И пак за комунизма

Едни си спомнят за комунизма така ...

В съветските времена във великия Съветски съюз народното творчество родило следната аксиома: "Като не знаеш какво да кажеш, говори за Ленин!".

И у нас беше същото, че и сега пак е така.

Мине се, не мине време, и някой се присети колко тежко му е било по време на комунизма, колко лошо нещо всъщност е комунизмът, каква човеконенавистна идеология е, какви злини е причинил на човечеството, някой паметник на пострадалите от комунизма се издигне, пък като не му обръщат внимание хората, и издигнат някой друг.

В последните си дни ХХХVIII-ото Народно събрание даже прие закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Всичката Мара втасала, само този закон ни липсваше баш тогава. И пак от десницата, като се почне от Дянко Марков и се стигне до кого ли още не вкупом ни обясняваха колко лошо нещо бил комунизмът, каква човеконенавистна идеология е и т.н. - като на малоумни, все едно не сме го живели тоя комунизъм. Един мой приятел заради това постоянно дуднене по адрес на комунизма ненавижда комунистите заради избитите невинни хора - като се почне от царското семейство в Русия и се свърши до камбоджанците и Пол Пот. 

И понеже днес в България няма за какво да си говорим, отново си говорим за комунизма. За това колко лош е той, колко човеконенавистен е, колко човешки съдби е променил и колко хора е затрил и какви злини е причинил на човечеството. И най-фрапиращото за мен е, че за комунизма говорят Желю Желев и Петър Стоянов, които имаха достатъчно време и власт да отворят архивите отпреди 1989 г и наистина да прочетем историята на онези времена.
Нищо не пречи и на Росен Плевнелиев да го направи сега.
От Европа ни питат: "А бе, вие докъде стигнахте с реформата в съдебната система?"
"Ами ние се занимаваме с наследството на комунизма!"
"А докога ще сте най-корумпираните и най-бедните?"
"Ами ние още не сме си прочели домашното по история на комунизма!"
"А кога ще си оправите държавата?"
"Ама знаете ли колко тежко ни беше при комунизма, чакайте да си го припомним!"

... а други - така.

В същото време, не знам дали Полша, Чехия или Унгария се занимават толкова с комунистическото си минало, но знам че са далеч напред пред нас икономически. И най-странното е, че те могат да си позволят да си говорят за комунизма много повече от нас - те не бяха "най-верният сателит" на руснаците, но очевидно гледат на нещата по друг начин.