Разоръжаването на армията

Из спомените на Огнян Дойнов:

"... Военната ни продукция беше ефективна, за един лев получавахме два долара. Взехме я от Добри Джуров, от армията. Първоначално Добри Джуров се противопостави: "Вие ме разоръжавате". Но Живков му каза: "Трябват ни пари, за да купим зърното. Няма опасност някой да ни нападне, но има опасност от глад". Продадохме и внесохме 2 млн т зърно ..."

Както виждате, в началото на 80-те години складовете на армията са отворени изгребани. Е да, оръжието не е дадено/подарено на Украйна, а е продадено, за да се купи зърно. Едва ли можем да подозираме Тодор Живков в немарливост към боеспособността на армията. Напротив, продаденото въоръжение впоследствие е сменено с по-ново. 

Както е казано, който иска, намира начин. Който не иска, си намира причини.

Против бил

 

Баба ми казваше: "Стани военен! Докато те разберат, че си идиот ще станеш майор. Докато се чудят какво да те правят, ще се пенсионираш." 

Горното е виц, ама като във всеки виц има доза истина, а в конкретния случай си е чиста 100%-ова истина. Ей го сега Димитър Стоянов, съветник на президента Радев, който в момента го играе служебен министър на отбраната бил против да изпращаме тежко въоръжение в Украйна. 

Защо бе, г-н министре? Какво ще стане? Ако ви е страх, че ще разсърдим руснаците питайте поляците и словаците как става тая работа и тях що не ги страх. Ако до там не можете да стигнете питайте комшиите, румънците, а най-добре питайте макетата, че с тях един език говорим. Питайте ги как те могат да предоставят остарялата си съветска техника на украинците - самолети, танкове, системи за залпов огън и не ги е страх от руснаците. Питайте ги как става така, че те предоставят остарялото си оръжие на украинците и получават по-съвременно - може и втора ръка да е, ама не е модел от 70-те години на ХХ-и век. Ако не можете да свържете нещата, това се нарича модернизация на армията, прави се постоянно по белия свят - богатите държави продават остарялото си въоръжение на по-бедни държави от Третия свят, освобождават си място в арсеналите и купуват по-модерно и по-съвременно оръжие. След 10-20 години пак - я ракети, я самолети, я танкове. Ние навремето харизахме 50 танка на македонците, те ги нарязаха за скрап, все едно  ние не можем да го направим сами. Преди да влезем в НАТО ревахме като улави за ракетите С-300, с които смятахме да изпепелим Истанбул в случай на нужда, без да си даваме сметка, че вероятно турците не само че знаят колко и къде са ни въпросните ракети, но и имат къде-къде по-съвременно ПВО, което ще се разправи с тях много по-лесно и бързо. Но остана въпроса: добре, ние ще ги нарежем тия системи, а не е ли по-добре да вземем някакъв западен аналог на тяхно място? 

За какво са ви тия съветски изтребители? Имаме 8 МиГ-29 и ги пазим като че ли само ние на света ги имаме и докато ги имаме никой не смее да ни нападне. Освен да играят "лошите" при съюзни учения друга файда не виждам. Па мине се - не мине година-две и се почва сагата с ремонта на двигателите им - в Русия ли ще е, у нас ли ще е, в Полша ли ще е, па колко ще струва, па лицензи, па не знам още какво си. И в същото време 20 години говорихме как ще си купим нови, модерни самолети, говорихме, спестявахме, по-евтини оферти дирихме и накрая какво - купихме си 8 (осем) Ф-16. Ма не били най-последния модел, то дори и Ф-16 си е бая старичък самолет, не е като Ф-18 и съвсем не е като Ф-35, но сравнен с нашите МиГ-ове е все едно да сравнявате Москвич Алеко с Тойота Авенсис от първите. Е да де, ама съседите румънци купуват и те Ф-16, ама тях са ги учили да броят и над 10. Ся, втора ръка били, не знам какво си - ама имат ли 32 самолета, имат! Това са 4 ескадрили, нашите 2, дето ги поръчваме на час по лъжичка докато станат, ония ще намерят пари за още 4, нищо че са втора ръка. А ние можехме да направим една вътрешна ротация в алианса, да дадем самолети за Украйна и да получим по-евтино някой и друг Фантом втора ръка. А поляците направо Ф-35 си договарят, при тях няма лабаво. Ще каже някой "Ма 4,6$ млрд са много пари, ние нямаме толкова." Напротив, имаме - 3 млрд лева заровихме в земята за тръбата на Путин, ето ви 1,6$ млрд, като отрежем малко щата на родния Пентагон, като пратим малко шапкари в пенсия, ето ви още половин милиард долара - ми ще вземем наполовина на поляците, ама ще имаме и 2 ескадрили Ф-35, нови. Сегашните МиГ-29 да не са повече?

