Готвач със специално предназначение

 Понеже тьотка Митрофанова се жалва, че лошите българи се престарали да угодят на американските си господари и изгонили дори готвача и шофьора и (да им се чудиш на дипломатическата служба на руснаците, сигурно на посланика е забранено да готви да не би да мирише на лучец и манджичка ако спешно се наложи да го извикат във Външно) се сетих за два вица: 

Американците ще изстрелват совалка, последни минути преди старта. На оградата на космодрума са кацнали две гарги. 

Първата поглежда към совалката и казва: 

- Тая совалка няма да полети!

- Защо да не полети, ще полети. - отговорила втората.

 - Няма да полети!

- Ще полети!

И така докато се карали совалката литнала, набрала височина и се взривила.

- Е, налетя се! - въздъхнала втората.

- Служа на Съветския съюз! - гордо рапортувала първата.

А вторият:

Лежат си два крокодила на брега на Нил. Африка, лято, голяма жега е. 

- Ех, като се сетя за прохладните води на Волга! - казал първият.

- Недей така бе, другарю майор, че ми късаш сърцето! - ревнал вторият. 

Вицовете са си вицове,  но едно изследване на изгонените от Белгия по-рано тази година руски дипломати показва, че всичките са свързани с руските тайни служби. Било като предишна месторабота, било като адресна регистрация, било като завършено образование - до един хора от спецслужбите. Иначе казано, гледаш го прост готвач, ама може да сглоби бомба с продуктите за мусаката, минал е курсове за снайперист и има черен колан по карате. 

Съветската дипломация и помощта на Големия брат

 В онези години, както много все още добре си спомнят, българският слон беше по-малък брат на съветския слон. И не беше само при слоновете, навсякъде беше така. 

Ето ви откъс от книгата на Асен Марчевски "Италиански потайности" за един епизод от дипломатическото поведение на Големия брат във времето около атентатът срещу Папата и по-точно, в годините, когато вече се е появила "българската следа" и България е официално обвинена за вдъхновител, организатор и изпълнител на атентата.

Непонятно за нас, българите в Рим, беше странното поведение на другите социалистически страни начело с руснаците, след тях чехите, унгарците, поляците и прочие. Аз съм присъствал на среща на посланиците на социалистическите страни в съветското посолство в Рим, по онова време „братушките“ често организираха такива събирания. На една от тези срещи бях и аз, нашите ме вземаха като най-печен в "случая", можеше да се наложи да отговаряме на въпроси. Кратък доклад по "българската следа" изнесе Петър Вълков опитен и интелигентен наш дипломат. В края на изказването си помоли другите социалистически страни да ни помогнат, да ни защитят, да обяснят пред западните средства за масова информация, че България не би могла да има никакъв интерес да убива папата. Думите му предизвикаха само пълно мълчание. А на съвещанието присъстваха посланиците на Чехия, Унгария, Куба, Румъния… Тръгвахме си, когато до групата българи приближи съветският посланик. Някой от нашите (струва ми се, Петър Вълков) се опита да изкопчи няколко думи от посланика по "случая". Аз стоях малко настрани, не чух точно отговора на „братушката“, но долових думите: „… където има тероризъм, ние не се намесваме“… Аз се ядосах и въпреки че пред мен стоеше посланикът на СССР, пристъпих крачка напред: отворих уста да кажа нещо… За щастие, заместникът на военния аташе на съветското посолство беше до мен един от онези руснаци, които понякога идваха при мен в нашето посолство за консултации по трудни и непреводими италиански думи. Той силно ме ръгна с лакът в ребрата, така че почти загубих дъх, и ми прошепна: „Асенка, нельзя!“ И добави шепнешком: „Излишно е да обяснявате на посланика, такива са инструкциите от „Центъра“.“

Замълчах си. Щом пък чак такива са инструкциите от „Центъра“, какво да се месим в голямата политика…

Накратко, през цялото време на "българската писта" нито една от социалистическите страни, с изключение на ГДР, не отвори уста да ни защити. Подобно беше поведението на Италианската компартия: пълно мълчание по непричастността на българите в атентата срещу папата, включително и на органа на ИКП "Унита". Този комунистически вестник отразяваше събитията само като хроника, без какъвто и да било коментар в наша полза, и въобще в интерес на истината около случая. По-обширна статия в "Унита" се появи чак след оправдаването на българите.

