Вярващите против сваляне на камбаните

Спецсъобщение на НКВД на СССР за съпротива на вярващи при свалянето на камбаните в с. Черная Завод, Ярославска област, от 13 октомври 1938 г.

Допълнително разследване на фактите около изстъпленията на вярващите от с. Черная Завод, Некрасовски район, Ярославска област против закриването на църквата установи следното: Некрасовския райизпълком се е опитал да проведе мероприятието по административен път. Предварителна масово-разяснителна дейност не е провеждана. Ограничавайки се с това, че събранията на комунистите, комсомолците, безпартийния актив и учителите са се изказали за това мероприятие, райизпълкомът на 7 септември е приел постановление за снемането на камбаните, закриването на църквите и отдаването на помещенията на църквите за клуб. Само след 6 дни, т.е. на 13 септември председателят на райизпълкома Мезенев и завеждащия райземотдела Баканов отишли до с. Черная Завод за да обявят решението на райизпълкома. Църковното настоятелство било извикано на среща от селсъвета по поръчение на райизпълкома в 2 ч. следобед, а Мезенев и Баканов пристигнали със закъснение в 8 и половина вечерта. Ето защо настоятелството, след като почакало пред райизпълкома, се разотишло, като втори път в същия ден не са викани. Мезенев, извиквайки в селсъдета председателя на църковната община и попа им предложил да съберат настоятелствотона другия ден, 14 септември и самостоятелно да обсъдят въпроса за закриването на църквата и снемането на камбаните. На колхозния парторг Данилов било предложено да присъства на това събрание. След това Мезенев и Баканов си заминали.

На 14 септември се провело събрание на църковното настоятелство в присъствието на парторга Данилов, на което попът прочел доклад за закриването на църквата и снемането на камбаните. Събранието се обявило против приетото от райизпълкома решение, мотивирайки се с това, че настоятелството няма право да решава този въпрос без съгласието на всички вярващи и решило да изпрати пратеници в областния център.

На 16 септември, преди изтичането на двуседмичния срок, предоставен от райизпълкома на вярващите за обжалване на постановлението му, в с. Черная Завод пристигнали работници за снемане на камбаните. От това се възползвали църковните антисъветски елементи, които събрали около църквата тълпа вярващи. Църковниците подтиквали събралите се да оказват активна съпротива на закриването на църквата, дори успели да отвлекат част от колхозниците от полевите работи и да ги съберат около църквата. В 3 ч. следобед пред църквата се събрали около 300-400 човека и пред възбудената тълпа председателят на райизпълкома Мезенев прочел постановлението за закриване на църквата и снемането на камбаните. След прочитането на постановлението се чули провокативни викове, тълпата плътно преградила подстъпите към църквата, а районните ръководители - секретарят на районния комитет на ВКП(б) Горяев, Мезенев и Баканов се опитали да пробият през тълпата с работниците и част от селския актив заедно с милиционера. Тълпата със сила ги изтикала обратно. Ръководителите напуснали селото, след като не постигнали резултат.

След три дни, на 19 септември, в с. Черная Завод отново пристигнали председателят на райизпълкома Мезенев, прокурорът Кузмин и заедно с тях представителят на облизпълкома Горбунов. С появяването на автомобила им пред църквата отново започнала да се събира тълпа. Пристигналите извикали в селсъвета църковното настоятелство заедно с попа. По предложение на представителите на районната администрация попът обяснил "необходимостта да подпомогнем държавата и доброволно да се предаде камбаната". Но църковното настоятелство отново се изказало в духа на това, че те принципно не са против снемането на камбаната, но без съгласието на всички вярващи не могат да вземат решение по въпроса. Бил съставен протокол от събранието, но представителите на настоятелството отказали да го подпишат. Председателят на райизпълкома разрешил на църковното настоятелство да проведе събрание на вярващите, което се състояли на 21 септември. От представителите на района на това събрание никой не присъствал, единствено бил колхозния парторг Данилов.

