Ирландецът

Остаряха

"Ирландецът" става за гледане основно заради актьорския си състав - Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Джо Пеши, Харви Кайтел и всичко това под ръководството на Мартин Скорсезе. Ако трябва да се залага на сюжета, гангстерската история на "Казино" е много по-интересна, завързана, много повече става за гледане. В "Ирландецът" нещата са базирани на изчезването на Джими Хофа и версията на Франк Шийран, но в крайна сметка това е само една много добре филмирана версия. 

Играта на актьорите е много добра, но пък хората са на години и колкото и да ги гримира и "подмладява" Скорсезе, 72-годишният Де Ниро трудно минава за 30-40 годишният Франк от 50-те и 60-те години на миналия век. Същото се отнася и за Ал Пачино, а и Джо Пеши изглежда доста над 50-годишен при срещата на Франк с Ръсел Буфалино. Гримът ги прави да изглеждат като мумии, и Де Ниро, и Пачино. При Харви Кайтел не е толкова видно, той и без това играе възрастен персонаж, Джо Пеши също.

Но пък играта на Де Ниро е както си я знае човек и както го помни - вживява се в ролята си. Бива си го Де Ниро за такива неща, играе както в "Разярения бик", "Казино" и ""Нос Страх". Ал Пачино малко смесва ролите с "Усещане за жена" и "Море от любов", много вика. Може и ролята на героят му да е такава, може и така да се опитва да предаде арогантност на героя си или нещо друго, не знам. Само дето не се развика "I'm everybody's daddy", ама то с играта си го каза.

Иначе сюжетът на филма става - мафията, доновете, Ню Йорк, ресторантите, автомобилите от 50-те, 60-те и 70-те години, парите. Част от очарованието на картината. Малко ми идва в повече цената на успеха за Франк с мълчанието на дъщеря му, излишно е според мен, дори да е истина в живота. В крайна сметка го препоръчвам за гледане, но определено не разбирам защо го бяха набутали за фаворит за "Оскар" тази година.

Немските снайперисти на Източния фронт

Спомените на Алербергер

Досега съм имал досег с руската/съветската гледна точка за Втората световна война, или по-точно, за онази част от нея, която руснаците наричат Велика Отечествена. Една особена точка бяха спомените на Николай Никулин (препоръчвам ги на всички, които се интересуват от темата), които, до колкото знам, взривиха обществото в Русия преди години, тъй като показаха спомените на един фронтовак, а не на някой покрит със слава и ордени генерал. Не че и спомените на генералите не са интересни, но поради разбираеми причини в съветските времена спомени на оцелели фронтоваци не пробиваха много-много на книжния пазар. 

В същото време в онези години трудно се намираха спомените на победената страна, а и да се намираха, бяха строго редактирани от съветската цензура. Пък и в мемоарите на германските генерали има значение дали са писани в съветски плен (Паулус) или не (фон Манщайн). Но едва ли немците са имали цензура, която да спира мемоарите на немските войници. А и едва ли има какво толкова да се цензурира, че са загубили войната ли?

Все пак мемоарите на тримата снайперисти са интересни по няколко причини: първо, разкриват някои непознати (поне за мен) неща от Хитлерова Германия, от взаимоотношенията в немското общество и Вермахта от 30-те и 40-те години на миналия век, порядките във Вермахта, а основно, за живота на снайпериста. Отделно, спомените от военните операции, в които са участвали също са интересни.

Първият от тях, Йозеф Алербергер е австриец, призован е в редиците на Вермахта в края на 1943 година, до тогава е бил дърводелец в малко селце в околностите на Залцбург. Първоначално го зачисляват като картечар и първото, което му прави впечатление, е че картечарите са първите цели по време на битка. Унищожават ги както противниковите войници, така и противниковите снайпери. Скоро след това Алербергер намира руска снайперска винтовка и решава да се пробва като снайперист. Отдава му се и така започва кариерата му на снайперист. Интересното в спомените му е постоянното оплакване от натиска на руснаците, от бясното преследване от страна на Червената армия на отстъпващите немски войски. 

Един от най-интересните епизоди, които описва Алербергер, е снайперски дуел с взвод руски снайперисти. Естествено, дуелът не е един срещу всички, но Алербергер и частта му попадат под кръстосания огън на няколко снайпера едновременно. В течение на боя изчисляват позицията на всеки един от тях и разбират, че противниковите снайперисти са заели позиция на дърветата в близката гора. Още по-голяма изненада очаква Алербергер и останалите, когато откриват, че снайперския взвод е съставен от жени, някои съвсем млади. Месец по-късно Алербергер е изпратен в Германия на курс за снайперисти, на който му прожектират руски филм с немски субтитри. Немските инструктори ги предупреждават: не подценявайте руснаците, те си разбират от работата (една от разликите между руснаците и немците по време на войната). Една от препоръките във филма е избирането на позиция в короната на дърво, с което Алербергер не е съгласен не само заради скорошния му сблъсък с руските снайперистки, но и заради факта, че така трудно снайперистът може да смени позицията си светкавично. 

Друг момент е стремежът да избегнат попадането в руски плен не само по време на войната (тогава е ясно, едва ли може да очакват пощада), но особено след това. И с основание. В края на мемоарите си Алербергер е пленен от американската армия на територията на Австрия, докато се опитва да се промъкне до родното си място. Алербергер е пленен заедно с трима свои другари от полка си, натоварен на камион и отправен към руските части. По пътя решават да избягат, за да не попаднат в Сибир. Трима скачат от камиона, Алербергер е сред тях. Единствено Шмити, полковия писар не вярва, че американците ще ги предадат на руснаците и не се решава да скочи. Шмити се връща в Австрия след 6 години в мините на Караганда, като половин човек според Алербергер.

Друго интересно, което споделя Алербергер е честото му използване в ариергарда на отстъпващите немски части, които рядко имат подкрепата на артилерията си. Нерядко на Алербергер се налага да прикрива отстъплението на другарите си, държейки руснаците на разстояние.

Разбира се, като човек, воювал с руснаците, Алербергер не спестява случаи на насилие, кражби, убийства от страна на червеноармейците. Шокиращо за него е отношението към цивилните - руснаците търсят храна, ценности, жени и като не ги намерят (или след като ги намерят) често застрелват цивилните.

Вторият снайперист, който споделя спомените си е Гюнтер Бауер. До войната е пекар, работи в семейната хлебопекарна в Хамбург. Едва 18-годишен, току-що оженил се, през есента на 37-ма година той получава призовка и е прибран в армията. Интересното за мен беше, че срокът на служба във Вермахта в онези времена е 4, а не 2 години. Или поне за толкова са прибрали Бауер. 

Бауер споделя спомени от самото начало на войната, от нахлуването в Полша, но също така той участва и в окупирането на Судетите, и в последващото окупиране на Чехия. След Полша Бауер участва в атаката на Ебен-Емаел, после и в Битката за Крит, за да попадне накрая, както си му е реда, на Източния фронт. Там не се задържа дълго, скоро след това е прехвърлен в Италия. Пътят му свършва в Берлин, където е ранен по време на Битката за Берлин. Благодарение на раната си е оценен като "негоден" за работа в Сибир и руснаците го пускат. Бауер има късмета да се върне в Хамбург при жена си и детето си.

Бауер също е впечатлен от жестокостите на руснаците спрямо пленените немци след края на войната.