Същото важи и за останалата техника - нова ли ще е, втора ръка ли ще е, войната в Украйна беше златен момент (и все още е) да се модернизира армията ни с по-съвременно натовско въоръжение. Че ставаме за смях на гергьовденския парад да минават джипове Мерцедес с картечници ПК-47 на покрива. И това да ни е най-модерното в армията.

А как пък във всичките тия държави не се намери един шапкар, дето да каже че е нещо го е срам, че нещо е против, че нещо го е страх? Как пък само нашите военни при полагането на клетвата им режат топките бе, цялата армия ли е пълна с такива кастрати? Като се почне от президента Радев и се мине през предишния служебен министър-председател Стефан Янев, през ЗПКЧ-то бай Гълъб и се стигне до Митко Полковника - вие военни ли сте бе, вашата мама, не сте ли се клели да защитавате тая държава? Че то вас ако ви е страх какво остава за мене в такъв случай? Или ще използваме старата живковска стратегия "Да се снишим да мине бурята"?

И още нещо - тия всичките - и президента Радев, и генералите Янев и Стоянов са изградили своята кариера в последните 30 години. По едно съвпадение в същите 30 години армията ни ставаше от ден на ден все по-малобройна и все по-зле въоръжена. Не се знае при евентуален конфликт не само колко самолета ще излетят, но и колко танка ще тръгнат, дали ще има гориво за всички тях, колко радара ще сработят, колко ракети ще излетят. 30 години армията ни върви надолу, 30 години тия юнаци рапортуват бодро за успехи и растат в кариерата. Раздават си генералски пагони един на друг. Мен  щеше много да ме е срам, ако съм генерал на такава армия.

На първа линия

На фона на напрежението по украинската граница напълно възможно е да се окажем въвлечени във военен конфликт. А ние, като страна-членка на НАТО ще си участваме в него, няма искам-не искам. На носталгиците и на противниците на НАТО ще им припомня, че участвахме активно и в Първата световна война като страна-членка на Централния пакт, и във Втората световна като страна-членка на Оста (това, че не пратихме войници на Източния фронт и че обявихме война на Германия на 8 септември 1944 не променя факта, че изпълнявахме задълженията си като съюзник на Германия), и в операция "Дунав" като страна-членка на Варшавския договор. Колкото и смешна да изглежда българската армия в момента с остарялото си въоръжение, недоокомплектоваността и смешния брой, все пак имаме съюзнически задължения. Е, едва ли някой от нас очаква да формираме фронт, който да поеме към Украйна и да отблъсне руската армия зад старата граница на първи етап, а на втори зад Урал, но все пак стане ли нещо досега не ни се е разминавало и сега няма да ни се размине. 

Като офицер от запаса, макар и само прост младши-лейтенант съм пряко засегнат от това. Недай, Боже да се стигне до активно участие на България в конфликта и ако не се оправим само с кадровата армия и се наложи мобилизация на запасняци, а там един Господ знае какво ще стане. Аз хем съм в мобилизационна възраст, хем съм един от последните, които са минали казарма (отмениха я 7-8 години след мен), а и нямам връзки, за да се откача, ако се стигне до там.

Неминуемо се сещам за президента Петър Стоянов, който навремето нарече присъединяването ни към НАТО "цивилизационен избор". Неговият син ще го мобилизират ли? И ако го мобилизират, каква е вероятността да е в действащата армия, а не в някое щабно поделение, като преводач например?

