Случайно откритие

Случайно попаднах на Линууд Баркли и "Няма време за сбогом". Хареса ми, после прочетох "Близо до вкъщи" и сега съм на "Инцидентът".

В "Няма време за сбогом" 14 - годишна ученичка се събужда вкъщи сутринта след неприятна вечер и открива, че цялото и семейство липсва - майка и, баща и, брат и - няма никой. 

Никой!

Няма и бележка.

Никой не и се обажда. Това става през 1983 година, няма и мобилни телефони. 

Предната вечер Синтия (героинята) излиза на среща с момче, местния бабаит, син на местната мутра. Пият няколко бири и срещата завършва в колата на момчето, откъдето я измъква баща и (не се стига до нищо сериозно). Заради изпития алкохол тя повръща пред дома си, после се качва в стаята си и заспива.

А на сутринта няма никого. 

"Мама винаги ми оставя бележка!" - казва Синтия на дошлите полицаи.

25 години по-късно загадката се разкрива. Синтия е омъжена, има 8-годишна дъщеря и съпруг. Изведнъж миналото започва настойчиво да я връхлита - първо е обаждане от непознат номер, после е изненадваща информация от леля и (която я е отгледала и образовала), мъж, който прилича на брат и, убийството на лелята, изчезнал (и открит мъртъв) детектив, нает да разрови случая, пликове от пари, мистериозно появила се шапка в дома и, съмнения на полицейския детектив и най-накрая писмо, написано на пишещата машина на съпруга и, посочващ мястото, където могат да открият семейството и.

Мястото се оказва изоставена кариера, в която се е образувало езеро, а в него откриват колата на майка и заедно с нея и брат и. След 25 години няма много останало от тях, но все пак липсва тялото на бащата.

Краят е очакван - няма никаква мистерия, семейството не е отвлечено от извънземни, нито е живяло скрито някъде през всичките тези години с една-единствена цел: да накаже дъщеря си. Нещата са много по-прости: бащата се оказва двуженец, който не е бил щастлив с първата си жена, но не се е развел с нея. Всичко, което му е липсвало в първия брак, го открива във втория. Докато един ден Съпруга №1 не научава за Съпруга №2 и във въпросната вечер организира убийството на майката и детето. Бащата (Клейтон) приема да живее с първото си семейство при условие, че съпругата му ще остави на мира дъщеря му, която е оцеляла. Бащата се оказва доста слаб морално - не знам, може би като характер е можело да го развие малко по-така, леко ми е измислен като образ. Финалът разкрива още едно убийство, станало преди 25 години, както и авторът на двете други убийства - на лелята и детективът, който не е очакваният син на Съпруга №1. 

Хубавото е, че сюжетът се разкрива едва в края на книгата, до последно не се знае кой, какво, кога и как. Като цяло книгата не е литературно произведение, което да те накара да се замислиш над смисъла на живота, но първо образът на бащата на Синтия е много добре изграден, а след това и мъжът и (този, който разказва историята) също е добре измислен.

"Твърде близо до вкъщи" е още по-добра. Започва с брилянтния план на 17-годишен тинейджър (Дерек) да използва къщата на своите съседи, които заминават на едноседмична почивка за място за срещи със своята приятелка. Има си план как да остане в къщата, как да дезактивира алармата, какво и къде ще правят, но ... първо, Пати е успява да дойде, а после собствениците се прибират късно вечерта, защото майката (Дебора) се чувства зле. 

Прибират се, и дори не успяват да разопаковат багажа си - Дерек чува шум от идваща кола, чува караница пред къщата и пистолетните изстрели - а когато всичко утихва, намира телата на съседите си, проснати в къщата.

Действието се развива в малко градче в щата Ню Йорк, където тройното убийство е нещо наистина нечувано, особено на богат местен адвокат и семейството му. Започва разследване, изплува хобито на Дерек и Адам (убитият му приятел - съсед) - да разглобяват стари компютри и да се ровят в хардовете им. Това им хоби се свързва с директорът на местния колеж, който десетина години по-рано е издал книга, превърнала се в бестселър и която младежите откриват в компютъра на студент, самоубил се 2 години преди издаването и. 

Бащата на Дерек, Джим Кътър се занимава с косене на морави, след като от него не е излязъл добър художник и след като е разбил носа на кмета при едно спречкване. Образът му е малко така "много печен, но с малко късмет", но като цяло не преминава границата "много съм печен!". Епизодът с разбития нос на кмета всъщност се оказва ключов - той е в основата на убийствата, той е причината Джим да не работи повече за кмета и да коси ливади на стари години. В един момент нещата се завъртат така, че Дерек е арестуван и обвинен в убийството на съседите, изплуват разни пикантерии между milf-съпругата на адвоката и съседското момче (достатъчно разумно поднесени, без да въобще да бие на порнография), изплуват подводни камъни от миналото в брака на Джим и Елън Кътър и нещата са достатъчно завързани до момента, в който не изплува пистолетът, с който е убито семейството на адвоката Лангли. Е малко по американски, оказва се, че пистолетът не принадлежи на онзи мафиот, на когото се предполага, но пък готиния пич не свързва 2 и 2 да види дали ще направи 4 и така се стига до края на книгата.

Краят е приятен. Едната гадина си получава заслуженото, лошият убиец - също, кметът-гадина - и той. Вярно, малко като по американски хората около едно семейство измират като мухи, ама на никой не му прави особено впечатление, но това е една от малкото слаби черти в книгата.

Като цяло, Линууд Баркли се оказа много приятно случайно откритие - то, както се казва, великите открития стават случайно.

Сега чета "Инцидентът", надявам си и тя да е толкова интересна.