Спомените на Сюткус

Третия от снайперистите, чиито спомени са в книгата е Бруно Сюткус. Честно да си призная, неговия разказ се оказа най-интересния.

Бруно е роден в Източна Прусия, близо до тогавашната граница с Литва. Баща му е литовец и малкият Бруно не е признат за немец по рождение. Въпреки това получава немско гражданство и попада първо в Хитлерюгенд, после и в СА. Още в Хитлерюгенд се отличава като много точен стрелец, в СА потвърждава това си умение и получава лична снайперска винтовка. На фронта попада в края на 1943-та, когато вече е ясно, че Германия ще загуби войната и въпреки това, за година и половина успява да убие 207 руски войника. Всъщност, значителна част от жертвите му са руски офицери - навикът да ходят с фуражки вместо с каски близо до фронта си казва думата. Интересно е, че веднъж успява да порази 4-ма офицери един след друг, на изхода на един блиндаж, които впоследствие се оказват командващият армията генерал, началник-щаба, командира на полка и командира на батальона, разположени срещу частта на Сюткус. Оцелява петият офицер, който по-късно разпитва Сюткус в Сибир (да, Сибир).

Интересната част започва след войната - родното място на Сюткус е окупирано от руснаците (сега е част от Калининградска област), Сюткус няма официален немски паспорт, прехвърля се в съветска Литва, където се свързва с "горските братя". Скоро обаче доброволно заминава за Сибир - всъщност, доброволното му заминаване му спестява по-късното (неминуемо) принудително, а вероятно разправата с него в подземията на НКВД е можела и да му спести депортацията. Странното е, че руснаците знаят кой е, знаят и какъв е бил по време на войната - Вермахтът, желаейки да повдигне бойният дух на войниците си огласява голяма част от "индивидуалните победи" на Сюткус било то в дивизионните вестници, било то чрез високоговорители, и въпреки това Сюткус не е бил застрелян от руснаците след войната, когато неколкократно е бил задържан. Сибир за Сюткус е студ, мизерия, създаване на семейство и раждане на дете, работа в колхоз, във въглищна мина, заточение и постоянни опити за измъкване от СССР. Тези му опити в крайна сметка довеждат до среща с тогавашния председател на КГБ Юрий Андропов:

"... Скоро ме закараха в щаб-квартирата на тази зловеща организация. Мен ме отведоха в стая за разпити.
- Къде отивахте?
- В посолството на ФРГ.
- Имате ли уговорена среща с някого там?
- Не.
- Защо тогава отивахте там?
- Аз искам да разбера кога мога да получа германска виза.
- Вие не знаете ли, че сте гражданин на Съветския съюз?
- Аз не мога да чета на руски, аз съм немец.
Тогава се отвори страничната врата и в стаята влезе председателят на КГБ Юрий Андропов. Разпитващите ме офицери застанаха "мирно" и доложиха за хода на разпита на своя началник. Той им заповяда да напуснат и ние останахме сами.
- Вие трябва да се гордеете с това, че сте гражданин на СССР.
Аз отговорих, че не споделям чувствата му, защото родината, това е мястото, на което си се родил и си израсъл. Съвсем не е задължително да се гордееш с гражданството на страната, в която ти се налага да живееш по волята на съдбата. Андропов ме попита какви военни награди имам. Аз му отговорих и на свой ред му зададох въпрос:
- За какво получаваха медали вашите войници на фронта?
- За мъжество, проявено при защитата на своята родина.
- А мен ме възпитаваха в любов към Германия и аз бях готов да дам живота си за нея, ако се наложеше.
- А вас не ви ли мъчат угризения за това, че сте убили толкова руски войници и офицери?
- Не. Аз воювах срещу въоръжен противник. Там, на фронта, вие никога нямаше да ме хванете жив. Последния си патрон винаги пазех за себе си."

Накратко, Бруно Сюткус е твърде известен, за да го пуснат обратно в Германия. Бруно успява да се измъкне от Сибир едва през 1971 година, когато му разрешават да се върне със семейството си в Литва. А едва след разпадането на СССР успява да поднови усилията си да възстанови немското си гражданство и да получи немски паспорт. Усилията му се увенчават с успех през 1996 година, когато успява да емигрира в Германия, да се срещне със сестра си и с някогашната си неосъществена годеница Ерика.

Интересното в разказите и на тримата е, че снайперистите се стараели да унищожат всички отличителни знаци, по които можели да бъдат разпознати като такива - причината е много проста, снайперистите били много мразени от руснаците и при евентуално залавяне от тях едва ли биха могли да разчитат на благосклонно отношение. Алербергер дори описва смъртта на неговия заместник, заловен от руснаците с неговата (на Алербергер) винтовка. Така запазените отличителни и наградни знаци на снайперисти до наши дни са много малко. 

Едни телешки пържолки разлика

В съседна Румъния тия дни гражданите протестират по случаят "Александра". Ако не знаете за какво става въпрос, 15-годишно момиче е изчезнало, смята се за убито, полицията е арестувала заподозрян за изчезването и смъртта на девойката. В случая гражданите са гневни на полицията, която според тях, е реагирала прекалено бавно, независимо, че самата Александра Мачесану е съобщила на спешния телефон, че е отвлечена, звъняла е 3 пъти, дала е указания къде точно се намира и отгоре на всичкото е използвала телефона на похитителя си. 

В къщата на заподозрения са открити човешки останки и вещи на изчезналото момиче.

А сега се върнете 6 години назад, в славните години на първия мандат на Тъпанаря от Банкя и министерстването на Цецо Полицая и си спомнете за убийството на Мирослава от Перник. Която, ако не си спомняте, първо беше избягала от вкъщи, щото майка и била алкохоличка, пък после беше в Германия да пие коктейли, пък като се разбра, че едва ли ще я намерят жива хванаха някакъв нещастник, който внезапно реши да се самоубие.

И за капак имаше там едни телешки пържолки за кучето, ако сте забравили.

Приликите в двата случая са доста, но и в двата става въпрос за убийството на младо момиче и неадекватни действия на полицията. Само че докато в съседна Румъния тамошните полицаи са реагирали със закъснение, тук нашите въобще не реагираха навремето. Не че щяха да предотвратят убийството на момичето, гаранции за това няма. В нашия случай обаче нямаше и грам професионална реакция, останаха подозрения, че в убийството на Мирослава има замесен полицай, които така и не бяха опровергани, а напротив, "самоубийството" на заподозрения Чочо само ги засили. 

Вероятно и в Румъния може би има съмнения, че арестуваният 65-годишен мъж е удобната изкупителна жертва, възможно е. Поне там обаче не се говори за телешки пържолки, поне засега. 

И още една разлика има - румънците са на улицата в момента. Не за друго, а просто защото смятат, че такава полиция не им трябва. А ние излязохме ли на улицата когато ни обясняваха, че Мирослава е в Германия, когато ни уверяваха, че пиела коктейли и се забавлявала? Нямам подобни спомени. Ние бяхме доволни от нашата полиция, та нали по онова време излезе вечният хит на Веско Маринов. Не, българите излязоха на улицата в онези години за да свалят Делян Пеевски от шефското място в ДАНС и много хора смятат това за върховно постижение в защита на демокрацията у нас в последните 10 години. 

