Бедни ми, бедни Иречек ...

На вниманието на потомъка на бай Ганьо, който отново тръгна из Европа.

Снимката е от тук

Да беше го слушал по-внимателно бай Тошо навремето, сега нямаше да ги ръсиш такива. Ти тия 3% и в Конституцията, и на гъза си ако искаш ги напиши, от това хората няма да станат по-богати - не, пак сме на последно място по безпаричие в ЕС, само че сега вече се чувстваме унизени за пореден път от милиционерската ти тъпанарщина.

Човек, като не знае какво да каже, говори глупости. Като нямаш с какво да се изтъкнеш - също.

С мои колеги сме си говорили - не ни трябва да стигнем до Германия, Италия, Франция или Англия. Като едната Чехия да станем ни стига. Техните доходи, техния стандарт на живот да стигнем - ей, вярвайте ми, друго не ни трябва. Малко съм живял в Прага, аз повече по обектите и заводите на фирмата вися, обаче през зимата в Прага градския им транспорт е редовен, празен и топъл. Няма ги претъпканите блъсканици от София, няма "Ама влезте още малко навътре!". Няма бездомни кучета, а в общи линии тия, които си разхождат домашните, си чистят след тях. Всичко това е на вниманието на бившия столичен кмет, на когото 4 години не стигнаха да сложи ред в София, та тръгна да оправя държавата.

В същото време чехите не се напъват да влизат в еврозоната - що ли? Сигурно щото им е малко акъла, или пък техния финансов министър не е специалист по малките постни пици. Странно, защото държави като Дания, Швеция и Великобритания също си държат валутите и не се бутат в еврозоната. Не са в еврозоната, но не са и умряли, не са ги закрили като държави, и което е най-странното - продължават да са притегателни за емигриране. Докато ние и в 5 еврозони да влезем, пак ще си мечтаем за живота там, в белите страни. И ще ни е през оная работа за 3-процентовия дефицит.

Та толкова за теб и той път, Бойко. Добре поне, че не си го тръшнал и Петер Нечас с някоя хватка от каратето, гледам сгодно ти е застанал. Пак леко е минал, само с няколко съвета - малко, но от сърце.

Бедни ми, бедни Иречек - защо не си стоя в Прага навремето?

Сънят ми

Онзи ден ми се обади един колега - викна ме при шефа в Прага. Не е приятно да те викат на килимчето и се притесних (въпреки че няма за какво, до тук съм наред с работата) - навик от казармата. Подпитах тук - там, подразбрах за какво ме викат - в действителност не беше нещо страшно и не ми "триха сол на главата".

Вечерта обаче, не знам дали от напрежение или от притеснение, сънувах странен сън. Сънувах че отивам до Пирдоп, при братовчед ми (откъде накъде при него?!), а той е някъде на полето, коси си сеното. И аз трябваше да отида там. Пътьом (не бях сам, с един приятел бях) към нас се присъедини един момиче, циганка... Та тая циганка ... А бе вървим си ние из полето, и в един момент тя започва да ми се натиска, да се гали в мен, в следващия момент бяга пред мен и се смее, после пак се приближи до мен, понатискахме се ма малко и пак побягна пред мен. За какво беше, какво искаше от мен - в смисъл, не беше от ония сънища, дето им викат "мокри" и се сънуват в пубертета обикновено - така и не разбрах. А не помня и дали стигнахме до братовчед ми заедно.

Както и да е, на другата сутрин само това помня от съня, каквото беше с циганката. Знам, че не е хубаво, но точно какво е било не зная, а и нямах време да ровя в съновници.

Отидох до Прага, минах си по каналния ред,  в общи линии за глупости се разкарвах, а на връщане попаднах в едно задръстване на магистралата. В един момент трябваше да се престроя, чехите не ме пуснаха лесно, но все пак един ми отстъпи място пред него.  И докато седя така малко на криво, зад мен (в моята лента) мина един юнак с едно черно Ауди и ми се стори, че ме закачи. Но нямаше удар, не се видяха повреди по него, той не спря - нищо ми няма, сторило ми се е.