Сещам се и за дебел Сашко, когото видях през септември 1996-а в плевенската Школа за запасни офицери подръка с полк. Христо Иванов, тогавашният командир на школата. Оказа се, че синът на Сашко влезе в Школата заедно с мен, но според слуховете изкара до клетвата и после го преместиха в някакво софийско поделение по IV-ти километър или на друго топло местенце. Не го знам дали е станал запасен офицер, едва ли му е било и стремеж. Но ако утре руснаците почнат да обстрелват Варна примерно, едно че им е навик, и второ че във Варна е координационния център на НАТО за Черно море дали на дебел Сашко отрочето ще командва някоя зенитна установка? Пардон, той май свързочник беше, като отчитам техническото състояние на БА дали ще търчи с катушката от Варна към Шабла примерно, където ще е резервната позиция на натовското черноморско командване?

Сещам се и за първопроходецът, за пионерът на родното участие на България в НАТО, Соломон Исак Паси. След като прекара 4 безметежни години като чиновник на ЦРУ на позиция външен министър на България, след като вози Манфред Вьорнер в трабанта си и легенди се разказват за това возене, сега от кумова срама ще се запише ли доброволец в случай на активни, пък и не чак толкова активни, военни действия? Едно време опълченци от Шипка са се записвали доброволци за Балканската война въпреки 35-те години дистанция, не виждам причина нашето еврейче да не го направи. А най-вече, дали синът му, Исак Паси-младши ще бъде мобилизиран и пратен на първа линия при евентуални активни бойни действия?

Донаборни сметки

Да направим една елементарна сметка:

По мое време, преди 25 години, когато бях в казармата структурата на сухопътните войски беше следната: взвод - рота - батальон - полк - дивизия. Към полка можеше да има и допълнителни части, като например танкова рота, сапьорен взод (или инженерен батьлон), взвод/рота за химическа защита (примерно), автомобилна рота. Самият полк вече не беше чисто пехотен, а механизиран, което ще рече, че кашиците имаха на разположение БТР-и или БМП-та за превоз, обикновено по 3 на взвод (всяко отделение в собствен БТР). Във военно време, ако не ме лъже паметта, числеността на пехотния взвод беше около 30 човека, плюс-минус, съответо ротата гонеше около 100, а батальонът около 300. Три батальона правеха полк, което идва да каже, че чистият пехотен полк беше около 1000 човека, без допълнителните съединения. Но тъй като чистите пехотни полкове са останали в историята, а ние говорим за мотострелкови полк, то като прибавим БТР-ите, БМП-тата, танковете, свързочниците, сапьорите, взвод/рота химици, не помня още какво можеше да се придаде към мотострелковия полк, но числеността му се движи около 1500-2000 човека. Съответно три такива полка правят мотострелкова дивизия, да я сложим около 6-7000 души нея.

От друга страна в днешно време се раждат годишно около 60 000 деца. Половината да ги сложим момчета, това са потенциални 30 000 донаборника след 18 години. От тях обаче поне 10 000 ще станат студенти, било у нас, било в чужбина. А специално чужбинските не ги бройте за военна служба, нещо не се връзва да завършиш висше в Германия например, да си намерипш работа в Бош, Сименс или Мерцедес и да трябва да се върнеш в родината си да ядеш "Русенско варено" докато отбиваш върховния си дълг към родината, пришивайки якички към куртката на униформа модел 1908 г. (т.нар. "въшкарник"). Айде, това с униформата ще го скипнем, минахме на камуфлажи още по мое време, но тогава нямаше за всички. Приказката ми е, че и в ония години учещите в чужбина не се връщаха да служат, та какво остава за сегашните. А всъщност това си важи с пълна сила за днешните, как ли пък не някой току що дипломиран висшист, който е сколасал да се пласира на някое читаво местенце с добра заплата ще дава мило и драго да марширува по плаца и да търпи простотиите на фатмака в името на славата на Родината.

И какво остава? Има-няма 15-20 000 донаборници. Като позатворим око, ама доста го позатворим, 3-3,5 дивизии. Айде, 4. И то кого и на какво да учиш? Смешна работа. По мое време само толкова бяха ония, които се уреждаха с връзки по щабовете, спортните роти и поделенията от по 4 човека на IV-ти километър.

