Харалампи

Рижата муцунка вдясно е Харалампи. Той живее някъде около офиса. Всъщност, Харалампи му викам само аз - за една колежка е Флъфи или там нещо такова, за друга е Гарфийлд, за охраната е Лъки. 

На мен обаче най-много ми прилича на Харалампи.

Старая се да се грижа за неговото изхранване, като следя дали колегите си изяждат всичко на обед. Ако хартиса някоя мръвка, му я завивам в салфетка и му я нося. Какво да го правя, нали и той душа носи.

Харалампи е голям мързел и цар на излежаването. Има навика да се опъва по капаците и покривите на служебните коли, на стъпалата пред офиса или на навеса над пушачите. И къде ли не още, понякога в пози, дето се чудиш как въобще е възможно да се извие така и очакваш всеки момент да падне, ама той си лежи, спи и въобще няма намерение да се помръдне в близките 1-2 часа. Всъщност, спането/дремуцането е единственото нещо, което Харалампи прави много съсредоточено и сериозно.

Харалампи е цар да спи където му падне.

Харалампи е доста кротък и дава да го галят. Нормално - мързи го да бяга. Останалите улични котки не мож` ги приближи на по-малко от метър, че и се крият под колите отгоре на всичко, ама Харалампи е друга работа - той като се паркира някъде, не му се става и търпи. А ако има и нещо за ядене докато го галиш ...

Аз съм котка и спя където си искам!

И нали съм си cat person, сетих се за едно стихотворение на Валери Петров, което ми се стори подходящо за случая. Понякога и на Харалампи му се случва да намаже нещо подобно, е вярно, досега цяла риба не е било, но някоя по-солидна мръвка му се е паданала.

Невероятно

Риба съмнителна, дълга цял лакет
сложих в чиния пред нас.

Ей го, на Христови иде котакът
и се сковава в захлас.

Ето го, в странно спирално въртене
той приближава едва.

Гледа към рибата. Гледа към мене.
Тъй му е чудно това,

че и когато във зъби я взима
и се измъква навън,

още във жълтите зеници има
чувство, че всичко е сън.