Онова мокро нещо

Котейшеството напоследък има ново забавление, интересна му е водната струя. Като порасне още мъничко, и ще я хване и ще види тя, дето само го мокри, а не може да я хване!

 

Рожден ден, мяу

Дундьо има рожден ден! Става на 2.

 

Котка да си на този свят

В днешната размекваща жега една от кварталните котки е намерила идеалното решение на проблема - спи на сянка и не мърда. 

Предполагам, когато следобед се обърне слънцето и напече от тази страна, тя ще се премести от другата страна на блока и ще продължи със спането.

Въобще, няма проблеми с кръвното, с цената на тока, с наличието на климатик ... котка да си на този свят!

Косматата гадина ме чу докато се мъчех да я фокусирам, леко надигна глава да ме види какво искам, и после продължи да си върши заниманието.

Леопардът

Котката си е котка, независимо от размера и биологичния вид.

Харалампи

Рижата муцунка вдясно е Харалампи. Той живее някъде около офиса. Всъщност, Харалампи му викам само аз - за една колежка е Флъфи или там нещо такова, за друга е Гарфийлд, за охраната е Лъки. 

На мен обаче най-много ми прилича на Харалампи.

Старая се да се грижа за неговото изхранване, като следя дали колегите си изяждат всичко на обед. Ако хартиса някоя мръвка, му я завивам в салфетка и му я нося. Какво да го правя, нали и той душа носи.

Харалампи е голям мързел и цар на излежаването. Има навика да се опъва по капаците и покривите на служебните коли, на стъпалата пред офиса или на навеса над пушачите. И къде ли не още, понякога в пози, дето се чудиш как въобще е възможно да се извие така и очакваш всеки момент да падне, ама той си лежи, спи и въобще няма намерение да се помръдне в близките 1-2 часа. Всъщност, спането/дремуцането е единственото нещо, което Харалампи прави много съсредоточено и сериозно.

Харалампи е цар да спи където му падне.

Харалампи е доста кротък и дава да го галят. Нормално - мързи го да бяга. Останалите улични котки не мож` ги приближи на по-малко от метър, че и се крият под колите отгоре на всичко, ама Харалампи е друга работа - той като се паркира някъде, не му се става и търпи. А ако има и нещо за ядене докато го галиш ...

Аз съм котка и спя където си искам!

И нали съм си cat person, сетих се за едно стихотворение на Валери Петров, което ми се стори подходящо за случая. Понякога и на Харалампи му се случва да намаже нещо подобно, е вярно, досега цяла риба не е било, но някоя по-солидна мръвка му се е паданала.

Невероятно

Риба съмнителна, дълга цял лакет
сложих в чиния пред нас.

Ей го, на Христови иде котакът
и се сковава в захлас.

Ето го, в странно спирално въртене
той приближава едва.

Гледа към рибата. Гледа към мене.
Тъй му е чудно това,

че и когато във зъби я взима
и се измъква навън,

още във жълтите зеници има
чувство, че всичко е сън.

Горкото животинче

Горкото животинче!

 

Бойко и оставката

Как привържениците на ГЕРБ виждат резултата от тяхната подкрепа за премиера.

  Вие сте лоши и аз си тръгвам!                        Но как ще я карат без мен?                                                    Ех, нали съм добричък ...

Кучета и котки може

Купуваме му телешки шол, сваряваме го и му правим кюфтенца ...

В интервю тип "Човек от народа" за в. "Труд" Искра Пълничката разказва за своите домашни любимци. И най-вече за бебето мини-шпиц Армандо. Типичното новогодишно интервю - когато няма новини, когато единственото значимо нещо в държавата е протестът на кръчмарите и ханджиите в Банско, солидно подкрепен от властта, тогава на първа линия излизат народните любимци. И необходимостта да се покаже на избирателите, че те - народните представители всъщност са хора като нас - с нашите ежедневни грижи и проблеми, с нашите болки и радости, с нашите мечти и разочарования. Дет` се вика, и царят, дето е цар, и той ходи пеш до едното място. 

В общи линии, въпросното интервю, освен да пълни вестникарско пространство (тя по принцип Искра е много добра в дисциплината "пространства пълним всякакви") няма никакви особени достойнства - или, казано на математически език, достойнствата му представляват лимес, клонящ към нула. 

