Капан за патриоти

Беят, и той, без да разбира нито дума, слушаше с благодарение песента. Той питаше Дамянча Григорът да му
тълкува всеки един стих. Всеки други би сбъркал конците, но Дамянчо не беше от тия хора, които не могат да
отговарят на трудни въпроси. При това, сега му се даде случай да изпита силите си. Той запродаде бея по най-
естествен и увлекателен начин. Песента, според Дамянча, изражавала сърдечната любов на графа към графинята. 
Графът й казва: „Обичам те сто пъти повече сега“; а тя му казва: „Обичам те хилядо пъти“. Той казва, че ще
издигне черкова, дето е била пещерата, за спомен, а тя му казва, че ще си продаде всичките ялмази, за да раздаде
милостиня на сиромасите, и ще направи сто чешми от мрамор.
— Че много чешми, по-добре да направи и мостове за хаир — пресече го беят.
— Чешми, че в Немско водата е малко, та пият повече бира хората — отговори Григорът.
Беят клюмна одобрително на това решение.

За сведение на пишман-патриотите: голяма част от революционните песни на българите са български текст върху турска мелодия - който трябва, го знае. И не е точно "заемка" от турския фолклор (както дебелашки и гузно го представи Местан), по-скоро е хитрост на нашите предци - турците са мислели, че пеем техните песни с наш текст (и наистина става въпрос за любовни песни). А ние сме пели "Къде си вярна, ти любов народна?" през това време и сме минавали метър. Епизода в "Под игото", където българите пеят бунтовни песни пред бея, а Дамянчо Григорът му превежда, че графът обича жена си 1000 път повече отпреди, а тя му отвръща, че ще си продаде ялмазите и ще построи 100 чешми за сиромасите почива на реални факти.

Но също така си мисля, че е крайно време да заведем турски държавник (Ердоган е най-подходящ) в Батак - да ни обясни оттам, от историческата църква, как турците са се грижили за нас и как са ни пазили от другите народи 500 години. С други думи - да получим извинение за петте века насилие, асимилация, безправие, скотско съществуване.

Турската песен на ДПС беше капан - капан за пишман-патриотите у нас. За онези, които на две ракии почват да искат "Циганите - на сапун, турците - под ножа!", а след още две почват да си броят моретата - да видим дали са пораснали или още реагират като бик на червено. Беше и тест какво може да си позволи ДПС, оказа се - доста, но най-вече беше капан.

За сведение на пишман-българските граждани: Върнахме ви имената, говорите си на турски свободно навсякъде, не ви връщат от болницата, ако сте с шалвари,  5 sahat haberler по националната телевизия ви пуснахме, джамии строите свободно, какво повече искате? Дали е нормално на предизборна среща да се пее народна/любовна или каквато и да било песен на чужд език, още повече на турски е доста спорно. Не я виждам предизборната логика на Лютфи Местан: събираме се с гласоподавателите, обясняваме им кой е новият инструмент, който разпределя финансовите потоци в държавата и накрая пеем турска любовна песен. Остава само да викнете Юзеир Юзеиров да рецитира "Аз съм турчин, син на турчин" и да се окаже, че Вазов е копирал и той нещо от Анадола.

По принцип: Мисля, че е крайно време да престанем да се комплексираме на тема "турско робство". Това е било в миналото, нито ще го върнем, нито ще го оправим.

Да се видят колко са първосигнални някои хора.

Изборите: Партиите

Минаха 2 дни от изборите, страстите се поуталожиха, резултатите почти са ясни, почнаха да се правят сметки и анализи. 

В ГЕРБ не знаят какво да правят след пировата си победа. Тъпанарят от Банкя се скри и без да вдига кръвно, като дори не даде пресконференция в изборната нощ. Друг път не можеш да му затвориш устата, бута се пред камерите, пъчи гърди и говори за бой и шамари на изборите, все едно току що е завършил не основният акт на демокрацията, а някакъв махленски тупаник. Сега надничат объркано от кьошето, дето са се свили и хич не приличат на победители. Едно е ясно след тези избори, следващото правителство, каквото и да е то, няма да е на ГЕРБ и това е най-хубавото в случая. Въпреки бабаитската стойка, въпреки жалкият опит на доскоро управлявалите да опипат почвата (и на свързани с тях лица; последното идва да покаже, че май вече в Брюксел са взети някои решения) за резервен ход. Силно се надявам, че това е началото на краят на ГЕРБ и тая шайка тъпанари скоропостижно ще отиде да прави компания на СДС и НДСВ.

