Правилната критика

 Пресконференцията на Пюрера ми дава все нови и нови материали. 

Оказва се, че има има критика и критика. Според Лукашенката постоянното критикуване на властта във Великобритания е довело до това, че преди време ги управляваше индус. А в Беларус народът обича властта и не я критикува!

Аз сравних биографиите на двамата, започвайки от това кой къде е учил. Риши Сунак е завършил колежа „Уинчестър“, отделно е учил философия, политика и икономика в колежа „Линкълн“, Оксфорд. 3 години е работил за Голдман Сакс. През 2006 година завършва магистратура по бизнес администрация в Станфорд. Риши и съпругата му Акшата са 222-ро място в класацията на най-богатите хора във Великобритания. 

Трябва да споделя, че родителите на Риши за пенджабци, емигранти от Африка (тоест, веднъж са емигрирали от Индия в Африка и втори път от Африка във Великобритания). Тези емигранти са съумели да дадат необходимото образование на сина си и да направят от него човек.

Да погледнем учебно-трудовата биография на Александър Григориевич: роден в някакво белоруско село с баща неизвестен, майка му цял живот бачкала в колхоза като доячка. Малкия Саша бил проблемно дете и се водил на отчет в тамошната ДПС. Все пак и неговата майка е направила всичко по силите си да му даде необходимото (до колкото е възможно) образование - младият Лукашенко завършва Могильовския педагогически институт със специалност учител по история. 10 години по-късно, през 1985-а завършва задочно икономика в Белоруската Селско-стопанска академия в гр. Горки, Могильовска област. Военната си служба отбива като инструктор в политотдела на воинската си част. След казармата започва работа като комсомолски секретар в Могильов. От 1980-а до 1982-а е ЗКПЧ на танкова рота, а след това - където го прати Партията, както се казваше в онези години, обикновено на политически позиции. 

В общи линии в сравнение с доячката от Могильов родителите на Риши Сунак не са си давали много зор за детето си, той дори комсомолец не е бил, да не говорим за комсомолски секретар. 

Та, според тоя плондер англичаните с постоянната си критика спрямо властта са се докарали до там, че да ги управлява един бивш техен подчинен, един представител на туземните народи, които англичаните преди 2-3 столетия завладяваха и цивилизоваха. Срам и позор, няма какво да си говорим.

Ако вляза в логиката на Пюрера, дали беларусите са горди от факта, че ги уплавлява едно копеле, с неизвестен баща? Дали им е приятно, че начело на държавата им вече 30 години е някакъв прост шапкар, ЗКПЧ, от който чеп за зеле не става и който е бил „верен войник на Партията“ в ония години и това е най-сериозното му трудово постижение? Интересно, откога стана позорно да те управлява човек, завършил образованието си в световноизвестни преснижни учебни заведения, работил за най-големите банки в света и направил прилично собствено благосъстояние? И от кога обикновени диктатори, стоящи начело на държавата си по милостта на техния padrone са меродавни източници за това кое е правилно и кое не?

Отговорът на Пюрера на въпроса на Айвър Бенет от Скай нюз е в духа на дебелашкия хумор на Тодор Живков. Всъщност, по-точно е да кажа, че е в духа на дебелащината на ония години, че скритото между редовете му послание е „Аз знам, че съм прост и не ми е у тук мястот, но ще ме търпите, щото нямате друг избор!“. А избор винаги има. И критика винаги има, а не онази, нашата, любимата, родната, познатата самокритика, която си правеха от време на време отговорните другари. 

Ще дойде ден, в който този ще свърши зле, много по-зле от Чаушеску и Кадафи.

Н - Наглост

 В Беларус миналата седмица имаше избори.