Аз и на други места съм чел, че единствено Източна Германия ни помага в онзи момент. За съветската страна е по-удобно във фокуса да е малката България, а не великата Съветска страна, в която всичко е по мед и масло и всички народи живеят мирно и по братски. С други думи, бяхме накиснати с любезното съдействие на съветските другари - на тях доста им се събра тогава, и Брежнев умря, и южнокорейския боинг свалиха, сега и за папата ако трябваше да отговарят много щеше да им дойде. Да се оправят там българите ...

Та не ми говорете, че госпожа Митрофанова мисли доброто на нашата страна и гледа най-доброто за двустранните отношения. То на тоя свят всеки гледа първо себе си, какво остава за Русия в този момент? 

Боц

За поведението на Наташките в Анталия може да се изпишат тонове,
но в общи линии е следното: от летището в хотела, вечерта е вече с
някой много влюбен в нея местен Мехметчо,10 дена я порят като 
риба, сбогуване на същото това летище, сълзи и клетви, а след 15
мин каца следващия самолет със следващата Наташка.

 Едно време в махалата боцът беше основното оръжие на всеки футболист. Тва външен фалц, вътрешен фалц, воле, прав удар, глава - я се получи, я не. Боцът е сигурна работа. Аз лично бая голове съм вкарал с боц, после се научих, че има и други удари, но боцът беше първият. С чиста съвест може да се каже, че всеки махленски футболист владее боца до съвършенство.

Не знам как са с боца във Външно министрество, но нейно превъзходителство посланик Митрофанова само за три дни си изработи три директни червени картона. Въпрос на национално самосъзнание, гордост и достойнство е да я изпъдим от България, независимо от войната в Украйна и независимо от течащото в момента възстановяване на Руската империя под нова форма. Нашите прадеди по времето на Стамболов са имали куража да прекъснат дипломатическите отношения с Русия и това се е оказал един от най-плодотворните и процъфтяващи периоди в нашето развитие, не разбирам какво има да се плашим в момента. Не си спомням съветските посланици от времената на комунизма, имам малко спомени от руските по времето на демокрацията, но досега никога не е имало посланик, който за три дни първо да ни нарече "подлоги", после да ни размаха пръст с предупреждението, че ще ни провали летния сезон на черноморието (любезен намек, придружен със снимка на летището в Анталия), а накрая като го привикаха във Външно министерство на обяснения високомерно да прати някакъв си там заместник. 

Реакцията на правителството в случая с ген. Янев беше леко закъсняла, но все пак правилна и (почти) своевременна. Сега е момента външният министър да се прекръсти, да затвори очи и да изгони наглата лелка обратно в Московията. Какво ще стане, ще ни спрат газа ли? Ми те вече веднъж го спряха, през 2009, без да питат никого. Ще си спрат туристите да идват ли? То па едни туристи - на един самолет за България отговарят 10 за Турция и Кипър. Няма да ни купуват цигарите и доматите ли? Че то останаха ли цигари и домати, които да изнасяме за Русия? А, ще ни спрат петрола? Е, петрол има откъде да се внесе, а тъкмо и държавата ще може да провери каква е тая работа с печалбата на ЛУК Ойл България и как така нашата рафинерия е единствената в света, която работи на загуба. 

Първоначалния вариант на съобщението на страницата на руското 

посолство, в българския вариант присъстват думите 

"евроатлантически подлоги". След реакцията от някои 

българи поста е променен, като текст на български липсва ...

Да, ще е тежко да се отърсим от вековния си комплекс спрямо руснаците, насаждан ни толкова години. Ще е трудно да стигне до главите на всички, че Освобождението на България от турско робство е благодарение на съвпадението между нашия национален интерес и интереса на Русия. Че на Балканите Русия си има държава, на която винаги е разчитала и на която винаги е помагала и това е Сърбия. Че след Руско-турската война от 1877-78 г Кипър също е освободен от турско робство (предаден е на англичаните като компенсация за подкрепата им на страната на Османската империя), но те странно защо не са благодарни на руснаците, че са ги освободили. Че българите сами са извоювали от султана ферман, с който е определена границата на българската екзархия и тя напълно съвпада с тогавашните граници на етническите българи и е доста спорно дали една автономия на България в състава на Османската империя, когато всички българи са заедно на едно място не е за предпочитане пред освобождаването на 1/5 от българските земи като "свободно" българско княжество, и то отгоре васално на Османската империя. 

