Азарёнок

 Руският писател Анатолий Рибаков е световно известен с романа си "Децата на Арбат", описващ живота на група съветски младежи по време на сталинските чистки през 30-те години на миналия век. За идеализма им, за мечтите, за идеите, за сблъсъка им със сталиновата действителност, с месомелачката на сталинските процеси през 30-те години, с "враговете", "вредителите" и "шпионите". Различните младежи от групата имат различна съдба, но като цяло са в две русла - едните стават жертви на системата, а други стават част от репресивната машина на системата. Вторите всъщност са двама - Юра Шарок, негодник и подлец в романа става офицер от НКВД, а Вадим Марасевич, син на световно известен съветски лекар става литературен критик и след кратка обработка където трябва - доносник на тайните служби. 

Вадим първоначално не се сеща как може да бъде полезен на съветската си родина, да доносничи срещу писателите от Съюза на писателите (кой къде какъв виц е казал за другаря Сталин, кой къде какво мнение е изказал) му се вижда несериозно, но много скоро разбира (по-точно помага му съответния ръководещ другар), че от него се иска да пише статии, критики и коментари в "правилната" идеологическа посока. Вадим приема задачата си с усърдие, той самият се възприема като боец на идеологическия фронт. С помощта на баща си успява да се уреди за интервю с известна съветска актриса и да го публикува, акциите му много скачат, но когато по-късно трябва да се разгроми идеологически театърът, в който въпросната актриса е примадона отговорният другар възлага тази работа на Вадим. Вадим първоначално е объркан, ама как така, та той е вземал интервю от примадоната, описвал е възторгът на западните зрители и критици от турнетата и гастролите на театъра зад граница, как сега да го отрече. Ми ето така, сядаш и пишеш. И Вадим сяда и пише. Пише там, изсмуква си ги от пръстите, но пише, критикува, разгромява и накрая завършва с думите "... аплодисментите на нашите зрители вие няма да получите!"

Григорий Азарьонок е белоруски журналист, публицист, водещ на коментарно предаване по централната белоруска телевизия. Предаването му се казва "Тайните пружини на политиката" и по подразбиране Азарьонката би трябвало много да я разбира политиката и особено тайните и пружини. Всъщност коментарите му са нивото на провинциален парторг през 60-те години. Западът е лошият, ние сме добрите. Всичко западно е лошо, много лошо, всичко родно е много хубаво. Западът крои подли планове да разруши и завладее Русия (и Беларус покрай нея), но нъцки, всички планове са разгадани и разрушени от мъдрия товарищ Сталин Владимир Путин.

На външен вид Азарьонката го е докарал точно до комсомолски секретар. Не мога точно да определя от коя епоха, сталиновата или брежневата, но точно е провинциален комсомолски секретар, от Челябинск, Чебоксари или Комосомолск-на-Амуре. Сами можете да видите как е облечен във видеото, цветовото му съчетание е уникално, това са имали в Селпо-то, това си е купил. Вратовръзки няма, вратовръзката е непознат аксесоар за работническата класа в Съветския съюз, за какво им е? Зализан е като пионерче, а брадата му е акуратно оформена в тип "настоящий мужик". На килограми също е добре, позахлебил е покрай критиката, не е като да се хаби излишно. 

Последният коментар на Азарьонката изби рибата - посветен е на напускането на руския пазар от големите световни марки. Това инстаграм, фейсбук, туитър, кока-кола и макдоналдс, всичката тая западна сган, която се е настанила в необятните руски икономически простори с една-единствена цел: да ги погуби, да ги направи дебели, немислещи, да завладее и поквари чистата руска душа. No pasaran обаче! Азарьонката е на своя пост, другарите Путин и Лукашенка също (за Путя в следващия пост). Санкциите само са им от полза на руснаците, ще се върнат задушевните вечери край огъня сред природата, палатките, рибалката и шашлыка, свенливите девушки и смутените младежи! С пълна скорост обратно към съветските времена, когато нямаше кока-кола, нямаше фейсбук, нямаше Макдоналдс, нямаше нищо, когато за кола се чакаше 15-20 години, и то руска. 

Всъщност, това е естествената среда, в която тъпаци като Азарьонката могат да виреят.