Показват се публикациите с етикет треньор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет треньор. Показване на всички публикации

18 януари 2025

Ратко №2

Ратко

 Имаше едно време един треньор в Левски, Ратко Достанич. За по-лесно му казваха Кратко Останич, че няма нито един отбор в кариерата си, където да се е задържал повече от 12 месеца. При Ратко Левски играеше по системата „Елате ни бийте“ и то кой не го хвана тогава, той не го би. Тодор Батков го търпя, търпя, ама след 7 мача без победа му духна под опашката.

Пепе

След него се появи един друг такъв, Пепе Мурсия. Пепе издържа само три мача, разкараха след загуба от ЦСКА въпреки, че Наско тогава му се кълнеше в любов и вярност и разправяше как човекът имал хоризонт за работа, бил много в час и само малко време му трябвало, пък загубата от ЦСКА хайде сега, да не е за пръв път.

Сега новото треньорче в Левски едно, че и той няма нещо запомнящо се във визитката, ма и кофти почна с контролите в Турция. Те му бият отбора като тъпан, той имал усещането, че ще се оправят нещата. Вероятно ще им върже по едно червено конче преди първата среща за сезона. И имам едно такова неприятно усещане, че следващата Коледа няма да е треньор на Левски. 


12 юли 2018

Arrivederci, signor Rossi

Все сме падали от разни анонимници, ама да паднеш от Вадуц Лихтенщайн, къде им не дават да ритат силно топката на стадиона, щото ако прехвърли трибуните и трябва да я гониш я у Австрия, я у Швейцария, това вече на нищо не прилича.
И тоя тъпак цял сезон го чакаме да влезе в час, да се запознае с обстановката, па играчи, па каквото иска, па колко мача не може да си уцели състава!? Като се почне от мача с делиорманските овцеебачи още та до финала със Славия - там па направо ме застреля с тая смяна в 120-та минута на Кабрал, за какво го пусна и той не знае.
Колко време му трябва още?
Готови, обиграни играчи, сработени бяха изгонени - Пиргов, Прохазка, а за Панайотов колко ме е яд! Мапуку беше единствения читав нападател, продадоха го за да вземат някакво менте от Бразилия, ма бил син на Ривалдо. И кво от това? Вутов цял сезон не можа да му намери място, то не беше нападател, то не беше крило, то не беше халф и накрая го изгони и него.
Изгони Пиргов, Белаид ще ми връща - за чий ни е тоя тъпак?
Делио ли си, Мелио ли си, къв си, чемодан, вокзал и Roma, arrivederci e ci vidiamo nei tempi megliori.

07 юни 2018

Треньорите

Гледам отборите в Европа, гледам и треньорите.
Байерн например от няколко години стават шампиони още февруари месец. Ей така, като тръгнат есента и мачкат, мачкат и то като няма кой да ги бие, февруари - март вече вземат, че дръпнат с такава разлика пред втория, че няма смисъл от доиграване на първенството. Само дето в Европа ги няма никакви, все не им достига нещо, все отпадат на я на полуфинал, я по-рано в ШЛ, а те големите отбори вече (до известна степен и благодарение на регламента на ШЛ) си мерят сезона първо с Шампионската лига и после с домашните турнири. Голяма работа, например, че Реал М пропуска чат-пат да вземе Примера дивисион, след като навъртя 3 поредни ШЛ и общо 4 в последните 5 години.
Същото е и с Ювентус, примерно. Може да им се мотат там из краката разни Наполи, Рома, тоя, оня, ама като дойде момента да се играе в Европа, все ги пишат умрели, все минават на косъм, ама се добират я до полуфинал, я и до финал. 
И най-важното, не си пипат треньорите, поне докато не видят, че няма да стане с тоя треньор. Е например Гуардиола го държаха 3 години в Байерн и през това време той отпадна в ШЛ където и както можа. В Бундеслигата нямаше проблем, там, както вече казах, си осигуряваше първото място още след Нова година, докато другите си дояждат руската салата, обаче в ШЛ нъцки, я Реал М, я Атлетико, и до там. Сега го взеха в Ман Сити, уж и тях да ги направи шампиони на Европа, ама и там не му върви. Във Висшата лига няма проблем, дърпа и бие с разлика, няма там Моуриньо, няма Венгер, обаче в Европа нещо не му върви. А па като казах Моуриньо, там пък съвсем: откакто е в Ман Юнайтед ония са като Левски - ни шампиони, ни Шампионска лига, а тоя сезон и Лига Европа нямаше за тях. Ама никой не ги гони: вярно, то и неустойките в договорите им са големи, ама собствениците на тези отбори не са бедни хора, те тия неустойки за тях са джобни пари, пък и то нещата отидат ли на уволнение ... 
За друго ми е думата.
Големите отбори в Европа понякога провалят сезона си. Не вземат нито шампионската титла, нито купата на страната, нито евротурнира, в който участват. Но не пипат треньора, имат си нещо на ум, едни му викат философия, други цел, трети визия, стратегия, не знам още какво, но треньора седи и си тренира играчите. Хората знаят, че трябва време, че не става от днес за утре и смяната на треньора е последното, към което прибягват президентите на клубовете.
Само нашия специалист Кирчо Парахода, само той, понеже си гледа на отборчето като на "проект", само той всяка година сменя треньора, понякога и по трима на сезон сменя, и без значение дали треньор му е Гошо Физкултурника, Херо или леля Мара Чистачката отборът на делиорманските овцеебачи винаги е пръв. 
Нещо, което разните му там отборчета в Европа тепърва имат да учат.