Прибрах се във Влашим, и чак на другия ден видях, че не ми се е сторило. Че наистина ме е закачил - верно, леко е, буквално на една боя е минал, та неговата боя е сега по моя калник. Но поне нямам по-сериозни повреди, това се чисти с парцал и разтворител.

Сънят ... малка циганка - малък проблем. И си мисля: "В офиса ти се размина, ама оная циганка не е била за офиса!".

И все пак ... сън, сън ... предсказва.

Уикенд в Прага

Карлщайн 

Ето ни нас, двамата с Малкото Кате - разхождаме се из Прага. Уикендът всъщност включва и посещение на замъка Карлщайн и пътуване до Млада Болеслав, обаче ни валя страхотен дъжд - иначе вместо Млада Болеслав щяхме да идем до Дрезден, ама дъжд много - вода, наводнения из Северена Чехия и Югозападна Полша. 

Иначе край Карлщайн имах неприятно изживяване свързано с правилата за движение по пътищата в Чехия и чешката местна полиция, ама нейсе - трябва и това да го има.

Дъжд постоянно, целия ден - дори да не вали, ръси и капе, все едно си под душа. Чехите са го обърнали на туризъм (торизам и други заебавки) - сергии навсякъде, магнитчета, къщички, кукли, шалчета, шапки, тениски, халби и чинии - кеф ти Прага, кеф ти Карлщайн, кеф ти Чехия. Исках да си купя шапчица, че моята вече сдава багажа - остаря и избеля. Е шапка на Шкода нямаше - може ли бе, Шкода правите, пък шапки не продавате. 

Карлщайн - замъкът, симан отдолу 

Пълно с туристи, разбира се, всякаква реч можеш да чуеш - немци, холандци, поляци, французи, имаше дори и американци - боже, аз по-големи мърлячи от тия янки които видяхме в Карлщайн не бях виждал - раздърпани, размъкнати, облечени като нашите циганки на Женския пазар. И все едно до кварталната бакалия са отскочили. 

Навсякъде ресторантчета, пред тях сервитьорите те дърпат да влезеш вътре, да обядваш. С обедни менюта, едно меню върви между 110 и 180-190 крони, зависи какво имаш включено вътре. 

Е, освен това за влизане в замъка вътре чехите и пари искат - да бе, още не се е родил тоя, дето ще ми вземе пари за вход някъде си. Погледахме отгоре, отвисоко, огледахме околността на замъка и хайде да тръгваме нанякъде. 

Накъде? Хайде към Дрезден - да, ама навигацийката дава два часа и половина натам и дъждът не спира. Пътуваме с Малкото Кате и шкодичката (голяма работа е фабийката, 1.4, дизел, 80 к.с. - хубава машинка е) и решаваме да отидем някъде - гледаме табелите по пътя - къде, къде - хайде, Млада Болеслав, там е правена шкодичката, да я уважим.

Пак замъка Карлщайн 

Млада Болеслав се оказа ама баш провинциално градче - център, църква, кметство - чисто и спретнато. Обаче ние решихме да не си губим времето с туристически заебавки и потърсихме Старбъг`с кафе или Коста кафе. Намерихме някакъв МОЛ (и тук ги има, няма начин), купихме самолетче за Симеончето, че ще иска да му донесе мама нещо от Чехия, и седнахме в в кафенето. 

На другия ден се разходихме из Прага. То и двамата сме били вече, каквото трябва сме видели - със или без да искаме, но друго си е да се разхождаш из Прага с жена си под ръка (има си и неудобства, де, чехкини разни, туристки също ...). Решаваме да отидем до Храдчани и от там - към Нове место и Карловия мост, а после ще видим. 

