усещане, което съпътства разказите за концлагерите. Единственото, което ми минаваше през главата през цялото време беше как може хората да впрегнат толкова усилия, енергия и време за да създадат нещо толкова ужасно, смъртоносно и унищожително. 

Снимка на плаца на лагера

Новият крематориум

Пещите в крематориума

Газовата камера, в която е ставало умъртвяването с Циклон Б

Оригиналната врата, която е била обект на посегателство преди време.

Отличителен знак за капо

Дървена купа за победителя в турнира по футбол, връчена един-единствен път 
през 1945

Затворническа униформа

Златна коронка и игла на концлагерист

Лични документи и снимки на концлагеристи

В музея на концлагера има специална част, посветена на това как всъщност се 
стига до идването на Хитлер на власт.

С плакати "За" ...

... или "Против" Хитлер на различни партии, най-вече социалдемократи и центристи.

Бараките са разрушени с изключение на две от тях; на мястото на останалите има само плоча с  номера
на бараката.

Оградата и ровът пред нея.

Спалните в бараките с наровете

Паметна плоча в памет на загиналите румънски евреи.

... или на загиналите италианци.

И откъде ли не всъщност. В стаята с паметните плочи има компютър, на който може да се провери по 

националност за загинали в лагера. Потърсих за българи, нямаше.

Тъкмо на време

90 жени се оплакаха от сексуални посегателства навръх Нова година в Кьолн.

И докато кметицата на Кьолн ги посъветва да стоят на "една ръка разстояние", а канцлера Меркел е "ни шагу назад" по отношение на политиката към емигрантите, в Германия преиздават ”Моята борба”. Е, сега някои ще кажат, че е за да опровергаят теориите на Хитлер, ама айде нема нужда от такива опровергавания, дето се вика, предния път го отнесоха евреите, сега е нечий друг ред.

Няма да се учудя, ако след няколко месеца почнат да ремонтират жп линиите до Бухенвалд и Освиенцим. ...