Изборите в Беларус миналата седмица можеше и да не се провеждат - нито някой щеше да забележи, нито резултатът щеше да е различен. Белорусите бяха призвани да отидат до урните и да си изберат президент. Ситуацията беше като във вица за Фидел: ако го изберат ще има нов президент, ако не го изберат ще остане старият. Белорусите с радост предпочетоха да си изберат за седми (!!!) пореден път 70-годишния Александър Лукашенко с резултат 87,7% „За“ (на фона на 87,3% в съседна Русия). Единствено липсват всенародните празненства и ликуващите лица на отруденото население при новината, че единственият кандидат е избран. 

В много блед и посредствен опит за копиране на западните демокрации Александър Григориевич даде пресконференция след съкрушителната си победа. На нея не знам колко са били платените клакьори, казионните журналисти и филтрираните от службите присъстващи, но за миризма беше допуснат и Стивън Розенберг от ББС. Самата пресконференция беше едно издевателство над демокрацията, тържество на дебелашкия хумор и простащината. Честно казано ако аз бях белорусин щеше да ме е срам, ако моят президент, независимо дали съм гласувал за него или не се държи по този начин, ръси плоски и дебелашки шеги и се държи като селски кръчмар. Всъщност, бях точно в такава ситуация когато премиер ни беше Тъпанарят от Банкя, вътрешен министър - Цветан Цветан, председател на НС тетка Цецка и президент Чехлю. И затова съм писал в блога си, че и станах автор и в друг блог.

 

С цялата си наглост на въпроса защо неговите сериозни опоненти са или в изгнание, или в затвора, или не са допуснати до изборите белоруският Пюрер отговаря „Това си е техен личен избор“. Крие се зад „народа“, „закона“ все едно са го избрали за пазач на кооперативния пазар в някой белоруски колхоз, а не за президент. На въпроса що за избори са това, когато единият от противниците му го подкрепя, а другият публично го хвали Лукашенка отговаря „Стив, това за теб е нов опит!“ под бурния смях на клакьорите в залата. 

Нагло, дебелашко, правешко.

Не знам дали му зададоха въпроса стигна ли средната заплата в Беларус еквивалента на 500 $, към което се стреми от над 15 години. Не знам дали му зададоха въпроса дали смята за нормално неговата умряла Беларус да се сравнява със САЩ и с ЕС по отношение на свободата на изборите и демокрацията. Не знам дали въобще има смисъл да му се задават въпроси на Лукашенко, на Тодор Живков навремето му зададоха един въпрос в Германия и се оказа, че си е записал някъде отговора, ма си е забравил листчето в другото сако. 

Въобще, много въпроси биха могли да се зададат на Александър Лукашенко, но за съжаление второто му име е Наглост.

Азарёнок

 Руският писател Анатолий Рибаков е световно известен с романа си "Децата на Арбат", описващ живота на група съветски младежи по време на сталинските чистки през 30-те години на миналия век. За идеализма им, за мечтите, за идеите, за сблъсъка им със сталиновата действителност, с месомелачката на сталинските процеси през 30-те години, с "враговете", "вредителите" и "шпионите". Различните младежи от групата имат различна съдба, но като цяло са в две русла - едните стават жертви на системата, а други стават част от репресивната машина на системата. Вторите всъщност са двама - Юра Шарок, негодник и подлец в романа става офицер от НКВД, а Вадим Марасевич, син на световно известен съветски лекар става литературен критик и след кратка обработка където трябва - доносник на тайните служби. 

Вадим първоначално не се сеща как може да бъде полезен на съветската си родина, да доносничи срещу писателите от Съюза на писателите (кой къде какъв виц е казал за другаря Сталин, кой къде какво мнение е изказал) му се вижда несериозно, но много скоро разбира (по-точно помага му съответния ръководещ другар), че от него се иска да пише статии, критики и коментари в "правилната" идеологическа посока. Вадим приема задачата си с усърдие, той самият се възприема като боец на идеологическия фронт. С помощта на баща си успява да се уреди за интервю с известна съветска актриса и да го публикува, акциите му много скачат, но когато по-късно трябва да се разгроми идеологически театърът, в който въпросната актриса е примадона отговорният другар възлага тази работа на Вадим. Вадим първоначално е объркан, ама как така, та той е вземал интервю от примадоната, описвал е възторгът на западните зрители и критици от турнетата и гастролите на театъра зад граница, как сега да го отрече. Ми ето така, сядаш и пишеш. И Вадим сяда и пише. Пише там, изсмуква си ги от пръстите, но пише, критикува, разгромява и накрая завършва с думите "... аплодисментите на нашите зрители вие няма да получите!"

