Несъгласният учител

Постът на Кямран Манафла в Инстаграм, след който е уволнен

Представям ви случаят на 28-годишният Кямран Манафла, учител по география в Русия, който е уволнен от работа в следстиве на пост в профила си в Инстаграм (формалният повод). Истинската причина е отказът на младия човек да се съобрази с изискванията на руското министерство на образованието за представят в час официалната гледна точка на правителството за войната в Украйна. Материалът е от сайта Медуза, оригиналът можете да видите тук, а преводът е мой. 

Аз съм на 28 и преподавам география от седем години. Последните две години - в училище № 498 в Москва, на Таганка. Това е обикновена гимназия.

Учих в Тверския държавен университет. Избрах си География, защото имаше стаж в чужбина. Когато сте студент първа или втора година и можете да пътувате из Европа, това е доста необичайно, особено за Тверския университет. В първата си година в магистратурата за първи път работих с деца - на международната олимпиада за ученици по география. Намерих това за много интересно. След това получих допълнителна педагогическа степен и отидох да работя в училище.

Основните знания, които руските деца получават в училище, мисля, че са много добри. Учебниците по география и обществени науки като цяло са много добри. В много училища цареше дух на свобода – никой не знае какво ще се случи зад затворената врата на урока. Ясно е, че всеки учител може да развие критично мислене у децата и да преподава по свой собствен начин.

Преди няколко години участвах на избори, като други учители. Моята задача беше да упътвам хората накъде да тръгнат, за да гласуват. А някои учители работеха директно с бюлетините. Колеги от други училища ми казаха как не им излизат гласовете там, как се затваряха секции, пъдеха всички и преправяха резултатите. Директорът на среща преди изборите също ни каза: „Гласувайте за Единна Русия“. Но не ни принуждаваха да снимаме бюлетините, както беше в други училища.

След 24-ти всичко стана много по-строго, дори започнах да не разпознавам ръководителите на моето училище. Изпратиха ни наръчници за „специалната операция“, както я наричат, за произхода на конфликта и т.н. Всичко това трябваше да се разкаже и покаже на децата. Естествено, не направих това (тогава нямаше проблеми поради това) - както казах, не ни проверяваха какво правиш в час.

Но няколко дни след началото на войната (училищното ръководство) събраха всички учители. Казаха ни, че изобщо не можем да имаме собствено мнение, защото сме „държавни служители“. Прави ми впечатление тази фраза – не смятам, че държавният служител трябва да е роб на държавата. Казаха ни, че трябва да говорим с децата само по тези наръчници и не дай Боже някой да изрази мнението си. Това работи като спусък за мен. По закон училището трябва да се придържа към неутралност и ние сме принудени да агитираме.

Аз самият съм против войната – като всеки нормален човек, който има съвест, състрадание и съпричастност. На това сме учили децата си. Най-важната ценност е човешкият живот. Мисията на училището е да бъде мирно.

От самото начало (на войната) децата тичаха след мен по коридорите с въпроси. Те се чудеха защо се случва това, що за държави са новите (самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, чиято независимост беше призната от Русия – бел. Медуза). Имаше такива моменти. В уроците по един или друг начин се повдигаше темата за войната, поради което, мисля, ни изпратиха всички тези ръководства. Опитах се да остана неутрален, без никакво вълнение обясних ситуацията. Казвах им, че много неща са объркани, но изводите децата винаги правеха сами. Младежта ни е добра, защото е много по-спокойна от по-старото поколение. За тях не е ясно защо е необходимо да отидеш някъде и да убиваш.

На 8 март публикувах пост в Instagram, където написах, че трябва да живеете така, че съвестта да не ви измъчва. Имам собствено мнение и то не съвпада с мнението на държавата. Не съм отварял политически въпроси и не съм използвал думата „война“ там. След това директорът на училището Тамара Горджейко ми се обади и ми каза да изтрия този пост. Както винаги, със заповеден тон. Отказах да изтрия публикацията, тогава тя каза, че ще ме уволни.