БСП по инерция (особено откакто Станишев е начело на партията) се обяви за победител въпреки почетното второ място. Макар че, според това, което подочувам и попрочитам в нета, май верно са победители, без да искат. И това второ място е на фона на паниката, в която беше изпаднал Борисов в края на управлението си (Дянков уволнен си!; не е, че не бил гласуван в НС; уволнен си, правителството подаде оставка!), перманентната му хипертонична криза, от която го извадиха с общи усилия Негово светейшество и Главният мюфтия, скандалите с подслушването на Цветанов, разговорът между Борисов, Найденов и Кокинов в Банкя и най-вече - скандалът с намерените 350 000 бюлетини в Костинброд. Друг да беше, щеше да отвее ГЕРБ поне с 2:1 съотношение на гласовете. Само не и Станишев. Той се е свил като повито бебе и щастливо си гука "Свалихме ГЕРБ, свалихме ГЕРБ!". Е така е, повтарям се - най-хубавото е, че милиционерите са в запаса, със или без любезното съдействие на БСП. В интерес на истината, трябва да призная, БСП поне този път се постара малко с предизборната си програма - специално в частта и за доходите и данъците, но огромна част от избирателите дори не я прочетоха само защото идва от БСП. Някаква странна шизофрения има у българите, хем искат повече пари за майчинство, а като им го предложиш, го отхвърлят. Като цяло БСП пропусна да акцентира върху милиционерщината на ГЕРБ; не се използваха достатъчно апартаментите и доходите на Цветан Цветанов, кадруването в съдебната система и изборът на Владимира Янева, скандалът с дюните в Несебър и кума на Цветанов, спането на Борисов в Осло, "Ало, Ваньо ... " (в белите държави за такива неща си отиват правителства и министри влизат в затвора),  скандалите с изборите на конституционни съдии, "калинките" във властта и особено скандалите с незаконното подслушване и най-вече тристранката Борисов-Найденов-Кокинов. Станишев (БСП) така и не вдигна достатъчно шум, че възмутителното в случая е самата среща и споделената информация, присъствието на Кокинов в Банкя, а не пишкането на Бойко Борисов или който е там в тоалетната (нещо, което е трудно за възприемане за обикновения милиционерски мозък). Освен това ГЕРБ през цялата кампания бягаше от дебати, но и БСП май не ги търсеше особено активно (макар че ако от другата страна ми извадят ей туй, и аз няма да ги търся). И друг път съм казвал, че между Борисов и Станишев винаги ще предпочета Станишев, но трябва да призная, че Румен Петков не е далече от истината в случая. Та Станишев добре го изигра хода с министър-председателския пост в този момент, не е зле да си помисли и за подобен ход и като партиен лидер за след около година.

ДПС дори и след Доган си остава партията на олигарсите, на мръсния капитал и на обръчите от фирми. Но, вече имат депутати от София, а се оказа, че няма и 500 гласа във Видин са достатъчни да вкарат депутат и от там. Не е зле останалите партийни лидери да се понаучат на някои неща от ДПС. Не отричам правото на българските турци да участват в политическия живот у нас, но не ми е приятна ролята, която ДПС играе в него. 

Последната парламентарно представена партия е Атака. Слушах пресконференцията на Волен Сидеров - глупости, облечени в националния флаг. Планът "Сидеров" се размахва като нещо средно между "Моята борба" и цитатите на Лао Дзъ. Воленчо много удобно премълчава някои факти, за да подчертае мизерията на българския народ, като в същото време предлага имагинерни решения, които, не дай Боже да почне да ги осъществява - Виденовата зима ще ни се види като детска игра. Толкова леко борави с понятия като "национализация", "разваляне на концесия", "1000 лв заплати", все едно е жонгльор в цирка. Подозирам, че следващото правителство ще има неговата мълчалива подкрепа до определен момент, в който Волен ще намери повод да я оттегли, ще вдигне шум и ще отидем на нови избори, на които той ще се опита да си осребри цирковите номера.

Не мога да не отбележа и смъртта на СДС, крайно време беше след десетките глупости, които правиха там, а също и залезът на Костов - нещо, което трябваше да се случи преди 8 години, ако не беше тогавашната избирателна система.