Като си помисля само колко шум се вдигна като умря Майкъл Джексън направо не ми се мисли за това какво ще стане като се капичне Мадона един ден. Научихме толкова много полезна информация, че просто не знам къде да се денем.
А всъщност отдавна забравихме за кое е наистина стойностното в живота ни и кое наистина си струва да се пази и да се съжалява за загубата му.
Аз често съм имал моменти, в които затваряйки последната страница на книгата, която чета, да съжалявам, че няма още. Или че текат последните надписи на филма, който гледам и че няма повече от него. Така е и с Битълсите - слушам Yesterday и съжалявам, че каквото и да са ни оставили след себе си, е малко. Че няма още, че няма да излезе нещо ново утре, след седмица, след месец.
Вероятно навремето и странностите на Джон Ленън например са били шокиращи за обществото и дълго време са били коментирани из жълтата преса, но ... само погледнете колко от песните на Битълсите още се въртят в ефира, на колко от тях се правят кавъри и се изпълняват и до ден днешен.
Но ... какви са тия Битълси ("рошльовци", както ги нарекоха в "Шведските крале") и смисъла на техните песни, когато има много по-вълнуващи новини за Джъстин Бийбър например.
Тук вече, макар и от великотърновските села, съм напълно съгласен с автора:) И колкото да допълня авторовото усещане за The Beatles- Много класации, изследвания, книги, кавъри по темата...Но мен най-много ме впечатли, че някакво списание във Великобритания, преди години, направило допитване до читателите си, коя песен на Бийтълс, им е любима и я поставят на първо място в творчеството им. Резултатът ме впечатлява и до днес- от всичките им около 200 песни, само една или две, не е поставена от никого на първо място. Найс, а?
ОтговорИзтриванеМи Бийтълс са си Бийтълс, независимо от глупостите на Джон и Пол през годините.
Изтриване