Тодорашко

Тая риза излезе желязна!

Какво нещо е съдбата! Какви шеги си прави животът понякога!

Навремето Тодорашко ми беше подчинен на Мартиника. Аз бях обектов мениджър по качеството, Тодорашко беше заваръчен инженер на обекта. Или по-точно, трябваше да бъде.

Във фирмата имаше и по-кадърни от него заваръчни инженери, по-млади, с повече желание за работа, но за мен такъв имали, такъв ми пратили.

Та значи, на Тодорашко един работен ден, или по-точно един ден от живота му на Мартиника протичаше по следния начин: ставане в 6:00, прави там каквото прави сутринта, от 6:30 бяхме на работа, 8 часа скатаване някъде на сянка на обекта, евентуално лаф моабет с чернокожите (Тодорашко говори някакъв френски, колкото да го бият някъде*), развличане на заварчиците с простотии, след това в 4:30 следобед свършваме работа, минаваме през магазинчето за разни дреболии (хляб, мляко, ром) и в 5:00 следобед Тодорашко е заел бойна позиция** на верандата на къщата зад лаптопа, на който до 12:00 ще дъни порно, с бира*** в едната ръка, мишка в другата и цигара в устата. 

... Тодорашко на своя лаптоп гледаше само и единствено порно, нищо друго. Дори пернишкото земетресение когато стана (той има някакъв имот там, едната му дъщеря живее в него) Тодорашко разбра чак на другия ден по обяд (местно време на Мартиника), защото вечерта беше зает да гледа порно до към полунощ, а после беше изтощен и събираше сили. На сутринта нашия се излюпва към 11:30, влиза в скайпа, а там дъщеря му: "Айде бе, татко, откога те търсим, тук имаше земетресение!", само че Тодорашко по време на земетресението беше (почти) в състояние Oh, Charlie!. 

... Тодорашко беше един малък Наполеон - можеше едновременно да яде, да играе шах в интернет, да пуши, да пие бира и да гледа порно. Ако бойната му позиция вместо стол включваше тоалетна чиния и още едно нещо щеше да прави, не му пречеше.

Обикновено, след като събереше достатъчно материал, към 9 - 9:30 Тодорашко казваше на съквартиранта си "Данчо, аз ще ходя да ползвам стаята", след което се оттегляше с лаптопа в покоите си. 

Освен в посещението на порносайтове (Тодорашко имаше необикновен талант в дисциплината, имаше златна карта за повечето от тях), Тодорашко имаше и способността да си намира разни интернет-гювендии, на които да превежда по стотина евра на месец за да му се събличат в скайпа. Заради такива гювендии Тодорашко престана да ходи на пазар във Форт-де-Франс в събота сутрин, предпочиташе private чатовете с тях в натурална обстановка****, само поръчваше на Данчо да му купува кайма и хляб, а на някой друг възлагаше купуването на бира, евентуално.

... Тодорашко, според него, не се потеше, следователно не се къпеше всеки ден. Като репелент против комари ползваше някакъв евтин продукт, местна марка на един от хипермаркетите, около 2-3 евра за литър. Така смърдеше този репелент, че човек на по-малко от 2 метра не можеше да го приближи, за комар не знам.

 ... Веднъж след работа, понеделник беше, отиваме до селската бакалия за хляб, Тодорашко обаче нали е пропуснал съботния пазар, и има да пазарува повече неща. Паркирам аз пред бакалията, чакам в колата, по едно време ми писна и преместих колата точно пред входа на бакалията. В огледалото за задното виждане виждам първо Янчо на касата, след него бачо Красун, Тодорашко не го мернах. Първите двама ме виждат пред бакалията, то няма и начин да ме подминат, излизат от касата и се качват в колата. Тодорашко обаче ни подмина като бърз влак малка гара, той не обича да се оглежда, това са некви дреболии за аматьори, отива до мястото, където първоначално бях спрял, а там през това време се беше паркирала някаква двувратка. Тодорашко се беше натоварил, багети, замразено месо, бира, не знам още какво си, не си носи торба, всичко му е в ръцете, посяга към мястото, където трябва да е дръжката на задната врата (ако беше нашата кола), пипа, пипа, няма нищо (двувратка е!), накрая хвана първата попаднала му дръжка, отвори си вратата и седна вътре в колата. А там някаква дебела негърка (те на Мартиника всичките бяха дебели): "Мосю!", чак до нашата кола се чу. Нашия изхвърча отвътре като тапа от шампанско, "Пардон, ескюзе моа" ... голям смях падна!

