Литовски дневници: Не плашуйся

Учили сте руски, нали?

Ако и да не сте задълбочавали, поне имате представа за лингвистичните попадения на българите, говорещи руски (аз и какви бисери на сръбски съм чувал, но това беше през далечната 1995 г.).

С колегите пием чай в офиса.

Въобще, докато сме в Рим (Литва) правим като римляните. Това в Литва не е 100% препоръчително, защото обикновено чаят някъде в дъното на класацията "Какво пият литовците?"; в челото са водката, бирата и самогонът.

Да не се отклонявам.

Правя си чай, а в това време едно момче, от местните, вижда меда, който съм си купил от пазара тази събота и ми казва:
- Медът ти е светъл, а хубавият мед трябва да е тъмен. Този е правен от рапица, а тя не е добра за мед - разбираме, че около Плунге местните са засели големи площи с рапица за производство на био-дизел.

В този момент колегата Пешко ("другарят Сталин") решава да покаже как шуреят му произвежда мед, и му показва някакви снимки на компютъра, обяснявайки същевременно:

- Это тут моя шурня ...

От шурня нататък не го слушах. Само го попитах:

- А "баджанак" как ще го преведеш?

Литовски дневници - 4: математика за уикенда

В задачите по математика често решението се свежда до намирането на необходимо и достатъчно условие за да се приеме решението за вярно.

В събота вечерта задачата е да се прекара приятно с минимум усилия и тревоги.

А ето и необходимите и достатъчни условия:

• Две бутилки Собиески - супериор и платинум;

• Пушена риба за мезе;

• Местна рибена салата;

• Пелмени (естествено, за къде без тях?) със сметана;

• Компания за всичко това;

• И не на последно място, разбира се - печеливш фиш;

Вярно, трябва да си призная, че рибата се оказа адски мазна, нищо, че и слагахме лимонче - мазно, мазно, не е за разправяне. А и пелмените са купешки, не са като домашните.

Разликата между двата вида водка е много тънка, ама аз така и още не съм я открил. Принципно, Собиески е водката, която най - малко вони на спирт от тукашните, особено като я поставиш за 4 - 5 часа в камерата на хладилника. Следващата седмица продължаваме с изследванията. 

Казаното до тук обаче мога да обобщя така: необходимото и достатъчно условие за прекарване на приятно време в компания в събота вечер е - водка, мезе и печеливш фиш в джоба.

А в какво се превърна печалбата от фиша, ще разкажа друг път.

Наздраве!

Литовски дневници - 3

Военното гробище след Салдус. Съжалявам за лошата снимка, още съм новобранец с този фотоапарат.

И така, наложи се да се разходя до Рига отново, този път служебно. И тъй като самолета на Иван кацаше чак в 12 през нощта, си направих една много приятна разходка из нощна Рига и снимах това, което преди 6 месеца нямах с какво да снимам през деня. 

Замръзналата Даугава. За пръв път виждам през живота си толкова голяма река, покрита с лед.

Първо, с влизането в Латвия (вече си научих урока) минах през един що-годе по-голям техен град, Салдус, за да си спестя минаването по макадамените им селски пътища. А след Салдус има немско военно гробище - направо е чудо как е оцеляло в годините на СССР. Неприятното е, че вече беше сумрачно и снимките не са от най-хубавите, а и не беше много удобно да газя в снега и да се приближавам, за да снимам. Затова пускам линк към място в нета, където някой е отделил повече време и внимание на това гробище. 

Тук поставям само снимките, които се получиха - въпреки, че фотоапарата има опция за нощни снимки, трябва да си доста неподвижен, като ги правиш - иначе светлините излизат адски размазани - то си личи де. 

Пътуването из Латвия не е от най-приятните, няма магистрала, а както ми казаха, техните полицаи те глобяват дори за 5 км над ограничението. За съжаление, глобите им са доста солидни - един латвийски лат е по-скъп от едно евро, курса е някъде 0,7 цента за едно евро. Само за сведение, ако загубиш билета за паркинг на летището, глобата е 15 лата (20 Евра). Паркинга е 1 лат на половин час.  

Посещението ми съвпадна с 20-та годишнина от барикадите в Прибалтика. В старата част на Рига бяха
поставени огромни пана със снимки от онези дни. Къде ли са днес тези хора? А като имам предвид
пъстрият етнически състав на Латвия, дали всички по барикадите са били етнически латвийци?

