Протуберансите на корупцията

Чувал съм, че в някои държави, след като си заемал висш пост в държавната администрация когато напуснеш нямаш право определен период от време да работиш в същия бранш. Един вид като застраховка, че докато си на държавна хранилка, няма да си постилаш "за после".

Пак повтарям, това съм го чувал, не съм го видял черно на бяло.

Подобно положение обаче съществуваше у нас в годините на комунизма, когато военнослужещи от определени поделения нямаха право да пътуват в чужбина (то не че кой знае колко възможности имаше тогава) 5 години след уволнението им. 

Но да се върна на икономиката.

Ако си спомняте, навремето Иван Костов смени половината си правителство и между другото назначи Левон Хампарцумян за шеф на Агенцията по приватизация. Хампарцумян приватизира, приватизира - не помня точно какво приватизира, но остана в историята с приватизацията на Булбанк. Година и нещо по-късно правителството на Костов беше сменено с правителството на Симеон ІІ, а Хампарцумян зае поста на Изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на банката, която година по-рано беше продал. В една нормална държава подобна транслация би намирисвала на корупция и най-малкото би предизвикала разследване, но както знаем, в България корупцията е приоритет на комунистите и няма основания да се свързва с правителството на Костов.
За тези, които са забравили или за тези, които пък са били малки тогава и не помнят, подобна схема можем да наблюдаваме и в момента: Симеон Дянков вече е член на управителния съвет на руската Внешторгбанк. Само за справка, ВТБ стои зад собственика на "Булгартабак", приватизиран от правителството на ГЕРБ през 2011 година. Година и половина след оставката си като финансов министър, Симеон Дянков еволюира от скромен преподавател в малко висше учебно заведение до член на управителния съвет на руска банка. Е вярно, не е председател на УС като Левон, ама хайде сега, да не издребнявам.

Независимо от новата позиция на Дянков, влизането му в УС на банка, която е свързана с приватизацията на такава стратегическа компания, каквато е "Булгартабак" за родната икономика си мирише на корупция отвсякъде. Но тъй като не става въпрос за комунистите, засега това не се коментира. 

Това, което искам да кажа е, че корупцията у нас струи отвсякъде - вижда се с просто око и описаните от мен два примера са "ещë цветочки", както казват руснаците. Въпрос на желание е да видим и такива ярки изригвания, които стават пред очите ни.