Да бе, знам, сега някой ще каже, че в мирно време армията не е като военно-временната, че те ведънж ще ги учат, пък в случай на нужда при мобилизация ще се окомплектоват частите, ама айде не на мене тия. Е на ви я руската армия на украинската граница, ако стане някоя касапница ще те чака някой да се окомплектоваш и обучаваш.

Армия, здравеопазване, образование

Една много интересна информация ми попадна пред очите, Коста Рика нямала армия. Ама никаква. И това е записано в конституцията на страната, още от 1948 година. То била само Коста Рика, и други държави имало, но ако разровите списъка, ще видите че става въпрос я за Лихтенщайн, я за Андора или Ватикана, я за някоя държавица от Южния Пасифик или Карибския басейн като Самоа или Гренада. 

Интересното в случая обаче било, че след като нямала армия, Коста Рика имала най-големите разходи за здравеопазване и образование в сравнение със съседите си в региона. По този начин освен в списъка на 16-те държави в света без армия, Коста Рика се е изхитрила да влезе в един друг списък, на топ дестинациите за здравен туризъм (тук българите в чужбина, които летят до България да си оправят зъбите ще ме разберат). Що се отнася до образованието, то е безплатно и задължително до 13-годишна възраст. 

Ей това правят костариканците със спестените от оръжия пари.

Горната информация ме накара да се замисля "Къде сбъркахме?" по темата. 

Например, военният ни министър принципно може да парира всякакви вражески атаки по нашата територия само с горната снимка. Като я видят, вражеските войници вероятно ще се изпонатръшкат от смях. За одисеята със закупуването на 8 (осем!) изтребителя по-добре да не отварям тема, че сигурно някой друг ще се пръсне от смях - купуваме ги от 15 години и тепърва ще ни ги доставят! Но най-много ме смути факта, че т.нар. "Обединени патриоти" за изборите от 2017 година заявиха в своята предизборна програма връщането на задължителната казарма. Те всъщност от години си пеят по темата, няма какво да се лъжем, но понеже не върви само да го споменаваш и нищо да не правиш по случая, през 2017-та се престрашиха да го запишат в програмата си. Нищо опасно няма, със същия успех можеха да запишат, че ще се борят за изстрелването на изкуствен спътник или за колонизирането на Юпитер. И аз да знам, че едно нещо няма как да стане, и аз ще си го напиша в програмата. Па щяха да връщат военното обучение в училищата, па доброволна казарма за желаещи младежи направиха, ма ако тръгнем с това да си браним държавата при евентуална агресия отвън нещо не ми се мисли!

Та мисълта как Коста Рика без армия просперира и се развива, а в същото време шкембакът от снимката се прави на идиот и един разчет нямаме за толкова години министерстване колко ще струва ремонтът на казармите, колко ще ни струва издръжката на наборната армия, колко ще се увеличи щатът на офицерите и сержантите, които ще се занимават с наборната войска - дори това няма, за толкова години плямпане по темата - та тази мисъл малко така ме жегна. Ние на ония им викаме "бананови републики", латиноси били, не знам още какво, ама са си оправили държавата, а ние чакаме и се надяваме. На кого се надяваме, на тия тъпаци ли?

Гонка героев

"Гонка героев" е военно-спортна игра, която се провежда в различни градове на Русия под патронажа на руското министерство на отбраната. Състезанието представлява преминаване на 6 км участък с 24 препятствия. Състезанието е аналог на британското Tough Mudder и американското Spartan Racer и копира елементи от подготовката на спецчастите. Състезанието е отборно, в един отбор участват 10 състезатели, от Април до Септември се провеждат състезания в различни руски градове (в случая снимките са от състезанието във Владивосток през Юли), а в началото на Септември в Подмосковието ще се проведе финалът.

Аз съм бил кашик в казармата, там най-голямото натоварване беше 3 км крос и преминаване на кашишка полоса. Кашишката полоса беше пътека с препятствия, която се минаваше от-до. Танкистите също имаха тяхна си полоса, но беше по-къса и с различни препятствия от нашите. А останалите родове войски като химици, артилеристи и т.н преминаваха кашишката полоса, но не в пълния и обем. Поне така беше по мое време в Школата в Плевен. 