В центъра на Рига, старата Рига, пред една от църквите са поставени пана, посветени на годишнината от януарските събития през 1991 година, когато съветските танкове и подразделенията на ОМОН се опитват да променят хода на историята и да отменят обявената през лятото на 1990 г. независимост. Литовците и латвийците (а предполагам и естонците) са в това отношение много стриктни - годините на съветско управление са издигнати в култ откъм обратната му страна - в центровете на двете столици, Рига и Вилнюс има Музей на окупацията. Само че балтийците не са го ударили на тепегьозлък като у нас, знаят и помнят, че са били част от СССР и доста от нещата, построени от комунистите се ползват от тях и сега - само за сведение, магистралата Вилнюс - Клайпеда е построена през 1987 г. В Латвия няма магистрала, сигурно или не е била предвидена, или не е останало време. Но ето че Латвия е в ЕС и въпреки вече 6 годишното и (вече) членство, не се забелязва да са се напънали да строят. Докато в същото време хърватите се хванаха да строят магистрали веднага след края на войната в Югославия и не само ги построиха, ами и сега цяла Европа им ходи на крака. Не им трябва ЕС, не им трябва нищо. Отделно от това, не знам дали са имали паметник на Съветската армия и дали са го демонтирали (или префасонирали), но в центъра на Рига има огромен паметник на свободата. Лятно време пред него дори има и караул, вероятно заради студа или може би заради късния час сега нямаше. Както и да е, стига с лиричните отклонения.

Друго обаче ми направи впечатление - така, както се разхождам, така както си снимам из нощна Рига - знаете ли каква беше температурата? - 12 градуса по Целзий. И така стигнахме до един бивш ГУМ и настоящ Mall където отвън, на студа, стояха латвийки и пушеха. Ама няма - студено ми е, ама няма не искам. Пушенето в обществени сгради е забранено и толкова. Ако ти харесва. И не се пуши в ресторантите им. И в кафенетата. И пак си има туристи и посетители. А за моя огромна изненада, и Даугава беше замръзнала - аз очаквах да има по-сериозно течение и да не замръзне - не, беше покрита с дебел лед и по него личаха стъпки. Всъщност, всичко беше замръзнало - дори и едно изкуствено езерце. Патиците обаче около него не бяха замръзнали и туристите (доста руснаци има там, или поне руско-говорящи) си ги хранеха, а патиците нямаха нищо против.

Най-накрая снимах и мостче с катинари - всъщност, първото, което видях тук. Очевидно е сериозен бизнес, тъй като някои от катинарите са гравирани. И очевидно идеята не е да се върнеш тук, а е за неразделна връзка (иначе нямаше да бъде Олга и Дмитрий, а щеше да Олга, Дмитрий и Рига). Отделно от това, в градския парк си има и скулптура на млад мъж и неговата госпожица - нещо като дамата с кученцето. Или да го кажем - братя Славейкови в Рига.

А едно от най - странните неща, които видях в Рига беше една скулптура пред една от църквите там. Няма да познаете - аз доста се чудих какво е.

Петел, котка, куче и магаре.

Не е ли странно да видиш Бременските музиканти на скулптура в Рига?

Толкова от мен, приятно разглеждане.

Това са огледала, запомних ги докато бях тук лятото, но през нощта зимно време е много по-красиво.

И пак огледалата от друг ъгъл. Покритите сергии работят и нощно време, парите на туристите трябва 

да се прибират регулярно.

Бременските музиканти. Рига и Бремен се оказаха побратимени градове.

Пушенето в Латвия в ресторантите и кафенетата е забранено ...

... така че, тези жени пушат пред заведението на -25 градуса. Местните вероятно са свикнали на подобни 

температури. 

Който се е сетил да освети мостчето по този начин има усет за красивото.

Модата на катинарите по мостовете е заляла цяла Прибалтика - видях го и в Клайпеда, и във Вилнюс, 

и пътувайки през Полша мернах нещо подобно. Като зная склонността ни да попиваме подобни глупости, 

няма да се учудя ако в скоро време цъфне и у нас.

Това е рижкият вариант на Пенчо и Петко Славейкови.

