Карибски дневници - 12: Коледно парти по къс ръкав

Това е салонът на ресторанта.

За пръв път от 3 години съм на коледно парти и за пръв път зад граница. 

В България съм бил на коледни партита на Мелексис, Дженмарк и Химремонтстрой (пищни и разточителни по времето на Петър Станчев и прекалено скромни по времето на Борислав Лоринков). Хубаво е да се омешаш с колегите, пък и у нас се пие яко на тия събития - един вид наваксват си хората за пропуснатото през годината.

На Мартиника обаче се оказа, че е различно. 

Коледното парти този път беше организирано от АДЕКО (официално имаме договор с тях) и беше за всички, които работят за АДЕКО - тоест, не бяхме само ние, бившето ОКЗ Холдинг. Бяха наели ресторанта към някакъв голф-клуб, и отгоре на всичко на 50 км от квартирата, та трябваше един да се жертва и да не пие (слава Богу, тоя път не бях аз!).

Оказа се обаче, че местните имат коренно различно разбиране за коледно парти - тоест, наистина беше свързано с Коледа и наистина биеше към парти, а не към банкет. Масите в ресторанта бяха разчистени, беше подреден бар, сервитьорите разнесоха малко чипс първоначално, а на едно място беше обособено място за оркестър. По едно време се появи шефа на АДЕКО за островите, Никола Боден, и ни обясни, че не сме единствените на партито, кои са другите и с какво се занимават, и че традициите на Мартиника за Коледа се свеждат до пеене на коледни песни от песнопойки. 

Малко преди да почнат песните и танците. 

Наистина се оказа така - изкараха си хор, със солист, раздадоха песнопойки (на местните само, или поне на френскоговорещите) и започнаха. Вярно, трябва да призная - в един момент се чудех на коледно парти ли съм, или на сборище на някоя баптистка/ методистка/ евангелистка черна църква в някой от Южните щати - черните, особено жените много се вживяват. Но пък точно това се оказа интересното в случая - в крайна сметка, трапези и пиене дал Господ, ама сблъсъка с друга култура и другият поглед към събитието, наречено "коледно парти" си е друго нещо.

Аз и друг път съм споменавал, местните жени са някакви целулитни 
чудовища. 

Така де, ние дали ще му викаме "коледно парти" или "банкет" все на кьор-софра го обръщаме. 

След чипса почнаха да разнасят разни хапки - с масло и шунка или с нещо като рибен пастет или подобно. След това минаха на топли нещица - като направо избиха рибата с шунка, увита около пържен банан . И аз обичам да комбинирам сладко и солено, ама това с банана направо ме разби, гадничко беше. Иначе се отчетоха с разни пилешки бели месца, крилца, шунка и хлебец - който не му понася, можеше и сандвич да си направи, все тая. А бе не е като у нас да се огъват трапезите за сметка на фирмата и да забравиш накрая за какво си дошъл.

Засега поствам само снимките, утре ще се постарая да кача и малко клипчета.
П.С. А видео от събитието може да видите тук, тук, тук, тук, тук и тук.

А това е Селия (или както е известна Селия с големите цици). Тя, че е закръглена - закръглена е, но по 
моето скромно мнение на професионален цицоман не е дебела, а е с наистина големи гърди и  няма начин да е 
като фиданка в тялото. По-нататък се вижда на снимките.

Това се оказа АДЕКО за островите. Единственият мъж е шефът, Никола Боден.

И сега започва програмата.

Çok güzel негърки - и те работят за АДЕКО, но вместо резервоари правят 
сандвичи за авиокомпании.

Отново Селия големите селии.

Другата крайност - много кльощава (и май не особено млада).

Песнопойките в действие, алелуя!

Някои от нашите като пийнат, и нема лабаво.

Тия двете бяха много активни, танцуваха и пяха с голямо желание ...

... танцуваха ...

... и танцуваха ...

... и танцуваха...

А това е солистът на оркестъра - пя си човека много хубаво. Черните много му се радваха. Като цяло стана 
добре - както казват руснаците: "Колко много весели песни и танци!".