Аз не съм Шарли

Поредната Макарена залива света!

Аз не съм Шарли!

Не защото одобрявам тероризма, избиването на хора, още повече невъоръжени или пък ми харесва ислямския религиозния екстремизъм.

По друга причина.

Това, което се случи в редакцията на "Шарли ебдо" за мен е логично и очаквано. Напълно отговаря на поговорката "Каквото дирили - намерили". То бива свобода на словото, то бива демокрация и "евроатлантически ценности" или каквито още глупости може да се измислят, ама да седнеш да си правиш ташак с религията на мюсюлманите и да си мислиш, че ще ти се размине само защото си много голям пич ... как ще стане тая?

Пък и не му е за пръв път на европоцентричния свят да се изсира на метенето и после с цялата си наглост да обявява, че това било свобода на словото и че мюсюлманите са тъпи и прости варвари, които нищо не разбират от свобода и демокрация.

Да ви пикая на свободата и демокрацията, ако това ви е разбирането за тях. Значи ние можем да си правим ташак с религията им, а мюсюлманите през това време трябва да се срамуват, че си забулват жените, така ли? Ма някой сега ще ми посочи карикатурите на Исус Христос в "Шарли ебдо" като оправдание за карикатурите на Мохамед - я се спрете за малко! Когато арабите почнат да пускат карикатури на Исус Христос в техните вестници, тогава може да говорим за реципрочност или въобще, за свобода на словото в този му смисъл.

Ма арабите не го правят, нали?

Тогава какво и кого защитиха световните лидери преди няколко дни в Париж? Свободата на словото или двойния морал? Французите вече отидоха в другата крайност, почнаха да арестуват и съдят наред на принципа "Който не е с нас е против нас", какво по-нататък?

Чакайте малко, нали за свободата на словото стана дума? Или не? Нали там почнаха разни счупени моливи да се появяват по новините от Париж, хаштагове, je suis Charlie ... или греша нещо? 

Има нещо много изкривено в цялата тая история.

Аз може и да не обичам много-много мюсюлманите, но смятам, че имат точно толкова право да изповядват религията си, колкото аз имам своето да изповядвам моята.

Може и да разказвам вицове, в които "главният герой" е мюсюлманин, но поне не го правя толкова урбулешката, както датските и френските журналисти. Пък и има разлика между виц, който си прочел в Интернет (и който във всяка страна има различен вариант) и карикатура, която си измислил и публикувал.

Аз лично не бих бил в състояние да снимам спокойно нечие убийство от прозореца си и секунди след това първата ми работа да бъде да го кача във Фейсбук. 

За мен лично как се е разпространявал хаштагът Je suis Charlie по света нито е новина, нито ме вълнува!

А иначе да стреляш по беззащитни хора, полицаи в гръб или да взимаш заложници и да ги убиваш хладнокръвно е нещо, което едва ли има нормален човек по света, който би оправдал. 

Ама тия работи първо не се оправят с хаш тагове, и второ - преди да почнем да правим маршове на солидарността е добре да си погледнем в собствената градинка.

Понякога те се завръщат

Имаше време, в което София беше нашарена с графити "Четете Библията" и "Покайте се". Беше доста отдавна, в началото на 90-те и беше резултат от инвазията на разните секти. Пастори и всякаква друга паплач плъзнаха да ловят риба в мътна вода и доста млади хора увлякоха със себе си (сред тях и Фани с големите цици от квартала, което на времето си беше загуба откъдето и да го погледнеш) - дори мен веднъж се опитаха да ме вербуват, някъде през 1994-95 г, но безуспешно. За повечето мои познати обаче, които се полъгаха по сектите и до ден-днешен не знам нищо.

Минаха години и сектите се покриха. Изчезнаха усмихнатите момиченца, които звъняха по вратите и усмихнато предлагаха религиозна литература, изчезнаха и зализаните младежи с бели ризи, черни панталони, очила и раници, които искаха да си поговорят за Бог с вас след учтиво позвъняване (все още се срещат, но по-рядко). Изчезнаха, няма ги или поне не се виждат. 

Но се оказа, че някъде надълбоко все още съществуват и се опитват да вербуват хора. Вчера, докато вървях из квартала се разминах с една интересна група хора - отпред вървяха младо момиче и младеж с монголоидни черти; говореха на английски, така че той вероятно наистина беше чужденец. Зад тях вървяха мъж и жена на средна възраст и аз се загледах в мъжа, защото си помислих "Леле, тоя колко прилича на Лукашенко!". Обаче скритата лимонка се оказа жената до него - пъхна ми в ръката брошурката от снимките с думите: "Заповядайте, вие сте млад човек, замислете се в какъв свят живеете!".

Е, за комплимента, мерси - както казваше Миташки: "Млад съм! Живее ми се бе!". Та и аз така.

Първата ми реакция беше да смачкам брошурата и да я хвърля, но после размислих. Изгладих я, снимах я и блогвам - тук все пак попадат хора, кой случайно, кой нарочно - просто да имат едно на ум. Ловците на риба в мътна вода все още са тук, все още ловуват души.