Пак катинари.

Нощна Рига.

Литовски дневници: Сач и мач

Една от причините да съм доволен от изминалата футболна есен, естествено са и добрите резултати, постигнати от Левски в ЛЕ. Независимо от мнението на разните му разбирачи, футболни коментатори и журналя, да не забравим и чорбетата с техните 3 (три) полуфинала в далечното и не-толкова близко минало, да запишеш 2 победи и равен в груповата фаза на евротурнир за мен е успех. Да не говорим, че до този момент толкова точки накуп в групова фаза в Европа български отбор не е събирал (миналата година Левски и ЦСКА събраха общо 4). Всъщност темата за Левски е само преход към моя принос към "синята" футболна есен, освен че и съчетавахме полезното с приятното (двамата с Иван). 

За всеки мач на Левски в Европа откакто се върнах в Литва (след разгрома в Лисабон) си приготвяхме комбинацията "Сач и мач". 
За какво става въпрос?Първо се нарязва глава -две кромид лук. Не е необходимо да е на ситно, няма да ходим на изложба с него, но и много на едро не е добре. След това вземате малко свинско - обикновено вземахме свинско от бут без кост, който в Литва не е много скъп, и го нарязвах на парчета и го омесвах с лука като за кебап, но в този случай пропуснахме магазина за месо и съответно изборът ни беше ограничен - затова вземаме две свински пържоли и ги начукваме с чук/празна бирена бутилка (каквото имате под ръка). 

За гарнитурка ползваме гъбки - гъбките са страхотни на сач, не съм предполагал за какво иде реч докато не ги опитах. Гъбките се измиват и се почистват, след което се отделят от пънчетата им, като им се слага малко масълце, сол и черен пипер. Сачът се сага на котлона да се загрее, като е добре да се намаже с мазнина предварително, да я поеме. В нашия слечай имахме късмет с Иван с месото - пържолите бяха с кожата (не знам защо така ги продават в Литва) и като махнахме месото намазах сача с подкожната мазнина на прасето. След което върху него се оставят лучеца и пържолите, и гъбките се нареждат където вече остане местенце, а пънчетата са за пълнеж. Аз обичам да готвя на слаб огън, така че манджата става за около час и половина. От време на време поглеждам месенцето и го обръщам, че сач, сач, ама и там загаря месото. Може да се добави и сметана, но по принцип ще стане пък хептен калорично, а вечерно време не е много на сгода да се тъпче човек с подобни калорични бомби. 

Е, като стане време да се отвади от огъня сача, го поставих на една дъска и ...хайде, Левски, от нас толкова, дано не ни развалиш вкуса на вечерята.Трябва да си призная, че наистина победата над Спортинг ни оправи вкуса - лука загоря, не, ами направо изгоря, стана на въглен - бяхме го оставили под месото и пържолите наистина поеха от лука, обаче той стана на нищо. Стават и грешки понякога, това ми беше нещо като кулинарен автогол в еврокампанията - цяла есен сачове, нищо подобно нямаше, баш на последния да ми се случи. Нищо де, след победата на Левски всичко остана на заден план. Въобще, беше една страхотна вечер, и един страхотен финал на еврокампанията на Левски за 2010 година.

Догодина и повече.

Литовски дневници - 2: Клайпеда

Градината на хазяина

От тези ябълки хазяинът прави ябълково вино. Не е нещо особено

Тия, местните, знаят откъде да минат, мен не беше страх.А имах голям мерак да отида и да се снимам в средата 

на реката, но страх лозе пази. Достатъчно ми е, че се нагледах на замръзнали реки.

Много яко е замръзнало около корабчето. А се оказа, че е ресторант, и то много добре посетен лятно време.
Като цяло, колкото и смотана да изглежда Литва, местните без да си дават зор и без да блестят с някакви
особени способности са  намерили начина да прибират пари от туристите. Не само в Литва, в цяла Прибалтика
е така.

Ресторатът, както го видях за първи път. В интерес на истината, такива индустриални сгради не видях в останалите
части на страната, така че може би не е лъжа, че местните са "немци". Просто ми направи впечатление, че подобна
архитектура трудно се среща в източните части на Литва - във Вилнюс и в Каунас. 

