Rosalia alpina

Ей това на снимката е Алпийска розалия, и ако звучи като растение, не е - бръмбар е. Снимката направих в Румъния, в националния парк Нереи-Беушница. Снимката е от едно от таблата, които указват растителните и животинските видове, които се срещат в парка. Конкретно самия бръмбар не съм го видял, че да го снимам, затова се ограничих със снимката от таблото.

Що съм го снимал ли? Ми защото едно време ей такива бръмбари имаше на село, катереха се по оградата на къщата, по липата пред нея, къде ли не. Имаше ги, виждал съм ги, пипал съм ги. И това беше отдавна, още не ходех на училище. А като тръгнах на училище, в първи или втори клас, не помня в кой учебник (Родинознание или Природознание, такива предмети имах една време) имаше подобна снимка на Алпийска розалия с обяснение, че това е застрашен от изчезване вид. А аз станах и казах "Другарко, аз на село съм виждал такъв бръмбар". И, съответно, всички мои съученици (тъпунгерчета малки) почнаха да ми се смеят, че си измислям, че се правя на интересен, как пък на село съм го видял. Тъпунгерчета с тъпунгерчетата, не си измислях, виждал съм го, пипал съм го даже, ама нали е по-лесно да се присмиваш и да се подиграваш. Бръмбарът наистина се оказа изчезващ, щото от тогава, приблизително 35 години по-късно, все още не съм го виждал. Едно време го имаше, после наистина изчезна. Изчезна и не се появи повече. 

Та затова го написах този пост, да се оплача. Толкова години все още не мога да докажа, че съм бил прав.

Покажи си лицето

Снимката е взета от тук.

Една снимка, видяна днес сутринта преди да започна работа ме кара да пиша сега. Снимката на един баща, който се крие от репортерите на влизане в съда. 

Неговият син е осакатил жестоко едно непознато момче. А после, почти като във Вапцаровата "Песен за човека" - "... Измил се, на черква отишъл подире и ... после му станало леко." Само дето му е станало леко не от посещението в черквата, а от изфукването във Фейсбук. Та в тази връзка - покажи си лицето, приятелю, защо се криеш? Синът ти е герой, синът ти е голяма работа, синът ти е пич и половина; никой не може да се ебава с него, щото като се ебават с него, и виж какво става, виж къде свършват тия, дето се опъват на сина ти. Пък и да не се ебават с него, просто трябва да се научат като минава по улицата да се дърпат на два метра, да застават мирно и да отдават чест. Сигурно сте били много горди с него, когато преди две години е влезнал в престижния техникум - бъдете горди с него и сега. Гордост от отрочето си не се демонстрира с вестник пред лицето. 

Бъдете горди, че синът ви, само на 15 е пребил и оставил инвалид свой връстник. Бъдете горди, че се е научил да мрази и да убива още преди да се е научил да обича и да се радва на живота. Бъдете адски горди, че той е толкова горд от себе си, че първото, което е направил, е да се изфука във Фейсбука (къде другаде?) - макар че последното говори за липса на разсъдливост. А всъщност не е глупаво детето, я виж как се е подготвило - маска, да не се движат на групи, за да не предизвикат подозрения ... пуста социална мрежа, значи!

Мисля си, че заедно с малолетния престъпник (всъщност, ще чакаме съда да обяви Валентин за престъпник с влязла в сила присъда; все още не е) в съда трябва да бъдат и родителите му. Само че в Наказателния и Наказателно - процесуалния кодекси още няма текстове срещу лошо възпитание, а родителския контрол е сведен до това да си контролираш отрочето да не е на дискотека след 22:30. Няма, няма и да има. А трябва.  

Майка ми ми е казвала следното: "Да не ти се случва това, което ти мисли майка ти!". Мислено съм се поставял на нейно място и преди да бъда семеен, и преди да се роди детето ми; а днес не се поставям, ами направо съм на нейно място. Поставям се обаче на мястото на родителите на пострадалото момче, Андрей Илчев. Представям си как те са на работа и телефонът им звъни, за да им съобщят, че детето им е пребито от друго дете без повод, без причина, ей така, за нищо. За да може един пикльо да се фука после във Фейсбука си. Представям си как са изпратили сутринта детето си на училище, а утре ще приберат от болницата един 16-годишен полуинвалид.  

