На първа линия

На фона на напрежението по украинската граница напълно възможно е да се окажем въвлечени във военен конфликт. А ние, като страна-членка на НАТО ще си участваме в него, няма искам-не искам. На носталгиците и на противниците на НАТО ще им припомня, че участвахме активно и в Първата световна война като страна-членка на Централния пакт, и във Втората световна като страна-членка на Оста (това, че не пратихме войници на Източния фронт и че обявихме война на Германия на 8 септември 1944 не променя факта, че изпълнявахме задълженията си като съюзник на Германия), и в операция "Дунав" като страна-членка на Варшавския договор. Колкото и смешна да изглежда българската армия в момента с остарялото си въоръжение, недоокомплектоваността и смешния брой, все пак имаме съюзнически задължения. Е, едва ли някой от нас очаква да формираме фронт, който да поеме към Украйна и да отблъсне руската армия зад старата граница на първи етап, а на втори зад Урал, но все пак стане ли нещо досега не ни се е разминавало и сега няма да ни се размине. 

Като офицер от запаса, макар и само прост младши-лейтенант съм пряко засегнат от това. Недай, Боже да се стигне до активно участие на България в конфликта и ако не се оправим само с кадровата армия и се наложи мобилизация на запасняци, а там един Господ знае какво ще стане. Аз хем съм в мобилизационна възраст, хем съм един от последните, които са минали казарма (отмениха я 7-8 години след мен), а и нямам връзки, за да се откача, ако се стигне до там.

Неминуемо се сещам за президента Петър Стоянов, който навремето нарече присъединяването ни към НАТО "цивилизационен избор". Неговият син ще го мобилизират ли? И ако го мобилизират, каква е вероятността да е в действащата армия, а не в някое щабно поделение, като преводач например?

Сещам се и за дебел Сашко, когото видях през септември 1996-а в плевенската Школа за запасни офицери подръка с полк. Христо Иванов, тогавашният командир на школата. Оказа се, че синът на Сашко влезе в Школата заедно с мен, но според слуховете изкара до клетвата и после го преместиха в някакво софийско поделение по IV-ти километър или на друго топло местенце. Не го знам дали е станал запасен офицер, едва ли му е било и стремеж. Но ако утре руснаците почнат да обстрелват Варна примерно, едно че им е навик, и второ че във Варна е координационния център на НАТО за Черно море дали на дебел Сашко отрочето ще командва някоя зенитна установка? Пардон, той май свързочник беше, като отчитам техническото състояние на БА дали ще търчи с катушката от Варна към Шабла примерно, където ще е резервната позиция на натовското черноморско командване?

Сещам се и за първопроходецът, за пионерът на родното участие на България в НАТО, Соломон Исак Паси. След като прекара 4 безметежни години като чиновник на ЦРУ на позиция външен министър на България, след като вози Манфред Вьорнер в трабанта си и легенди се разказват за това возене, сега от кумова срама ще се запише ли доброволец в случай на активни, пък и не чак толкова активни, военни действия? Едно време опълченци от Шипка са се записвали доброволци за Балканската война въпреки 35-те години дистанция, не виждам причина нашето еврейче да не го направи. А най-вече, дали синът му, Исак Паси-младши ще бъде мобилизиран и пратен на първа линия при евентуални активни бойни действия?

И пак за комунизма

Едни си спомнят за комунизма така ...

В съветските времена във великия Съветски съюз народното творчество родило следната аксиома: "Като не знаеш какво да кажеш, говори за Ленин!".

И у нас беше същото, че и сега пак е така.

Мине се, не мине време, и някой се присети колко тежко му е било по време на комунизма, колко лошо нещо всъщност е комунизмът, каква човеконенавистна идеология е, какви злини е причинил на човечеството, някой паметник на пострадалите от комунизма се издигне, пък като не му обръщат внимание хората, и издигнат някой друг.

В последните си дни ХХХVIII-ото Народно събрание даже прие закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Всичката Мара втасала, само този закон ни липсваше баш тогава. И пак от десницата, като се почне от Дянко Марков и се стигне до кого ли още не вкупом ни обясняваха колко лошо нещо бил комунизмът, каква човеконенавистна идеология е и т.н. - като на малоумни, все едно не сме го живели тоя комунизъм. Един мой приятел заради това постоянно дуднене по адрес на комунизма ненавижда комунистите заради избитите невинни хора - като се почне от царското семейство в Русия и се свърши до камбоджанците и Пол Пот. 

И понеже днес в България няма за какво да си говорим, отново си говорим за комунизма. За това колко лош е той, колко човеконенавистен е, колко човешки съдби е променил и колко хора е затрил и какви злини е причинил на човечеството. И най-фрапиращото за мен е, че за комунизма говорят Желю Желев и Петър Стоянов, които имаха достатъчно време и власт да отворят архивите отпреди 1989 г и наистина да прочетем историята на онези времена.

Нищо не пречи и на Росен Плевнелиев да го направи сега.

От Европа ни питат: "А бе, вие докъде стигнахте с реформата в съдебната система?"

"Ами ние се занимаваме с наследството на комунизма!"

"А докога ще сте най-корумпираните и най-бедните?"

"Ами ние още не сме си прочели домашното по история на комунизма!"

"А кога ще си оправите държавата?"

"Ама знаете ли колко тежко ни беше при комунизма, чакайте да си го припомним!"

... а други - така.

В същото време, не знам дали Полша, Чехия или Унгария се занимават толкова с комунистическото си минало, но знам че са далеч напред пред нас икономически. И най-странното е, че те могат да си позволят да си говорят за комунизма много повече от нас - те не бяха "най-верният сателит" на руснаците, но очевидно гледат на нещата по друг начин.