7 години по-късно Пеевски отново е депутат, през оная му работа е за ДАНС, пак си върти парите, пак дърпа конците, а полицията ни ... ех, и тя си е същата.  Полицията откровено ни прави на идиоти, като почнете от случаите с масовото убийство в Нови Искър и последвалото "самоубийство" на заподозрения бивш рейнджър (много суисидни наклонности имат някои хора), та стигнете до мълниеносната реакция по случая с хакването на НАП. В съседна Румъния може тамошната полиция да е на същото дередже като нашата, но поне хората имат волята да я променят. 

Каква разлика правят едни телешки пържолки, а?

Справедливостта преди всичко

Две неща:

Първо - тоя, таксиджията, къде не можел дете на годинка нито да гледа, нито да кърми ...  не знам дали си спомняте колко пъти таксиметрови шофьори протестираха, блокираха, искаха и настояваха да им се сложат паник-бутони в колите. Още навремето, когато а-ха да съборят правителството на Костов, още тогава искаха паник-бутони (все едно от правителството зависи и то ще им ги слага), после и при Царя, и при Станишев - убият някой бакшиш и останалите аре, на протест, искаме паник-бутони и връзка с полицията.

И накрая какво - няма паник-бутон, няма GPS, няма никой. 

Разбирам го въпросния таксиджия, че първо за себе си е помислил, че и на него някой трябва да му гледа децата ако му се случи нещо, ама дето се вика, това дете в ръцете ти го дават, никой не очаква от тебе да се биеш с въоръжен човек за него, можеше да се съгласиш, тъпчо, а не да го оставяш на произвола на съдбата. 

Сега по разните фейсбуци и прочие си чешат езиците дали деянието на бакшиша е подсъдно и по кой точно член на НПК. Не знам дали въобще има смисъл да обвиняваш някой за това, че се уплашил за живота си, но пък се сещам за една друга история, историята на Масабуми Хосоно.

Все си мисля, че и ние можем да постъпим по същия начин.

И второ - ако бях лекар и ми го докарат Викторио да го спасявам и да знам как е убил детето си преди няколко часа (пък себе си не уцелил като хората) направо му изключвам системите и да умира. 

Справедливостта преди всичко!

Операция "Ликвидация"

Агенти на НКВД, 30-те години

Разправата с ренегати не е от вчера, и не е единствено приоритет на руските/съветските тайни служби единствено, но техните действия са най-шумни, най-интересни бих казал. Ето малко истории, открити тук.

"Родината няма да ви забрави". За съветските разузнавачи, решили да скъсат връзките със СССР тази фраза не звучала особено оптимистично. Спецслужбите не прощавали грешките, да не говорим за предателствата. Каквито и да били заслугите на агента пред родината, никой не бил застрахован от опасността дулото на НКВД няма да се обърне към него. А ако някой решавал да премине на страната на врага, за пощада и дума не можело да става, рано или късно групата ликвидатори го настигала.

Константин Мячин

 

Превозвачът на царското семейство

 Константин Мячин бил известен под различни псевдоними: Василий Василиевич Яковлев, К.А. Стоянович, "Финландецът", "Николай". Член на ВЧК, той бил опитен боец-експроприатор. Ограбвайки влак на гара Миас рез 1909 г, той бяг зад граница с крупна сума пари. След Февруарската революция се връща в Русия, където става виден партиен и революционен деец. През 1918 г Мячин, по поръчение на Яков Свердлов и Владимир Ленин организира превоза на царското семейство от Тоболск в Екатеринбург на влак.

В годините на гражданската война болшевикът бил командващ на Самаро-Уралско-Оренбургския фронт и командир на 2-ра армия на Чехословашкия фронт, но скоро след това дезертирал от РККА и се предал на Комитета на членовете на Учредителното събрание. По някои данни той направил това, тъй като се усъмнил в победата на болшевиките, други са склонни да вярват, че това било опит за внедряване на шпионин в редиците на Комитета. След идване на власт на Колчак Мячин бил арестуван, но скоро след освобождаването му под гаранция той избягал в Китай, където живял под името Стоянович. Чекистите скоро установили контакт с него и го използвали като нещатен сътрудник.

През 1927 г, предвиждайки разправата с комунистите в Китай емигрантът избягал в СССР. Веднага бил арестуван и осъден за предишната измяна. Смъртната му присъда била заменена на 10 години лагери (освободили го предсрочно и го взели в органите на НКВД). През 1937 г Мячин бил уволнен от редовете на НКВД, а след година разстрелян като шпионин.

Игнатий Рейс

 

Писмото на предателя

Натан Маркович Порецкий, по-известен под псевдонима Игнатий Рейс или "Людвиг" бил известен деец на разузнаването. През 1920 г той разпространявал в Лвов нелегална литература, за което бил арестуван и осъден на 5 години затвор. По време на конвоирането си избягал и се прехвърлил в Германия през Краков. Работил основно в Западна Европа, установил контакти с много съветски нелегални агенти, такива като Яков Блюмкин, Ян Березин и Василий Зарубин.

През 1927 г на Порецки му възложили създаването на разузнавателна мрежа във Великобритания. В края на 20-те се върнал в Москва, където работил в полската секция на Коминтерна. След това отново го пратили в Европа, до 1937 г се намирал в Париж. Когато НКВД заповядали на РЕЙС да се върне в Москва, той, знаейки за съдбата на мнозина разузнавачи и дипломати, решил да остане във Франция. Рейс знаел съветските шпиони, двойни агенти, пароли и явки. Заради това на СССР му се наложило да отзове почти всички свои агенти от Европа.

Освен това Рейс публикувал във френския печат открито писмо, изобличаващо политиката на Сталин: "Само победата на социализма ще освободи човечеството от капитализма и Съветския съюз от сталинизма." След това се скрил със семейството си в едно швейцарско село, но Сталин не можел да прости такова предателство. Той заповядал на Ежов да организира група за ликвидирането на Рейс. На 4 септември 1937 г. невъзвращенецът решил да се срещне с нелегалната агентка Елизабет Шилдбах в Лозана, тя била негова позната още от времената на работата му в Германия. А на 6 септември жената на Рейс прочела във вестниците, че през нощта на 4 септември на пътя от Лозана за Пул бил намерен труп на мъж с чехословашки паспорт на името на Ханс Еберхард.

Ликвидаторът на Рейс бил агентът на НКВД Борис Афанасиев.

Рудолф Абел

 Кой предаде Абел?

 През 1939 г, във връзка с началото на Съветско-финската война Райно Хейханен, като свободно говорещ фински език бил повикан в НКВД. По поръчение на наркомата той бил изпратен на фронта, където се занимавал с разпитите на пленените и изобличаването на шпиони. След войната съветските спецслужби го използвали като разузнавач. На него му издали документи на името на американеца Юджийн Маки и го прехвърлили през границата с Финландия скрит в багажника на автомобила на друг агент. Там той живял до 1951 г, когато се обърнал към посолството на САЩ за получаване на паспорт.

През 1939 г, във връзка с началото на Съветско-финската война Райно Хейханен, като свободно говорещ фински език бил повикан в НКВД. По поръчение на наркомата той бил изпратен на фронта, където се занимавал с разпитите на пленените и изобличаването на шпиони. След войната съветските спецслужби го използвали като разузнавач. На него му издали документи на името на американеца Юджийн Маки и го прехвърлили през границата с Финландия скрит в багажника на автомобила на друг агент. Там той живял до 1951 г, когато се обърнал към посолството на САЩ за получаване на паспорт.

