Ръкостискането с невидимия приятел

 Голям смях пада в т.нар. ру-нет (руската част на интернет) с Джо Байдън, който след речта си вчера се обърна да се ръкува с невидим човек. Или поне така изглеждаше. Руснаците много се смеят, разнасят го напред-назад из туитър, вероятно и във фейса, и в техните социални мрежи. Голям смях, маразматик бил, било му време да се оттегли, да си гледа здравето, цитират разни коментатори отвъд океана, които са на същото мнение. 

Въобще, голям майтап пада при чебурашките. 

Че е смешно, може и да е смешно. Но, забележете, това е смешно на хора, които търпяха Брежнев, Андропов и Черненко, обединени под общото название за тримата "маразматици". На вицовете за тях няма какво да се спирам, Брежнев си остана в историята със "сиськи-масиски" и "сосиски срание", за Андропов и Черненко не че няма вицове, но просто време не стигна за тях. Казано на кратко, от средата на 70-те до средата на 80-те СССР е управляван от тия тримата на снимката - стари, болни, неадекватни. Историите как Брежнев е воден, за да не падне, как за Черненко правят бутафорна изборна секция в болницата и цялата страна вижда един немощен и умиращ човек да пуска бюлетина в урната и за повече да няма сили - това всичкото много хора го помнят. 

Каква е разликата със Съединените щати ли? Ами там е разликата, че американците първо не си крият президента и второ - не си заравят главата в пясъка. Ако е необходимо ще се оттегли и ще го смени Камала Харис - имали са вече такъв случай. Не се преструват, че гледат здрав човек и всичко му е наред. Докато смелостта на всичките тия, които днес се присмиват на Байдън навремето стигаше най-много да разкажат някой виц на четири очи, и то не на всеки.

Ще каже някой, ама това е било в съветско време, сега Русия е друга. Друга ли? Я си спомнете за Елцин и елате пак.

Две исторически събития и един виц

Картината "Мы пойдём другим путём" от Пьотър Белоусов

 Първо историческо събитие

Братът на Владимир Илич Ленин, Александър Улянов е екзекутиран през 1887 година като участник в неуспешния народоволчески заговор за покушение срещу живота на руския император Александър III. Според някои източници, младият Володя Улянов е казал "Мы пойдём другим путём" като израз на отказа от индивидуален терор (съгласно спомените на сестра му фразата е звучала различно, но смисълът е същия и за целите на поста ще я оставя така). Съветската историческа наука смяташе тази фраза за една от най-важните, казани от Владимир Илич, тъй като 30 години след произнасянето и Ленин осъществява Великата октомврийска социалистическа революция.

Второ историческо събитие 

През януари 1969 г. съветският офицер Виктор Илин осъществява атентат срещу съветския лидер Леонид Брежнев. Атентатът е неуспешен, Брежнев оцелява и умира през 1982 г., но Илин е изстрелял 11 патрона срещу кортежа на Леонид Илич преди да бъде обезвреден от охраната на Брежнев. Илин е арестуван, съден по един дълъг ферман от обвинения от половината тогавашен НК на РСФСР, но е признат за невменяем и е затворен в психиатрична болница, от която излиза през 1990 г. 

Вицът

Веднага след залавянето на Илин КГБ започва да издирва брат му, който по непотвърдени източници е произнесъл фразата "Мы пойдём другим путём".

