Медалите

 За Симеончо и шахматните му приключения съм писал доста в блога си. Той си расте, вече не ходи на Флорините на ЦСКА, той тази година беше и кандидат-гимназист, та само до шах му беше, но въпреки това го викат на състезания, особено отборните (играе на първа дъска в отбора на ЦСКА в неговата възрастова група). В индивидуалните му е доста трудно, че там има разни хиени, окупирали са първите пет-шест места и само си мешат капите, Симеончо там няма как да пробие. 
Тази година обаче, след като му минаха кандидат-гимназистките изпити Симеончо си седна на задника много сериозно и започна всеки ден да играе по няколко часа шах. Както съм му наливал в главата толкова години без особен успех, но този път сам се хвана. Дори на село като го пратих при баба и дядо и там намираше време да играе шах. Така в края на август замина за Варна за два турнира - Морско конче (индивидуален) и Държавното отборно първенство. На отборното всъщност бяха три турнира, класически шах, ускорен и блиц. Та заминава Симеончо и казва преди да се качи "Аз отивам за медал". 

Ай да видим!

Турнира му почна добре, първите два кръга имаше победа и реми, като за ремито го беше яд, казва "Аз бях в по-добра позиция, онзи се спаси с шахове и трикратно повторение на позицията". После направи още 2 победи и се залепи за първите в класирането, вървеше трети-четвърти според коефициента си. Така излезе в петия и шестия кръг срещу двама от най-силните играчи в турнира, направи им реми (едното беше особено ценно, че беше с фигура по-малко), но в последния кръг се наниза на победителя в турнира. Оня нямаше за какво собствено да се напъва, можеше да го даде леко ларж и да му пусне половин точка, ама Симеончо нема късмет, падна. Падна, но досега такъв турнир не е имал, +3 =3-1, 4,5 точки, които му стигнаха за бронзов медал в неговата категория. Ако беше успял да излъже Кънов и да му вземе поне половин точка в последния кръг можеше и втори да е, но ако трябва да съжалява за нещо то е за ремито във втория, а не за загубата в последния. Както и да е, Симеончо от години играе на Морското конче и все нещо не му достига, досега има едно четвърто и едно пето място, все нещо малко го отделяше от медал.

Отборното е интересно с това, че там няма значение колко силен играч си, важен е крайният резултат на отбора. И това много ясно се видя на класическия шах, победителите от Ивис+ имаха двама от най-силните състезатели в България за тази възрастова категория, но останите двама не бяха нещо особено. Симеончо и там почна добре, но треньорът им го въртеше през кръг и то срещу силни играчи и личните му резултати не бяха толкова блестящи, колкото на Морското конче. Въпреки това ЦСКА I се въртяха в тройката през цялото време. В предпоследния кръг играха с Ивис + и според мен там можеха да направят нещо повече от почетна загуба, стига треньорът им да беше направил една елементарна уловка, която доста често се прилага в такива случаи (и която беше прилагана от доста от отборите на този турнир) - ЦСКА можеше да играе ако не за победа, то поне за равен, 2:2. В крайното класиране точно тази една точка ги лиши от напълно заслужен златен медал, Ивис събраха 9 точки, ЦСКА останаха втори с 8. Яд ме е просто защото Симеончо си се готви напълно сериозно и задълбочено за тези турнири и си заслужаваше медалите.

Но както и да е, и среброто не е малко. Другите два турнира, ускорения и блица не ги броя, особено блица е едно пердашене на часовници, те не знаят какво става на дъската. Та от там каквото падне, в този случай нищо.

Въртележка

На днешният турнир на Флорина стана голяма въртележка.

Симеончо първоначално планирах да го пусна и на двата турнира - и за трети, и за втори клас. Та пристигаме сутринта, регистрира се сам, докато аз паркирах, турнира започна. Аз гледам участниците, има 3-4 постоянни, които обикновено се класират в десятката, а един съученик на Симеончо дори редовно си взема сребърния медал независимо от възрастовата граница. Жребият за първия кръг размина Симеончо със силните играчи, първата партия си я взе без проблем. Неговият съученик обаче спечели служебна точка, противникът му така и не се появи (това има значение в края или поне аз си мислех така).

Във втория кръг Симчо се падна с едно момиченце, което в предния турнир го би. Този път Симчо си взе реванш от нея, и то много убедително, в много завързана партия - първи беше дал две леки фигури за една тежка, после имаше възможност да и свърже офицер и топ и да изравни фигурите и да излезе с предимство, не го видя, после пропусна да поиска пиес и да вземе дама без пари, накрая изравни фигурите, смени дамите и остана с топ срещу офицер и спечели.