... На обекта имаше химически тоалетни, една сутрин отивам до една от тях, отварям вратата (не беше заключена), а вътре Тодорашко, не стига че ака, ами и цигара си запалил, за екзотика и подсилване на миризмите. Аз му треснах вратата, отвън вече му викам "Абе как може да пушиш в химическа тоалетна бе, идиот!?" и отивам към другата тоалетна, тя беше малко по-надалече. Свърших си работата, излизам и гледам, нашия и той излязъл навън и люлее вратата на тоалетната си, проветрява един вид.

Накрая Тодорашко си замина за България. Бях му вдигнал мерника от доста време, мъчех се да го върна преди да му е изтекъл 6-месечния договор, но не можах. Тодорашко, както казах в началото, беше трябваше да бъде инженер по заваряване на обекта, той нито със заваръчни планове се занимаваше, нито процедури по заваряване имаше, нито ги пишеше, нито ги преглеждаше. Всичка технологична документация ми я беше направил Мартин Бегала, инженер по заваряване в офиса в Прага и ми я беше пратил овреме. А нашия дори не си направи труда да я види, да я поиска, да я прегледа, да му под ръка, че ако стане някоя издънка, да може да реагира. Аз като тръгнех по обекта, 25 заварчика имахме, и всеки ми разправя Тодор какво правил снощи, с каква бил, той какво и правил, тя какво му правила, той какво обичал, тя какво обичала и това при положение, че цяла вечер е гледал порно и половин час е чикибойствал в стаята си. От 25 заварчика един с един не се повториха, всеки ми разказваше различна история. А накрая електроди оставени по кабините, заваръчни процедури не се спазват, не се раздават на заварчиците и т.н. все неща, дето са му на Тодорашко в задълженията. 

Няма да го кача на самолета ли?

С Тодорашко след това си направих една доста груба шега (за което не съжалявам, между другото), направих си женски профил в скайпа и една седмица си писахме романтични послания, докато най-накрая тоя не отсече "Довечера ще правиме секс!"... Да кажа само, че не правихме секс, а оттогава Тодорашко проверява по два пъти с кого точно ще прави секс по интернет преди да пристъпи към реални действия. Така де, изгоних го от обекта, той се пласира на някакъв газопровод в Полша, за който нямало други желащи (българската фирма - подизпълнител бавела заплатите, закъснявала с доставките на готовото оборудване, накрая им прекратиха договора и ги изгониха от обекта, барабар с Тодорашко), ма тоя ми наду главата, каква услуга съм му бил направил, че съм го изгонил, той каква работа си е намерил, па накарая и ЦСКА би Левски с 1:0, та той казал на Данчо "Я питай Момчил как е свършил мача, че пътувах тогава?". Пътувал си и не знаеш, и не можеш да провериш, така ли?

Ей сега ще ти кажа как е свършил мача!

Та тоя същия идиот вчера го виждам в Дружба 2, пред Фантастико, и то при положение, че живее в някакво русенско село. Чий го крепи в София, че и в Дружба 2, понятие си нямам, а и не ме интересува, облечен със същата риза, с която е на снимката тук (а снимката е правена през 2011-2012 година). Аз, естествено, се направих, че не го виждам, напазарувах си каквото търсех, че и една от треньорките по шах в ЦСКА срещнах, та я разпитвах за някои неща за Симеончо, обаче Тодорашко стоически изчака и ме подгони. "Аз - казва - лошото не го помня, ама само да те питам защо ме изгони от обекта на Мартиника? Имаше ли нещо лично, аз иначе добре си вършех работата?" 

