Рицар и дракон

От пещерата, прозявайки се, излезе пълен, нисък мъж в стари доспехи и тръгна към рицаря.

- Какво искаш? - доста нелюбезно попита той.

- Къде е драконът?

- Аз съм неговият помощник. И доверено лице - той проточи шия и погледна зад гърба на рицаря. - А къде е откупът?

- Какъв откуп ..? 

- Ежегодният. Пари, скъпоценности, и разбира се, девойка. Почакай - сепна се мъжът - ти не идваш ли от града?

- Не.

- Така си и помислих - въздъхна помощникът. - Тогава довиждане, бъди здрав.

Той се обърна с явното намерение да се прибере в пещерата.

- Ей, я почакай - извика след него рицарят.

- Какво още ти трябва?

- Аз дойдох да убия дракона.

- Не те съветвам - поклати глава помощникът. - Първо, драконът е могъщ и силен, ти с него няма да се справиш. А второ ...

И помощникът извади от ножницата си дълъг меч и застана в бойна позиция.

- ... аз не мога да ти позволя да преминеш нататък. Съжалявам, но ще ти се наложи да се върнеш.

- Аз въпреки всичко ще убия дракона - каза рицарят, изваждайки собствения си меч.

- Само през трупа ми.

Още с първите удари рицарят разбра, че срещу него има много силен противник. Но на него явно му липсваше практика, скоро се умори, започна да не му стига въздух, но очевидно не смяташе да се предава. Накрая помощникът се подхлъзна, полетя напред и сам се набоде на меча.

- Ох -въздъхна той, сядайки на земята. - Боли, боли ...

- Извинявай - каза рицарят. - Не исках ... но ти самият не ме пускаше при дракона!

- Глупак - каза помощникът. - Аз вече го убих ... преди шест години ... ти не разбираш ... още не си видял ...

И той повърна кръв, закашля се и умря.

Рицарят влезе в пещерата, но скоро се върна и претърси трупа. На пояса на помощника се намериха ключове от заключени врати и рицарят премина нататък.

В пещерата нямаше и помен от дракона. Зад първата врата се оказа съкровищница и рицарят ахна пред гледката, открила се пред очите му. Втората врата водеше към склад, в който се пазеха подарените от жителите на града месо, плодове, зеленчуци, прочути местни вина. Рицарят хапна набързо и продължи огледа си. Третата врата се скриваше зад себе си просторно светло помещение и когато рицарят влезе вътре, към него се обърнаха 5 очарователни глави - две червенокоси, две брюнетки и една блондинка. Девойките били почти голи, а самата обстановка в стаята ... Рицарят отстъпи бързо назад, заключи вратата и се облегна на нея.

- Така ... - прошепна той. - Така ...

Откъм входа на пещерата се чу рог и рицарят излезе навън. Там нерешително пристъпяха старейшините на града, до тях стоеше оклюмало магаренце, натоварено с тежките дисаги с откупа. Вързаната за него девойка вдигна очи и погледна рицаря и той нервно преглътна.

- Ние донесохме исканото - каза един от старейшините. - А къде е господин драконът? И кой сте вие ... Да не сте убили дракона?

- Не - казал рицарят, закачайки връзката с ключовете на пояса си. - Съжалявам, но не съм го убил. Аз съм неговият помощник.

Богатите също плачат

Някакво момиченце от детската градина на сина ми има рожден ден и го кани. Рожденият ден се провежда по модерен начин, в детски кът на сладкарница, с нает аниматор, а ние, родителите седим в сладкарницата и си говорим.

Аз всъщност повече седя и слушам.

Срещу мен са седнали мъж и жена, семейство, чиято малка дъщеря е в групата на сина ми. Разбирам, че голямата им дъщеря тази година е в седми клас и и предстои кандидатстване. Мераците са Немската гимназия, защото там първо балът е най-висок; второ - в Германия висшето образование е безплатно (аз мисля, че имаше някаква символична такса, но като цяло май е нещо такова) и трето - Германия като цяло е уредена страна. 

До тях седи също някаква жена, която виждам за пръв път и която, разбирам, живее в Испания или Франция, но която споделя ценната информация от нейна позната, работеща в агенция за преводи в София, че 70% от работата им е легализация на дипломи и основният език е немски. 

След това дружно се съгласяват, че в България бъдеще за отрочетата им няма и затова най-добре е да емигрират в Германия. 

Семейството е със завидни финансови възможности - таткото смени едно лъскаво БМВ петица с някакво по-лъскаво от по-висок клас. И всичко щеше да му е наред, ако нямаше навика на селски тарикат да паркира на бетоновата алея зад детската градина сутрин, когато води дъщеря си. Въпросната алея е направена не за паркинг, а за да минава по нея камиончето, което снабдява градината с храна. Като си се засилил да пращаш отрочето си в Германия, помисли си дали в Германия ще паркираш като арабин в пустиня?

До мен пък седи бащата на рожденичката и за 20 минути смени 3 коли - мерцедеси, БМВ-та, сега за мерцедес пак се оглеждал, за жена си, ама джип. И на бензин да бъде, че да му сложи газова. Сега от Италия много хубави коли внесли хората, щото в Италия излязъл някакъв закон, според който колкото е по-мощна колата, толкова по-голям данък им слагали. И италианците масово си продавали колите (на българи, вероятно). Така едно БМВ, дето в Германия струвало над 100 000 евро можеш да го купиш в България за 40 000, внос от Италия. Изобретателни хора са българите. Е например, българите в Америка едно 80% се издържат от кражби от банкомати. Крадат, със сканиращи устройства, с какво ли не. И особено апаратите, които събират ТОЛ-таксите от американските магистрали. Един почивен ден им носи около 20 000 долара!!! Че за какво да работят тогава? Въобще, човекът е в час с кражбите на луксозни автомобили, цените на колите "нов внос", трудовите интереси на криминалния контингент, пътищата в Турция и Гърция, Западна Европа ... да не изброявам, да не изброявам.

Но и той се включва в хора за Германия, споделяйки, че всичко младо и кадърно заминава за там. Че как иначе, един лекар у нас повече от 1 200 лв не взема, то това пари ли са? Човекът е пътувал в Гърция, в Турция, свят е видял (както казваше един литературен герой "... Ии, ами аз що свят съм изтръшнал! Ц.. ц.. ц.. Ти остави Едрене, Цариград, ами във Влашко! Ти вярваш ли? Туй Гюргево, Турну Мъгуреле, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ, Галац...") - може да му се има доверие. 

Всички заедно стигат до заключението, че нямаме държава, то това нашето държава ли е, че да им остават децата тук?

Мислено се съгласявам с тях за държавата ни. 

Ако имахме нормална държава всяка сутрин един полицай щеше да се навърта около импровизираният паркинг зад детската градина и да раздава глоби. И ако бяхме нормална държава, глобата щеше да е обвързана с доходите на шофьора. 

Ако бяхме нормална държава, чобаните щяха да се занимават с овце по селата, а не да сменят автомобили втора ръка през 3 месеца и нямаше да се обаждат, че са видели свят с едно ходене до Халкидики и Кушадасъ на all inclusive. 

А бе всъщност, нормална държава сме - и у нас богатите плачат!