Не бих казал, че ми е било кой знае колко интересно или полезно, но в определена степен е забавно. Целта на поста ми обаче е друга.

Не е зле и в България да се направи такова състезание, първо за да видим колко народ ще се яви (ще има посещаемост, най-малкото сред разните фитнес-маниаци и ММА-бойци), после за да видим и какво е общото физическо състояние на населението и не на последно място, като противовес на редовните гей-паради, на които имаме удоволствието да се радваме в последните години. 

От друга страна много бих искал да видя тумбаците Каракачанов и Симеонов да минат препятствията на това състезание, не за друго, ами като държат толкова да се върне казармата, да покажат какво точно имат предвид и какъв е смисълът на упражнението.

Игла и конец

- Скъса ми се копче на ризата, дай ми игла и конец!

- Дай го, аз ще ти го зашия.

- Не, аз ще си го зашия, копчета поне мога да шия.

...

- Ти къде си се научил да шиеш копчета?

- Като върнат казармата, и Симеончо ще се научи.

Като се върна назад във времето, в казармата основно чистехме сняг, шиехме якички и варосвахме тротоарите. Якичките ги шиех, защото носех зимна униформа, модел 1908-ма година (де да бях единствен!). В кепето си носех две игли с навит на тях конец, то кой ли, дето е минал по тоя път, не е носил?

Не че не съм стреля де, напротив, бях кашик и аз ако не съм стрелял, не знам кой? Ма това с шиенето/чистенето на стяг/варосването си беше бая сериозно занимание, да не кажа основно занимание в казармата.

В тая връзка, не знам какво ще връщат двата тумбака, ама ако пак редовната войска основно ще шие якички и ще я хранят с "Русенско варено" и зелен фасул и ще я карат на караул с допотопни "Праги" и ЗиЛ-ове пиши я бегала.

В частния случай, от който тръгнах, наученото в казармата ми помогна, заших си копчето за норматив, дето се казва. Чакам да видя кога ще ми се наложи да варосвам бордюри?

Армия от ..?

От какво?

Навремето да бъдеш офицер от българската армия е било наистина престижно. Офицерите са били символ на мъжество и храброст в мирно време. Още повече че славните победи по време на двете Балкански и Първата световна войни са показали, че бившите роби, бившите овчари и копачи всъщност са способни да произведат храбри и талантливи командири. Простите селски момчета, отраснали в различните краища на българското землище се оказват проницателни, смели и храбри офицери, които превеждат поверените им войски през касапниците на войните от 1885, 1912, 1913 и 1915-1918 г.

От казаното до тук се разбира, че говоря за царските офицери. В различни сайтове, а най-лесно е в уикипедията може да се проследи пътя на българските офицери от селата на Македония, Добруджа, Бесарабия, Тракия до генералските пагони. Дори си имаме и "градски легенди" - както за ген. Иван Колев като първообраз на танковите клинове на Хайнц Гудериан (има го и в информацията за самия ген. Колев), така и за ген. Луков като спасител на Кюстендил. Според мен всеки един народ, особено с бойната история на нашия има подобни легенди за свои офицери, примери за това бол - който иска, да търси. И ако историите за конницата на ген. Колев и подвига на ген. Луков са само добре разказани приказки, то свалените британски бойни знамена пред ген. Владимир Вазов (поне за мен) са чиста истина. Отделно от това има една много страшна истина, изречена от гладните и окъсани български войници на Македонския фронт през 1917: "Има Дрангов - има хляб!". Което, повярвайте ми, го разбирам прекрасно благодарение на киселото зеле на фурна, зеления фасул с "Русенско варено" и вчерашния хляб, нагризан от мишки от гладната зима на 1996 година в Плевенската ШЗО.

Армията на една страна е неизменно свързана с националното самочувствие на народа!

Всичко това го казвам без да имам офицери в рода си - нито един, нито майчина, нито от бащина страна. Прадядо ми е бил прост войник, който знам че е бил при Булаир през Първата Балканска и Дойран през Първата Световна. Дядо ми е стигнал до Унгария през Втората Световна, пак като обикновен войник. Аз самият съм о.з. младши-лейтенант, като съм далеч от всякакви мисли, че принадлежа към българските офицери, дори и към запасните. 