Ресторант Memelis, Клайпеда. С бъчвата отпред

Местните много я тачат рыбалка-та, особено зимната, със свредела

Катинарите на моста. Голяма мания е, плъзнала е из цяла Прибалтика (и в Рига ги видях). Вероятно и до България
ще допълзи, ние имаме навика да възприемаме подобни моди, особено свързаните с вечната любов.

Вчера, поради липса на интересни занимания, се разходих до Клайпеда. Всъщност, интересни занимания не липсват дори и в тая част на света - като например снеговалежът. Моят хазяин с усмивка ми каза в началото: "Ще чистиш сняг през зимата. А сняг ще има! Много!". До тук нямам основание да не му вярвам, като започна, и не е спирало. Интересното е, че за литовците, или поне за жителите на Плунге и по-големите градове, такова нещо като непочистване на снега и обяснения що не е почистен снега и как не стигат парите за чистене, няма (или да има, понеже грам не им разбирам езика и не им гледам новините, не ги чувам). А все пак, ако имаше подобни мрънкалници от градските власти където и да било, поне по рускоезичните медии щеше да изплува нещо. Не - няма. Така и не видях кога чистят и опесачават улиците, но когато завали вечерта, и сутринта улиците на Плунге са почистени от снега и опесачени. А тротоарите ... ах, тротоарите. Как ли се чистят тротоарите? Не е ли задължение на хората, живущи на съответната улица, да почистят пред дома си? Било е. Вече не е. Вече минава едно тракторче с гребло отпред, и избутва всичкият сняг от тротоарите на уличното платно, където пък след това минава друга една пътна машина и го избутва отново към бордюра. Така и тротоара, и платното са годни за минаване.

Чистенето на сняг, поне в Литва, е на път да стане олимпийска дисциплина - то май не се интересува колко и кога си чистил, вали си и натрупва. Ако не вали и натрупва духа и навява. Както и да е, след загрявката със снегорина яхнах шкодичката и хайде към Клайпеда. От големите литовски градове само там не съм бил, а все пак е третият по големина в страната. Отделно, самите литовци ми казаха - там не са литовци, ония са германци - и ми е любопитно да я видя.

Реших да направя както направих лятото в Рига и Вилнюс - пускам навигацията да ме води към някоя забележителност в града, от там вече си търся други. Да, ама тоя път не проработи - навигацията ме заведе пред нещо, подобно на детска градина или читалище. "Да ви е*а и забележителността" - си казах и изключих навигацията. Почнах да се водя по табелки "Centras" и така стигнах до някаква централна част на града, където спрях да се разходя.

Попаднах на една много приятна "крайбрежна" алея, от двете страни на един канал. То че е студено в Литва, студено си е; че има замръзнали водоеми - има (езерото в Плунге също замръзна, ама снимки от там друг път), но за пръв път виждам замръзнала река или море. А отгоре на всичко местните пък си ловяха риба насред реката. На мен ми се искаше също да отида при тях, и да ги помоля да ме снимат, само че вроденото ми чувство за страх ме предпази от подобни изпълнения - всъщност, замръзналата част от реката (или морето, не знам какво точно беше) не е плътна - от бряг до бряг, а има малка ивица незамръзнала вода точно по края - достатъчно е някой такъв пишман турист като мен да стъпи не където трябва, за да стане атракцията на вечерта.

Но както и да е, леда и замръзналите корабчета ми харесаха, а особено приятен беше ресторант "Memelis", с бъчвата отпред. За мое съжаление, не си позволявам да пия, когато шофирам, така че се задоволявам само със снимките на ресторанта. Да не говоря за големият кораб, така приятно замръзнал в средата - къде и кога друг път ще видя такава картинка? Колегата, който е от Свищов, ми казва, че и Дунава бил замръзвал понякога, че и такива картинки не били рядкост за България - а бе за мен си е рядкост, къде и кога ще видя такова нещо в София?

Колкото до рибарите - за мен си е екзотика да ги гледам тия със свределите. И в Плунге ги има, и там съм ги снимал. Стоят, клечат, навиват, говорят си - за риба са. Аз този начин на риболов, със свредел през зимата - само легенди съм чувал за него. Е, сега вече го видях и с очите си.

Само че не само това е забележителното.

