Сводката от разузнаването

 Асен Василев, преди два дни:

"... българските служби за сигурност много рядко могат да дадат изпреварваща информация, почти никога не могат да подадат анализ, на базата на който политическата власт да действа и почти винаги информацията, която стига до правителството, можела да бъде прочетена в международната преса няколко дни преди това."

Един друг Асен, Асен Марчевски, в своята книга "Италиански потайности":

Всъщност ставаше дума за обикновени преводи от печата. "Политическият" ме караше да му ги превеждам на ръка, не на машина. Бяха изрезки от вестници, но не от централния печат, а от немного известни политически и икономически списания и ежедневници. В Италия гъмжи от такива вестничета и седмичници: на крайната левица, на извънпарламентарни полулегални организации, на „зелени“ и на „пацифисти“. Добре осведомени издания, с контакти и в парламента, и в Министерство на отбраната, специализирани по компромати и скандални афери, въобще издания, които не се получават в България. Откъде ги намираше, негова си работа. След десетина такива превода ми се изясни как се прави разузнавателна сводка. Трикът се състоеше в следното: дадено специализирано провинциално издание прави политически прогнози или критикува например икономическата стратегия на Италия по отношение на САЩ или Съветския съюз. Ако материалът е преведен от професионален преводач, той лесно се редактира и доукрасява с допълнителни данни, този път от официалния печат. Ако искате сводката да е пълна, провеждате разговор с някой италианец от бранша, без да го разпитвате много, а само му подхвърляте темата. Италианците са безкрайно разговорлив народ. Като почне някой за нещо, после не можеш да му вземеш думата. Може и да не се срещате с никого, вестници и списания в Италия под път и над път, всеки гледа да бие по правителството.

Предполагам, че такава разузнавателна сводка се изготвя така:

На трети август тази година проведох среща с депутата от опозицията г-н Х. У. във връзка с… Италианецът не се оказа много разговорлив по темата, поради което се наложи да му дам вечеря в ресторант Н. След втората бутилка депутатът се оказа по-разговорлив и във връзка с (темата на сводката) същият сподели следното: (следва свободен преразказ на преведеното от провинциалното вестниче). Обаче същият предполага, че евентуално… (следва допълнение по същата тема от официален римски вестник). Разбира се, възможно е… (нещо, за което се предполага, че няма да стане) поради което депутатът счита, че…

За вечерята бяха изразходвани 80 000 италиански лири. За да не възбудя подозрения, след като заплатих сметката, скъсах я пред депутата и я хвърлих в пепелника. Моля да ми бъде признат горният разход.

Естествено, че сумата му я признават.

Излиза, че от десетилетия ние поддържаме скъпоплатени читатели на вестници. 

Съветската дипломация и помощта на Големия брат

 В онези години, както много все още добре си спомнят, българският слон беше по-малък брат на съветския слон. И не беше само при слоновете, навсякъде беше така. 

Ето ви откъс от книгата на Асен Марчевски "Италиански потайности" за един епизод от дипломатическото поведение на Големия брат във времето около атентатът срещу Папата и по-точно, в годините, когато вече се е появила "българската следа" и България е официално обвинена за вдъхновител, организатор и изпълнител на атентата.

Непонятно за нас, българите в Рим, беше странното поведение на другите социалистически страни начело с руснаците, след тях чехите, унгарците, поляците и прочие. Аз съм присъствал на среща на посланиците на социалистическите страни в съветското посолство в Рим, по онова време „братушките“ често организираха такива събирания. На една от тези срещи бях и аз, нашите ме вземаха като най-печен в "случая", можеше да се наложи да отговаряме на въпроси. Кратък доклад по "българската следа" изнесе Петър Вълков опитен и интелигентен наш дипломат. В края на изказването си помоли другите социалистически страни да ни помогнат, да ни защитят, да обяснят пред западните средства за масова информация, че България не би могла да има никакъв интерес да убива папата. Думите му предизвикаха само пълно мълчание. А на съвещанието присъстваха посланиците на Чехия, Унгария, Куба, Румъния… Тръгвахме си, когато до групата българи приближи съветският посланик. Някой от нашите (струва ми се, Петър Вълков) се опита да изкопчи няколко думи от посланика по "случая". Аз стоях малко настрани, не чух точно отговора на „братушката“, но долових думите: „… където има тероризъм, ние не се намесваме“… Аз се ядосах и въпреки че пред мен стоеше посланикът на СССР, пристъпих крачка напред: отворих уста да кажа нещо… За щастие, заместникът на военния аташе на съветското посолство беше до мен един от онези руснаци, които понякога идваха при мен в нашето посолство за консултации по трудни и непреводими италиански думи. Той силно ме ръгна с лакът в ребрата, така че почти загубих дъх, и ми прошепна: „Асенка, нельзя!“ И добави шепнешком: „Излишно е да обяснявате на посланика, такива са инструкциите от „Центъра“.“

Замълчах си. Щом пък чак такива са инструкциите от „Центъра“, какво да се месим в голямата политика…

Накратко, през цялото време на "българската писта" нито една от социалистическите страни, с изключение на ГДР, не отвори уста да ни защити. Подобно беше поведението на Италианската компартия: пълно мълчание по непричастността на българите в атентата срещу папата, включително и на органа на ИКП "Унита". Този комунистически вестник отразяваше събитията само като хроника, без какъвто и да било коментар в наша полза, и въобще в интерес на истината около случая. По-обширна статия в "Унита" се появи чак след оправдаването на българите.

Аз и на други места съм чел, че единствено Източна Германия ни помага в онзи момент. За съветската страна е по-удобно във фокуса да е малката България, а не великата Съветска страна, в която всичко е по мед и масло и всички народи живеят мирно и по братски. С други думи, бяхме накиснати с любезното съдействие на съветските другари - на тях доста им се събра тогава, и Брежнев умря, и южнокорейския боинг свалиха, сега и за папата ако трябваше да отговарят много щеше да им дойде. Да се оправят там българите ...

Та не ми говорете, че госпожа Митрофанова мисли доброто на нашата страна и гледа най-доброто за двустранните отношения. То на тоя свят всеки гледа първо себе си, какво остава за Русия в този момент?