"Щото никаква работа не вършеше бе, Тодоре, затова си тръгна. По цял ден висеше в контейнера и се чудеше каква глупост да измислиш."

"Ма не, те немците бяха доволни от мен."

"Аз не съм бил доволен от тебе, това ти стига. А немците не са знаели какви истории ти ражда главицата, затова са били доволни от тебе."

"Ма не ми плащаше ти заплатата, немците ми плащаха!"

"Е не ти я плащах аз, но и мен ме гледаха, а ти си ми бил подчинен." 

И си мисли, че не знам как е ходил зад гърба ми при супервайзорите от МАН Дизел да ги пита как може да остане, че обекта те може да останел без заваръчен инженер - с две думи, ти можеш да си ме гониш, ама тия пичове са доволни от мен и ще ме оставят.

Тодорашко така ме гони 10 мин, от Фантастико до офиса. По пътя разбрах всичко, което не ме и няма да ме интересува някога: че ще пътува за Париж, после за Лондон, че е на много хубава работа в момента, че дъщерите му вземат по 2 400 лв всяка, а единия му зет 7 400, че е доволен от живота и т.н. С мен някой да си направи такава дебела шега, каквато аз си направих навремето с него, ако го срещна така на улицата или ще му разбия муцуната, или ще му се изплюя в лицето, или ще се обърна на другата страна. 

Та така, най-малкото това безгръбначно съм очаквал да срещна още веднъж през живота си, но понякога животът си прави странни шеги.

___________________________________

* Меракът умира последен, Тодорашко се опита да използва предимството си, че говори някакъв френски. Отиваме да пазаруваме във Форт-де-Франс, там имаше хипермаркети, по-добре заредени от селските бакалии около нас. Та значи спирам на паркинга, казвам на останалите: "Вие слизайте, аз ще паркирам някъде, после се чакаме пред кафенето в търговския център.". Другите слизат, аз въртя още 2-3 минути докато намеря място за паркиране. Влизам в магазина, тръгвам да си пазарувам, гледам го нашия ходи от негърка на негърка, извадил някакво фотоапаратче, да ги снимал за колекцията си, били му много симпатични. Как една не викна мъжа си (или полицията), него да го снима, не знам!

Отделно искаше да купува на чистачката на обекта къса пола, че тя имала много хубави крака, а все с дънки ходела. Аз го насметох, само обвинение в сексуален тормоз ми липсваше, покрай тоя тъпанар можеше и аз да изгоря, идиот с идиотите!

** Бойната позиция на Тодорашко представляваше следното: една маса и един стол, сковани от отпадъчни дъски и плоскости от сандъците, които беше намерил на обекта. Един следобед се хвана, скова си стола, после на другия ден си скова и масата. Работниците го бъзикаха, че някой от големите шефове на обекта от МАН Дизел му видял стола и много му харесал и сега щял да го кара да прави такива за целия офис. Друг го майтапеше, че французите от ЕДФ казали, че дизайнът бил техен, френски, и Тодорашко го е бил откраднал, сега щели да го съдят за авторски права.

*** Честно казано, бирата на Мартиника не ми хареса. Местните марки бяха две, Corsair (тя се правеше в Гваделупа, ама то едно и също)  и Lorraine. Втората ставаше за пиене с големи условности, но Корсарят определено си беше някаква блудкава пикня. Тодорашко нея я унищожаваше в промишлени количества, седмично отиваха 2 стека големи (500 мл) и един стек малки (330 мл) кенчета. Отпътуването на Тодорашко от Мартиника нанесе сериозен удар по пивоварната промишленост на Френските Антили.