Попът отново прочел доклад, този път "За задачите на държавата по укрепването на отбранителната способност на страната и развитието на промишлеността" и предложил събранието да се съгласи със снемането на камбаните. Събранието се изказало против. По такъв начин постановлението на райизпълкома за закриването на църквата и снемането на камбаните в с. Черная Завод останало неизпълнено.
Характерно е поведението на комунистите и комсомолците в селото при този инцидент. От 9 комуниста и 25 комсомолеца само парторгът Данилов проявил известна активност, останалите се самоотстранили, заемайки позицията на странични наблюдатели, а жените на някои от тях активно подкрепяли църковното настоятелство. 

Разследването продължава, набелязани за арестувани са 6 антисъветски настроени църковници.

Началник на 9-о отделение на ІХ отдел на 1Упр- НКВД, лейтенант ГБ Сергеев.

Светиня му

Снимка оттук

Да си призная, имам страх от Бога. Правя, каквото правя, но всеки път с едно на ум, че отгоре някой ме следи и ме вижда. И знам, че за всяко нещо се плаща, може да не е веднага, но винаги идва момент на разплащане. Изпитал съм го и на собствения си гръб, и съм го виждал и с мои близки и роднини. 

Уважавам Църквата ни. Не защото навремето покрай Малкото кокиченце редовно палех свещ из софийските църкви, а просто защото е институция с над 1 100 - годишна история, оцеляла в години и на византийско, и на турско владичество и в бездуховните времена на комунизма. Ние тепърва като общество предстои да се запознаем и преоценим ролята и по време на турското робство и борбата ни за национално освобождение - още не сме осъзнали (изключвам тесния кръг на историците) факта, че българският народ сам, без чужда помощ успява да извоюва самостоятелна църква още под турско, докато освобождението ни от турците едно, че става по-късно, и второ - още подсмърчаме по територии, български земи от векове, населявани и управлявани от българи и включени в състава на Българската екзархия и които днес са румънски, турски, гръци, македонски, албански и сръбски земи. 

Да не говорим за достойните хора, които са стояли начело на Църквата - като се почне от патриарх Евтимий, който отбранявал Търново срещу турците и се свърши до екзарх Стефан, който пък до последно отстоявал независимостта на църквата от комунистите - хора, които действително са били духовни водачи на народа. 

Споделям всичко това не за друго, а защото, поне по мое мнение, хората у нас след 1989 година до такава степен не знаеха (а и видимо от последните събития у нас още не знаят!) какво да правят с получената политическа свобода, че не обърнаха внимание на религиозната. Без да оправдавам откъсването на мнозинството от свещениците от обществото, хората все още не са наясно, че църквата не е държавна агенция или селско кметство и тук не вървят нито искането на оставка от когото и да било, нито искането на обяснение ама що това или онова. 

Както ми каза един свещеник преди години, в Църквата се влиза със смирение. И в крайна сметка, ама грам не ме вълнува дали попът ще дойде в храма с "Линкълн", със "Запорожец" или пеша; дали ще носи златен "Ролекс" или ще пита колко е часът; дали ще яде месо по време на пости или ще е на хлаб и вода. Дали е бил агент и доносник в ДС или не. Аз съм там за да остана сам със себе си, с мислите си, да си потърся сам равносметка. 

Когато Религията обслужва Политиката се ражда Инквизицията.

Всичките тия неща под една или друго форма ми се въртят в главата от вчера, когато новоизбраният патриарх Неофит І посети премиера в оставка Бойко Борисов в болницата (а много по-интересно представиха новината в дир.бг). Не че е лошо да посетиш болен човек. Но се питам, независимо снимката горе, как ще стане тая с възстановяването доверието към Църквата като институция, когато доживотният водач на Църквата отива на крака при избираемият предводител на светската власт? Откъде да дойде уважението към отците, след като по такъв евтин начин Църквата удря рамо на светската власт - на същата тая светска власт, която с години я държа в разкол и я унижаваше? Е да, сигурно отците по християнски са простили - само че прошка има при разкаяние, каквото в държавната власт видимо липсва. Как да се върне паството при своите духовни пастири, когато в тези смутни времена патриархът отправя сладникави послания в празното пространство, вместо да се опита поне да каже истината - че живеем в бездуховност, че до тук ни докара алчността, завистта, високомерието - в църковните книги има богат набор от думи и примери, ще му е лесно да го направи.
Не е ли по-логично патриархът да отиде на крака при бедните, болните, гладните?
И още, и още ...

Или просто тия мисли са ме налегнали от срещата между две ченгета?