Мажоритарната дъвка

Мажоритарните избори са поредната дъвка за обществото. Дъвче се навсякъде - по вестници, телевизии, радио - навсякъде. В хора след президента Плевнелиев вчера се включи и служебния премиер Близнашки, който един Господ знае защо се сети седмица-две преди да сдаде поста да предлага промени в избирателния кодекс.
Да видим какви са недостатъците на мажоритарните избори:

1. Представете си един избирателен район, мажоритарен, в който първият кандидат получава 35% от гласовете, вторият - 25, оставащите 40% се разпределят между останалите играчи. Важно е да уточня, че мажоритарните избори не означават автоматично 100%-ова или поне по-висока избирателна активност. Ако изборите са в един тур, както беше на изборите през 2009 (и тогава имаше 31 мажоритарно избрани народни представители, да припомня), тогава с народният представител ще бъде избран с гласовете на 35% от онези, които са си направили труда да отидат да гласуват. 65% от гласувалите ще предпочетат друг кандидат, но в Народното събрание ще ги представлява този, за кого не са гласували. Ако пък изборите са два тура, на балотажа отиват първите двама. Картинката няма да е кой знае колко по-различна - ще има гласоподаватели, които няма да припознаят нито един от кандидатите като свой и ще си останат вкъщи; ще има и гласоподаватели, които ще гласуват на принципа "Всички срещу един" срещу кандидата на БСП/ДПС само защото "комунистите само крадат/турците 500 години са ни клали".
2. Мажоритарните избори не означават гласуване за личности и не знам що толкова се свири на тая струна. Най-простият пример: и бат` Сали е личност, и Делян Пеевски е личност, но за тях едва ли ще гласува някой здравомислещ. И нещо повече - опита от изборите от 1990 и от 2009 показва, че обикновено резултатите в един мажоритарен район повтарят резултатите от многомандатния. Същата картинка се наблюдава по време на местните избори, когато се гласува за кмет (мажоритарно) и общински съветници (пропорционално) - разликата в подадените гласове за кмет и за съветници обикновено е пренебрежимо малка и от която партия е кмета, от нея е и мнозинството съветници. Пак ще се върна на изборите от 2009 г - 31 от народните представители бяха избрани мажоритарно просто защото мажоритарните райони повториха многомандатните. ГЕРБ спечели в 26 от тях, ДПС в останалите 5. А се съмнявам някой от гласувалите тогава да може да ми каже името на мажоритарния кандидат (личност), за когото е гласувал.
3. Мажоритарните избори не означават скъсване на зависимостта на народния представител от партията, която го е издигнала. Точно обратното - партиите в този случай ще бъдат много по-внимателни в подбора на мажоритарните си кандидати, ще се избират на първо място лоялни към партията, а после кадърни и опитни. Народните представители, избрани мажоритарно и имащи някакви претенции или забележки към партийната политика вероятно ще чуят веднъж "Ти май забрави кой те издигна за депутат!" и до там с недоволството им. Ма той бил личност, ма той щял да гласува по съвест, а не партийно. Да бе, ей сега. Аз за 25 години не видях такъв депутат, и няма и да видя. Любопитен съм, защитниците на мажоритарните избори откъде ще си ги внесат тия кандидати?
4. Мажоритарните избори не означават прекратяване на практиката с купуваните гласове и контролирания вот. Напротив, улесняват го, защото избирателните райони са много по-малки и съответно, за да бъде избран народен представител са необходими много по-малко купени гласове.
5. И не на последно място, представителността. Да вземем например резултатите от последните избори - ГЕРБ, БСП, ДПС и останалите партии представляват над 93% от гласувалите. И това при всички недостатъци, които има пропорционалната система (основно субективни). Ако въведем смесена система (50:50, както предлага проф. Близнашки), ще се получи едно тотално изкривяване на обществените съотношения - към що-годе справедливото разпределение на пропорционалните гласове ще се добавят изкривените резултати от мажоритарния вот. В такъв случай масовата част от мажоритарно избраните депутати ще принадлежат към първата политическа сила, значителна част ще са от ДПС (тяхното не се губи) и тук-таме ще има някой пробив от страна на останалите партии - къде от БСП, къде от бившето СДС, а може и някоя екзотика да се появи. А за това каква част от гласувалите ще представя един мажоритарен депутат виж т. 1.
6. Като казах "екзотика" - на местните избори през 2003 г. на много места се появиха разни локални формирования, които издигнаха собствени кандидати, финансирани от определени местни бизнесмени и които кандидати спечелиха в някои населени места. При едни мажоритарно избрани 50% от депутатите един Господ знае кой ще влезе в Народното събрание. Вие си гласувайте за личности, а циганската махала пак ще гласува за този, който плаща.

Принципно, държавите по света, които са въвели мажоритарната избирателна система са Великобритания и Франция и техните бивши колонии и доминиони. В Европа, в ЕС, основно е пропорционална или смесена. На основния довод на защитниците на мажоритарните избори, че по този начин се гласува за личности мога да кажа - и сега гласувате за личности. И Бойко Борисов е личност, и Цветан Цветанов, и Сергей Станишев, и Николай Бареков. Всички са личности. 

Забележете, моите доводи, които съм изложил по-горе са известни: не съм ги открил аз, в един или друг момент съм ги видял някъде в нета. Въпреки това идеята за мажоритарно избрани народни представители се пробутва лекичко, мазничко, по терлички, без реални доводи за нея, и без поне един неоспорим плюс пред пропорционалната.

Все едно един отбор да губи на почивката с 5:0, но вместо да смени вратаря, да реши да смени цвета на фланелките.