**** В смисъл, гол както майка го е родила, аз това го узнах от първа ръка (лично) съвсем случайно.

Карибски дневници 15: Внимание, аз съм смъртта!

Първата змия, в бутилката.

Първото нещо, за което предупредиха на Мартиника бяха змиите. На острова има 3-4 вида змии, в интерес на истината май са разновидности на една и съща змия, не съм сигурен, но и четирите са отровни. И макар Мартиника да се нарича "Островът на цветята", на знамето и герба и е изобразена змия. Местните я наричат "тригоноцефал" заради триъгълната форма на главата и. А за капак и отровата и е от най-силните в света.

Морска змия, хваната на въдица.

Няма и месец откакто пристигнах и ми се наложи да видя жива змия. На обекта точно няма, страх ги е от човешката дейност, но самото място около централата е подходящо за змийски ареал - покрай обекта минава река, около обекта са само баири и гори. А вечерно време съм виждал и едни животинки да се разхождат по железариите ни и да пресичат пътят откъм гората и които животинки смело мога да нарека мангусти. А както знаете, мангустите не се хранят с насекоми. В самото начало ни предупредиха, че е възможно да видим змия, не е толкова безопасно, колкото си мислим. Дори около реката има предупредителни знаци, а дори като започне размножителния им сезон (на змиите) и минават от местното ХЕИ (предполагам) и ръсят с нещо, да кажем бром за змии или някакъв химикал, който да ги държи по-надалеч. 

Няма сила на този свят, която да ме накара да направя това!
Ма въобще не ме интересува, че змията е мъртва!

Та първата змия, която видях на острова беше в пластмасова бутилка. До обекта имаше една къща, разрушиха я няколко седмици, след като пристигнах, и един ден, както работим в офиса, минава покрай стаята ни една от секретарките на МАН Дизел и каза нещо на френски. Аз не и обърнах внимание, то френски и сега не говоря, да не говорим пък за тогава, но колегите спряха работа и една от тях каза:

- В офиса има змия! - или поне така е превода на казаното от френската секретарка. Аз в първия момент помислих, че някое влечуго се е заблудило и е влязло в бунгалата, но след малко ми обясниха, че всъщност разрушителите на къщата са хванали змия и са я донесли в офиса. Как точно я е хванал и как, аджеба, я е напъхал в бутилката от безалкохолно, така и не разбрах, но да си призная, нямам и грам желание да разбера. 

Виждал съм и морска змия - местните гледат да не ги докосват, не са толкова силно отровни, но било неприятно дори самият допир. Морските змии се хранят с риба, така че ако случайно някоя от тях (рядко,но се случва) се хване на въдицата на някой рибар, най-сигурния начин да  се отърват от нея е или да срежат влакното, или да и отрежат главата. 

Втория път, в който видях змия, беше днес, и слава Богу, змията беше убита. До колкото разбрах, убили са я в складовата зона зад обекта, където местността е подходяща за обитаване от подобни животинки и където, слава Богу, нито имам работа, нито ще стъпя. 

Да си призная, стана ми жал за змията - гледайки смачканият и труп, ожулената кожа и изскочилите вътрешности - каквото и да си говорим за отровата на тригоноцефала, в крайна сметка, тях ги е страх от нас, бягат от шума на човешката дейност. Кой го знае, горкото животно как се е щурало и как се е мъчило да избяга и се е борило за живота си. Тя няма да нападне ей така, от нямане какво да прави, по-скоро ще е от немай къде и от страх.Така и било писано.

Но докато я снимах, се сетих за "Рики-тики-тави" и за един епизодичен герой там - змийчето Караит. Караит честно предупреждава преминаващите покрай него "Внимавайте, аз съм смъртта!".

Точно това почувствах, снимайки убитата змия днес.

