Запаленият стадион

 Каквото и да кажа, ще е малко. И няма да опише всичко, което се случи в последната година. 

В началото имаше една плаха надеждичка - абе и друг път сме били първи, ама към декември вече Лудогорец се е върнал на върха и март месец мача го пиши свършил. После се видя, че Левски може да си взема мачовете - Лудогорец се отърва на „Герена“ благодарение на Гиджена, който внимаваше какво ще свири; ЦСКА ни би есента без да иска и на късмет (то колко такива мачове съм гледал и в двете посоки), от Славия и Локомотив Пд паднахме от глупост, не че са ни надиграли. 

Но и това го има във футбола.

Само че този Левски показа, че може да се бори. Че има не само желание, но и сила да го направи. Че въпреки някои слабости този в този Левски има шампионска мая. Заслужихме си запаленият стадион.

Само Левски!

Синята деветка

 Ако трябва да сравнявам филмите, посветени на Гунди, то „Синята деветка“ заема едно от челните места. Великолепна работа на Олег Ковачев! Без да се хвърля излишно с пресъздаване на мачове и с препускане в дебрите на художествената измислица, Олег Ковачев само с архивни кадри и интервюта успява да покаже реалния образ на Гунди. 

За разлика от творението на Иван и Андрей. Ако парите, вложени в „Гунди - легенда за любовта“ бяха дадени на Олег Ковачев „Синята деветка“ би могла да е много по-вълнуваща! 

Олег Ковачев, без да се впуска в излишни приказки показва един земен, човечен и най-сетне - истински, реален образ на Георги Аспарухов. Такъв, какъвто хората го помнят и какъвто са го обичали. Олег Ковачев успява да каже и покаже най-характерните черти на образа на Гунди - скромност, упоритост, себераздаване. С архивни кадри от „Балада за Гунди“ и „Легендата 7:2“. Без излишни глупости като кичарата на редник Аспарухов в Пловдив или каръка му в първите мачове в Пловдив и холивудското изпълнение с избухването в мача срещу ЦСКА в София, щото иначе бойно поделение на турската граница. Олег Ковачев е направил документален филм и залага на архивните кадри - мачове с головете на Гунди с националната фланелка, с екипа на Левски срещу италианци, англичани, белгийци, ЦСКА, Локомотив Сф, Ботев, Славия ... И спомени - на Сашо Костов, на Вуцов, на Калоянчев, на Мичмана, на Величка Маркова и накрая на Андрей Аспарухов. Защото в крайна сметка докато ги има спомените на хората, го има и Гунди - и затова духът му е тук, около нас. 

Гледаш филма на Олег Ковачев и разбираш защо това наистина е така!

Гунди

Най-известната снимка на Гунди

 Снощи с Малкото Кате от шоколадовото яйце се оказахме child free в един момент и от нямане какво да правим скокнахме до мол-а да гледаме „Гунди - легенда за любовта“ докато още върви по кината. Малко културна програма, че ми се гледа и „Клас 90“, а и се задава и филм за копането на царичинската дупка (с Мария Бакалова в него), и него искам да видя. 

Гунди е започнал да тренира волейбол първоначално, затова има такъв отскок.

Таблото от онзи мач

Филмът мога да го разделя на две: от едната е играта на актьорите, много добре им се е получила. Актьори, оператори, грим, реквизит - постарали са се, на места даже са се престарали (за престараването в другата половина). Великолепна игра на Павел Иванов в ролята на Гунди, още повече великолепен подбор, приликата с Гунди е поразителна. Александра Свиленова също ми хареса как си играе ролята, до колкото все пак познавам историята на Гунди и Лита. На някои места ми струва, че наблягат излишно на второстепенни детайли, други са пропуснати, но например историята с тайната сватба, провалена от пощенския служител беше много добър епизод. Филмът е наситен от действие, не ти дава да се отпуснеш и като цяло е интересен от първата до последната минута. Хареса ми пресъздаването на мача с ЦДНА от 1968 г (2:7), хареса ми запалянковския фолклор, който вкараха но можеше да пресъздадат сцената от съблекалнята на ЦДНА на почивката с генералът, който слязъл при 1:3 да ги чака, че да им вдигне бойния дух с думите „Сега им вкарвате 3 гола второто полувреме и печелим с 4:3!“. „Ама те ни вкараха четвърти гол, другарю генерал!“ - се обадил някой от армейците. „Е ... значи ще завършите наравно!“ - не останал капо генералът. 

