Като си помисля само колко шум се вдигна като умря Майкъл Джексън направо не ми се мисли за това какво ще стане като се капичне Мадона един ден. Научихме толкова много полезна информация, че просто не знам къде да се денем.
А всъщност отдавна забравихме за кое е наистина стойностното в живота ни и кое наистина си струва да се пази и да се съжалява за загубата му.
Аз често съм имал моменти, в които затваряйки последната страница на книгата, която чета, да съжалявам, че няма още. Или че текат последните надписи на филма, който гледам и че няма повече от него. Така е и с Битълсите - слушам Yesterday и съжалявам, че каквото и да са ни оставили след себе си, е малко. Че няма още, че няма да излезе нещо ново утре, след седмица, след месец.
Вероятно навремето и странностите на Джон Ленън например са били шокиращи за обществото и дълго време са били коментирани из жълтата преса, но ... само погледнете колко от песните на Битълсите още се въртят в ефира, на колко от тях се правят кавъри и се изпълняват и до ден днешен.
Но ... какви са тия Битълси ("рошльовци", както ги нарекоха в "Шведските крале") и смисъла на техните песни, когато има много по-вълнуващи новини за Джъстин Бийбър например.