... а в момента е заменен със съобщението, че тече сложен филогически
анализ.

Като за начало обаче не е зле да започнем с Елеонора Владимировна. И тъй като въздушното пространство е затворено за руски самолети, можем да я изпратим на Централна гара. А можем да и спестим 2-3 крачки от дългия път към Московията с един боц в задника. Както казах в началото, боца се усвоява много лесно и бързо в най-ранна детска възраст и всеки може да го изпълнява.

Дипломацията

В една бяла държава за такова изказване френския посланик отдавна щеше да е обратно в Париж, да си пие кафето в Монмартр, да ходи на театър из Латинския квартал и да стои далече от периферията. И да му е по-удобно връщането щяха да го изпроводят до най-близкото КПП и да му спестят 2-3 крачки от обратния път с един по-здрав шут в гъза.

Онзи сюнет Гьокче също.

Ама де топки за тая работа?

Бай Ганьо прави дипломация

Пак удивихме света!

Единствената страна, която номинира двама свои кандидати, единствената, която сменя своя кандидат в средата на мача!

Дет` се вика, заварчици, стругари, сервитьори и шивачки не ни достигат, но кандидати за шеф на ООН имаме в изобилие.

"Държавна подкрепа", изразена в протакане до последния възможен момент на номинацията на Бокова, "подкрепа" от Президента, изразена в реч за силния кандидат, без да спомене името му, запитвания от страна на външния министър и на официалния представител в ООН как може да се смени номинирания кандидат (и това, моля ви се, са дипломати!).
Ей това е официалната подкрепа от страна на правителството, това са всички усилия, които полагат!

Бойко пак превъртя тъпомера, за пореден път.

Самата Кристалина Георгиева като я гледам как е решила проблема с бежанците и хуманитарните кризи в ЕС, само се е утепала да ходи да оправя световните проблеми в ООН. Кристалина Георгиева за еврокомисар, Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН, Кристалина Георгиева (евентуално) за министър-председател, Кристалина Георгиева (евентуално) за президент, Кристалина Георгиева само за "Мис Вселена" не сме я лансирали досега, но сме сигурни, че и там ще спечели!

Само не ми стана ясно кое кара дебилите от властта, като се почне от Тъпчо, мине се през Чехльо (па тоя каква мижитурка се оказа с тоя призив да сме единни зад кандидатурата на Кристалина, като неква ученичка се обяснява, путьо маринин!) да си вярва, че Кристалина ще влезе от раз в битката и ще спечели?

Права се оказа Бокова: номинирането на втори кандидат от България е прецедент и резил за страната ни, голям резил, и не знам колко поколения ще минат, преди да го изчистим.

Dzięki za pozdrowienia

Dzięki za pozdrowienia drodzy polskich przyjaciół!

Нон-грата плюшени мечета

Той е наричан "последният диктатор в Европа". Преди години беше номер 2 в списъка, но след войната в Косово от 1999 г. е пръв и единствен в него.

Той е Александър Лукашенко.

Той е обект на множество критики - основно за авторитарният му режим на управление, за пародиите (според ОССЕ, ЕС и САЩ) на избори, за репресиите над опозиционните лидери (тук и тук), за нарушените права на човека (за това след малко) - а бе диктатор. Не като оня на Саша Коен, ами баш!

Начинът на управление на Лукашенко е точно копие на Горбачовия - същия съветски делови външен вид, същите безкрайни пресконференции (предавани в пряк национален ефир, ако да се точи 4 часа), същата  съветска терминология (обръщение към залата с "товарищи", говори за "трудещите се в Белорус"), същите съветски въпроси, дето трябва уж да са много важни, ама не са - една журналистка го попита за отношенията кога белоруският език ще се ползва също толкова, колкото и руският - вижте тук, тук и тук. Лукашенко е точно като Горбачов - компетентен по всички въпроси и сам на трибуната срещу залата - едно към едно с времената на "гласность" и "перестройка".