Ти, приятелю зад вестника, поставяш ли се на тяхно място? 

Ти толкова ли не можеш да се изправиш поне пред един репортер и с половин уста поне да кажеш "Извинявайте, съжалявам за стореното от сина ми!"?

Ти, приятелю, като знаеш, се синът ти и друг път е имал вземане - даване с полиция и ДПС, толкова ли не можеш да му стегнеш малко юздите? 

Ти, приятелю, наистина ли не се притесняваш какво прави сина ти зад компютъра вкъщи? С кого говори, какво се уговаря, с какви хора се свързва? Толкова ли не можа да си направиш труда да го провериш? Не ми казвайте, че е невъзможно - възможно е, хората за това толкова програми са направили. Просто по-лесния отговор е "Аз от компютри нищо не разбирам". 

Темида, дами и господа!

Ей затова не виждам смисъл да чакам Темида да обяви Валентин Стоянов за престъпник. Защото Темида ще гледа само стореното от сина, а никой няма да постави на везните и нестореното от родителите. А от неказано и несторено се създават малки изродчета, за които по-важното е да пребият някой, който много им се отваря. Или ги гледа. Или ги дразни. Или е казал нещо си. Или е с шалче на "Левски"/ЦСКА. Или прилича на гейче. Или им е заговорил гаджето. 

Единственото, за което се надявам е да получи максималната присъда. Да си я излежи със здраве. Да не го бият в затвора - просто да се дипломира като ученик от някое ТВУ, а не от престижния Строителен техникум. Да излезе на свобода след 5 години и да си потърси работа - и навсякъде, където кандидатства, да му искат свидетелство за съдимост (както на мен са ми искали). И навсякъде да получава отговор "Съжаляваме, но предпочетохме друг кандидат". Е, тоя зад вестника може и да има връзки и да го уреди някъде, при някой познат.

По-важното е да разбере тогава какво е да си провалиш бъдещето заради 15 минути бабаитлък. Да разбере какво е да промениш живота си в грешната посока заради удоволствието да напишеш на стената си във Фейсбука, че си разцепил някакъв нищо неподозиращ нещастник. Но никога, никога няма да разбере какъв ще е живота на същия този нещастник от тук нататък. Срещу това няма присъда.

Затова - свали вестника, приятелю. Темида за съжаление, няма да те осъди, но хората на улицата могат нали. Ние също имаме деца. 

Клас стани, клас мирно!

С радост отбелязах провала на Националния ден за бягство от училище. Не за друго, а просто самата идея е тотално малоумна и още веднъж показва степента на деградация на българското образование. А училището, като институция е огледало на обществото и държавата ни.

Не проумявам няколко неща:

1. Нашите ученици от година на година стават все по-неграмотни и неграмотни. Училището ни бълва нискообразовани бачкатори (в което няма нищо лошо, все пак някой трябва да бачка, както се казва в една популярна тия дни реклама). Нивото на образованост като цяло пада, въпреки че все още има училища, или да съм по-точен - все още има ученици, които са образовани, грамотни и показват завидно ниво на подготовка. За съжаление те са малцинство и все повече се превръщат в изключение. Това не прави впечатление на никого от подрастващите, май. 
2. Броят на акредитираните университети и висши училища според уикипедия (линка на МОНМ не се отвори) е 49. За страна като България това е прекалено много, да не споменаваме отделните неакредитирани ВУЗ и обособени факултети, филиали и колежи. (Дори тук е момента да позлорадствам по адрес на едно леке, с което Съдбата ме срещна преди 14 години, и който гордо рапортуваше, че е завършил "Икономика и право колеж". Днес работи като шофьор поради липса на средно образование). Какво преподават, кой преподава, това вече и Господ не може да каже. И това след 20 години реформи в областта на средното и висшето образование - в крайна сметка се оказва, че в България, при около 50 - 60 000 деца годишно в последните 20 години се падат кажи го 50 ВУЗ-а (различните източници посочват различна цифра, но в общи линии някъде там). И какво излиза от тия 50 ВУЗ-а?
3. Как може единствената успешно проведена реформа в българското образование за 20 години е преименуването на техникумите в професионални гимназии; образцовите техникуми станаха национални гимназии; това, което поколения наред изучавахме като "биология", "география", "история", "физика" и "химия" днес да е омешано под странните наименования "Човекът и обществото", "Човекът и природата"? 
4. Резултатите от кандидатстудентските изпити всяка година са все по - плачевни и катастрофални. Независимо дали говорим за история, български език и литература, география или математика. И в такъв случай е напълно разбираемо ВУЗ-овете да се дърпат от признаването на матурите за вход към университетите. При положение, че от началото на демокрацията у нас масово се прилага системата на оценяване "Слаб (4)" (и не само в средното, но и във висшето образование) и оценките се пишат на килограм всеки университет (особено по-престижните) напълно нормално ще поиска собствено пресяване на кандидатите за него. И как иначе - я си представете Тризначките от Благоевград да цъфнат с резултат от матурите си примерно 5.75 на входа на някой медицински университет - аз лично бих си пломбирал зъба сам, отколкото да го поверя на подобен зъболекар. А като заговорихме за матурите, нека си спомним за протестите против матурите преди години. В интерес на истината, трябва да призная, че имаше известен резон в тях, до толкова, до колкото самият регламент на матурите беше неясен. Тогава. Но верни на принципа "Покрай сухото гори и суровото" разните му там кристиянгьошевци и прочие средношколци на прехода първи поискаха матурите да бъдат вход за ВУЗ-овете. 
   Защо?

   Коя е тази сила, която прави така, че на матурите по български език и литература през Май двойките да са няма и 5 %, а само месец по-късно да скачат до 40 - 50%? Да не говорим, че и матурите, и кандиатстудентските изпити обхващат един и същ учебен материал. Кое толкова притеснява подрастващите да положат едни и същи изпити в рамките на два месеца, все още е пълна мистерия. А не е ли време да си кажем, че просто се търси лесния и по-лекия начин за влизане в университет? 
5. През изминалата 2010 година студентите и преподавателите от СУ периодично протестираха против орязването на бюджета им. Не забелязах (може и да имало) подкрепа от страна на учениците. Което е странно на фона на стремежите им за образование. 
6. Странно е интернет и социалните глупости от рода на фейсбук - общо казано модерните средства за комуникации и организиране на протести да се впрегнат и да се ползват единствено за удължаване на ваканцията. И въобще жалкото е, че единственото, за което протестират българските ученици днес е удължаването на ваканцията. Което е повече от странно на фона на посоченото в т.1 и 4. 
7. Да не споменавам репортажа на Стоян Георгиев "На учителя с любов" който показа едно към едно състоянието на масовото българско училище. И никой тогава не протестира. И никой от учениците не е трогна тогава. 
8. А най-странното и невъзможно за проумяване е стремежът на определени (за щастие маргинални) персони да изразят подкрепа на ученическите протести, представяйки ги за някаква форма на стремеж за демократизиране на българското образование. 

И какво се оказа накрая - че младото поколение дава мило и драго за ваканция, в която ще прекара времето си в интернет - клубове и дискотеки. Не че в останалото време не прави същото. Нивото и качеството на образованието, което получава, не го интересува - няма и начин да го заинтересува в близко време.

По мое време нямаше такива неща. Тогава уважавахме учителите си. Когато учител ми казваше, че нищо не зная, обикновено беше прав. Затова съм се старал да не давам повод да ми го казват. Когато учител ми се е карал, съм се чувствал виновен и съм навеждал глава, а не съм го обиждал и не съм му посягал.

Други времена бяха.

А днес куцо и сакато разбира от образование - като се почне от селски даскали и се свърши до откровени двойкаджии.