Григорий Азарьонок е белоруски журналист, публицист, водещ на коментарно предаване по централната белоруска телевизия. Предаването му се казва "Тайните пружини на политиката" и по подразбиране Азарьонката би трябвало много да я разбира политиката и особено тайните и пружини. Всъщност коментарите му са нивото на провинциален парторг през 60-те години. Западът е лошият, ние сме добрите. Всичко западно е лошо, много лошо, всичко родно е много хубаво. Западът крои подли планове да разруши и завладее Русия (и Беларус покрай нея), но нъцки, всички планове са разгадани и разрушени от мъдрия товарищ Сталин Владимир Путин.

На външен вид Азарьонката го е докарал точно до комсомолски секретар. Не мога точно да определя от коя епоха, сталиновата или брежневата, но точно е провинциален комсомолски секретар, от Челябинск, Чебоксари или Комосомолск-на-Амуре. Сами можете да видите как е облечен във видеото, цветовото му съчетание е уникално, това са имали в Селпо-то, това си е купил. Вратовръзки няма, вратовръзката е непознат аксесоар за работническата класа в Съветския съюз, за какво им е? Зализан е като пионерче, а брадата му е акуратно оформена в тип "настоящий мужик". На килограми също е добре, позахлебил е покрай критиката, не е като да се хаби излишно. 

Последният коментар на Азарьонката изби рибата - посветен е на напускането на руския пазар от големите световни марки. Това инстаграм, фейсбук, туитър, кока-кола и макдоналдс, всичката тая западна сган, която се е настанила в необятните руски икономически простори с една-единствена цел: да ги погуби, да ги направи дебели, немислещи, да завладее и поквари чистата руска душа. No pasaran обаче! Азарьонката е на своя пост, другарите Путин и Лукашенка също (за Путя в следващия пост). Санкциите само са им от полза на руснаците, ще се върнат задушевните вечери край огъня сред природата, палатките, рибалката и шашлыка, свенливите девушки и смутените младежи! С пълна скорост обратно към съветските времена, когато нямаше кока-кола, нямаше фейсбук, нямаше Макдоналдс, нямаше нищо, когато за кола се чакаше 15-20 години, и то руска. 

Всъщност, това е естествената среда, в която тъпаци като Азарьонката могат да виреят.

Място за преговори

 Ако се чудите защо украинският президент Зеленски отказа да преговаря в с руснаците в Беларус - основната причина е, че Беларус предостави територията си за плацдарм на Русия за атака срещу Украйна.  

Ами търсят ме от украинска страна, няма да казвам имена, но са хора от самия връх, около Зеленски. И ме молят "Застани - буквално така казват - застани между нас с Русия! А аз  им казвам: Защо да заставам? Едната страна има какво да предложи, а другата нищо не предлага!"

А сега вижте част от интервю отпреди 2 години, в което батюшка Лукашенка се заклева, че "НИ-КОГ-ДА!" няма да допусне Беларус да стане плацдарм за атака към Украйна (прилича малко на нашето Царче и Кеворкян през 90-та година). 

Вчера въпросният сол-ташак си проведе референдум за промяна в конституцията на страната (за разлика от нашия тъпанар тоя устиска до нова конституция). Няма да се спирам на тази тема, просто след като гласува даде пространно интервю и част от въпросите, естествено, бяха свързани с войната в Украйна. И знаете ли какво каза това лайно?

Такова лайно и аз не бих искал да ми е посредник.