В крайна сметка и аз имах котка, и много си я обичах но живота понякога е гаден.
КОНКРЕТЕН ХОД
Имаме си в къщи три котета рижи,
отвред обкръжени със обич и грижи.
Казват се Гугица, Главчо и Лени,
макар че са полово неопределени.
Защото са малки. Като сучат, това са
заедно с майка си рижа, мъркаща маса,
Но щом се нахраняг, от общия вид
вече всяко отделя се като индивид: Лени се мушка, дето дупка намари,
дай и на Гугица да се катери,
А Главчо е винаги неподвижен и сам и по всичко изглежда мислител голям,
откъдето и дойде това негово име.
Но във къщи е тясно и когато вървиме,
котенца-мотенца
в краката ни мотат се,
тъй че час не минава злополука да няма,
при което пищят едновременно двама. И в семейството наше
настава
тревога
да не би пострадавшото
да остава
- за Бога!-
надире от другите във своя уровен,
било то физически, или духовен:
- Не куца ли?
- Не!
- Но развива се бавно!
А всъщност и трите развиват се славно,
вече килимите усилено дращят,
мият си лапките, посягат да хващат и всички умираме просто от смях,
когато ги караме с хартийка пред тях,
макар и ядосани,
като омагьосани,
да пристъпват и трите във тройка, прилична
на тройка от лъвове в колесница антична.
Но срокът на детството е при котките кратък.
Какво ще ги правиме тези котки нататък?
Трябва нещо да сторим пред тоз факт осезаем! И тук му е мястото да си признаем,
че туй описание
така симпатично,
освен излияние
чисто лирично,
във тази посока конкретен ход е:
Някой да иска за в къщи коте?