04 април 2013

Ха, не ставал!

За последно Левски въобще спечели нещо през 2009 г. - шампионската титла. Треньор тогава беше Емил Велев. Той пое отбора след злополучния мач в София с БАТЕ Борисов (който все още твърдя, че БАТЕ спечели на късмет) и в общи линии се задържа 1 година - до август 2009 г., когато беше сменен веднага след реванша със Санта Хулия (Андора).
За тази една година, няма какво да се лъжем, Левски игра много непостоянно, много слабо и много неубедително. Редуваше силни и слаби мачове, но все пак стана шампион, като освен, че би Литекс и в София, и в Ловеч, би и ЦСКА с 2:0 - казвам го, защото е един от малкото мачове в последните 20 години, който завърши с нещо различно от 0:0 и 1:0. Не мога да кажа, че тогава надиграхме ЦСКА, но ги излъгахме - трябваше ни победа на всяка цена, грозна победа, но победа. Иначе през целия сезон Велев беше на нож с феновете, издигаха се плакати "Кокалче, не ставаш", искаха му оставката за щяло и нещяло, той ги нарече пияници и наркомани или пък "не чуваше" какво му викат от трибуните. Както и да е, важното е, че Левски тогава стана шампион. 

Велев го смениха по никое време, тъкмо беше почнала кампанията в евротурнирите. Силен или слаб, Левски все пак беше набрал някаква скорост. Не че с Велев имахме шанс срещу Дебрецен - напротив, аз от години не съм виждал по-грамотно нареден отбор от маджарите на Герена, ако и да сме играли и в Лига Европа, и в Шампионската лига - но, дето има една приказка "Отбор, който печели, смени не прави". Едва ли сервитьорите и пиколата от Андора може да са някакво мерило за класа и възможности, но или сменяш треньора веднага след края на сезона, или го оставяш до края на полусезона. А след Велев начело на Левски се изредиха цели 6 треньора - Ратко Достанич (по-известен в България и по света като Кратко Останич), Антони Здравков, Ясен Петров - на два пъти (единствено при него имахме някакъв облик и играехме футбол), Георги Иванов (също на два пъти), Николай Костов, Илиян Илиев. Велев беше натирен като некадърник от Левски, макар че тези, които го смениха така и не показаха, че са по-кадърни от Кокала. Почнаха да ни пердашат като маче у дирек, и в провинцията, и на Герена, станахме абонати на Локо Сф по едно време, миналата година едва додрапахме до евротурнирите, а и за чий ни беше.

А Кокала, понеже пиша за него, отиде в Славия и едно на ръка, че би ЦСКА и направи равен на Левски, но и класира Славия за пръв път на финал за Купата на България от 1996 година насам. Не знам защо Венци Стефанов реши, че сезонът му е провален и Велев трябва да си ходи, може би защото Славия играе финал през сезон и е шампион през 2. 

След като го изгониха от Славия, Велев отиде в Локо Пд и този път не би ЦСКА, но пък за сметка на това би Левски и за първенството, и за Купата на страната (1/4-финал), а на полуфинала би Литекс, и то в Ловеч, за да стигне за втора поредна година на финал с различен отбор. Като финалист Локомотив игра в Лига Европа срещу холандския Витес, и макар доста да мирише на "черно тото", успя да направи зрелищно 4:4 у дома - а в последните години българските отбори трудно вкарват 4 гола за цялата кампания общо. 

През този сезон Велев първо направи равен на ЦСКА (0:0), после в Локо Пд дойде Марешки и го изгони, Велев отиде да спасява Локо Сф от изпадане и пак направи равен на ЦСКА (1:1), а след Нова година в турнира за Купата първо направи трети равен (0:0), а днес направо си ги отстрани от турнира и се класира за трета поредна година на 1/2-финал с трети, различен отбор. А в компанията на Левски, Славия и Берое нищо чудно с малко късмет да се класира и на финала. За трети пореден път. С различен отбор. А ако Илиян Илиев наистина вземе, че спечели я първенството, я Купата на страната, току виж се оказало, че приносът на Емил Велев за това е по-голям, отколкото на самия Илиев.

Та, ако го погледнем откъм резултати за изминатите 4 години, Велев се оказа много по-успешен и ефективен като треньор от всичките 6, които се смениха след него на Герена. И то с 3 различни отбора. Ако го погледнем като победи срещу грандовете - бил е и Левски, и ЦСКА, и Литекс (Лудогорец не ги броя за гранд, по простата причина, че след 2 години ще са обратно в Б група) и им е правил и равни - с 3 (три!) различни отбора.

Само дето, според някои хора, които гледат келепир да има, не става за треньор на Левски и туй то!