Малкото Кате на Храдчани 

На Храдчани същата история - свят, свят, туристи, всякаква реч. Времето този път беше идеално - приятно прохладно от вчерашния дъжд и не напичаше. Гвардейците пред двореца търпят всякакви идиоти да се снимат с тях. Отиваме да видим катедралата Св.Вит - голяма катедрала, но за разлика от зимата, сега ми искат вход, за да вляза. Е как пък ще платя за нещо, дето съм видял без пари преди половин година?! 

В Св. Вит - тарапана, туристи, ама и те не се напъват всички да дават пари за вход и да влизат. Влиза се в предверието на църквата, снимат - и айде навън. И Катето така - поснима, поснима и хайде да се изнасяме.

Аз, на Храдчани

Продължаваме нататък - камънак, църкви и история. Прав беше един приятел, че австрийците са строили, а след тях чехите 200 години само боядисват фасадите. Обаче навсякъде си имат едно на ум - това е свързано с чешката история, не с австроунгарската. Тръгваме към Карловия мост, там Катето ми каза, че имало статуя, като я пипнеш, да си намислиш желание и щяло да се сбъдне. 

Пипнах я, а дали ще ми се сбъдне желанието - не знам. Аз не съм убеден много в тия статуи, в смисъл - православен съм, а дори не знам кой светия е на статуята. Друго си е дядо Серафим в София, той винаги ми е помагал. 
Та така, разходихме се и по Карловия мост. И там - продавачи, джунджурии, улични художници ти правят портрет за 20 мин. А Вълтава е една такава широка, голяма - винаги съм завиждал на тези градове, които са разположени на голяма река - и на Белград, и на Рига, и на Прага. А нашата София с нейната Перловска река ...И после се чудим откъде идва силата и самочувствието на другите народи. 

Малкото Кате пред Св. Вит 

А чехите на всяко камъче, на всеки сантиметър, се се нанесли - не е австроунгарско, чешко е. И в интерес на истината, и с боядисването са се справили - разхождаш се и усещаш атмосферата на Златна Прага. Лятото не е като зимата, пълно е с туристи - има какво да видят, разбира се. Постоянно ти се мотат в краката - а забравих да спомена и руснаците. Пълно е с руснаци, не е като да няма; чехите както преди си ги мразят, но пред парите мълчат. Дори в магазините на ТЕСКО продават "Аргументи и Факти" - парите са си пари, окупацията е в миналото. Пък и според мен, мнозинството чехи живеят по-добре от руснаците.

Пак съм аз, пред канцеларията на президента 

Катето ме изнасили да ходим да гледаме някакъв часовник с танцуващи фигури. Не мисе ходеше аз не обичам тълпите, а от Храдчани насам само в разни туристически потоци се набутваме. Дразня се от много хора на едно място. Ама отидох, къде ще ходя. И се оказа, че зимата съм минавал покрай него, ама откъде да знам. Както и да е, имахме късмет - беше 4 без 10 местно време, и почакахме 10 минути да се покажат фигурите. И чак сега се сетих за Джузепчо, дърводелецът от Портобуфоле, който ми разказваше, че на този часовник видял фигурка на мюсюлманин, на турчин, и тя била грозна (brutto e cattivo, както се изрази той). Е, видях го, дори и клипче направих с танцуващите фигурки, ама него ще кача в youtube.

Карловия мост 

Дали чехи са ги строили всичките тези неща, или са били австрийците - на мен ми е все едно. В момента не мятам камъни нито по едните, нито по другите. Въпросът е че красиво и прекарахме екстра с Катето. Ако не бяха и онези идиоти от общинската полиция, щеше и по-добре да бъде, но пък от друга страна не може всичко да ти е наред. 

Красив град е Прага и си заслужава потоците туристи, идващи всяко лято да я разгледат. Аз съжалявам, че не обичам да давам пари за музеи - всъщност, входната такса не е голяма - обикновено е около 110 - 150 крони, което е около 10 -12 лв. Преспокойно можеш да си направиш сандвичи и да жертваш обеда за сметка на посещение на музей. Може би и в близко бъдеще и аз ще почна да давам пари за музеи, ама на този етап - едва ли.

Вълтава, снимана от Карловия мост

Св. Вит