Галина Брежнева и кръстниците на диамантената мафия в СССР

Сватбата на Брежнева с Юрий Чурбанов

През 70-те години на ХХ-ти век много от гражданите на Съветския съюз, особено близките до властта и столичните творчески кръгове знаели, че в страната много неща се правят специално за Галя. Галя си имала име, презиме и фамилия, тя се казвала Галина Леонидовна Брежнева и била дъщеря на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев. Високопоставеният родител отдавна махнал с ръка на възпитанието на разглезената си дъщеря. За нейния бурен живот и екстравагантни изпълнения по целия Съветски съюз се разнасяли легенди.
Още през 1951 г. 22-годишната дъщеря на първия секретар на ЦК на Молдовската комунистическа партия напуснала филологическия факултет на университета и се омъжила за цирковия акробат Евгений Милаев, който бил по-възрастен от нея с цели 20 години. Галина и мъжа и водели скитнически живот по съветските циркове, докато тъста на акробата не бил преместен на работа в ЦК на КПСС. Тогава кариерата на Милаев рязко тръгнала нагорец За няколко години той станал Герой на социалистическия труд и директор на Московския цирк. Придобивките обаче не удържали артиста в семейното ложе. През 1961 Галина хванала мъжа си в изневяра и се развела с него. Сълзливите писма на изоставения съпруг до високопоставения тъст не успели да възстановят семейството.
Следващия брак на Галина с 18-годишния илюзионист Игор Кио продължил всичко на всичко 10 дни. Когато Леонид Илич разбрал, че дъщеря му тайно се е разписала с някакъв фокусник, той изпратил след щастливата двойка няколко агента на КГБ. Те намерили щастливата двойка и отнели от съпруга и жена му, и паспорта с печата. Върнали му само паспорта, при това нов и без никакви следи от бракосъчетанието. Двойката продължила да се среща тайно няколко години след това.
През 1971 година, за радост на родителите си, Галина се омъжила за подполковника от службите Юрий Чурбанов, който заради този брак оставил семейството си. Новият зет се харесал на Генералния секретар и подполковникът стремително достигнал до генерал-полковник и заместник-министър на вътрешните работи. Няколко години съпрузите живели щастливо, но след това Галина започнала да скучае: мъжът и бил постоянно зает в службата. Тогава в живота на Галина Брежнева се появили две нови увлечения: диамантите и Борис Буярце.

Съдбата на Стаханов

Алексей Стаханов с колата, подарена му от Сталин

На 30 август 1935 година в мината слезли Стаханов, укрепителите Гаврило Щиголев и Тихон Борисенко, началникът на участъка Николай Машуукров, партийният секретар на мината Константин Петров и редакторът на заводската многотиражка Михайлов. Засекли времето от началото на смяната. След 5 часа и 45 минути Стаханов изкопал 102 тона въглища, изпълнявайки 14 норми. 

В 6 сутринта на 1 септември партийният комитет на мината на свое събрание постановил следното: "Да се постави името на Стаханов на Почетната дъска на най-добрите работници в мината, да му се връчи премия в размер на една месечна заплата, до 3 септември да му се предостави апартамент, да се прокара в него телефон, управлението на мината за негова сметка да обзаведе апартамента с всичко необходимо и с мека мебел, от 1 септември да се отделят в клуба две места за Стаханов и жена му за всички кино-филми и спектакли."

Така започнало стахановското движение (трябва да кажем, че то не било единственото изотовско движение, имало още многостаночници, скоростници и др.), което било подкрепено от Сталин.
Същността на стахановското движение се състояла в това, че то разрушавало старите технически норми като недостатъчни, в редица случаи надминавала производителността на капиталистическите страни и по този начин откривала практическа възможност за по-нататъшно укрепване на социализма в СССР и възможност за превръщането му в най-процъфтяващата страна. "Животът стана по-добър, другари. Животът стана по-весел. А когато животът е весел, работата спори ... Ако у нас се живееше лошо, грозно, тъжно, то никакво стахановско движение нямаше да възникне."
През 1936 г. Стаханов е приет в партията без задължителния кандидатски стаж, а една година по-късно излязла неговата книга "Разказ за моя живот". Тогава той живеел в Дома на правителството. Политайки стремглаво нагоре, Стаханов започнал активно да пие, да прави скандали и всячески да се разлага битово.
През 1945 година  той решил да се обърне направо към Йосиф Сталин: "Уважаеми Йосиф Висарионович! Пиша Ви и се надявам писмото ми да попадне в ръцете Ви. Работата е там, че през 1944 г. Вячеслав Михайлович Молотов ми разреши да получа трофейна кола. От своя страна Наркоматът на отбраната ... ми даде такава кола, която беше съвсем разбита; криво-ляво я ремонтираха ... В настоящето време Наркоматът на отбраната получава коли марка "Шевролет" и аз много бих искал да Ви помоля да ми отделите една хубава кола... И за апартамента ми. Живея в Дома на правителството от 9 години и нито преди войната, нито по време на войната не мога да се доредя да ми се направи ремонт... А в същото време на някои им сменят тапетите с копринени по два пъти месечно и всякакви мебели им доставят. Това е неправилно, моля да ми направят ремонт и да ми сменят мебелите, така че да не ме е срам да поканя хора на гости."
У Стаханов пристигнала комисия, която констатирала, че Стаханов се е превърнал в алкохолик и прахосва всички предоставени му пари. Въпреки това му направили ремонт и му дали нова кола, но "ясно му намекнали, че той трябва да се поправи, да не се влачи по ресторантите и да престане с веселбите". Освен това констатирали, че Стаханов почти нищо не чете и е изостанал културно, в следствие на което решили да му предоставят и "книжна дажба".