В третия кръг Симеончо се падна с някакво детенце, за пръв път го виждам на турнир, не знам втори или трети клас е, приключи го бързо, онова се обърка и почна да прави грешни ходове, а два грешни хода губят партията. Така се оказа водач в класирането, не му се беше случвало от доста време.

В четвъртия кръг обаче Симчо сбърка някъде, не гледах партията, загуби, а момченцето, което го победи, дръпна еднолично в класирането, с 4 победи. Симеончо остана втори, или поне около второто място, с 3 точки, имаше и други дечица с толкова. Странно, преди кръга имах усещането, че Симеончо ще победи, не е като друг път да се притеснявам, че ще обърка нещата, но не се случи. Но пък на това ниво вече няма начин, играе със силни играчи.

В петия кръг на Симеончо му се падна стар познайник, едно момченце, което първо го победи веднъж вече есента, и след това го гледам, редовно се класира напред. Симчо не знам какво го омагьоса, в един момент гледам как със замах взе една пешка, онова не очакваше, направо му се откачи ченето от изненада. В един момент Симчо поведе с две пешки, почна да сменя фигури, онова хлапе нямаше инициатива и в крайна сметка останаха с дама и топ срещу дама и топ и две пешки в повече за Симеончо. Хлапето в един момент тръгна да взема една пешка и да се опитва да матира, Симчо ама много елегантно пробута една друга пешка, уж искаше смяна в центъра, като в същото време си пазеше атакуваната пешка, хлапето не му видя дамата, върза се на уловката, взе с шах, а Симчо го изпердаши отзад и с дама и топ срещу топ му беше лесно.

В шестия кръг пак му се падна силен играч, но интересното беше, че водачът в класирането се падна с Божидар, съученикът на Симеончо. Божидар имаше загуба във втория кръг от същото детенце, което Симчо победи в петия. Ако Божидар победеше щеше да стане въртележка между тримата на върха и като нищо Симчо можеше да вземе и първо място, независимо от загубата от прекия си конкурент, всичко зависеше от коефициентите на играчите. Точно така и стана, Божидар победи, загубилото момченце се разрева още на масата, а аз почнах да се въртя около съдиите да видя какво ще стане с класирането. И накрая се оказа, че въпреки загубата в последния кръг, коефициентът на досегашния лидер е достатъчно висок, за да остане на първо място, а Божидар измести Симеончо от второто.

Голяма въртележка стана накрая в класирането, разликата между децата на върха беше по 1 пункт в личните им коефициенти. От една страна Божидар победи в прекия двубой, но не взе първото място, от друга Божидар имаше служебна точка в първия кръг, от трета - и трите деца имаха по 5 точки накрая - има го и това, важното е че Симчо този път беше съсредоточен, не правеше глупави грешки и недовижданията му бяха сведени до минимум. На мен ми се искаше да останем и следобед, да играе в турнира за втори клас, предполагам, че нямаше да има много деца, но още е малък, много шах щеше да му дойде и да почне да прави глупости в последните кръгове. Както и да е, лятото ще има разни летни школи и турнири, ще го пусна и там. 

Финалът в Несебър

Антон и Симеончо преди началото на състезанието

И така, финалът на "Математика без граници" мина, като за първа година - много добре, Симеончо стигна до финал, участва в индивидуалното и в отборното състезание, можеше и по-добре да се представи на индивидуалното състезание, но айде да не изнасилвам нещата още от началото. Да е жив и здрав, още доста състезания го чакат, поне видя какво е.

Туй Келешек се оказа името на училището, в Казахстан

Организаторите се бяха постарали, питки, носии

И все пак, не сме капо - в отборното с Антон се представиха доста добре, успяха да вземат бронзов медал. Там задачите са свързани, резултатът от предходната отива в следващата. Та четвъртата задача на отборното според мен (а и не само) не беше за такъв тип състезание, много хитра уловка имаше и доста отбори изгоряха на нея. А Симеончо и Антон бяха само те двамата от тяхното училище в тази възрастова група, което за деца 1-ви клас пак си е добро постижение. Иначе имаше участници от Армения, Казахстан, Беларус, Русия, Турция, Узбекистан, Китай, дори и Мексико. Аз очаквах повече от китайчетата, но като започна награждаването в горните възрастови групи (от 5-ти клас нагоре) имаше почти във всяка по едно китайче. 

И най-хубавия момент накрая, двамата юнаци са с медалите

Узбекистанчетата и казахчетата също се представиха добре. А пък и ние все пак сме домакини, от България участниците бяха в пъти в повече от участниците от останалите страни.

А тук са точно след края на отборнотосъстезание. Доста се забавиха, 

дори с родителите на Антон се шегувахме, че ще им дадат награда 

за старание.

Добре, първа година, два медала по математика, от тук нататък му остава само да надгражда.