Показват се публикациите с етикет граница. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет граница. Показване на всички публикации

23 февруари 2022

Клозет от особена важност

Развалината на снимката руснаците се опитват да я пробутат за пункт на ФСБ, намиращ се на 150 м от руско-украинската граница. На мен ми прилича на изоставена колхозна тоалетна от времената на великия и могъщ Съветски съюз, когато тук е било някакво колхозно поле и Ваня Трактористът е трябвало да с облекчи някъде.

Пак според официалната руска версия онзи ден украинците са го обстрелвали и поразили, макар че, честно да призная, трудно ми е да разбера защо някой би се хабил въобще да го търси на картата, да не говорим за обстрелване със снаряди. Вероятно е от някаква особена важност този контролен пункт. Толкова е важен, че няма пътища около него, няма пътни знаци (естествено, като няма едното, няма и другото), няма никакви отличителни руски знаци - знаме, надпис "Русия", указателни табели от рода на "Туда/сюда". Жертви също няма, вероятно украинците до такава степен са проучили въпросния пункт, че са съобразили атаката с работното време на персонала. Също така трябва да ги поздравим техните артилеристи за проявената точност - будката е уцелена, а дърветата около нея стоят цели-целенички!

Такива пунктове всъщност у нас с лопата да ги ринеш, и те изглеждат точно по този начин и без обстрел от украинска страна. Достатъчно е местното индо-българско население. На снимката липсват само малко пране на заден фон и кон, който да пасе някъде наблизо и, естествено, десетина чаавета.

И като си помисля само, че някой от путиновите кагебешници е взел заплата за тоя клозет!

05 март 2020

Помощ откъдето не я очакваш

Онзи ден мераклията за нов Султан на Босфора реши да пусне бежанците към Европа - не че досега си е давал кой знае колко зор де, според мен дори им помага в момента с транспортирането към европейските граници на султаната. Родният му солташак одмах завъртя телефона до Истанбул да си свери часовника, а след това почна да адвокатства на бея пред чорбаджиите от Европа. 
За пари става въпрос.
И преди някой да му е задал въпроса "Абе, бай Хуй, нали вече ти дадохме да строиш Великата Българска стена, нали пиле не можеше да префръкне през нея, кво стана, докога ще цицаш пари?" малката Естония се обади и предложи помощ.
За тези, които не знаят, Естония малка балтийска държавица, с население около 1,3 млн и площ от 43 хил. кв.км. Като площ почти 3 пъти по-малка от нас, като население - къде 6 - 6,5, обаче беше икономически най-силната страна от Източна Европа при приемането и при в Евросъюза преди 16 години, беше държавата с най-висок БВП от бившия соцблок и единствената държава с над 1000 евро заплата по онова време, че и беше първата, която въведе еврото като валута. Тая, малката Естония, която нашия тъпчо трудно ще намери на картата също така въведе и електронно правителство без излишен шум и, до колкото ми е известно, без да пише стратегии. Естонците, поради характерния им говор, са обект на присмех у руснаците, като се ползват със славата на "албански реотани". Бавно загряват, не бързат ... Спокойни хора, в общи линии. 
Та естонците ни предложили помощ на границата. Естония, чиято армия не е превзела нито една крепост, която не е пленила нито един император, която не е губила сражение, щото не е участвала в такова. Или поне не се знае.
Предложението обаче едва ли ще бъде разгледано не защото ще се отнесем с пренебрежение към него, а защото най-вероятно естонските военни ще предпочетат да пренощуват по-близо до границата и в по-евтин хотел. Те едва ли биха посрещнали с разбиране обяснението, че в хотела на Валери Симеонов се спи по-удобно и по-сладко. Те едва ли биха повярвали на честна дума, че оградата на границата е стабилна и че нема лабаво - те биха я огледали отблизо, а не ох хеликоптер. Те едва ли биха ограбили бежанци и биха ги върнали - или ще ги върнат на момента, или ще ги закарат до най-близкия град за убежище. 
Просто естонците биха действали по същия начин, по който действат и у тях си и по който са подредили държавицата си. И май вместо да ни помогнат, ще ни засрамят.