Такива портрети на вожда и учителя на българския народ имаше навремето 
в почти всеки кабинет, портретите на Владимир Илич бяха кът, а на другаря 
Живков пък съвсем!

Едно нещо не мога да разбера обаче: защо колкото повече се отдалечаваме от „ония“ години все по-идиотски ни ги представят на екрана? На стената в онези години висеше портрета на др. Димитров, а не на Тодор Живков. Фен-артикули, и то през 60-те години нямаше, че да ми дават сцена как ученички се редят пред будката да си купуват картички с Гунди и емблемата на Левски. Плакати с размер А0 също трудно се намираха, да не кажа хич, че да ги дават във филма залепени до портрета на др. Живков, един вид „народът го поставя наравно с Първия“. Дисциплинарната комисия на БФФ не заседава под зоркото око на др. Ленин, откъде-накъде, какво общо имат Ленин и нашата федерация? Коментаторите по радиото си коментираха мачовете и не споменуваха дори „социалистическия спорт“, „социалистическата спортна младеж“, грижите на партията за новия социалистически човек и други глупости от филма. Защо въобще го правят? 

Филмът бъка от глупости и неточности и за човек, знаещ историята на Левски и на Гунди има фрапантни пропуски. Лафът „Пазете се от Гунди в последните секунди“ се появява години по-късно, след като Гунди се връща в Левски и то на базата на много голове, отбелязани от Гунди в заключителните минути на мачовете. Всеизвестно е, че Гунди има снимка с екипа на ЦДНА, когато го прибират за да отбива военната си служба, но е също толкова известно, че от „Армията“ го отхвърлят след само един изигран мач, и то контрола. Вестникарското заглавие „Гунди изгонен от ЦДНА със скандал“ или каквото там се опитаха да извадят от филма с чиста ръка може да го пишем на сметката на Иван и Андрей, абсолютна глупост и измишльотина, още повече че на Ботев Пд в онези години му казват „малкия Левски“ заради големия брой футболисти на Левски, каращи военната си служба в Ботев (по онова време Армейско футболно дружество). Периодът на адаптация в пловдивския Ботев също е доста далече от истината, няма как да си пълна дупка, да те псува треньора и в същото време да си в устата на запалянковците с „Гунди-Чико-Тумби-Гол!“. „Вестникарската“ изрезка, която прати „недоказан“ талант в Чили'62 също няма какво да се коментира, Аспарухов е на световното заедно със съотборника си Чико Дерменджиев, 2 години по-голям от него. Не знам интригата с националите от Левски дали наистина е съществувала, но на световното в Чили те са трима - Сашо Костов, Добромир Жечев и Георги Соколов - Соколето. Кой точно от тях се е страхувал, че Гунди ще му изяде хляба не ми е ясно.

Кадрите на Гунди с униформа са тотално неадекватни, едно на ръка, че и прическата му не е от най-казармените. При положение, че си отбиваш военната служба като футболист защо трябва да носиш униформа, това едно, второ пагонът на Гунди няма нищо общо с действителността. Също и заплахите, че ако не се разиграе ще го пратят в бойно поделение, пълни глупости. В Пловдив Гунди има 65 мача за 2 сезона с 35 гола, кое му е толкова проблемното, гол във всеки втори мач?! 

Стадионите по онова време бяха пълни, но пълен стадион на финал на първенството на юношите (и то ако приемем, че се е провеждало по системата с преките елиминации) до 19 години, и то в работен ден си е бая пресилено. Радио-репортажа пък съвсем. То ако почнеше всеки финал тогава да се предава по радиото - юноши до 19 години, юноши до 17 години, юношески групи до 15 години, турнири за средношколци, пък и работническо първенство имаше при една радиостанция по онова време къде ще му излезе края?