При Хрушчов Стаханов бил върнат обратно в Донбас. Според една от версиите това се случило след следната сцена: Стаханов попитал в какво се е провинил, на което Хрушчов отговорил: "Партията по-добре знае къде си необходим. Като миньор миньора ти ще ме разбереш." Стаханов възмутен извикал: "Какъв миньор си ти бе, да ти е*а майката?", след което съдбата му била решена.
В Чистяково Стаханов живеел в общежитие, семейството му не го последвало. Той пропил всичкото си имущество.
През 1970 г. по случай 35-годишнината от неговия подвиг Брежнев го наградил със звезда Герой на социалистическия труд и му дали малък апартамент.
Стаханов умира в психиатрична клиника.

Обичал да гледа телевизия

Следното изказване на Бойко Борисов:

Аз много обичам нощно време да гледам сериали, особено американски. Десетки полицейски банди действат в Щатите. И аз се удивих, но както виждате, всяка седмица в Щатите има стрелба и убийство. Там се събират най-често особено тези, които работят в криминалния сектор, агентура, за да научат какво става на улицата, с някого трябва да станат по-близки, да го вербуват и някъде там става разминаването ...

няма да коментирам липсата на логическа мисъл, но много ми напомня следната история:

... (Брежнев) Със закъснение гледаше "Седемнадесет миг от пролетта". Медицинската сестра, която се ползваше с доверието му и с която той имаше особени, да ги наречем, отношения, му подшушнала, че разузнавачът Исаев е реално лице, още е жив и е забравен от всички. 

Това, което стана по-нататък се превърна във виц. Брежнев ни дава поръчение:

- Разберете, имало ли е такъв разузнавач Исаев и какво е станало с него?

- Не е необходимо. Не е съществувал - отговаряме ние. - Това е събирателен образ.

Този разговор се води няколко пъти. Накрая Брежнев сам позвъни на Андропов. Юрий Владимирович му отговори това, което и ние, но за всеки случай преровиха и картотеките. Няма такъв. Но Брежнев вече се беше настроил да даде заслужената награда на забравения човек и в крайна сметка нареди да наградят със Златна звезда ... артиста, който игра ролята на Исаев.

В случая е разказана от охранителя (ирония на съдбата!!!) на Брежнев, иначе в различни варианти я има в интернет. Според някои Брежнев е останал с впечатлението, че е наградил не артиста Вячеслав Тихонов, а самия Щирлиц.

Не е там работата обаче.

Кофти става, когато първият партиен и държавен ръководител до такава степен се е омотал със сериалите, че ги бърка с реалността. 

Костюмът на Брежнев

На Брежнев му подарили английско сукно, много шикозно. Отишъл той при кремълския шивач да си ушие костюм, онзи го премерил и отсякъл:

- Имате много нестандартна фигура, Леонид Илич, не стига за костюм, ще стане само сако от толкова плат.

-Е, като не става - не става - въздъхнал Брежнев.

След половин година, при посещение в Киев Брежнев извадил сукното и отишъл в шивашкото ателие на киевския обком на партията, ако може да му ушият костюм. Там също го измерили и му казали:

- Много нестандартна фигура имате, Леонид Илич, но на сако и панталон ще стигне.

Брежнев се учудил:

- В Москва едва за сако стигаше, тук и за панталони даже! - и решил да провери как е и в другите градове на страната. Отишъл първо в Тбилиси, влязъл в първата му попаднала пред очите шивашка работилница и веднага към шивача - ушийте ми костюм, моля!

Грузинецът го измерил отгоре до долу и казал:

- Готово, утре ела да си го вземеш!

Брежнев отива на другия ден:

- Ето ти сакото, панталона ...

- А на мен в Москва ми казаха, че фигурата ми ...

- Жилетката ще мериш ли? - прекъснал го грузинецът.