Карибски дневници - 14: Wine&Cheese

Chateu de Chevalier - това вино най-много ми хареса, а и беше сравнително най-силно. Нямам ама грам претенции, 

че имената на вината и сирената са правилно преведени от мен.

За днешния си пост комбинирах две латински поговорки - " Si vivis Romae, Romano vivito more" и "In vino veritas". И тъй като номинално съм на територията на Франция, а тук и вина колкото искаш, и мезета към тях, та реших, че след като съм се бил като италианците, чехите и литовците, е време да се пиша и французин. Разбира се, с ясното съзнание, че по-подробна и достоверна информация човек може да намери в специализираните сайтове - аз пиша за това, което виждам на място.

• Виното

Chateau de Grand Puch - и то не е зле, приятно и средно силно. Не ме питайте за аромат и послевкус, чак такъв
алкохолик не съм.

Вина на острова дал Господ, всичко е внос от метрополията. Ако и да е близо до Калифорния и Чили, на Мартиника трудно ще намерите бутилка вино, дето да не е made in France. Единствено италианците могат да се похвалят с някакъв пробив, ако може така да се нарече наличието на няколко бутилки Chianti в магазините, които така си и седят и отлежават за по-добри времена, в които някой ще ги купи. До колкото знам и в самата Франция е трудно да намерите вносно вино, независимо колко е добро - само че ако там все пак е оправдано, тук на Карибите да поддържаш някаква форма на протекционизъм или пък да се мъчиш да  защитаваш небцето на местните ценители от недоброкачествени попадения е малко смешно - в смисъл, Мартиника е вторият по големина производител на ром в света, да се опитваш да ги превключиш на вино иде малко като в поговорката за свинята и кладенчовата вода. Не че местните не са придобили някаква култура на пиене на вино - наблюдавам ги, пазаруват, но повече се хвърлят на шампанското (аз пък така и не се научих да пия газирано вино), по-рядко на белите вина и още по-рядко на червените.

Baron de Lestac - според мен отстъпва по сила на първите две, но пък също ми е в
категорията „приятни“. Всъщност, от нещо най-често купувам.

Около 90% от червеното вино на острова е от региона на Бордо. Има и от другите области на Франция, но поне не си струва да изпадам в такива детайли и да търся и да сравнявам. С едно-две изключения, опитаните от мен вина много ми харесаха - не са тежки, една чаша на вечеря е напълно достатъчна. И макар да има правило цветът на виното да отговаря на цветът на месото, червените вина от Бордо много добре се комбинират с рибни стекове.

Единствената празна бутилка, която ще поставя, е на Cotes du Rhone - не че е нещо 

много хубаво, напротив - голям киселяк, едва го изпих.

Chateau Hyoy Beasusejour - слабичко, киселко, с изкуствена тапа и без грам 
шансове да го опитам отново.

Не очаквайте обаче да ви описвам букети от аромати, вкусове, дъх на дъбови бъчви или топъл вкус от южни склонове - нито съм такъв познавач, нито смятам да ставам. Преди години в Италия ми се случи на една вечеря да гледам как сеньор Балбинот (чорбаджията) си поръчва вино - то не бяха бутилки, дегустации, пък му сипваха в една чаша, пък я въртяха така, че виното се стичаше по спирала по стената на чашата, пък я гледа на светлина ... не, merci, прекалено педераско ми идва. Единственото, на което обръщам внимание (научил съм го от тъста си, който пък наистина разбира от вина без да изпада в описаните от мен по-горе отклонения) е тапата. Всичко, що е в кутия, на винт или с тапа от изкуствен корк няма начин да го повторя. 

• Сирената

Comte е вкусно, твърдо сирене, без натрапчива миризма и не е от най-гадните.

Да-а-а-а, нали си спомняте как дьо Гол на времето се жалвал, че трудно се управлява страна с толкова видове сирене? Не знам дали са над 360, както се твърди, но наистина са доста и най-различни - твърди, меки, мухлясали, нормални, от краве мляко, от овче мляко, от козе мляко. Масовата част са доста мазни, солени и почти всички смърдят на чорапи. Имал съм случаи в началото да се чудя сиренето ли смърди, или някой е забравил нещо развалено някъде по рафтовете.