Войници или офицери, едновремешните българи обаче са воювали за майка България. Е, вярно, за войниците е било понякога повече по заповед, докато за офицерите почти винаги е било първо дълг. Но пък е гордост да знаеш, че си превзел Одрин и си разбил англичаните при Дойран, а сърбите, гърци и турци още се напикават , като чуят "Напред! На нож!". Казвам "едновремешните", тъй като, днес българското офицерство е заето със съвсем други мисли - как да опази не границите на Отечеството, а 20-те заплати накуп при пенсиониране. Най-общо казано, щото не е само това, разискват се възраст за пенсиониране, стаж, отпуски - все традиционни за славната българска армия теми. А всъщност от години на българската армия някои слоеве от населението гледа като на социален защитник - във военните училища постъпват младежи от бедни и икономически неразвити райони на страната, които нямат широк избор за професия, а армията дава сигурност. Поне през 90-те години беше така, знам го от личен разговор са тогавашни курсанти и току-що произведени лейтенанти - момчета от селата от Пирин и Родопите. Един старши-лейтенант някъде от Пиринско откровено си призна: "Аз станах военен, щото до нашето село имаше поделение, но го закриха..." От години негласният девиз, негласната движеща сила за избора на професията "военен" (вече не "офицер") е "Пенсиониране на 38, 20 заплати накуп, и после можеш и да работиш, и да вземаш пенсия!". Оставете ги приказките за офицерска чест, защита на родината, клетва и дълг - посегни за кокала на кучето и то ще заръмжи. Днешните български офицери не умуват над превземането на непревземаеми крепост и не откриват нови военни прийоми (като огневия вал например или първия боен полет на самолет) - те са съсредоточени в запазването на скромната си войнишка чорбица. И ако преди 100 години изумихме света не само с "Одрин падна!", но и с дързостта на вчерашните роби да обявят война на поробителя си, то днес мирно и тихо се задоволяваме с охранителната дейност на американските складове в Ирак и Афганистан. 

Жалко и унизително!

Не ще и дума, че мисиите ни след 1990 г - в Камбоджа, Босна, Афганистан и Ирак допринасят за славата на българската армия и особено за бойния опит на българските офицери. Но се съмнявам, че освен ограничен кръг от висши военни и политици някой друг да се чувства особено горд от тях.

Тая сага с личния живот на офицерите се влачи от десетилетия - апартаменти, устройване на съпругите им на работа, социални придобивки (пенсиониране, стаж, медицинско обслужване) - не че не трябва да ги има, но  отдавна трябваше да са решени тия неща. Особено след като сме страна, членка на НАТО. В съседна Турция да си офицер наистина е чест - и заплатата им заплата, и уважение им държат хората, и това от десетилетия. Платени не толкова на бойното поле, колкото с участието на армията в трите преврата в средата на миналия век. И затова всяко следващо турско правителство не пипа военните и техните привилегии. 

Ако някой от министрите на отбраната за последните 20 години (тук вече военните нямат толкова вина) си беше направил труда вместо да върти врътки с военни имоти и далавери с военните заводи да беше решил поне част от проблемите на офицерите и сержантите от БА, сега едва ли щях да пиша този пост. Само че не - не се решиха, напротив, задълбочаваха се. Това обаче не остави армията без офицери - хората продължават да си кандидатстват. Из за офицери, и за сержанти, и за кадрови войници. Въпреки всичко.

И това от любов към Родината и чувство за дълг? Да бе - къде е Родината, къде са 20-те заплати? Те нещата са свързани - остарели самолети, остарели танкове, смешен флот, архаично въоръжение, липса на модерни оръжия и техника и наплив от желаещи да работят с тях - то на практика имаме не армия, а някаква банда наемници. 

Малко хора знаят, че думата "кашик", както на жаргон се наричат пехотата в БА, идва от турската дума kaşık, означаваща "лъжица" - и това просто защото първите български войници след Освобождението са държали лъжиците си в поясите или в кончовете на ботушите си. А пък новосформираната войска е била съставена основно от пехота. Та, в крайна сметка, да попитам - днес армия от кашици ли имаме?