Честно казано, да занимаваш хората със зъбчето на някакво киноложко недоразумение (аз тия маломерните породи, да си призная, не ги броя за живи) или пък да обясняваш какви специални кюфтенца му готвиш, че трябвало да пази диета ... да, може да са част от семейното ти ежедневие, може наистина да е важно за теб, но едва ли е нещо, което да вълнува широката общественост. 

Е, вероятно на колегите от парламентарната група сигурно живо се интересуват де - къде от добро домашно възпитание, къде от наистина жив интерес, къде от нямане какво да правят. 

Не че е престъпление да говориш за кученцето си - но чак цяло интервю да говориш само и единствено за кученцето си, за котката си, за зъбчето му, за кюфтенцата му, за опашката му, за джинсите му ... говори за дълбоко вкоренена парвенющина. И говори за нулев интелектуален багаж - не само в Искрето, но и в този, който е взел интервюто и в онзи, който го е одобрил и публикувал. Не е престъпление, но в най-бедната страна от ЕС, където десетки пенсионери живеят със спомените си за богата младост и бедно настояще и където ровещите по кофите са нещо нормално от десетилетия ... както казал Иванчо: "Бе другарко, да ви имам проблемите!".

И в един момент в съзнанието ми изплуват следните три образа:

Първият е на проф. Огнян Герджиков, който в първият работен ден на ХХХІХ-ото Обикновено Народно събрание остави на банката на всеки един народен представител свитък с "Приказка за стълбата". Колко наивен сте бил, господин професоре!

Вторият е един разговор между окупираните гърци в романа на Димитър Димов "Тютюн" - когато Ирина и Костов пренасят тялото на починалия Борис в Кавала и се натъкват на митинг на гръцки тютюноработници:

Защото те гледат кучетата си като хора, а нас като кучета… Лихтенфелд вика за своето куче лекар и го храни с бял хляб и месо.

Само че в реалният живот днес не е Лихтенфелд ...

А третият е на Гочо Булгуров в "Селянинът с колелото":

Прасета не може! А кучета и котки може, така ли? 

Прасетата, Гочо ... прасетата дават интервютата. А кучета и котки - може!

Изкуството на военната стратегия

Е сега вече ще видите!

Карибски дневници - 4: Дъга, врабче и котки

След литовските дневници (които, трябва да призная, поради липса на интернет достъп от квартирата доста са ограничени - много повече неща мога да разкажа за там) време е да започна с карибските такива. И тъй като събрах малко материалец, сега ще го постна тук; а в бъдеще ще ги опреснявам по-редовно.

1. Дъгата

Доста често съм виждал дъга след дъжд, но никога не е било толкова близко, както сега. Дори имах чувството, че при желание човек наистина може да мине под нея. Когато се приближих до брега на морето, дъгата падаше в него, на около стотина метра от мен.
Странно, а? Както и да е, за пръв път снимам дъга толкова от близо.

2. Птицата

Не съм орнитолог, така че не мога да определя каква беше тази птица - за мен е някакъв врабчоляк. Историята е следната: имаме радиография, обяснявам на дефектоскопистите какво трябва да снимат, какво се очаква от тях в един момент тока на обекта спира за около минута. През това време чувам шум, пърхане на криле недалеч от мен и когато тока дойде въпросното врабче или там каквото е стоеше и мигаше на парцали. Първо го снимах от далече, но тъй като беше тъмно се приближих и го снимах от доста близо. Толкова близо, че можех да го пипна с ръка. Предполагам, че е пикирало, но спирането на тока го е объркало и се е праснало в асфалта. Каквото и да е то, снимах го от близо. Горкото, беше доста уплашено, но като видя, че няма да го ям, не ми обърна внимание. На сутринта го нямаше - или някоя котка го е изяла, или е отлетяло.

 

3. Котките

Аз, като любител на котки не пропускам възможността да им се порадвам. В събота бяхме с колегите да изпием по една бира извън дома, да се поотпуснем. Макар че за мен отпускане нямаше, тъй като аз бях шофьорът. И както се чудехме какво да пием, дали да вечеряме или да пием само по бира, сервитьорът донесе меню-то и решихме да ядем. Янчо си поръча риба - микс, а Данчо и аз си взехме филе миньон - наистина го бяха докарали като за цветна снимка. Всъщност, следващия път като идем ще направя и снимки на самото заведение - опитах се да правя нощни снимки, но нещо не се получиха. За сметка на това в заведението или около него живее колония от котки - поне аз преброих 2 мъжки и две женски. Женските специално не отказват пържени картофи, а след като ометоха прилично количество от тях, решиха да се опънат на спокойствие да храносмилат. Котешки им работи.