Повече от половината от сирената са с някаква коричка - на някои се маха, на някои се оставя и се яде с него. Аз така и не се ориентирах в ситуацията, и затова махам коричката само ако е гадна на вкус - което рядко се случва, но се случва. Имах дори следната случка - купих едно сирене, Камамбер или Бри беше - продаваха го в кутия. Отварям кутийката, а вътре сиренето на малка пита и увито в хартия. Това, че смърдеше през хартията иди-дойди, ама като го разрязах да го опитам (то и то с коричка) съдържанието му се оказа полутечно, мазно и адски солено. И смърдящо, както вече отбелязах. Едва изядох около 1/4 от него, после го пробутах на един колега, уж и той гурман като мен, който геройски изяде и той около 1/4 и рече "Туй сирене, ако искаш си го вземи, щото аз ще го хвърлям!".

И ако по отношение на вината все пак чат-пат е възможно някоя иностранна бутилка да се появи в магазините, при сиренцата няма такъв филм - всичко е 100 % родно (в смисъл, френско) производство. Дори продават и нашенско сирене като сирене тип "Фета" и да си призная, хич не е лошо. Поне видимо няма следи от палмово масло, сухо мляко и соя, и то без безценните усилия на Мирослав Найденов и неговите стандарти.

И с риск да разочаровам някого, не понасям мухлясали сирена и за мен те не са кой-знае какъв деликатес - така че, не се учудвайте, че не ги виждате представени тук. Не че не продават на острова - напротив, много сериозно си ги търгуват, но не са мой тип. 

• Гроздето

Комбинацията от грозде и кашкавал я опитах преди няколко години на един бебешки рожден ден, на който домакинята вместо да се хаби да прави разни работи за родителите, се беше обадила на една кетърингова фирма и ония бяха поели храната. Хареса ми доста и е твърде тъжно, че у нас пазарите предлагат грозде в едва около 4 месеца през годината.

Освен това, когато бях малък, баба ме научи на комбинацията от хамбургски мискет и бяло сирене - също доста върви.

На Мартиника гроздето е внос - било то от Италия, Франция или Перу и го предлагат целогодишно. Основно е това на снимката - едро, светлочервено, десертно. Веднъж (някъде в края на Ноември) се отпуснаха и предложиха някакъв сорт, подобен на хамбургския мискет, внос от Франция. Първата седмица го пуснаха по около 10 евро/кг и си взех колкото да го опитам. Очевидно продажбите не са тръгнали както са очаквали и след седмица цената беше намалена наполовина и тогава нивото "за опитване" го прескочих и преминах директно на "за сериозна консумация". Предлагат и бяло грозде, внос от Франция, но то е далеч от нашия сорт "Болгар", повярвайте ми.

Въпреки това често си позволявам вечерята ми да бъде грозде, няколко резена сирене и чаша - две вино.

Това сирене носи странното име Reblochon latier, което ме навежда на мисълта, че може и да не е съвсем
сирене. На вкус определено не е - мазно, полутечно, гадно и смърдящо - абе въобще, голяма грешка се
оказа.

Козе сирене - има вкус на пресована извара от козе мляко. На мен лично ми хареса, няма типична за
продуктите от козе мляко миризма. Предлага се в мазни (45%) и не чак толкова (25%) варианти.
Първият не е за препоръчване.

Port Salut е от меките и мазни сирена, с миризма на чорапи, но не и до степен да ти се отяде. Вероятно
зрее в мрежа, която се сваля преди да се пакетира и оставя следа върху коричката му.

Fleur d'aunis - полутвърдо, приятно, не чак толкова мазно. С коричка, която така и не разбрах яде ли се
или не? Малко по-мазно от долното сирене Merzer, но пък и по-смрадливо от него.

