Имаше време, в което София беше нашарена с графити "Четете Библията" и "Покайте се". Беше доста отдавна, в началото на 90-те и беше резултат от инвазията на разните секти. Пастори и всякаква друга паплач плъзнаха да ловят риба в мътна вода и доста млади хора увлякоха със себе си (сред тях и Фани с големите цици от квартала, което на времето си беше загуба откъдето и да го погледнеш) - дори мен веднъж се опитаха да ме вербуват, някъде през 1994-95 г, но безуспешно. За повечето мои познати обаче, които се полъгаха по сектите и до ден-днешен не знам нищо.
Минаха години и сектите се покриха. Изчезнаха усмихнатите момиченца, които звъняха по вратите и усмихнато предлагаха религиозна литература, изчезнаха и зализаните младежи с бели ризи, черни панталони, очила и раници, които искаха да си поговорят за Бог с вас след учтиво позвъняване (все още се срещат, но по-рядко). Изчезнаха, няма ги или поне не се виждат.
Но се оказа, че някъде надълбоко все още съществуват и се опитват да вербуват хора.
Вчера, докато вървях из квартала се разминах с една интересна група хора - отпред вървяха младо момиче и младеж с монголоидни черти; говореха на английски, така че той вероятно наистина беше чужденец. Зад тях вървяха мъж и жена на средна възраст и аз се загледах в мъжа, защото си помислих "Леле, тоя колко прилича на Лукашенко!". Обаче скритата лимонка се оказа жената до него - пъхна ми в ръката брошурката от снимките с думите: "Заповядайте, вие сте млад човек, замислете се в какъв свят живеете!".
Е, за комплимента, мерси - както казваше Миташки: "Млад съм! Живее ми се бе!". Та и аз така.
Първата ми реакция беше да смачкам брошурата и да я хвърля, но после размислих. Изгладих я, снимах я и блогвам - тук все пак попадат хора, кой случайно, кой нарочно - просто да имат едно на ум. Ловците на риба в мътна вода все още са тук, все още ловуват души.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!