Маркетинг

 Дарето с тия цици и пясък на арабите ще продаде.

Момченцето расте

 Симеончо онзи ден участва в някакво награждаване на ОСК ЦСКА - все пак миналата година стана републикански шампион на отборното. Та трябваше да се поизтупа малко - ризата и сакото са му чистак нови. Голямо ровене по сайтовете падна, Малкото Кате му беше поръчала едно сако от Андрюс, ама аз съм се парил с тях и го върнахме. Не толкова заради качеството на сакото, колкото за цвета му - тия все едно само портиери, крупиета и пикола шият. 

Та се наложи да се пренесем на място двамата с него - проверихме набързо в Пик&Копенхаген, да се ориентираме какво предлагат като цяло - кройки, цветове (Андрюс може да са спокойни, няма да ги избутат от нишата им в скоро време), после тръгнахме из мола и си харесах един магазин, оказа се турски Altınyıldız. Малко ровене, малко мерене, доста консултация с продавачката и et voilà! - момченцето е готово. А и има там неква сърдечна история, та трябваше да е малко по-барнат, ама за това някой друг път, евентуално, може би.

А идея си нямате едни големи цици колко бързо продават сако и риза!

Суровата сила на гравитацията

 Гравитацията не прощава на никого.

Фермин в киното

С времето всички почнахме да се държим така, сякаш сме забравили случката, но никога вече не си позволих да гледам несериозно на историите за инспектор Фумеро. След онзи инцидент започнахме почти всяка неделя да водим Фермин на следобедна закуска в кафене „Новедадес“, за да не го оставяме сам. После отивахме пеша до кино „Фемина“ на ъгъла на улица „Дипутасион“ и Пасео де Грасия. Един от разпоредителите беше приятел на баща ми и ни пускаше да се вмъкнем през аварийния изход на партера по средата на кинопрегледа, винаги в момента, когато Генералисимусът режеше лентата при освещаването на някое ново водохранилище — нещо, което здравата опъваше нервите на Фермин Ромеро де Торес.

— Какъв срам! — негодуваше той.

— Не обичате ли киното, Фермин?

— Между нас казано, равнодушен съм към седмото изкуство. По мое мнение то е само храна за оскотялото простолюдие, от която то затъпява още повече. По-лошо е даже от футбола и от коридата. Кинематографията се роди като средство за развлечение на невежите маси и петдесет години по-късно не се е променила много.

Това резервирано отношение се промени коренно в деня, когато Фермин Ромеро де Торес откри Карол Ломбард.

— Какви гърди, Иисусе, Богородице и свети Йосифе, какви гърди! — провикна се той като луд насред прожекцията. — Това не са цици, това са две платноходки!

Фермин е герой на Карлос Руис Сафон от тетралогията  "Гробището на забравените книги". За книгата друг път, като прочета цялата тетралогия, иначе е много симпатичен герой.

Мно`о кофти сравнение

Чета в Дарикнюз, че президентът на Хърватия Колинда Грабар-Китарович пристига на официално тридневно посещение у нас. 

Лошо няма, аз Колинда отдавна съм я признал.

Лошото е, че журналистите от Дарик са избрали мно`о кофти снимка за илюстрация на новината, една до друга снимани Колинда и тетка Цецка (можеше, например, Лилето да снимат с Колинда, тя откакто отслабна, доста ми се качи в класациите).

Ще попита някой какво толкова му е кофти на сравнението?

Ми кофти е, и то проблемът не е в това да сравняваме тетка Цецка и нейният задочно завършен рабфак и Китарович с нейната магистратура по МИО от Загребският университет и едната камара стипендии на различни програми все в престижни университети - Джордж Вашингтон, Харвард, Джон Хопкинс. То кой ти ги гледа тия работи днес, не е там ключа от палатката.

Така изглежда Колинда на плажа

Кофти сравнението е, че светът знае как изглежда Колинда по бански, но не знае как изглежда по бански тетка Цецка и едва ли има желание да узнае. И кофти е, че тетка Цецка изглежда добре само когато се снима с разни баби, а Колинда е доста далече от категорията.

Можеше да направим някоя миска или по-добре мисис България (Елеонора Манчева например) председател на Народното събрание, ама пусто, пак се изложихме пред чужденците!

Мениджър продажби

За изкуството да продаваш се говори от време оно, хората се учат цял живот да продават, в университетите цели дисциплини има, посветени на продажбите, пък правила кое къде да наредиш в магазина, отделно Вълкът от Уолстрийт направи продажбите мейнстрийм, абе въобще, продажбите са си сериозно нещо. 

Спънч Боб, който беше предвиден.

Та значи, няколко пъти минавам покрай един магазин, на чиято витрина има изложена фланелка на Спънч Боб - жълтее се отдалече, и си казвам: "Таман за Симеончо!". Влизам да питам за размер, а продавачката е нещо такова като на гифчето вдясно, аз се обърках и се притесних ... а бе накратко, покрай фланелката на Спънч Боб купих и една на Куин, а тя ми е малка! 

Мениджър продажби отвсякъде, шах и мат!

Куин, който не беше предвиден

Steel Panther

Много яка идея на Бон Джоуви, почти не гледах песента.

А жениците на 1:00 и 2:00 ми се видят много сгодни, btw ...

О, миг, поспри!

И се оказа, че Надин си има цял сайт, http://www.nadine-j.de с подобни женици, където дори има някакъв текст там, и май нещо обяснява каква е и за какво се бори.

П.С. И като се разрових из сайта и, умрях от смях!!!! Всъщност, пред мен се откри цял нов един свят, свят на неподозирани биологични видове - и като разглеждах снимки и сайтове, с малки изключения се оказа, че Германия и Северна Чехия се обитават от Жените с огромни цици - направо се хванах за главата - снимки на цицорани във всякакви пози, във всякакви роли - вързани, като чистачки, сред природата, на парти, на парад ... И всяка си е направила сайт, като за да видиш всичките и снимки, трябва да си платиш за членство. 

Май само немците още плащат за да гледат вимета. А бе и аз съм цицоман, ама тук направо ми идеше да се скрия под масата. 

Жалко, всъщност поста беше заради уникалната снимка във въздуха ...