Интервютата, които ще ни липсват

Ще мине време, ще минат години и един ден ще си спомним за безкрайно тъпите монолози на Бойко Борисов. По всички въпроси и на всякакви теми.

Ще си спомним, защото по бай Тошово време нямаше интернет, нямаше live stream във фейсбук, нямаше Севда ТВ, но пък имаше цензури и редактори, които внимаваха Първия партиен и държавен ръководител да не се изложи. Излагациите на другаря Живков се брояха на пръстите на ръцете и се разнасяха апокрифно из държавата, от уста на уста.

Излагациите на Тъпанаря от Банкя чет нямат. То като се почне от о бозе почившия му дядо, та се мине през филията с мас и захар, гуменките и топката, та се свърши до монолозите от джипката и фейсбук пресконференциите от кухнята в Банкя, където цялото Политбюро на ГЕРБ, строено в две редици му слушаше глупостите. И аз доста съм го коментирал и в блога си, и на друго място, където съм автор. Коментирах, коментирах, па спрях - то може ли да обхванеш необятното, простотията Бойкова можеш ли да я обхванеш, да я обясниш, да му стане ясно на самия него какви глупости ръси и какъв простак е?

Телешките пържолки за кучето, намерило тялото на убитото момиче в Перник помните ли?

А ритането на топка в работно време?

За изтеклите записи за чуждите премиери, дето ги е е*ал с 200?

Но пък в началото всичко беше розово. Интервюта за мъжката библия "Плейбой". Гостувания на Кеворкян във "Всяка неделя" и псевдо-философстване. И при Слави, и то не веднъж. За Иван и Андрей да не споменавам, и там беше в началото.

Бойко.

Ще ни липсват тези интервюта един ден, тези монолози, ще ни липсват ...

Макрон, моят приятел

Двама големи приятели

Като голям европейски лидер Бойко Борисов се постави над скандала от думите на Макрон за африканските мигранти и източноевропейските им колеги (по-точно ние и украинците). В смисъл, Бойко е мъж на място, Макрон му е добър приятел и сега, казал там нещо, хайде сега, Бойко не е дребнав. Всеки знае, че понякога казваме нещо не на място, на всеки се случва, няма да се сърдим и да си разваляме приятелството за глупости сега я!

Пък и са големи приятели, да не забравяме. Тука всички са parlez-vous français, нали така?

На сайта на френския президент при търсене на Борисов нищо
не излиза.

От друга страна, Макрон малко се е поизсилил. В смисъл, не е че е искал да ни обиди нарочно, той вероятно трудно намира България на картата, пък и едва ли ни свързва с нещо друго, освен с гола на Костадинов от 93-та, то няма и с какво. Всъщност, не съвсем да няма, примерно, Макрон ни свързва и с транспортните фирми и финансовите им гимнастики със заплатите на шофьорите, непознати за западноевропейците. И с проститутките от Сливен и околията. И със сутеньорите им. 

Президентът Макрон не е сметнал за необходимо да отрази
разговора с премиера Борисов в официалния си профил в туитър.

Все познати неща. Неща, които са ни пред очите всеки ден, но ги признаваме с половин уста, че иначе сами трябва да признаем, че не ни е баш съвсем мястото в Европа. И въпреки това не са ни приятни. 

Бойко обаче, както казах, над тези неща.

Той веднага е реагирал - и Захариева е привикала френския посланик, и Каракачанов се е сетил, че е баш комита, и Джамбазки без да го подсещат сам се е обадил. Нищо чудно Бойко да се е обадил на Макрон, той навремето от едни листчета учеше английски, може и френски листчета да си е намерил. Премерен ход, то едва ли някой ще звъни сега на Макрон да го пита говорил ли е с Борисов или не? 

Само дето на официалния сайт на френския президент няма и дума за разговор с Бойко Борисов. Нито официалния профил на президента Макрон в туитър го споменува нашия премиер. 

Пък и с Макрон двамата са приятели, нали лани го прие в Евксиноград. То така лесно ли се ходи в Евксиноград, ако не си приятел с Бойко? Та целия този скандал ще се реши по приятелски, ти на мене, аз на тебе. Ето, ние сега няма да се правим чак пък на толкоз обидени, какво толкова е станало, казал там нещо си Макрон, голяма работа; а той пък ще ни удари едно рамо за еврозоната и за Шенген. Няма значение дали сме готови или не. Няма значение дали икономиката ни е достатъчно стабилна или съдебната ни система е достатъчно независима и ефективна, няма да ги гледаме сега тия неща, да е мислил Макрон преди да дава интервюта, това е цената на приятелството. Те англичаните още разправят, че се не къпем, ние какво сега, да се метнем от моста ли?

Макар че то такова приятелство малко така дебелашко иде, по селски - той разправя из цялото село, че жена ти е курва, ма ти ще го викаш да ти помага с рикията и да ти храни прасето, докато си на море. Ама приятелство, какво да го правиш?

Съдба

Лежа си снощи в хотела, пуснал съм Нова ТВ и го гледам "стажанта" Диков как се мота из кулоарите на Народното събрание и се прави на интересен ("Асене, върни малко!"). Разпитва за КТБ и обикаля от депутат на депутат като комар от светулка на светулка и накрая се нахака на Веждичката.

Веждичката пък отдавна реве около КТБ, онзи ден например го слушах по радиото как се оплаква, че не му било ясно, че държавата гарантирала само до 100 000 евро, миличкия.

Га яде кифтетата, не рева, а?

И изведнъж в съзнанието ми изплува споменът за едно интервю на Веждичката, в което той откровеничи на тема "1300 години България" и споделя някои свои съкровени мисли за държавата ни и народа, който живее в нея. И между другото, казва следното:

... Ние ... оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя л...р, на Доган парите да текат

Аудиозапис на интервюто има под статията.