В Балтика има една нова мода, туристите закачат катинари на мостовете, които посещават. Това за пръв път видях в Рига лятото и местните (литовците, не латвийците) ми обясниха, че това е пристигнало при тях като мода от Петербург, а там кой и кога е почнал да лепи катинари за щяло и нещяло по мостовете, не се знае. Клайпедските мостове в това отношение са пощадени, тоест, назад са с материала. Закачените за тях катинари все още са кът, или периодично се прочистват от тях. Всъщност, много е възможно катинарите да не са оставени от чужденци и туристи, а от местните, които по този начин искат да кажат "Никой не мой ма върна на село!" на света. И слава Богу, че софийските мостове са основно с бетонни парапети, или ако са с метални, не са от най-подходящите за закачане на катинари.

Всъщност, от моето пребиваване до този момент в Балтика започвам да съжалявам, че нашият туризъм не е толкова развит - и виждаш, че местните хора, независимо че са били в голямата си част от историята си под руско управление, рядко са били независими, но в крайна сметка, имат своите характерни особености, както в архитектурата, така и като лични характери. На мен още с пристигането в Литва ми направи впечатление, че къщите им са по-скоро скандинавски, отколкото славянски тип. Така е и с градската им архитектура - червени тухлени сгради, готическа архитектура на църквите ... е, само дето това го видях повече в Рига и Вилнюс, а в Клайпеда нещо ми се размина.Толкова за посещението ми в Клайпеда, то и без това друго нямаше за гледане, пък и студено стана - минус 4,5 градуса показваше термометърът в колата. Така че, нямам повече какво да правя тук, хайде обратно към Плунге.

Май ударих бингото, а!?

Но!

Все пак имаше и още нещо; нещо, което не бих могъл да видя у нас при никакви обстоятелства!Не сте ли се замисляли защо знакът за "Възможна поява на диви животни" представлява скачащ елен ? Защо не е котка, мечка или вълк например?

Или пък, замисляли сте се откъде дядо Коледа си взема елените? Аз не. Поне до вчера. А от вчера знам отговора де.

Карайки по обратният път към Плунге, вижте какво намерих: ферма за елени. Ха сега де! Спомнихте ли си вицовете за чукчите ("А бе вие виждали ли сте северен елен?") Много ми е странна тази ферма, или може би е било горско стопанство - все едно; струпали се хайванчетата край сенцето и преживят. Аз елен не съм виждал от толкова близо през живота си, сега изведнъж цяло стадо.

Гледахме се, снимах ги, кошутите нещо се скатаха на една страна, а в същото време пък елените нещо се събраха на купчина и се съветваха нещо по мой адрес. Толкова интересен "туристически" ден не съм имал досега.

Литовски дневници - 1

Малка и в момента студена, провинциална и равнина - това е Литва. Единствената разлика в ландшафта е някой заблуден хълм, но като цяло - Литва са едни поля, до хоризонта и обратно. Те полята почват още от Полша и кой ги знае къде спират. Странното за мен са пътищата в Литва. Тоест - пътища като пътища, да ви кажа - едно към едно с българските са, но такъв кошмар, като в Полша, още не съм видял дори и у нас. С тази разлика, че и в двете страни - Литва и Полша - се строят пътища. Литовците, за разлика от съседна Латвия дори си имат и магистрала от единия край на страната до другия - от Вилнюс до Клайпеда. Е, вярно, построена им е от великият Съветски съюз, и то през 1987 - малко след това обявиха независимост, а от Европейският съюз засега не са видели кой знае каква пътна помощ, но поне придвижването е улеснено.Само че на фона на единствената магистрала в Литва и що - годе приличните им междуградски пътища, в Литва има и пътища, които са покрити само с чакъл и това ти става ясно още при влизането в страната. Това, на фона на постиженията на великият Съветски съюз просто не можех да го проумея - и в Литва, и в Латвия междуселските пътища са само на чакъл. Още в Полша ми направиха огромните катедрали, които имат. Може би на връщане ще спра да снимам катедралите в Августов или Сувалки, но и литовците не изостават - те все пак също са католици, а и са имали и обща страна с поляците. В Литва няма значение колко е голямо населеното място (аз на някои трудно ще им кажа нещо по-различно от село, но литовците упорито си ги наричат град), но църквите им са солидни, големи и просторни, и се пълнят. В Мажейкяй имаше и някаква нова, модерно изглеждаща църква, която повече прилича на храм на сциентолозите, а не на католиците, но пък камбаните й всяка божа неделя - бум, бум, точно в 10 ч. Виждал съм тълпи народ да излизат от техните църкви, което показва че стига да искаш, 50 - те години комунизъм не могат да ти отнемат това, което не искаш да дадеш. Гледам литовците, гледам и българите и не мога да разбера кой е бил 500 г под турско робство и кого е спасила вярата. Църквата в Плунге е доста голяма, и дори и нейната камбана я чувам в съботите и неделите. А народът, който се стича там почти е равен на хората, които влизат в нашите църкви за цяла седмица.