На следващата година, вече с необходимия документ в ръка, Хейханен се върнал в Русия, пак в багажника на автомобил. Той прекарал 3 седмици в конспиративна квартира в Москва, където получил задание да отиде в САЩ и да работи като помощник на местния резидент на съветското разузнаване, известен под псевдонима "Марк". Хейханен не знаел, че това е агентът Рудолф Абел. Той работил при "Марк" като радист с позивна "Вик", като осигурявал връзката му с Центъра и определял местонахождението на необходимите за съветското разузнаване лица. Заради пристрастието на Хейханен към алкохола и неговите пропуски в работата било решено да бъде заменен от друг агент. През 1957 г. го изпратили в Париж, откъдето той трябвало да се върне в Москва през Западен Берлин. Само че вместо това Хейханен отишъл в посолството на САЩ във Франция и се признал за съветски разузнавач. Като доказателство за това той представил куха никелова монета, в която бил скрил микрофилми. Освен това беглецът предал всичката информация относно своя резидент, което позволило на ФБР да разкрие Абел и още един разузнавач - Михаил Свирин.

Хейханен бил осъден за шпионаж и оставен да живее в Ню Хемпшир под опеката на ЦРУ. На 17 февруари 1964 г. във вестниците бил публикуван некролог, в който се казвало, че Райно Хейханен е катастрофирал на шосе в Пенсилвания. Само че не били намерени никакви следи както от самия Хейханен, така и на предполагаемото място на катастрофата. Има версия, че чекистът е бил отстранен от ликвидатори.

Предателство от любов

Георгий Агабеков

Георги Агабеков (истинско име Арутюнов) работил в ЧК от началото на 1920-те. Той бил съветски резидент в Близкия Изток. От 1924 г. работил за ГПУ в Афганистан под прикритието на помощник-завеждащ бюрото по печата към посолството на СССР в Кабул. После преминал на работа в чуждестранния отдел на ОГПУ в Иран. През 1929 г. сменил Яков Блюмкин на поста на резидент на съветското нелегално разузнаване в Константинопол. Там се влюбил в 20-годишната англичанка Изабел Стритер, която била негова учителка по английски език.

През 1930 г. Агабеков се срещнал с военния аташе в британското посолство и поискал политическо убежище. Той разкрил истинската си фамилия и длъжността си, а също така предоставил на Лондон секретни данни за съветското разузнаване. Неговата любима заминала за Франция, а Агабеков я последвал. В Париж той открито заявил за разрива си със СССР и ОГПУ в емигрантската преса. През 1931 г. в Ню Йорк той издава книгата "ОГПУ: руският таен терор", която впоследствие била издадена в Берлин на руски език. Като резултат от публикуването и в Иран били арестувани над 400 човека, някои от които били разстреляни или осъдени на затвор.

В НКВД решили да го отстранят. Първата операция се провалила, както се провалил и опитът за отвличане през 1934 г. След две години Агабеков изпратил на съветските власти писмо, в което се разкайвал и молил за шанс да изправи вината си и да служи на родината. Но Москва не повярвала на бившия си агент и продължила да разработва план за ликвидирането му. През 1938 г. съветските спецслужби използвали слабостта на Агабеков към авантюрите и парите и го подмамили в конспиративна квартира в Париж. С предателя се разправила група агенти на НКВД. По една от версиите го хвърлили в пропаст на френско-испанската граница.

Образованият убиец

История на убийството в Пловдив: докторът дебне крадеца, убива го, после се обажда на приятели, почиства следите, кръвта, дори прави опит да изтрие и записите от камерите. Прокуратурата два дни е пълен пас, обаче на третия прави една пресконференция и разбива на пух и прах известното до този момент (доблестният доктор е защитил живота и честта на семейството си срещу двама въоръжени апаши). От изнесеното от прокуратурата нещата си отиват накъмто предумишлено убийство, щото да наблюдаваш някого половин час и после да отидеш с пистолет да го видиш добре ли е, да не му тежи откраднатото направо си говори за обмисляне, но едва ли прокуратурата ще посмее на фона на протестите в зашита на д-р Димитров.

Пък то и аз да съм, да ми влезе някой в гаража да рови, и аз ще го гръмна. Крадци-мангали много, лекарите са кът.

А и на хората им писна с глупостите на закона - да ти влезе някой в имота и да почне да тършува, и да трябва да го питаш има ли пистолет, щото се каниш да го гърмиш. То с тия закони вместо един пистолет на черно трябва да купуваш два, че да можеш втория да му го сложиш на крадеца в джоба след като си го гръмнал успешно.

Отклонявам се.

Да се върна обаче към шесторното убийство в Нови Искър отпреди 2 месеца. Там нароченият за убиец Росен Ангелов се оказа пълен левак в сравнение с д-р Димитров: убива шест човека, после пешачката към вилата с в. Луково, където си ляга в спалния чувал, гледа детско порно на таблета си и след това решава да се самоубие. Няма да чисти следи, няма да замита след себе си, няма да бяга в чужбина - в чувала и на таблета. Убийството си е убийство, ама детското порно си е по график. И там прокуратурата си мълча няколко дни, пък накрая дадоха една пресконференция, изкараха го Росен Ангелов педофил, който се интересува от жени, нищо не казаха що му е трябвало да убива всички в къщата, при положение, че Кети се е срещнала с него извън нея, а за онова тефтерче, дето го намериха покрай джипа и пък въобще забравиха.

Та поведението на всеки един убиец след като му свърши работното време може би е въпрос на образование - е го доктора, човекът с висше, чел е, филми е гледал, знае, че трябва да замита следите, да унищожи всяка улика, водеща към него. Чел е човека, не е като Росен Ангелов, дай му на него детско порно знае да зяпа, ни книга е чел, ни филми е гледал, да се не сети, че ще го хванат.

И да се чудят после прокурорите какво да говорят по пресконференциите.

Един обикновен охранител

За мен е необяснимо как обикновен охранител на дискотека става охранител на най-големия завод за захар, как придобива целия млекопреработвателен бизнес в един район? 

Димо Гяуров

Ми ей така.

Едни стават бизнесмени.

Други стават министър-председатели и почват да разбират от всичко - от строителство, от пътища, от финанси, от сигурност, от въоръжения, от всичко, от всичко.

В белите държави успешните и знаещите излизат от университети като Сорбоната, Оксфорд или Кеймбридж, Бръшляновата лига или пък от частни училища и колежи. Само тук, у нас, най-успешните хора очевидно са възпитаници или на симеоновската Магнаурска школа, или на някое военно училище, та било то дори и средно, за сержанти и старшини.

В белите държави когато почнеш някъде като охрана си оставаш охрана за цял живот, понякога животът ти като охрана е кратък. Само у нас един охранител (щото чеп за зеле не става от него, затова ходи да пази) може да просперира до успешен бизнесмен или до министър-председател даже.

Ей затова ни е такава държавата.

Някои "Защо?" след "самоубийството"

- Казахте ми, че др. Орджоникидзе има четири револвера?

- Да.

Сталин поклатил глава.

- Лошо е, когато има много лично оръжие. Мярка се пред очите. В минута на душевна слабост може и в себе си да стреляш. Случва се. Особено у такива горещи хора, като др. Серго. И особено, когато попадат в такова положение като др. Серго. Разбира се, с болно сърце трудно се живее, не можеш да бъдеш толкова полезен на делото на партията, колкото би могъл да бъдеш. Така се получава понякога. Например дъщерята на Карл Маркс - Лаура и нейният мъж Пол Лафарг. Видяха, че нямат принос към делото на социализма и се самоубиха. А не бяха толкова стари. Така и другарят Орджоникидзе не може да живее с болно сърце.