- Как, и жилетка ли има? А в Киев ми казаха, че фигурата ми ...

- Слушай, драги, ти си фигура там, тук си обикновено лайно. Шапката ще мериш ли?

Брежнев и Картър

Отива Брежнев на посещение при Картър. 

Картър, като добър домакин, почва да го развежда из Белия дом, показва му разните му забележителности и накрая влизат малка стая, на стената на която стърчи панелче, на него два бутона - бял и черен.

Картър се обръща към Брежнев:

- Ето, погледнете, Леонид Илич: имам два бутона, бял и черен. Ако натисна белия бутон, върху Съветския съюз ще падне атомна бомба, а ако натисна черния - ще ви пуснем водородна. 

Казал го Картър, и внимателно погледнал Брежнев, да види какво впечатление ще произведат думите му.

Брежнев се замислил и отговорил:

- Знаете ли, г-н президент, по време на войната в Полша имах една моя позната. В дома си имаше две тоалетни, една светлосиня и една розова ... Но когато във Варшава влязоха съветските танкове тя се насра в коридора!

Съветските ръководители

Стар виц, леко осъвременен.

Ленин искаше да докаже, че страна може да я управлява целия народ.

Сталин доказа, че страната може да я управлява един човек.

Хрушчов доказа, че страната може да се управлява от глупак.

Брежнев доказа, че страната може въобще да не се управлява.

Черненко доказа, че страната може да се управлява от половин човек: вечно живият Ленин и полуживият Черненко.

Горбачов доказа, че не всеки глупак може да управлява страната.

Елцин доказа, че страната може да се управлява от цялото семейство.

Путин доказа, че чекистите са едно семейство. 

Бедният

Докато закусвам сутрин пускам телевизора, върви бТВ и Тъпанарят от Банкя се прави на умен по темата с АЕЦ Белене, после с президентските избори и накрая Хекимянчо го запита за беднотията му, как така имал само 29 000 лв, няма къща, няма кола.

Е къща имал де, каза Тиквоча, бил я построил още преди да се занимава с политика.

И кола не декларирал, щото нямал, от толко години е все на изборни длъжности, все със служебни автомобили го возят, не му е необходима (построил е комунизма за себе си Боко). 

И три кучета имал, ма те не се декларирали ... 

Па се замислих, то човек като се изръси 1,5 млн евра за къща в Барселона за метресата си пак добре, че са му останали тия 29 000. То и повече можеше да са, от заплати са спестени, но пусто, сиромашка ни е държавата, няма откъде. И Ваньо Костов навремето си носеше сиренце и лучец в захлупците като ходеше в командировка, та спести 20 и кусур хиляди долара, ма то тогава долара беше скъп, над 2 лв беше. А сега, и при тоя валутен борд, откъде да спести Боко?

Та по този случай се сетих за един виц от съветските времена, отишъл Брежнев на посещение в Англия, седнал да си говори с кралицата и накрая попитал: "Абе колко взема вашият министър-председател?"

"Ами към 10 000 паунда, може и малко повече да са" - отговорила Нейно величество.

"Ауууууу, какво разхищение на народна пара! У нас министър-председателят Косигин получава 500 рубли, не повече!"

"Г-н Брежнев, той и у нас да беше, пак толкова ще получава!" - завършила разговора кралицата.

Та така, дали ще са 500 рубли или 2 000 лв, резултатът е един и същ.

Като Живков, като Брежнев

Комунистическите лидери от онова време имаха една слабост в биографиите си: не всички имаха подходящия героичен ореол в тях и трябваше да си го изфабрикуват постфактум.

Да вземем другаря Живков например: някъде имало стачка, говорил пред хората някакъв работник, но не се знаело кой и хоп - един ден се оказва, че това бил самият той, другарят Живков (Б. Кастелов,"Тодор Живков, мит и истина"). Това обаче става известно едва след 9 Септември.

Или пък "дорогой Леонид Илич". Той си изкарва войната като политкомисар и съответно, не върви да се прави на герой с такова военно CV, партийната пропаганда се впряга да му създаде легенда и хоп - веднъж подполковник Брежнев лично заляга зад картечницата, за да спре настъпващите фашисти (Д. Волкогонов, "Седемте вожда"). Оцелели свидетели на героичния му подвиг - йок! 