Един от най-сериозните моменти в кариерата на Аспарухов е работата му с Рудолф Витлачил през 1965 г. На него Аспарухов дължи много, неслучайно тогава по трибуните на Герена започват да скандират „Левски - Гунди - Витлачил“. Много натагадък минаха през този период, по-скоро усещането е, че щото не можеше да се прескочи (Витлачил има още един период начело на Левски през 1970).

„Черната перла от Мозамбик“, Еузебио, един от най-великите футболисти на XX в. 
Еузебио веднъж разказва, че е шофирал, когато чул по радиото новината, че е избран
за носител на Златната топка за 1965 г. Отбил вдясно на пътя, след което започнал да
анализира кое е натежало в негова полза. Едно от нещата, които са му помогнали според
него, са головете му срещу Левски.
Андрей Аспарухов разказва, че години по-късно се е срещнал с Еузебио в Съединените
щати, мисля че по време на световното първенство. Когато споменал за България и
името Аспарухов Еузебио се сепнал и го попитал има ли нещо общо с Георги Аспарухов?
„Това е баща ми“ - отговорил Андрей. „Тогава вие трябва да ми дадете автограф“ - казал
Еузебио.

Архивните кадри с головете на Аспарухов срещу Белгия, Англия и ЦСКА за 7:2 са хубаво нещо, но липсва въобще във филма информация за сблъсъците на Левски с Бенфика от 1965 г и победата на България над Португалия в квалифициите за ЕП'64 пак срещу Еузебио 2 години по-рано. Няма как „Франс футбол“ да те нареди в 10-та на най-добрите футболисти за 1965 г просто ей така, щото си му много симпатичен. Мачовете на Левски срещу Бенфика навремето са били доста епични, очакванията са за тотален разгром, но напротив, Левски играе като равен с равен срещу Бенфика, която е двукратен европейски шампион по онова време с куп звезди в състава си. Малко повече можете да прочетете тук.

Джани Ривера също е от големите звезди на 60-те години, които скърбят за Георги Аспарухов.
Снимката е направена на мача в София от 1/16-финалите в турнира на КНК. „Или Ривера знае 
български, или Гунди - италиански“ - казва един от запалянковците на трибуните. „Ти не ги
мисли, те големите и без език се разбират“ - му отговаря друг.

Същото важи и за мачовете с Милан. Европейски шампион от 1963 г, предстоящ носител (в същия сезон 1966/67 г) на КНК. Левски има малшанса да се сблъска с европейски гранд още в първия кръг на турнира (1:1 и 1:5) и отново Аспарухов е автор на двата гола в италианската врата. Сцената с преговорите е горе-долу адекватно разказана, няколко пъти съм я гледал разказвана от Величка Маркова, единствено офицерът от ДС не е на място. А като казах ДС - не разбирам защо е тоя напън да се изкара Гунди като преследван от ДС да им стане агент? Той тъй или иначе е бил комсомолски секретар, отделно с всяко излизане на отбор в чужбина с него е пътувал и съответния офицер от ДС за какво точно им е бил Аспарухов така и не става ясно. Само да напомня, че до 1969 г Левски е пощенски отбор, отборът на МВР е Спартак Сф. Там много по-лесно може да се вербува агент. Но да го припиша на простотиите на Иван и Андрей, както винаги.

И още един момент, който е пропуснат, но който Величка Маркова е разказвала. След като от БФФ го спират от участие в прощалния мач на Лев Яшин двамата с Величка излизат в един квартален ресторант и там до унилия Аспарухов се доближава един от посетителите и го моли само да го пипне (ето тук). Само да го пипне, друго не му трябва. Мисля си, това също е вид любов, тя любовта има различни лица.

Като цяло филмът е хубав, все пак е „легенда за любовта“, а не за футболната топка. Можеше и по-добре, но да не му връзвам кусур, давам му 8 от 10, да не кажа 9 от 10.