Сталин спря пред Ежов и печално добави:

- Страхувам се, че другарят Серго няма друг избор ... 

Анатолий Рибаков, "Страх"

Втори ден им гледам обясненията на полицията и прокуратурата за самоубийството на Росен Ангелов, май нещо такова като горното повече щеше да хване дикиш.
Иначе майката на убитото момче Боби два дни преди въпросната пресконференция направи на пух и прах усилията на полицията да имитира дейност. И най-лошото е, че жената поставя напълно разумни въпроси, на които след два дни Борислав Сарафов и компания не дават отговор. Въобще, самото поведение на Росен Ангелов е нелогично.
Защо не е напуснал страната?
Защо е останал да се крие във вилната зона на Луково? Защо след като е гледал телевизия и е имал достъп до интернет и му е било ясно и че е заподозрян, и че го търсят, и къде го търсят, защо е останал на място?
Защо е трябвало да убие останалите в къщата при положение, че никой не го е видял да убива Кети?
Защо е изхвърлил тялото на Кети в кладенеца? Защо само нейното?
Как никой от останалите не е избягал от къщата?
Как МВР разбра мотивите на Росен Ангелов да убие Кети и близките и?
Защо поведението му е толкова нелогично - убива 6-ма, после не се отдалечава от местопрестъплението; вместо да търси начин да се скрие, да избяга, той стои на едно място, чака да го хванат и през това време гледа детска порнография?
Защо никой не споменава намереното тефтерче и бележките за изборите в него?
Много въпроси, на които не не беше даден отговор. Независимо от дебилното изказване на дебилния недорасляк хората с глави на раменете си задават въпроси и мислят. Как да повярваме на изнесеното от полицията и прокуратурата, при положение че и въпросното тефтерче на Кети го намериха журналистите, пуснати от полицията да изпотъпчат всичко наоколо?


Само за сведение: официалната причина за смъртта на Орджоникидзе е инфаркт.

В убийствата е истината

Покрай разследването на убийството в Нови Искър почнаха да излизат разни информацийки. 

То първоначално беше битово убийство, после стана убийство и самоубийство, после се оказа, че не може да се самоубиеш с 3-4 куршума в гърба, после някой се разрови и откри, че убитият Неделчо Юнаков е бил собственик на фирма за източване на ДДС и щели да му проверяват произхода на парите за къщата, докато накрая не намериха тефтерчето на жена му, където покрай всичко останало пишело и разни работи относно механизма за купуване на избори. 

Учудващо за мен на местопрестъплението цъфнаха Цацаров и Борислав Сарафов. Не знам за друго убийство, при което Главният прокурор и шефът на следствието да участват в оглед, разследване; когато убиха Луканов бях в казармата, пресен-пресен новобранец, та нямам спомени, ама нито за Кюлев, нито за Илия Павлов се случи да видим Главния прокурор да дава пресконференция от местопрестъплението (Хорейшио!). Почнаха се разни хипотези, кой, защо и в крайна сметка обаче нито дума за тефтерчето и ония бележки за изборите.

Преди две години пък застреляха секретарката на пазарджишкия кмет. Ей така, за нема нищо. После намериха в дома и разни пликове с пари, оказа се впоследствие, че с едната заплата жената и джип си е купила, и апартамент, и дрешки си пазарувала от скъпите, абе въобще, само дето Цацаров и подчинените му не я забелязали.

Ама за това, че е възможно въпросната Татяна Стоянова да е била куриер на пазарджишкия кмет никой дори не си го и помисли де. Обаче и за ония пликове с пари, дето ги намериха у дома и така и нищо повече не се чу.

Новоискърското убийство според мен ще го разкрият, ще хванат кой е убиецът. А онова тефтерче ще го заметат някъде, като тефтерчето на Филип Златанов, макар че, очевидно, в България в убийствата е истината - трябва някъде да убият някого, за да изплува някоя мръсотия пред очите на всинца ни, дето си я знаем от време оно и какво от това?

Не искаше да яде Пицетти

Рекламата на Пицетти, първата, много ме кефи!
Карло не искаше да яде Пицетти и сега не може да ходи.

Енцо не искаше на яде Пиццети и сега не може да плува.

Марио не искаше да яде Пиццети и получи световъртеж.

Така и нашата милиция в момента.

Преди 3 месеца американското посолство в София огласи терористична опасност около хотел Плиска и предупреди своите граждани да избягват да пътуват с автобус по маршрутите около хотела.
Нашата полиция, воглаве и с министъра си, и с министъра на министъра, и с бившия си министър го изкараха някаква педераска история, в смисъл, двама педераси там нещо се ревнували и единия за да напакости на другия и хайде да не разказваме пред широката общественост, че те нещата са лични, пък и нали знаете ония там обратните те пък колко чувствителни са по темата.

Вчера вечерта небезивестният Митьо Очите влязъл в един бар в Слънчев бряг с 30 души охранители и не излязъл. В смисъл, не излязъл по нормалния начин, изкарали го с линейка, щото докато бил в бара, го надупчили с не знам колко си куршума, един му бил в единия крак, друг в другия крак, пък в малкия таз, пък в големия таз, пък не знам още къде си имал. 

Според МВР спорът бил не за наркотици, проститутки, таксита или пък такса "Спокойствие", а за паркомясто, пък и хайде да не разказваме пред широката общественост, че ще излезе, че то в България има рекет, пък язък ни за усилията да върнем руските и румънските туристи у нас.

Така става то, у нас в споровете за предимство на пътя се решават по метода на най-здравата глава, а в споровете за паркомясто най-нормалното нещо е да пристигнеш с 30 души подкрепление, всичките с бронежилетки, брадви и ножове. Ако нещата се закучат, направо го пиши Баташкото клане 2!

Така беше, ако не си спомняте, в ония години, на които им викаме "мутренски". Изсипят ти се два джипа с мутри на главата, пребият те и после обясняват, че си паднал по стълбите, па те те водят на лекар.

А тази сутрин по бТВ пуснаха неква женица, не я разбрах журналистка ли е, каква е, ма много ясно си каза за какво точно "паркомясто" става въпрос и що в спор за паркомясто се вадят брадви, ножове и бронежилетки. Чудя се, след като една журналистка може да разкаже с подробности за схемите за разпространение на дрога, за проститутките в курорта, за контрол върху такситата и за такса "Спокойствие", за какво ни е такъв вътрешен министър, за какво ни е такъв главен секретар или още какви клатикурци ги има по министерството? Ми аз тия глупости мога и безплатно да си ги слушам, що трябва да вземате пари за това от моите данъци? 

Че то вместо да ми обясняват как зетя (пък не бил баш точно зетя, кандидат-зет бил, ма още не били подписали) на Митьо Очите се карал с некъв си Божо там за некво си паркомясто, не е ли по-удобно министър Бъчварова да обясни, че някой не е искал да яде Пицетти?

Късметлия

 

Голям късмет вади с кандидат-убийците си Бойко Борисов.

Първо имаше един, още в първите му дни на премиер през 2009, дето беше звънял на 112 да заплашва Бойко. Имаше и други, дето си изпуснаха калашника някъде по трасето, и не го намериха овреме, та пак му се размина. И Доган щеше да го гърми по едно време, отделно и Йоца Амстердама си го е набелязал от 2003 -та и не сме чули да му е минало.