Когато го критикуват Лукашенко за състоянието на правата на човека в Беларус, хайде да се запитаме - на кой човек? На колхонзиците ли (да, там още има колхози - виж клипчето)? Или пък на хората по улиците - я ги чуйте как живеят, какво мислят и после елате пак да ми кажете там за правата на човека. Соц-история - държавата да се грижи за теб, държавата да ти дава работа, да ти определя цените, да те храни, да ти определя печалбата. Неща, които отдавна забравихме - дефицита на стоки, презапасяването, спекулата - в Белорус са си все още нещо нормално. Колкото и да са нагласени тия клипчета, така беше и у нас преди 20 години - мислехме си по абсолютно същия начин.

В същото време, без да е Китай, с неговия икономически и военен потенциал, Лукашенко е търговски партньор точно на тия, които го критикуват - само че собствеността върху предприятията в Белорус е 100% държавна, и май именно това е основната причина да бъде такъв голям диктатор. Не се залъгвайте - светът си търгува с Китай въпреки Тянанмън, търгува си и с Лукашенко. В Литва дъщерята на хазяина въртеше бизнес с Белорус - смятайте колко изгодно и е било да пътува 400 км до границата веднъж месечно - и си разказва жената, нищо им няма на белорусите, не ги разстрелват по стадионите, не умират от глад по улиците, на просят и не проституират масово. Самите белоруси имат достъп до интернет, до мобилни телефони, до телевизори - така че на тях са им известни разликите между тяхната страна и светът "отвъд". Пиша тези редове не щото искам да защитава Лукашенко - честно казано, пука ми как живеят там, още повече че откак БАТЭ Борисов направи Левски смешни, не обичам нищо белоруско, нищо, че жените им са хубави. Причината да обърна внимание на Лукашенко е откровената провокация от страна на ЕС в мечешката дипломация от последния месец и последвалата тиха дипломатическа война. И макар да е уволнен командващият на белоруските Гранични войски, аз съм сигурен - също като и с Матиас Руст, самолетът с мечетата е бил прихванат овреме, но не е бил свален нарочно, за да не се предизвика по-голям скандал от сегашния. Още повече, че първите залпове на тази война са отпреди 6 месеца. Само че Лукашенко не праща мечета в съседните си Литва и Полша, нали? Не обяснява как всъщност "там" се нарушават правата на човека, а не в Беларус. Нещо повече - той, диктаторът, авторитарният - той преглътна унижението с отказаната му акредитация за Олимпийските игри - въпреки, че обидата и унижението не са толкова лично негови, колкото към Белорус и народа и - все пак президентът олицетворява нацията и е напълно нормално да посети спортистите и. Лукашенко не го направи на проблем, а би могъл и щеше да има правото на своя страна. Това е част от политиката на демократичния свят към диктаторите - същия този демократичен свят, който позволи на Кадафи да си разпъва шатрата по Брюксел, Париж, Мадрид и Рим когато се налагаше. Но това всичко на практика няма особено значение - нито обвиненията на ЕС, нито пренебрежението на Лукашенко - дори да го сменят, тя няма да стане с плюшени мечета тая, а с неоценимата братска помощ на великата руска страна (то дори преди време натам бяха тръгнали нещата). А Русия не обича да и бърникат в "задния двор" - справка Украйна и Грузия. Защото ако го няма и него, кой ще е лошият тогава? А тия с мечетата - сигурни ли са, че този път от "добрите"?

Дипломацията на калориите и подкованата жаба

Странно нещо са навиците, не смятате ли? А някои навици не се променят, няма сила за тях, няма открити бронебойни патрони за това.

Навремето имаше един виц (напоследък с доста вицове започвам), че като пръднат в Москва, в София се насираме. Този виц, в допълнение с поговорката "Видяла жабата, че подковали вола, и тя вдигнала крак" показва новите тенденции в българската дипломация.

Не виждате връзката ли?

Връзката е в реакцията на българският премиер - пожарникар Бойко Борисов от далчна Япония на новината за терористичния акт в Москва.