Литовците са много горди с Хълма на кръстовете (те му казват планина всъщност, но дори и за хълм трудно минава) край Шауляй. Шауляй е четвъртият по големина град в Литва, по съветско време край него е имало съветско военно летище, което днес е натовско военно летище. Край града има хълм, на който е "обрасъл" с кръстове. Местните са горди с посещението на папа Йоан - Павел ІІ, който е благословил мястото. Казваха ми, че по съветско време директорите на местните колхози (странно ми беше, но така ми обясниха - на директорът на стопанството, не на полицията) постоянно са получавали заповеди "отгоре" за унищожението на хълма, които регулярно са се изпълнявали - с милиция и армия, възпирайки съпротивата на населението. Въпреки това, местните са възстановявали кръстовете през нощта, а директорите умирали от странни болести. Единствено последният съветски колхозен директор не е изпълнил заповедите от Москва и е останал жив. Интересно ми беше да видя надгробни паметници на този хълм, на партизани, загинали - забележете - през 1954 г! А периодът на партизанстването им беше 1944 - 1954 ... И ако е напълно нормално свободни хора да се борят против съветските окупатори след оттеглянето на германците, то ми е странно как тези хора са осъществили някакъв вид въоръжена съпротива цели 10 години след края на войната. Къде е спяло КГБ, и то по времето на Сталин, не зная. Очевидно литовците са подкрепяли своите "горски войници". Отделно не особената им любов към Русия личи както в нежеланието им да говорят руски дори с хора, които очевидно са чужденци, така и паметниците и музеите на окупацията. Паралелно на това, по пътищата на Литва (подобно на Чехия и Полша) на много места има кръстове, статуи и параклиси на Дева Мария или на някой светия.

Литовски дневници: Каменният град

Паркът в докторската градина

Дома на доктора

Е, разбира се, Мошедис не е тотално каменен град. Така му казват, защото там има музей на камъните, нещо подобно на нашият "Земята и хората". Само че този е открит, под открито небе. Има камъни откъде ли не, но основните са от Балтийският регион и Скандинавия. Музеят е създаден от един лекар (не ме карайте да ви кажа името му, не го помня), който е направил доста интересни композиции в двора на дома си. Разхождайки се в него виждаш странните композиции, които са изградени от камъните и е удивително какви интересен вид добива един парк от тези композиции. Странното бе, че там видях един надгробен надпис, достатъчно изтрит, но все пак се виждаше еврейската звезда на него - всъщност литовците във всяка брошурка отделят внимание на отношенията си с евреите - кога са се появили по съответните земи, как са се развивали като общност, какви връзки са имали с тях и т.н.; естествено и военните времена не са подминати, но за тях се споменава с половин уста - все пак тук са дошли германците и не са оставили кой знае колко живи евреи.  Не зная дали докторът е бил евреин, всъщност това няма значение, просто ме удиви факта, от наличието на този камък в двора на къщата.

Градината на докторския дом 

А като заговорих за евреи и религия, друго, което ми е направило впечатление са огромните им църкви. Аз трудно и ще нарека техните населени места "градове", тоест - това, на което литовците казват "град" за мен е град от селски тип - Пирдоп, Челопеч, Годеч, Павликени. Трудно бих намерил град са размерите на Плевен или Перник например, за Варна, Бургас или пък Пловдив да не говоря. Изключвам Каунас и Вилнюс. Въпреки че в Плунге живеят около 20 000 жители по официални данни, и има и градски транспорт дори, това трудно бих го нарекъл град, но пък имат огромна катедрала недалеч от завода (която ще снимам и постна по-нататък). Направо си е село, ама хайд, кето му казват град, нека е град.