Сега и куршум в писмо му пратили, да се сеща.

Аматьорска работа, ще кажа аз!

Другите килъри например ходят та гледат маршрути на жертвата, па си избират места, оръжия, логистиката си мислят - откъде ще се изтеглят, с каква кола, трасета, па евентуално, ако стане някой фаул, какво да правят, кой ще ти се занимава да звъни по 112 или да праща писма? А и писмото, ако го пратиш с "Български пощи", те ония, докато го доставят, човекът може от две седмици да е покойник вече и няма и да разбере, че ще ходиш да го гърмиш.

Кой нормален килър ще тръгне да си рита трудовата книжка така аджамийската?

Късмет има в това отношение Бокича, спор няма, случил е на килъри. Възпитани хора, ще се обадят, ще се представят, ще кажат по какъв въпрос са, така и така, г-н Борисов, нищо лично, но такъв ни е бизнеса ... Късмет си е това, не като на Фатик, Кюлев, Георги Илиев, да ги застрелят на улицата без дори един телефон да им врътнат.

Ама, казва Бокича, ние много интереси засегнахме, с контрабандата (ей, тая контрабанда от Лондон я влачи още), с държавните поръчки, и шефа на агенцията за бежанците освободихме, това все интереси ... 3 млрд контрабанда, 1,7 млрд държавни поръчки ... 

Аз така, като го слушам, само го е поръчал шефа на Агенцията за бежанците. Няма начин, само той ще е, ма поне е аджамия, кара по официалния ред - с писма, с точно описание (макар и лаконично) ... де Луканов навремето да имаше тоя късмет!

Не, каквото и да си говорим, късметлия си е Бокича - това Кенеди, това Индира Ганди, Ицхак Рабин, Зоран Джинджич - там немаше лабаво, немаше глезотии като писма и обаждания на 112, там първо стреляха, пък после питаха. А тук се обаждат хората предварително, може нещо важно да прекъсват, а бе въобще, културна работа, не като преди.

Късметлия си е Бокича, късметлия!

Сблъсъкът на два еднакви свята

Има една много хубава българска поговорка: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло".

Май, обаче, малко хора я знаят.

В случая визирам убития 18-годишен Тодор във Враца.

Имам предвид, че ако си беше седял мирно и тихо в колата, без да се обажда, без да слиза да се разправя, без да се прави на бабаит пред гаджето си и без да вади боксове, сега щеше да си е жив и здрав вкъщи. Едва ли щеше да му стане нещо, ако беше почакал Поничките да минат.

Не че съм решил да го играя някаква контра на "общественото мнение", нито пък Поничките са ми симпатични, та им се явявам адвокат. Просто все си говорим за агресията на пътя, за липсата на култура у някои шофьори, за ориенталщината на българина, дето като се качи на автомобил, и е цар на пътя и в същото време никой не си задава елементарни въпроси: що е толкова нервно това момче, що е слязъл да се разправя, що носи бокс у себе си и що го е извадил и какво толкова му пречат пресичащите?

Смъртта на младото момче е неприятна, съжалявам за него, но представете си ако вместо братята Понички бяха някои по-скромни и беззащитни, сега щяхме да си говорим за поредния пътен хулиган.

Тогава?

В случая имаме сблъсък на два еднакви свята - с ограничен мироглед, с повече мускули и адреналин и с по-малко мисъл. Не знам точно каква самозащита е единия да го държи, а другия да го налага и после да разправя пред камерите, че и "грам на сме го пипнали това момче", но и не знам какви предимства ти дават на пътя таекуондото и бокса, та си седнал да се разправяш и да се сърдиш на пресичащите пред колата ти.

Това е, просто са се сблъскали Дарвин и Дарвин. Айнщайн няма място в случая, отново е победил по-силният.

Прост план

Не знам дали има човек на Земята, който да не е мечтал да му падне от небето една торба с пари. 

Скот Смит експлоатира много елегантно темата в книгата си "Прост план" (на български е преведена като "Пагубен план").

Двама братя - Ханк и Джейкъб не са в много добри отношения и се виждат веднъж годишно - всяка Нова година посещават гроба на родителите си. Ханк е счетоводител, Джейкъб - някакъв бачкатор без постоянна работа. Ханк е женен, очаква дете, Джейкъб ... е, Джейкъб е тлъстичък и по тази причина с жените много-много ... Живеят в Ашенвил - малко градче в Северно Охайо, където баща им е изгубил фермата си заради невъзможност да плаща дълговете си към банката. И двамата не са били близки като деца и сега съвсем са отчуждени. Затова не е чудно, че Джейкъб е взел със себе си приятеля си Лу, когото смята за по-близък от брат си при поредното им посещение на гробищата.

Точно преди гробищния парк пътят минава между фермата на Патерсън от едната страна и някакъв резерват от другата. Тримата пътуват в пикап-а на Джейкъб заедно с кучето му Мери-Ан (мъжко, нищо че е с женско име, но и за това си има обяснение) и пътя им пресича лисица с пиле в устата - хванала го е във фермата. Джейкъб отбива и удря фара на колата в мантинелата. Докато гледат пораженията, кучето му тръгва след лисицата, а те тръгват да го търсят. 

И намират един самолет - паднал, разбил се, пилота мъртъв, а до него сак с пари. 

4 милиона долара и отгоре, както се оказва в последствие.

Ханк е да ги предадат на полицията. Лу и Джейкъб предлагат да си заделят някоя и друга пачка и тогава да ги предадат. А накрая си идват на думата и решават да ги вземат всичките. Ханк обаче поставя условия - той взема парите и в следващите 6 месеца никому нито дума, нито една екстравагантна покупка - просто защото това са много пари и няма начин някой да не ги потърси - или собственика им, или полицията. 

Работата е там, че на Лу и Джейк им е трудно и да чакат, и да пазят тайна, а в такива книги когато почне тайната да излиза наяве се почват убийствата. Едно, второ, трето ...голяма касапница пада, като естествено парите първо се делят на 3, после на 2, а накрая само на 1. 

И всяко убийство е оправдано от гледна точка на безопасността, "да не ни хванат".

Накрая остава жив само Ханк, чиято жена Сара е родила дъщеря му Аманда.

Но парите се оказват белязани - не всичките, тъй като ФБР не са имали възможност да го направят, но са записали номера на всяка 10-та банкнота. 

Книгата за мен има няколко минуса - Ханк убива прекалено много хора, прекалено много смъртни случаи се случват в такова малко градче за кратко време без да предизвикат любопитство и появата на мафията (парите са от откуп), която си търси нейното е прекалено отгоре-отгоре. 

Плюсът - финала на историята. Не е холивудски хепи енд, напротив, напълно реален е. Парите са белязани, Ханк не иска да рискува и ги изгаря. Всичките, 4 милиона долара. Много внимателно, да не остане и едно парченце от тях.

Когато вземат решение да си разделят парите, жена му Сара съставя списък какво ще направи с тях. Ще отидат до Европа - Рим, Париж, после до Австралия, до Китай, Карибите, ще се научат да карат яхта, сърф ... Нищо от това не се случва, напротив, остават завинаги в Ашенвил, губят и малкото пари, които имат спестени, а като наказание за убитите с Аманда се случва нещастие и остава инвалид до края на дните си.

Като възмездие.

Много яка история, от доста време не бях чел такава.