"Ние разчитаме на балансираната ни външна политика - с арабския свят, с Палестина, с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България, на всеки ъгъл има дюнер", каза Борисов.

"Надяваме се в това отношение да го отчитат хората, които взимат тези решения за подобни актове; когато те ги взимат централизирано, се наблюдава и поведението на дадени държави. Затова считам, че България води много добра балансирана и партньорска политика", посочи премиерът.

Това е квинтесенцията, това е солта на дипломацията, това е попадение в десетката от разстояние. А аз си губя времето да отдавам дължимото за усилията на Николай Младенов. Направо да не повярваш колко било просто - вместо да се харчат милиони за системи за сигурност - скенери, обучени кучета, хора, техника, камери за наблюдение, подслушване на потенциални терористи (знаем, че се службите са заети да подслушват всичко друго, но не и престъпниците), връзки с чужди разузнавания и обучения - хоп, отваряме дюнери, арабски ресторанти, ливански фурни, бозаджийници и магазини за наргилета, табла и шафран.

Как не са се сетили по-рано останалите, не зная. Германия например, там араби дал Господ. В САЩ можеха хем да си спестят 11 Септември (ако приема официалната версия за арабските терористи), хем да дадат мощен тласък на икономиката си с откриването на дюнери на всеки ъгъл и шербетчийници. Очевидно и французите са назад с материала, иначе нямаше да имат онези проблеми с магребиените преди 6-7 години.

Обаче нашият премиер направо пенсионира тоягата и моркова. Прийомите на британската дипломация от векове се оказаха в запас само с едно махване на ръката, пардон, с една реплика на Бат Бойко. "Дипломацията" на Кисинджър директно отива за претопяване, то това вече не е книга, а похабена хартия. А рециклираната хартия да се използва за дюнерите, за завиване на халва или небет - шекер. Тъй де, що да ходи зян?

Лошото е, че в делегацията не е бил външният министър или поне някой по-начетен (дори Цветанов не е бил там), та да го светне, че бърка понятията. И че атентата в Москва най - вероятно е дело на чеченски бандити, а не на арабски терористи (не че и чеченци нямаме у нас, ама са кът). И намесването, дори само споменаването на арабския свят и палестинците като съпричастни към атентата може да ни докара не само някой атентат за назидание, но и да влоши отношенията ни с арабския свят за втори път след посещението на Филип Димитров в Израел през 1992 г. Да не говорим, че издава неграмотност у говорещия, ама то какво му остава, след като първият му външен министър изпрати Грузия в Близкия Изток. А големите държави може и да имат пропуски в сигурността, но поне имат сигурност - докато у нас и пари няма, и националната сигурност се свежда до екстрадирането на Майкъл Чорни преди 11 години. Емисарите от арабския свят си шетат из Родопа и ни НСС и ДАНС ги плашат, ни дюнерите и бозата на всеки ъгъл ги омилостивяват.

Да не говорим за странното изказване за "...хората, които ги вземат тия решения" - тоя какво си мисли, че някъде в Чечня, Афганистан, Йемен, Судан или където и да е има Министерство на терористичните акции и атентати? И че атентатите се извършват съгласно икономическата изгода на някой терорист?

Сигурно е така, Бойко го казва.

Та така, гърмят в Америка, камикадзета в Русия, ама наш Бойко и той се притеснява - важното е да изглежда разтревожен и загрижен дори в далечна Япония. Видяла жабата, че подковали вола, и тя вдигнала крак. За изтегляне на континтгентите ни от Ирак и Афганистан и дума не се издумва - сигурно и там сме отворили некой дюнер на ъгъла на казармата от гледна точка на безопасността. А атентата в Кербала що е станал - не че ни мразят иракчаните, не че ни слагат в един кюп с американците, англичаните и останалите дето са им в страната - не, не и не! Просто сме се забавили с отварянето на дюнера.

Сега сериозно - да пази Господ от такива атентати у нас, но мисля, че случи ли се нещо такова, то си заминава цялата държава. И язък ни тогаз за дюнерите, локума, бозата, небет-шекера, арабските магазини и ресторантите, където можеш да хапнеш пилаф.