Късметлия

 

Голям късмет вади с кандидат-убийците си Бойко Борисов.

Първо имаше един, още в първите му дни на премиер през 2009, дето беше звънял на 112 да заплашва Бойко. Имаше и други, дето си изпуснаха калашника някъде по трасето, и не го намериха овреме, та пак му се размина. И Доган щеше да го гърми по едно време, отделно и Йоца Амстердама си го е набелязал от 2003 -та и не сме чули да му е минало.

Сега и куршум в писмо му пратили, да се сеща.

Аматьорска работа, ще кажа аз!

Другите килъри например ходят та гледат маршрути на жертвата, па си избират места, оръжия, логистиката си мислят - откъде ще се изтеглят, с каква кола, трасета, па евентуално, ако стане някой фаул, какво да правят, кой ще ти се занимава да звъни по 112 или да праща писма? А и писмото, ако го пратиш с "Български пощи", те ония, докато го доставят, човекът може от две седмици да е покойник вече и няма и да разбере, че ще ходиш да го гърмиш.

Кой нормален килър ще тръгне да си рита трудовата книжка така аджамийската?

Късмет има в това отношение Бокича, спор няма, случил е на килъри. Възпитани хора, ще се обадят, ще се представят, ще кажат по какъв въпрос са, така и така, г-н Борисов, нищо лично, но такъв ни е бизнеса ... Късмет си е това, не като на Фатик, Кюлев, Георги Илиев, да ги застрелят на улицата без дори един телефон да им врътнат.

Ама, казва Бокича, ние много интереси засегнахме, с контрабандата (ей, тая контрабанда от Лондон я влачи още), с държавните поръчки, и шефа на агенцията за бежанците освободихме, това все интереси ... 3 млрд контрабанда, 1,7 млрд държавни поръчки ... 

Аз така, като го слушам, само го е поръчал шефа на Агенцията за бежанците. Няма начин, само той ще е, ма поне е аджамия, кара по официалния ред - с писма, с точно описание (макар и лаконично) ... де Луканов навремето да имаше тоя късмет!

Не, каквото и да си говорим, късметлия си е Бокича - това Кенеди, това Индира Ганди, Ицхак Рабин, Зоран Джинджич - там немаше лабаво, немаше глезотии като писма и обаждания на 112, там първо стреляха, пък после питаха. А тук се обаждат хората предварително, може нещо важно да прекъсват, а бе въобще, културна работа, не като преди.

Късметлия си е Бокича, късметлия!

Смит и Андропов v 2.0

Саманта Смит и писмото и

Саманта Смит е американско дете, което преди около 30 години написа писмо до съветският лидер Юрий Андропов. Андропов изненада много хора, като и отговори. Кореспонденцията между ръководителя на едната суперсила в света по онова време и неизвестното момиченце от Америка стана част от голямата игра между двата тогавашни свята. Аналогично дори години по-късно руснаците изпратиха "посланик на мира" - руското момиче Катя Личьова.

Тая история с писмата, невинните момиченца и посланиците на мира бяха част от плодотворната размяна на циркови номера между СССР и САЩ в годините на Студената война.
Сетих се за нея когато прочетох за телефонното обаждане от министъра на финансите Симеон Дянков до 15-годишната пловдивска ученичка, която в отворено писмо във Фейсбук го попита защо в Гърция въпреки кризата гръцките пенсионери получават в пъти повече отколкото българските.

Отговорът на Андропов навремето беше достатъчно захаросан, стандартен, лицемерен. Отговорът на Дянков - също. Възрастните в САЩ и СССР не повярваха на приказките на Андропов за мир и за победата на комунизма, възрастните в България също не вярват на приказките на Дянков за благоденствието, което ще дойде само в следствие на финансовата дисциплина. Отговора на Андропов беше обикновен пропаганден ход, отговора на Дянков - също. Отговора на Андропов не намали ядрения потенциал на СССР и не накара Рейгън да спре разполагането на ракетите "Крус" и "Пършинг ІІ" в Европа. 

Обаждането на Дянков до 15-годишната Марина нито ще повиши пенсиите, нито ще ни оттласне от дъното на доходите в Европа, нито ще намали чувствата на унижение и мизерия у пенсионерите. 

Лично за мен обаждането на финансовия министър до една 15 годишна ученичка не е новина. По-скоро е глупав PR--ход, подобен на отговора на Андропов до Саманта Смит. И докато Дянков го играе голям пич в тая захаросана история и обира овациите, видимо никой не си задава въпроса как той се е сдобил с телефонния номер на Марина. Защото, вижте как започва новината: 

"Добър вечер, Марина, Симеон Дянков се обажда..." Това чула 15-годишна пловдивчанка във вторник вечерта, когато след настойчивото позвъняване най-сетне решила да вдигне GSM-a си на непознат номер.

Аз лично не бих се напикал от кеф, ако ми се обади финансовият министър да ми обяснява що са ниски пенсиите (щото министъра е некадърник, на първо място), а бих попитал откъде има телефонния ми номер. Моят номер, който представлява лични данни и би трябвало да е грижливо пазен от посегателства от телекомуникационната компания, с която имам договор. Тоест, очаквам че мобилният оператор не е толкова любезен и не откликва веднага на всяко едно позвъняване за справка. А не звучи логично за подобна глупост да се впряга ресурса на службите за сигурност да издирват телефонния номер на нашенската Саманта Смит. 
Та цялата тая история ме върна 25 години назад, в края на 80-те. С писмото на малкото момиченце, с трогателния отговор на чичко финансовият министър, със захарната глазура на "новината" и с тънката, едва доловима миризма на милиция.