"Самоубийство"

Очевидно доста смелост е събрала прокуратурата, за да рови вече половин година обстоятелствата около смъртта на Чакъра и не само това, но и обяви, че официалната версия за смъртта му (самоубийство) е повече от съмнителна. Вероятно смелостта и иде от решението на Европейския съд за правата на човека, но все пак досега подобни сигнали от Европа се замитаха под килима. А акцията срещу Чакъра беше един от звездните мигове на Бойко Борисов в напудрената му кариера на ченге и подобно повторно разследване, че и съмненията в официалната (засега) версия за смъртта на Тодор Димов хвърлят сериозно петно върху имиджа на Борисов като съвременен Гешев. 

Че има нещо гнило в тая история беше ясно навремето, когато версията на МВР, тиражирана в медиите изкара Чакъра тотален психопат и касапин; дваж по-съмнително стана, когато нашият тъпчо почна да се оправдава пред медиите, все едно роднините на Чакъра съдят държавата не в съд, а в редакцията на вестник. Но не си мислете, че от засилената активност на прокуратурата по смъртта на Чакъра ще има някакви последствия за Бойко Борисов - никакви, освен евентуално морални. Роднините на Чакъра съдят държавата, и съответно Европейския съд по правата на човека ще осъди държавата, а не Бойко Борисов. Евентуално България ще бъде осъдена да плати обезщетение, което ще се плати от бюджета, а не от джоба на Бойко Борисов. Самият Бойко Борисов, бъдете сигурни, до живот ще си пее неговата за "Чакъра, който стреля по полицаи!". 

Прокуратурата със своите действия може да отговори на някои въпроси, които досега не само не са получили отговор, но дори не бяха и задавани - като например, на кого е изгодно Чакъра да се "самоубие" и наистина ли е необходимо да се изстрелят 15 снаряда с РПГ, все едно трепят някаква заразна гадина от Марс?

А тъй и тъй прокуратурата е почнала да разглежда "самоубийства", може да се разрови в още две: "самоубийството" на  Чочо и "инфаркта" на Мишо Бирата. 

Разровиш ли го, ще мирише

Джак Руби убива Лий Харви Осуалд. Оправданията му след това са повече от смехотворни.
След този момент така и никога няма данаучим кой уби Кенеди. А после самият Джак Руби
умира от рак в затвора. Въобще, топлата вода отдавна е открита.

 

Първо Мирослава беше забегнала в Германия да пие коктейли, докато тук нашата полиция я търсеше под дърво и камък ден и нощ. После милиционерите на Флоров и Цветанов изведнъж се оказаха "ужасно уморени" и заподозреният Стойчо Стоев за по-лесно се "самоуби" под носа на една сюрия суперченгета от ГДБОП, заети с бушоните и алармата в дома му. След това дойде ред на телешките пържолки и извиненията към полицията. Останалият жив похитител - Марио Любенов - ту беше невменяем, ту беше вменяем, според зависи. 

Днешният ден донесе нова порция абсурди - първо бившият вътрешен министър Цветан Цветан реши отново да се прави на хладнокръвен професионалист, чието сърце е останало на "6-ти Септември" №29 и започна да мята благодарности наляво и дясно все едно ГДБОП разреши случая в Перник за няма и 1 ден. И докато се чудех аз ли съм толкова зле с паметта или тоя тъпанар съвсем откачи, подсъдимият Любенов го удари на съвест и докато до вчера твърдеше, че няма нищо общо с отвличането и убийството на Мирослава, днес изненада всичко (и най-вече адвокатите си), като започна да твърди точно обратното и да си признава за щяло и нещяло. Както е тръгнал, нищо чудно и за убийството на Кенеди да си признае. И тези уж случайни съвпадения просто засилват усещането, че истинският виновник е някъде навън, на свобода, че Марио Любенов наистина е сключил сделка и доброволно го играе жертвен агнец, че някой усилено се опитва да замете цялата история под килима и ако може час по-скоро всички да забравят за нея. Лошото в случая е, че дори съдът да осъди Марио Любенов, пак няма да разберем какво стана с версията, че в отвличането е замесен полицай, защо ГДБОП е иззела функциите на пернишката полиция, защо ченгетата от ГДБОП са си играли на електротехници и как така в апартамента на Чочо са липсвали не само поемни лица, но и адвоката му, защо Чочо се е застрелял, вместо да стреля по полицаите и да се опита да избяга след това и да напусне страната (е къде е Македония).

Много въпроси, а отговори няма. За да се стигне до тях трябва доста да се рови в този случай. А както е казал Вапцаров: "... разровиш ли го, ще мирише".

Кокинов's Help desk

Г-н Кокинов в тежката тога на прокурор.

Според градския прокурор на София Николай Кокинов, делегатите на вчерашната национална конференция на ДПС, които нападнаха с жестоки удари Октай Енимехмедов (вижте във видеото), не трябва да бъдат подвеждани под отговорност за опита си да го линчуват.

"За обезвреждане на такъв нападател се налага причиняването на такива щети и вреди", заяви Кокинов пред Би Ти Ви в неделя сутрин. "Не сме обсъждали подобна хипотеза. Моето лично мнение е, че не трябва да се повдига обвинение"

Дневник, 20.01.2013

В случай, че г-н градският прокурор е пропуснал някои лекции навремето, има видими пропуски в паметта или не е вещ в наказателното право е добре да му се напомнят следните текстове от НК:

За г-н Кокинов ставащото на снимката е нещо нормално.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите на чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаване от свобода три месеца или пробация до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробация до шест месеца или глоба от сто до триста лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана

А тъй като във видеото се чува ясно как някой в тълпата подвиква "Убийте го, убийте го!", не е зле г-н Кокинов да се разрови малко и да погледне чл117, ал.2 пак от НК:

Чл. 117. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Приготовление за убийство се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Е, това второто трудно ще се установи - кой точно е викал, кой е подбуждал, пък и състояние на афект ще изскочи  но не е зле, след като заплатата му (на Кокинов) идва от моите данъци, да си даде зор и да я оправда поне малко.

Оскар или малинка?

Атентат ли? Атентат ще ми наричате сценката от вчера?

Изскочил някакъв юнак на трибуната до Ахмед Доган, с газов пистолет и без пълнител? И днес цяла България говори за "опита за убийство на Ахмед Доган"!

Атентат са убийствата на Кенеди, Индира Ганди, Ицхак Рабин. Неуспешни атентати да прословутите над 600 опита на ЦРУ да ликвидира Фидел Кастро - и при това с много по-сериозен инвентар от наличния у Октай Еминмехмедов. 

И цялата държава сега се занимава с това - министърът на вътрешните работи веднага се появил в НДК, президентът се обадил на г-н Доган да го пита как е, министър-председателят и той се обадил, с половин уста макар, опозицията и тя показва признаци на живот - от ляво и от дясно охкат, ахкат или се подсмиват скептично в зависимост от интереса си. А за капак на всичко, и прокуратурата е необичайно активна и дейна като никога досега.

Хора, я се опомнете! За този келеш ли ще се хабим сега? 

Този, който ни каза навремето, че "... пътят към Европа минава през Босфора"? 

Този, който се превърна в "инструмента за разпределяне на финансовите потоци в държавата"? 

Снимка от тук.

Този, който създаде "обръчите от фирми" и ни обясни в прав текст, че "изборният туризъм" е нещо нормално за Европа?

Този, който създаде и оглави партия символ на корупция, политически клиентелизъм и далавери?