На следващия ден отидох на училище, да се сбогувам с децата и да прибера личните си вещи. Не ме пуснаха в училището по заповед на директора, а на входа беше поставена охрана. В този момент децата ме видяха, те бяха чели поста и разбраха всичко.

От администрацията извикаха полиция, която все пак ме придружи до кабинета ми. Бях като бяла врана, всички служители на училището гледаха настрани и дори не казаха здравей, не дай Боже да не покажат, че ме познават.

Привечер трябваше да отида отново до училището. Докато вървях по коридора, един от служителите, който първоначално не ме пускаше в сградата, ме нападна. Той започна да крещи нецензурни думи, след което налетя да ме бие. Извадих телефона си и включих камерата. Като видя това, той малко се успокои. Но все пак подадох сигнал в полицията.

Това се случи около 16 часа, в този момент в училището нямаше деца, но имаше много учители, които видяха какво се случва. Те веднага избягаха в стаите си, за да не помагат и да не участват, това е най-тъжно. Всички мълчат – или се страхуват, или подкрепят. От 150 служители на училището само едно момиче, учителка, ми се обади и ме подкрепи.

На следващия ден директорката ми каза, че няма да ме остави да напусна самостоятелно, а ще ме уволни по съответния член, тъй като уж съм провел митинг с участието на непълнолетни. Тя имаше предвид, че аз (след като бях уведомен за уволнението) се снимах на улицата с децата, на които преподавах. В резултат на това бях уволнен по статията „неморално поведение“.

След уволнението се свързах с независимия синдикат "Учител", събрахме документи и исках да обжалвам това решение в съда. Но се случи един много неприятен момент, след който реших да напусна страната. Директорът на училището Тамара Горджейко проведе среща с всички учители заради мен. На тази среща [служители на администрацията] показвали мои снимки в Instagram от Съединените щати, снимки от пътуването до Европейския съд по правата на човека - след това тези снимки бяха поместени в чатове с родителите и някои ученици бяха принуждавани да изтрият коментари за подкрепа под моите постове, заплашвайки ги с детската педагогическа стая.

Разказваха най-баналните и комични хорър истории, че съм бил агент на Държавния департамент на САЩ, че съм финансиран от Запада, че имам бизнес, свързан със Запада. Тогава директорката каза, че ще направи всичко, за да ме вкара в затвора за 15 години, защото съм „предател на родината“, а такива хора трябва да лежат в затвора. Тя е депутат в Общинския съвет от Единна Русия, тези думи ме уплашиха и след огласяването на моята история можеха да ми припишат каквото си искат.

Накъде ще отида, още не съм решил, сега съм в транзитен пункт, но най-вероятно ще е някоя от западните страни. Много се надявам, че ще мога да преподавам в друга държава, но в момента просто искам да се предпазя и да се успокоя. Да започна да спя спокойно и след това да помисля какво да правя по-нататък. В идеалния случай бих искал да продължа да работя и да се развивам.

Струва ми се, че всичко ще бъде още по-зле в сферата на образованието в Русия. Буквално през 2018 г. с разрешение на директора, с ваканция, заминах за Европа, отидох в Америка на обмен, по различни педагогически проекти. Сега всичко това се срина, постоянно се затягат гайките, образователната система все повече се превръща в тоталитарна. Повече контролират децата, повече контролират това, което научават, това, което четат. Започнаха да провеждат уроци за социалните мрежи, в кои може да влизате и в кои не. Училището се опитва да диктува правилата на живота на децата.

Общувам с колеги, които работят в други училища. Един приятел ми каза, че в тяхното училище всички учители са принудени да носят георгиевски ленти под формата на буквата Z. Ясно е, че има учители, които отказват това, но веднага започват да оказват натиск върху тях. Ако по-рано учителите можеха да имат собствено мнение, сега това не е така.