Сирене от фермата Saint nectare - странно звучи и е странно на вкус. Почти безсолно е и е доста мазно.

Карибски дневници - 13: Гурме за Никулден

Първо се слагат бананите. На вкус са като картофите, леко сладнят и напомнят банани, но като
цяло са си баш картофи. Те се готвят най-дълго.

Странно нещо, нито обичам кой знае колко риба, нито съм Николай, но досега винаги съм отбелязвал Никулден. Имал съм случаи дори (в Литва) да си приготвя ориз със зеленчуци и да добавя рибна консерва, но без риба на 6 Декември не съм минавал. 

След това добавям ябълките - в случая два банана и две ябълки. Нещо съм се отворил напоследък на
ябълки като гарнитура - и за гарнитура на телешко ги ползвах тази седмица, пак се получи добре. 

Да отпразнуваш Никулден на Карибите обаче си е лека тръпка по няколко причини - първо, традиционният шаран е абсолютно невъзможен, тъй като във Франция шаран се яде само ако си го хванеш сам. Не е забранен, но не го продават по магазините. А се съмнявам на Мартиника да имат в реките си, още повече че и да имат, файда никаква, аз не съм рибар. За сметка на това морски рибоци дал Господ, то само Никулден да искаш да празнуваш. И тъй като на мен трети път да празнувам Никулден на подобни екзотики като Карибите едва ли ще ми се отвори парашута, отдавна се бях наточил да си приготвя нещо малко по-така гурманско, дето в България трудно ще си го позволя.

Та така стигнах до марлин с банани и ябълки на сач - получи се изненадващо добре, по-успешно от рибата тон с банани и ананас. А тъй като Мартиника все пак е част от Франция, френски вина тук дал Господ (за вината и сирената ще пиша в скоро време в отделен пост) и не са скъпи. И не ми обяснявайте, че рибата се вървяла с бяло вино - върви с каквото на мен ми харесва! Пък и бялото не е вино. Та манджата се получи адски семпла и бърза, единственото сложно беше кога да се добави рибата и колко да се държи на сач-а. 

Рибата се добавя накрая - на нея не и трябва много, просто да побелеят краищата. Иначе изсъхва и
става трудна за ядене - пада тежко в стомаха. Не е като тон-а, по-лека е, но все пак трябва да се внимава. Отделно
я накиснах в лимонов сок и зехтин за 6 часа. 

E voila! Стана изненадващо добре и не изсуших месото.

Карибски дневници - 12: Коледно парти по къс ръкав

Това е салонът на ресторанта.

За пръв път от 3 години съм на коледно парти и за пръв път зад граница. 

В България съм бил на коледни партита на Мелексис, Дженмарк и Химремонтстрой (пищни и разточителни по времето на Петър Станчев и прекалено скромни по времето на Борислав Лоринков). Хубаво е да се омешаш с колегите, пък и у нас се пие яко на тия събития - един вид наваксват си хората за пропуснатото през годината.

На Мартиника обаче се оказа, че е различно. 

Коледното парти този път беше организирано от АДЕКО (официално имаме договор с тях) и беше за всички, които работят за АДЕКО - тоест, не бяхме само ние, бившето ОКЗ Холдинг. Бяха наели ресторанта към някакъв голф-клуб, и отгоре на всичко на 50 км от квартирата, та трябваше един да се жертва и да не пие (слава Богу, тоя път не бях аз!).

Малко преди да почнат песните и танците. 

Оказа се обаче, че местните имат коренно различно разбиране за коледно парти - тоест, наистина беше свързано с Коледа и наистина биеше към парти, а не към банкет. Масите в ресторанта бяха разчистени, беше подреден бар, сервитьорите разнесоха малко чипс първоначално, а на едно място беше обособено място за оркестър. По едно време се появи шефа на АДЕКО за островите, Никола Боден, и ни обясни, че не сме единствените на партито, кои са другите и с какво се занимават, и че традициите на Мартиника за Коледа се свеждат до пеене на коледни песни от песнопойки. 

