Инспекторат!

Аз съм велосипедист. Велосипедът е основното ми средство за предвижване в София. С него мога да стигна за половин час до всяка точка в центъра на града. 

Дойде ли лятно време, не слизам от гърба му, ако мога така да се изразя.

Преди месец и половина преживях нещо като инцидент. Спускайки се покрай стадион "Българска армия" в Борисовата градина пред комплекса "Спортна София" за малко да ме блъсне автомобил. Шофьорът на автомобила с цялата си наглост ми обясни "че тука е път" и да внимавам. 

Да го измъкна от колата и да му обясня, че алеята не е път не посмях - бяха двама в колата, а и той беше видимо по-здравичък от мен. 

Отидох в офиса и първото нещо, което направих, бе да напиша оплакване до Столична община - защо има автомобили в парка, кой следи за навлизането им и т.н. В края на оплакването ми помолих, ако случайно не съм уцелил адреса, да ми обяснят към кого да се обърна.

На другия ден получих мейл, с който ме уведомяват кой е входящия номер на оплакването ми и къде на сайта на общината мога да следя движението му.

3 (три!!!) седмици следих движението на преписката.

3 седмици не се намери никой от Столична община да ми отговори "така и така, господине, писмото ви не е за нас, адресирайте го към СДВР или КАТ или арменския поп"! 3 седмици единственото, което виждах като промяна, е кой е резолиращ - смениха се трима. Накрая на 27 Юли получих едно съобщение в пощенската си кутия да отида до пощата в Младост да си взема препоръчано писмо.

Писмото се оказа от Столична община. Няма "Уважаеми господине", няма "във връзка с Ваше оплакване вх.№ еди-кой-си", няма такива работи. Просто прехвърлят оплакването ми в Столичния инспекторат им е уведомяват за това, като ми пращат копие на писмото до тях, за мое сведение просто.

Седмица по-късно получавам писмо от Столичния инспекторат, в което в общи линии ми обясняват, че водата е мокра - техните инспектори денонощно се трудят, обаче инспектората приготвя пакет от мерки и в най-скоро време нещата ще се оправят.

Според г-жа Георгиева, инспекторите всеки ден ...

С други думи, инспекторатът смята случаят за приключен.

Този знак втора седмица вече е в това състояние.

Аз обаче, всеки ден, когато ходя с велосипеда си на работа, минавам през Борисовата градина. И всеки ден виждам паркирани автомобил там, виждам автомобили, които се движат насам-натам по алеите, виждам таксита, които карат клиенти до Маймунарника, че ония не могат да си размърдат задника и да минат пеш през градината, и най-сетне, втора седмица вече виждам знакът, забраняващ навлизането на автомобили в Борисовата градина откъм кв. Изток да си лежи кротко на земята и да чака някой да благоволи да го вдигне.
Инспектори и паяци в Борисовата градина до сега не съм видял. Нито съм видял някой чиновник от Столична община, чието място и заплата зависят от мен, в качествата ми на данъкоплатец и гласоподавател да се е трогнал от това, че все още сме по-близо до бантустаните, отколкото до Европа.

... а това го снимах на другия ден...

Тия автомобили не са кучешките лайна, дето не ги знаеш от домашно ли са, от бездомно ли са, че да ходиш да се разправяш кой не си е почистил след кучето. Не са идиотите, които най-нагло паркират на инвалидните места в мола, щото са големи баровци и никой не мое им каза къде да паркират. Тук става въпрос за нещо принципно - или сме бяла държава и ще почнем да си слагаме ред в къщичката отнякъде, или сме Булгаристан и нямаме място в ЕС.
Щото онова момченце, Паоло, го сгазиха в Стара Загора, не в Занзибар, не на Марс.
В същото време обаче главният архитект на София ми пее за син асфалт на Шишман, за градски плаж в коритото на Перловската река, за вкарване на трафика под жълтите павета - все космически, вселенски идеи за развитието на града. След година ще има избори и кметицата ще почне да се отчита какво е свършила, какво е асфалтирала, колко автобуса е купила, колко км метро е пуснала. И ще си хвали инспектората, разбира се!
А тия елементарните неща някой въобще вижда ли ги?