Небрежност и случайност

От една страна имаме детето на Ивайло Московски, което почина преди около година след като моторната шейна, карана от татко му се блъсна в дърво.

От друга имаме смъртта на малкото момченце, паднало по стълбите във варненската болница "Св. Ана".

За мен са два идентични случая, дали е дърво или е стълбище все тая, резултатът е един и същ.

В първия случай обаче прокуратурата над 10 месеца се мота, разследва, мисли, връща, прави експертизи, не знам още какво си и накрая Московски се оказа невинен, а смъртта на детето му - случайност. Във втория случай обаче прокуратурата реагира на момента и няма 3 дни след инцидента родителите на починалото детенце се разследват за родителска небрежност.

Е да, ако питаме някой прокурор сигурно ще ни обясни тънката разлика между случаите и защо в единия случай се мотаме 10-11 месеца докато установим, че Московски е невинен и смъртта на детето му е нелепа случайност, пък в другия сме ултраекспедитивни и веднага разследваме родителите за небрежност.

Както казваше Дочо Булгуров, "Кучета и котки може, а прасета - не може!".

Смешна и жалка история! Смешно и жалко правосъдие!

Патриотично от гр. Сталин

Морската градина на гр. Варна по времето, когато градът се е наричал Сталин.

Вълна на кръчмарски патриотизъм е обзела гражданите на гр. Варна тия дни. Първо Общинският съвет реши да проведе един Възродителен процес върху топонимите в околността на града, а след като областния управител спря преименуването възмутените варненци решиха да му подарят един чувал фесове. Както и да ги гледам, двете събития много точно илюстрират следния виц:

Полицай спира преминаващ турчин на магистрала Тракия:
- 200 Евро глоба.
- Ама, защо?!?
- Как защо бе!?! Пет века робство!
- Ама това е било отдавна!
- А-а-а, не знам, аз вчера разбрах.

В случая варненци са в ролята на милиционера. Лошото е, че подобни изпълнения винаги са насочени само и единствено срещу Турция, турците и турското - не че ме кефят кой знае колко де, ама комплексарско иде. Можем да търпим наименования и топоними с всякакъв друг (най-често гръцки) произход, но с турски - не! Можем да приемем селища като Драгоман и Арчар, въпреки че думата dragoman преведена от английски означава водач, преводач, а archer е стрелец с лък, но за тях възродителен процес няма. Дори когато преди очите ни е и точно обратната картинка - топоними от български произход в съседни нам страни, които никой не закача; почнете от Румъния, минете през Сърбия и стигнете до Македония - ще ги видите на всякъде. Напълно нормално с оглед както на историята на Балканите, така и не конкретните страни (в голямата си част от своето развитие провинции на Първото или Второто българско царство). Да са се юрнали румънци, сърби и македонци да преименуват имена на поляни, курии, кладенци, дерета и долчинки? Може би щото стоят над подобно пишкомерство, а може би щото имат нещо друго на ум, не знам. Очевидно е обаче, че май само ние имаме постоянната нужда да си мерим пишлетата с някого и за нещо.

Смяната на имената на местностите около Варна е напълно безсмислена по ред причини - първо, местните хора ще продължат да си ползват старите имена; второ - имената може и да сменим, но 5-те века турско робство няма как да заличим и да променим; трето - благородната и "патриотична" идея не прави деянието по-малко смешно и жалко. А като сме почнали да променяме, ще сменяме ли имената на баклавата, кадаифа, айряна и мусаката? А на бозата и локума? А на ширитите и на кибрита?

И това всичко в град, който навремето е носил името "Сталин"!