Аз и друг път съм споменавал, местните жени са някакви целулитни чудовища. 

Наистина се оказа така - изкараха си хор, със солист, раздадоха песнопойки (на местните само, или поне на френскоговорещите) и започнаха. Вярно, трябва да призная - в един момент се чудех на коледно парти ли съм, или на сборище на някоя баптистка/ методистка/ евангелистка черна църква в някой от Южните щати - черните, особено жените много се вживяват. Но пък точно това се оказа интересното в случая - в крайна сметка, трапези и пиене дал Господ, ама сблъсъка с друга култура и другият поглед към събитието, наречено "коледно парти" си е друго нещо.

Така де, ние дали ще му викаме "коледно парти" или "банкет" все на кьор-софра го обръщаме. След чипса почнаха да разнасят разни хапки - с масло и шунка или с нещо като рибен пастет или подобно. След това минаха на топли нещица - като направо избиха рибата с шунка, увита около пържен банан . И аз обичам да комбинирам сладко и солено, ама това с банана направо ме разби, гадничко беше. Иначе се отчетоха с разни пилешки бели месца, крилца, шунка и хлебец - който не му понася, можеше и сандвич да си направи, все тая. А бе не е като у нас да се огъват трапезите за сметка на фирмата и да забравиш накрая за какво си дошъл.

Засега поствам само снимките, утре ще се постарая да кача и малко клипчета.

П.С. А видео от събитието може да видите тук, тук, тук, тук, тук и тук.

А това е Селия (или както е известна Селия с големите цици). Тя, че е закръглена - закръглена е, но по моето скромно 

мнение на професионален цицоман не е дебела, а е с наистина големи гърди и  няма начин да е като фиданка в тялото. 

По-нататък се вижда на снимките.

Това се оказа АДЕКО за островите. Единственият мъж е шефът, Никола Боден.

И сега започва програмата.

Çok güzel негърки - и те работят за АДЕКО, но вместо резервоари правят сандвичи за авиокомпании.

Отново Селия големите селии.

Другата крайност - много кльощава (и май не особено млада).

Песнопойките в действие, алелуя!

Някои от нашите като пийнат, и нема лабаво.

Тия двете бяха много активни, танцуваха и пяха с голямо желание ...

... танцуваха ...

... и танцуваха ...

... и танцуваха...

А това е солистът на оркестъра - пя си човека много хубаво. Черните много му се радваха. Като цяло стана добре - както 

казват руснаците: "Колко много весели песни и танци!".

Карибски дневници - 11: Подводен свят

Круизното корабче

Тези снимки ги направих още преди половин година, но ги държах досега щото се надявах да сложа музика върху клипчетата. Само че нещо ACD-то се скапва, не ще да добавя музика към видеото - и така стават, но с музика е по-добре.

Имат хората, не е като да нямат

Та си рекох - по-добре да сложа снимките и видеото сега, а после или да дръпна нещо от интернет, или да изчакам докато се прибера в България и тогава да ги оправя на моя си компютър - все тая де. 

А самите снимки са правени в залива на Сант Ана, в южната част на острова - там по принцип е по-туристическо. Корабчето излиза на около два-три километра от пристанището, след което спира и почва да се върти, а пътниците слизат по палубата. Дъното са корабчето всъщност са прозрачни прозорци. Преди да почне шоуто организаторите раздават и по една брошурка с нарисувани на нея риби и корали, за да знаеш какво снимаш - ама като е на френски, за какво ми е?

Заливът на Сан Ана

И все пак - подводни красоти. Акула само не съм снимал досега, ама нямам и желание.

Тая риба я наричат "сержант", само това запомних от брошурката.

Рибоци разни

Коралчета и водорасли