Този, който се появява в Народното събрание веднъж годишно? 

Този, който се хвали с финансовите си възможности, а избирателите му са все така бедни?

Този, който се хвалеше, че стои зад всеки един по-голям бизнесмен у нас?

Този, който е лидер на партията, провалила почитането на ген. Делов и постоянно намекваща за историческата вина, която ние, българите трябва да изпитваме пред турците заради Балканските войни и заради Възродителния процес?

Странно общество сме, честно казано!

Да сте забелязали в Италия обществото да демонстрира състрадание към арестуваните босове на мафията? Или в САЩ?

Вместо да охкаме и ахкаме, не е ли по-добре да качим още веднъж Октай Еминмехмедов на трибуната и този път да му дадем истински пистолет, а за по-сигурно - два? Вместо да си плюем в пазвата и да се кръстим, не е ли по-добре да наречем случката от вчера с истинското и име - евтино представление, заслужаващо не "Оскар", а "Златна малинка" за посредствено изпълнение. С всичко - със слуха за оставката му от предния ден, с евтиното шоу с празния пистолет, с професионалната реакция на Доган, с разтревожената лелка, която се върти в един момент на трибуната и тревожно пита "Къде е господин Доган?", с изказванията на Лютви Местан за езика на омразата и позата на мъченици на демокрацията, заета от ДПС. 

Не е ли време да се отърсим от тая пародия? Не е ли време да си кажем истината в очите - ДПС е етническа партия, противоконституционна, с партийни лидери - мафиоти от по-дребен и едър калибър. Наистина ли е по-добре да приемем за чиста монета казаното от г-н Кокинов, че не намира за необходимо да повдига обвинения към делегатите на конференцията, след като пред очите на цяла България те пребиха повален и обезопасен човек? Не беше ли достатъчно (и на обществото, и на прокуратурата) темането, което направихме пред г-н Доган при "самоубийството" на Ахмед Емин, та сега пак ще махнем с ръка?

В крайна сметка Ахмед Доган слиза от политическата сцена, необходимо ли е да го изпращаме с фанфари? 

Хора като него не се пенсионират, защото не доживяват до пенсия. Хората като него си имат своите кукловоди и те, а не някакъв си пишман убиец решават кога да натиснат спусъка. За емблематични фигури на прехода - като Луканов, Кюлев, Илия Павлов - се намери кой, имаше и защо. На Доган просто не му е дошло времето. А когато дойде, нито ще е на трибуната пред камерите, нито ще е с газов пистолет!

37:92

Какво представлява това съотношение, можете да разберете тук. 

Само че сегашният ми пост не е посветен на дискусията убиец ли е художникът Опиц или не (все пак да кажа: не е), справедливо ли е наказанието от 5 години затвор или не, трябва ли да имаме право да застреляме крадеца в дома си (независимо с какво е въоръжен той) или не.
37 обира за тази кооперация срещу 92 ареста за загиналия наркоман. Доста неравно съотношение, не смятате ли?
Дето се вика, мача се играе на една врата.
Питам се, колко ли пъти трябва да бъде арестуван един престъпник, за да влезе в затвора? И докога ще го играем "хуманно общество" по отношение на наркоманите - ама те били жертви, ама те били болни хора, ама те не са виновни, че състоянието им ги кара...
Да бе, не са. Ей ви го Опиц, казва го в прав текст: 

Не може една цяла държава да страда за едни ей такива боклуци, казвам го най-отговорно, наркомани.

Точно това е - държавата страда. Страда, защото сама си го е направила така - с мекото отношение към наркоманите. Преди години, по времето на Царя, държавата си игра малко на строга и справедлива - първо разреши еднократната доза, после я криминализира, сега май пак я разреши - и аз вече не знам как е и какво е. Сега у нас като спипат някого с дрога, и прокуратурата го пуска, ако количеството не е голямо - липсвала обществена опасност. 

Тъй като понятието "държава" е твърде общо, тези, които страдат са обикновените граждани; а на тях нито им е за пръв, нито им е за последен път. Само че докато нашата държава съди тези, които защитават дома си, собствеността си и самия си живот, в същото това време американската държава не страда от излишен хуманизъм и законодателни лутания - в началото на година 18-годишната Сара Маккинли застреля единия от двамата крадци, които се опитваха да влезнат с оръжие в ръка в дома и (видео към историята тук). И това след бърза консултация с 911 (само си представете двама крадци да влязат в къща с 18-годишна сама жена - мислите ли, че ще и се размине само с ограбването?). И само за сведение на нашата държава и нашата съдебна система - в момента подсъдим е не Сара, а останалия жив крадец - той е обвинен както за опита да проникване, така и за смъртта на авера си -  ако не са били тръгнали да крадат, онзи е щял още да е жив. Сара Маккинли никой не я търси за обвиняема. 

И не само американската държава - в повечето бели страни по света, особено в англо-саксонската му част, влезнеш ли в чужда собственост обикновено първо ще те застрелят, а после ще те питат какво правиш там.

А ние ... Ние предпочитаме да отделяме от залъка си, за да купим лаптоп, камера или бижу; ние пазим с години семейни реликви, само и само за да ги видим в някоя заложна къща, заложени срещу няколко дози дрога. На толкова ни оценяват наркоманите.

А наркоманите ... извинете ме, ако досега на съм го споменавал в блога си, но тях не ги съжалявам. Не кърша ръце и не ридая "Ох, горкото дете!". Дрогата не се опитва, тя се почва - и се почва с ясно и пълно съзнание. В днешно време ни залива информация отвсякъде за наркотиците - и парадоксът е, че колкото повече се знае за наркотиците, толкова повече наркомани има. И нашия законодател ги гали с перце, а би трябвало да е точно обратното - ако е крадец - толкова, но ако и наркоман - още повече. 

Мисля, че прекалено рано започнахме и твърде много време изгубихме да си и играем на демократи и хуманисти. И затова го губим тоя мач с разлика.

Ако беше

АК-101

Ако беше ходил войник, приятелю, щяха да те научат да стреляш. Ако ако се беше понаучил да стреляш, щеше да избереш нещо друго от АК -74. Адски пиклив куршум, от собствен опит знам - лети където му душа иска, само не там, където си го пратил. 

Отделно и BMW-то може и бронирано да е било, длъжен си бил да помислиш малко преди да се правиш на нинджа.

Освен това, в казармата момчетата придобиват малко мъжки черти, така, малко загрубяват. Без да се сърдиш, но тези, дето не сте ходили казарма сте ми малко такива едни ... нещо средно между Бекъм и Кристиано Роналдо - некви такива метросексуални (полухомосексуални). А такива много се ценят в пандиза, разправят хората. 

Май е прав Дясното мъдо, като казва, че е преборил организираната, неорганизираната, дребната и едрата и въобще - всички видове престъпности - след като такъв аджамия като теб и шофьора ти са се цанили за наемни убийци. 

А бе май за всичко ще се окаже виновен Горбачов. Ако си беше седял мирно и тихо в Кремъл, първо още щеше да е Генерален секретар на ЦК на КПСС, СССР още щеше да съществува, казармата у нас нямаше да я махнат и щеше да се научиш да стреляш, но сега ти, гангстерю Иванов, щеше да си работиш тихо в ТКЗС-то на село и щеше да щипеш селските моми по дискотеките и нямаше да се се терзаеш от мисли как може да изстреляш половин пълнител и да не убиеш жертвата си.

Ако беше ходил войник само ...