4. Неделята

В неделята отидохме до самият северен край на острова. Малко след това място пътя свършва, а иначе плажът е много приятен, на снимките виждате колко е просторен. Рано в неделя е и празен, почва да се пълни някъде към 10. На плажовете тук има много маси и пейки, така че с чиста съвест местните си спретват пикници, а дори съм виждал и палатки, в които прекарват уикенда на плажа цели семейства. Към 10 заедно с местните се разнесе и музика, а малко по-късно и миризма на печено месо. Вероятно някои други бели не са имали късмет.
Водата е кристално чиста и топла, недостатък е, че е адски солена (по-солена в сравнение с Черно море). Дори имаше и разни тропически рибки, стрелкащи се около нас. На някои от снимките в далечината се вижда съседния остров Доминика - едва ли ще се добера до него с плуване, но кой знае?

Котка да си на този свят.

И това само за мен. Ех, мама му стара, кеф!

В дъното се вижда Доминика

На тази скала и казват Капката или Сълзата, не разбрах точно.

Тихо, чисто и спокойно. Няма кой да мине по пясъка.

Лежа, отварям очи, а над мен тази палма.

Конкретен ход

Изпълнявам една молба - търси се дом за две котета. Повече подробности можете да намерите на този адрес . А аз ще ви пусна едно стихотворение от Валери Петров, посветено на котките.
В крайна сметка и аз имах котка, и много си я обичах но живота понякога е гаден.

КОНКРЕТЕН ХОД

Имаме си в къщи три котета рижи,

отвред обкръжени със обич и грижи.

Казват се Гугица, Главчо и Лени,

макар че са полово неопределени.

Защото са малки. Като сучат, това са

заедно с майка си рижа, мъркаща маса,

Но щом се нахраняг, от общия вид

вече всяко отделя се като индивид: Лени се мушка, дето дупка намари,

дай и на Гугица да се катери,

А Главчо е винаги неподвижен и сам и по всичко изглежда мислител голям,

откъдето и дойде това негово име.

Но във къщи е тясно и когато вървиме,

котенца-мотенца

в краката ни мотат се,

тъй че час не минава злополука да няма,

при което пищят едновременно двама. И в семейството наше

настава

тревога

да не би пострадавшото

да остава

- за Бога!-

надире от другите във своя уровен,

било то физически, или духовен:

- Не куца ли?

- Не!

- Но развива се бавно!

А всъщност и трите развиват се славно,

вече килимите усилено дращят,

мият си лапките, посягат да хващат и всички умираме просто от смях,

когато ги караме с хартийка пред тях,

макар и ядосани,

като омагьосани,

да пристъпват и трите във тройка, прилична

на тройка от лъвове в колесница антична.

Но срокът на детството е при котките кратък.

Какво ще ги правиме тези котки нататък?

Трябва нещо да сторим пред тоз факт осезаем! И тук му е мястото да си признаем,

че туй описание

така симпатично,

освен излияние

чисто лирично,

във тази посока конкретен ход е:

Някой да иска за в къщи коте?

Последно сбогом с един приятел

Онзи ден погребахме Парашкевичката. Много ми е мъчно за нея и все още не мога да повярвам, че я няма. Жал ми е, че трябваше да си отиде по този начин; винаги съм си представял, че ще остарее, ще побелее, ще се вдърви като ходи, може и да оглушее или да ослепее, но никога не съм си мислил, че ще е толкова бързо.

С Парашкевичката прекарахме заедно 16 години и половина. За една котка това е доста дълъг живот. За един приятел, който вече няма да е до теб е много малко. И както съм на 31 години, май половината си живот сме били заедно. Тя е била свидетел на толкова неща от живота ми - завършване на средно образование, казарма, висше образование, сватбата ми, раждането на Симеончето... Малко ли е? Ами сега ми е малко. Всеки път като се сетя за нея и се сещам за хитрините и, за номерата, на които се беше научила ... въобще не са глупави животни котките. Дори се майтапех преди години, че понеже чета на глас за изпитите, а тя лежи в стаята при мен, ако я заведа в университета, може и тя да вземе диплома.

Толкова спомени имам от теб, приятелче. Толкова много спомени.

Не съм си представял, че ще ми е толкова мъчно за теб.

Сбогом, Парашкевичке. Сега си на хубаво и тихо място, и има безброй птички около теб, никой няма да ти се кара, ако направиш беля и ще идвам да те виждам понякога.