Вече около седмица медиите разнасят учителката Илияна Илиева и нейният gangnam style танц на градус. Едни са възмутени как е възможно учител, още повече учителка да е пияна пред учениците си, други я оправдават, посочвайки окаяното заплащане на учителите и ненормалната работна среда, в която работят.
Колкото хора, толкова и мнения. Не е редно жена да пие до такава степен, още повече учителка, но пък то какво ли не му идва в днешно време на главата на човек. И всеки носи вода от 9 кладенци да си доказва тезата.
А аз за друго се замислих.
Все се тупаме в гърдите, че сме единственият народ в света, който има празник на буквите си (македонците не ги броя, те са наши хора). Гордеем се, че докато османска Турция се образовала в своите медресета, ние сме отваряли модерни светски училища и сме давали образование на децата си без да ги разделяме на момчета и момичета. Всяка година на 24 Май си припомняме, че "... и ний сме дали нещо на светът", макар че от състоянието на образователната ни система трудно бихме убедили някого, че точно ние "...сме дали на вси славяни книга да четат!".
Къде са потомците на онези, които навремето събудиха заспалият български народ? Къде е духът на онези, които по Турско кръстосваха Мизия, Тракия и Македония да учителстват, а в същото време организираха революционни комитети, заклеваха хора, замръкваха по кърищата и осъмваха вкочанени от студ, но не се отказваха? Нима забравихме, че Ботев, Волов, Даме Груев и Гоце Делчев са били първо учители, а после революционери? Какъв е смисълът да имаме празник на Народните будители, след като за онези, които го празнуват е просто един почивен ден? Къде отидоха онези българи, които завършваха в Сорбоната, във Виена или в Берлин и се връщаха у нас за да преподават в училища и университети?
Къде са наследниците на онази България, чиято история е градена от попове и учители? И как допуснахме пред очите ни те да се превърнат в "мазни калимяфки" и лузъри?
Защо се залъгваме, че българинът дава мило и драго да си изучи децата? Та никой ли не знае как се живее с 500 лв на месец, колкото е едната учителска заплата? Защо се правим, че не забелязваме колко лесно се влиза в педагогическите специалности и как те се превръщат в пристан за всички, които не могат да се класират на друго място?
Защо правим метани и кимаме с разбиране пред проблемите на учителите, а зад гърба им ги наричаме "прости даскали"? Кога стана нормално и приемливо едно парвеню да нарича професори и академици "синодални старци" и да няма кой да му обърше един шамар?
 |
Някога даскалите са забили камбаната в съзнанието на българите и това е довело до създаването на
независима българска църква и до нашето Възраждане.
Някога! |
Какво трябва да се случи, за да осъзнаем, че от година на година нашите ученици изпадат все по-назад в сравнение с връстниците си в Европа и че онези, които завършват и получават дипломи са все по-неграмотни и все по-незнаещи? И че днес в училищата си обучаваме утрешните сервитьорки, маникюристки, пикола, бармани и проститутки?
Защо не уважаваме вече учителите си?
Сетих се за моята първа учителка - другарката Игнатова. Не ми се обръща езикът да я нарека госпожа, не за друго, а защото бях първолаче в далечната 1984 година. Замислих се, и се сетих, че съм имал десетки други учители и преподаватели, но трите години, в които тя ме е учила на А Бе ги помня до ден днешен. Помня, че ме беше срам, когато не знаех - срам от мен си и от нея. Помня, че бяхме втори клас, когато изнасяхме открит урок пред някакви инспектори - бяхме много силен клас. Помня, че в трети клас пак изнасяхме открит урок пред други инспектори. Помня, че след години я срещнах, и тя ми призна, че никога не и се е случвало такова нещо - с един клас да изнася открит урок в две поредни години. В ония години в първите три класа нямаше бележници и оценки - или хайде, оценки имаше - "Не съм доволна!" и "Браво!" с червено в тетрадката - и толкоз! А когато в четвърти клас започнаха оценките, станахме първи по успех в училището - ние, сополанковци на по 10-11 години. И бяхме първи по успех със сигурност до края на 7-ми клас, а не съм сигурен за последната година в 8-ми клас. Бяхме много силен клас и Игнатова ни беше научила да обичаме знанието!
Колко просто е било тогава Без европейски изисквания, без директиви, без концепции за развитие на образованието, без програми "2020" и прочие глупости.
Тогава уважавахме учителите си. И ги обичахме. Тогава съзнавахме, че те ни правят хора, че те ни превръщат в нещо, че те на лошо няма да ни научат. Тогава момичетата искаха да станат учителки, а момчетата - космонавти или футболисти (ама то и футбол имахме тогава).
Как разрушихме всичко това? Как стана така, че днес има келешчета, които си позволяват да посегнат на учителката си, да ударят жена, да я наричат курва и да я унижават и да запишат всичко това на клип и да го качат в интернет? Как в другите държави децата качват клипове на нещо, което са направили и което показва какво са постигнали - било то училищен театър, изложба на млади таланти, музикални изпълнения?
Как стана така, че днес си говорим за една пияна учителка, която танцувала gangnam style пред учениците си , и я дъвчем и я разнасяме и някакъв велик спор се води в интернет и по вестниците сега тя виновна ли е или не е виновна?
Хора, хора, братя българи - това ли ни е най-големия дерт днес?