17 октомври 2015

Покажете куршума

Около застреляния афганистанец се вдига шум от всички страни.

От една страна са "хуманно" настроените нации, Българският Хелзинкски комитет (за къде сме без тях?), Върховният комисариат по бежанците и състрадателната част от населението, готова да спаси половината свят от враждебните действия на другата половина.

От другата страна са патриотично настроените българи, за които това тука им е Татковина и въпросният граничен полицай е защитил териториалната цялост на страната и е показал, че при нас лабаво нема и не мое така да се минава границата като сладкарница, гранична полиция има тука,и к`во като си емигрант бе, ходи си у вас и въобще, нема да идвате тука, ваш`та мама мигрантска!

За мен истината е някъде по средата - всеки има право да си търси щастието където му видят очите, но като си тръгнал да минаваш граници нелегално, пък и с оръжие в торбата сам си береш гайлето. Да пресечеш държавна граница и то с оръжие в себе си (ако наистина е имало) си е акт на война, ако не греша. Пък и това е граничен полицай срещу тебе, не е селски пъдар, трябва да му се подчиняваш. 

Както и да е, този афганистанец ще мине в графата "косвени жертви" или там нещо такова. БХК ще пошуми още малко какви ориенталски примати сме, белия свят ще ни сочи с пръст и ще ни казва "хем не можете да им осигурите условия, хем ги трепете", патриотите у нас ще извадят картите с трите морета и ще почнат да се записват доброволци за гранични отряди в Странджа - Сакар. И така седмица, две най-много, то всяко чудо си има своите три дни. 

Само майката на това момче ще си го мисли още дълги години ...

Нещо друго обаче ми е в главата. 

Животът у нас показва, че когато се съберат разни умни глави и почнат всички в един глас едно и също да повтарят, и като почнат надълго и нашироко да обясняват е станала неква инфекция, обаче при пълно спазване на закона, просто така се е случило, значи нещата са точно обратните - някой яко е осрал пейзажа.
Спомнете си само как беше при убийството на Ахмед Емин - Сульо и Пульо в един глас ни обясняваха, как той е бил едва ли не само и единствено "мъжка секретарка", как най-логичното и нормално е да идеш да се самоубиеш в дома на шефа си; един не каза "А бе, то човек като се самоубива, па иде в гората и се обеси, или на тавана, па се гръмне, тоя единствен отиде да се застреля в дома на шефа си".

Та и в този случай - кога го гръмнаха афганецът, кога тръгнаха шефовете на МВР да дават пресконференции, и веднага почват да дават заключения: "Нашия човек правилно е действал, в рамките на закона, ама то така се случило, имало било да става ..." 

Аз от казармата едно знам: първият куршум обира смазката в дулото на оръжието. Ако го намерят в жертвата, трудно ще мине тая с предупредителния изстрел и рикошета. Ако пък има рикошет, то освен следите от смазка по нагара на куршума самият куршум трябва да е деформиран, нали е рикоширал в нещо (в какво, се пита в задачата може да рикошира един куршум в гората край границата?). Той тоя полицай едва ли да е бил въоръжен с 5,45 мм, те май отдавна ги махнаха и от армия, и от полиция ... бе не знам.

Знам само, че ако наистина е имало рикошет, досега тоя куршум десет пъти щяха да го извадят и да го разнасят по телевизиите да го показват. Естествено, сега някой ще почне да се обяснява за следствената тайна и т.н., ма не на мене тия - ако ви изнасяше да го покажете тоя куршум, нямаше да ви пречи следствената тайна.

Така че, покажете куршума - да го видим, да му видим следите от нагара, да му видим деформациите, сами себе си да убедим, че нашата гранична полиция наистина е полиция, която пази границите ни, а не убийци с униформи.