Май Господ си знае работата ...

Последната грижа на Президента

Загрижеността на родния президент Росен Плевнелиев за бъдещето на Великобритания вече една седмица е сред топ-темите на сайта на британският "Обзървър" (оригиналът тук). Загрижил се е човекът, не е шега работа, за обединена Европа иде реч. 

Скъпи г-н Президент!

Росене!

Вероятно е голям кеф да ти вземат интервю от "Обзървър", но между нас казано, на албионците много-много не им пука за Вашето мнение. Последният път, когато родните държавници се заинтересуваха от Обединеното кралство, в тамошния парламент прозвучала репликата: "Българите? Това са онези хора, които след баня си казват "Честито!"". Така че тия приказки за железните завеси и изолацията не ги плашат. Ако се бяхте поинтересували малко преди интервюто, да се подготвите един вид преди да се изказвате със загрижен вид и сериозен тон, щяхте да знаете, че Великобритания първо е проспала образуването на ЕС (Европейската общност за въглища и стомана, както се е казвала тогава), след това два пъти е кандидатствала неуспешно за членство през 60-те години на миналия век, и чак през 1973-та са я пуснали. Тъй че си спестете тия приказки за изолацията, нема да фанат дикиш.

Пък и принципно са прави хората да си пазят къщичката, но да бяхме само ни е с румънците, с мед да ни намажат. А то всякаква измет от колониите има при тях - като почнете от африканците и свършите при индусите и пакистанците - и т`ва всичкото и то хляб иска да яде. Тъй че, след като тъй и тъй ви се е отворил парашута да давате интервю за "Обзървър", да им ги бяхте посочили. Вярно,че тия са поданици на британската корона от време оно, ама айде стига вече са ни броили за втора ръка хора.

Пък ако не разбират от добро, можете да им посочите какви са нашите емигранти, какви са техните туристи и какви са разните му пакистанци, нигерийци и прочие измет от бившите колонии. 

Можехте, г-н Президент, така и така ви е паднало, да им кажете: "А бе, пичове, то хубаво искате да се позапазите малко, но в момента ние хем сме най-бедни, хем опъваме каиша със сирийците - аре малко по-сериозно го давайте. Ще пуснете некой лев (паунд) да си позатегнем и ние границата и ще ни ударите едно рамо за Шенген, щото иначе ги товарим на първия самолет за Лондон и се оправяйте с тях."

Така де, да разберем, че и ние президент имаме, а не само да цъкаме с език на поляците, унгарците и чехите.

Кучета и котки може

Купуваме му телешки шол, сваряваме го и му правим кюфтенца ...

В интервю тип "Човек от народа" за в. "Труд" Искра Пълничката разказва за своите домашни любимци. И най-вече за бебето мини-шпиц Армандо. Типичното новогодишно интервю - когато няма новини, когато единственото значимо нещо в държавата е протестът на кръчмарите и ханджиите в Банско, солидно подкрепен от властта, тогава на първа линия излизат народните любимци. И необходимостта да се покаже на избирателите, че те - народните представители всъщност са хора като нас - с нашите ежедневни грижи и проблеми, с нашите болки и радости, с нашите мечти и разочарования. Дет` се вика, и царят, дето е цар, и той ходи пеш до едното място. 

В общи линии, въпросното интервю, освен да пълни вестникарско пространство (тя по принцип Искра е много добра в дисциплината "пространства пълним всякакви") няма никакви особени достойнства - или, казано на математически език, достойнствата му представляват лимес, клонящ към нула. 

Честно казано, да занимаваш хората със зъбчето на някакво киноложко недоразумение (аз тия маломерните породи, да си призная, не ги броя за живи) или пък да обясняваш какви специални кюфтенца му готвиш, че трябвало да пази диета ... да, може да са част от семейното ти ежедневие, може наистина да е важно за теб, но едва ли е нещо, което да вълнува широката общественост. 

Е, вероятно на колегите от парламентарната група сигурно живо се интересуват де - къде от добро домашно възпитание, къде от наистина жив интерес, къде от нямане какво да правят. 

Не че е престъпление да говориш за кученцето си - но чак цяло интервю да говориш само и единствено за кученцето си, за котката си, за зъбчето му, за кюфтенцата му, за опашката му, за джинсите му ... говори за дълбоко вкоренена парвенющина. И говори за нулев интелектуален багаж - не само в Искрето, но и в този, който е взел интервюто и в онзи, който го е одобрил и публикувал. Не е престъпление, но в най-бедната страна от ЕС, където десетки пенсионери живеят със спомените си за богата младост и бедно настояще и където ровещите по кофите са нещо нормално от десетилетия ... както казал Иванчо: "Бе другарко, да ви имам проблемите!".

И в един момент в съзнанието ми изплуват следните три образа:

Първият е на проф. Огнян Герджиков, който в първият работен ден на ХХХІХ-ото Обикновено Народно събрание остави на банката на всеки един народен представител свитък с "Приказка за стълбата". Колко наивен сте бил, господин професоре!

Вторият е един разговор между окупираните гърци в романа на Димитър Димов "Тютюн" - когато Ирина и Костов пренасят тялото на починалия Борис в Кавала и се натъкват на митинг на гръцки тютюноработници:

Защото те гледат кучетата си като хора, а нас като кучета… Лихтенфелд вика за своето куче лекар и го храни с бял хляб и месо.

Само че в реалният живот днес не е Лихтенфелд ...

А третият е на Гочо Булгуров в "Селянинът с колелото":

Прасета не може! А кучета и котки може, така ли? 

Прасетата, Гочо ... прасетата дават интервютата. А кучета и котки - може!