Роската Плевнелиев и той да не остане по-назад, тия дни се отдал на сладки спомени къде бил по време на 10-ти Ноември. Сетил се, че на връх самия 10-ти правил плакати и ходил на митинг. И както се пееше в една песен, нямаше кой да ни каже, че митингът беше седмица по-късно, на 18-ти.

Дали наистина ги е имало или ги е нямало въпросните плакати мисля, че въобще не е от съществено значение. Да се пишеш герой с четвърт век постфактум и то при положение, че семейството ти също е било от комунистическата номенклатура е много жалко и недостойно. 

Звъни Сталин на Жуков:

- Др. Жуков, имате ли план за превземането на Берлин?

- Тъй вярно, др. Сталин!

- А посъветвахте ли се с полк. Брежнев?

И това, за съжаление, показва какво дребно човече ни е президент в момента.

Съвпадение и съгласуване

Оценката на Плевнелиев за ситуацията в Сирия съвпада с тази на Обама.

Така поднесена новината от Дневник много ми прилича на старият съветски виц от брежневата епоха:

Втората Световна война, обсадата на Берлин, Сталин звъни на маршал Жуков:
- Другарю Жуков, имате ли план за превземането на Берлин?
- Тъй вярно, другарю Сталин!
- А съгласувахте ли го с подполковник Брежнев?

Или, да го кажа по друг начин, барабар Росен с мъжете.

За честта на пагона

Аз съм о.з. младши лейтенант от БА. Завърших ШЗО "Христо Ботев", после командвах взвод от Вътрешни войски. През живота си, по-скоро по време на службата си нямам и един ден като офицер - най-много съм бил старшина-школник както хилядите други, завършили ШЗО през годините. Офицер станах в деня на уволнението си, тоест, при минаването ми в запас на 01.01.1998 година. Аз нямам усещането, че принадлежа към пагона. Или към българското офицерство. Би било глупаво от моя страна. За мен поздравът "Господа офицери!" е толкова далечен, колкото и "Селям алейкум" или "Шалом". Аз, ако съм искал да стана офицер, щях да завърша военно училище. 

Днес сутринта попаднах на едно интервю с генерал-лейтенант Бойко Борисов по Нова ТВ с гост-водещ Константин Вълков от Дарик радио. Та там нашия тъпанар се жалва от това, че е трябвало да напусне МВР заради тройната коалиция. 

Май Борисов е единственият офицер - и от армията, и от полицията, подал оставка заради Тройната коалиция. Друг е въпросът колко е офицер, при положение че в последните 20 години 10 е работил като пазвантин, 4 като кмет и 2 като министър - председател. Очевидно е добър пазвантин, след като пази Тодор Живков и Царя. През това време колегите и съвипускниците на Борисов бяха на действителна служба в редовете на МВР и растяха заслужено. Е, с назначаването на Борисов за главсек на МВР нещата си дойдоха на мястото, от полковник скоростно го произведоха в генерал - майор. А после и в генерал - лейтенант. 

Съгласно Търновската конституция, князът (царят) е главнокомандуващ на българската войска в мирно и военно време. През 1912 година цар Фердинанд І се обръща към началник - щаба на армията генерал Савов с думите: "Генерале, поемете командването - аз дослужих до поручик!". В същото време, като главнокомандуващ едва ли Фердинанд е бил майор или полковник - на запазените снимки от онова време е с генералска униформа. Повишаването в чин на коронованите особи е повече от конюктура, отколкото за действителни военни заслуги. Независимо от това, българският престолонаследник княз Борис е строеви офицер по време на Първата световна война и участва в бойните действия в Македония.

Съвременниците на Леонид Брежнев разказват следната комична случка: на поредната среща на ветераните от 18-та армия, където е служил, Брежнев влиза, заметнат с плащ и командва: "Внимание! Влиза маршал!" Отмахва плаща и показва на ветераните новата си маршалска униформа. Сочи с пръст маршалските знаци и трогнат (с насълзени очи - той умееше това) казва: "Дослужился!".  Сиреч - дослужих, дочаках, доживях, признаха ме накрая...

А аз ... да съм знаел, през онзи студен 30 Декември 1997 да съм купил 1-2 килограма месо да си храня котката.

Да види как храни о.з. младши лейтенант...