Градският парк

Но да се върнем на Мошедис (то какво да му се чудя на еврейският паметник, само като му чуеш името на градчето и ти става ясно за какво иде реч). Малко градче, чисто и спокойно, много чисто и с огромен парк в средата на градчето, разбира се, в парка - камъни колкото искаш - от Централна Балтия, от дъното на Финския залив, от Средна Финландия, от Северна Финландия, от Литва, от Исландия, от не знам още откъде си. Само дето не видях един македонец да припява "Луно, Луно, земьо македонска, пак ке те делат!", но то и камък от Луната нямаше. За сметка на това паркът е страхотен, и тъй като Мошедис е малко градче, нямаше жива душа в него, като изключим няколко рибари. Да, в парка минава рекичка, че и мелница са построили хората, ама за мелницата не остана време (вътре има ресторант), че бързахме за мача на Левски със Славия. Абе хубав и ме парка, чистичък, просторен, то да ти е кеф да си играеш на "Дръж Симеончо" в него (снимките от парка са по-надолу). И чисто, чисто навсякъде - няма да има обелки от вафли, чипсове, банани, портокали, сокчета, найлонови торбички, фасове... Шумата от дърветата местните я събират на купчини, после в чувала и хайде, пред къщата - като мине колата на чистотата, да я вдигне. Какво им пречи да си поддържат града чист? Нищо, и затова е чист. Ама най-хубавото нещо е мелницата - много хубаво са я направили. И самата къщичка, и водния бент, и всичко. През парка минава една рекичка, в която сигурно и риба има, защото клечат рибарите, не е като да няма. Пък като ги видях, се сетих поне за два вица за рибари,  и двата са приятни, може и да ги постна тук ако има интерес към тях. Дали са хванали нещо, не зная, не съм им надничал в кошчетата. Важното е, че хората си прекарват времето нормално. Особено като за неделен ден. До колкото ми обясниха, литовците не отстъпват по алкохолни подвизи на руснаците и поляците, така че и риболовът им е по сърце.

Мелницата. В дясно от оранжевият парапет е фирмата на кръчмата, но Левски си 

е Левски и Литва - другия път.

Идиотско дърво в градския парк

Ама паркът е голяма работа - широк, спокоен, тихичък,  камъняк навсякъде и чисто, чисто ... няма кучешки лайна, няма чипсове и сокчета Куинс и други боклуци (повтарям се, ама си прави впечатление веднага). То шума по тревата няма, какво остава за друго. И да ти е кеф да се разхождаш, да ти е кеф да се опънеш на пейката да се погрееш на ноемврийското балтийско слънчице (абе не е като в България 25 градуса, ама е приятно топло).

И се чудя, такава малка държава е Литва, а как стегнато си я поддържат литовците. Е верно, и те залитат по разни кичозни изпълнения - в парка, точно пред Мелницата изтипосали една дърворезба, то не беше дърворезба, а чудо - ама не ми хареса, ми гозноватичко е. Ама нали си го харесват, пък и речеш автора да не се обиди - а те са алкохолици повечето, обидчиви са - и са го оставили.

А по средата на парка, както написах вече, минава една рекичка, и като всяка една такава малка рекичка, и на нея местните са поставили едно дърво напреки, мост да бъде. Не че няма мостове - таман три преброих, че и по два минах, но не, и дърво мост трябва да има. И отгоре на всичко, минавайки по него, трябва да си намислиш желание и да минеш със затворени очи. Ако успееш - желанието ти ще се сбъдне. Аз не минах, разбира се, но Иван мина, и то със затворени очи.

Шегувам се, разбира се.

Църквите са им интересни на литовците, както вече казах - огромни са дори в малките села и градчета. И архитектурата също им е интересна, постройките им повече приличат на сеновали, отколкото на къщи, но за тях може би ще пусна отделна тема след някой и друг ден, да направя няколко снимки и от Плунге.

Мелницата

Бента при мелницата

Еврейският надгробен камък

Дървото - мост. Трябва да преминеш по него със затворени очи и 

желанието ти ще се сбъдне.

Камък

Този камък беше с много интересна структура - от централния регион на Балтика.

Паркът в Мошедис

Тройка камъни