Показват се публикациите с етикет назначение. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет назначение. Показване на всички публикации

30 октомври 2019

Вълнуващо назначение

Хубаво нещо са социалните мрежи.
Там можеш да съобщиш новина, която иначе ако чакаш на традиционните медии може и да не дочакаш, или пък да събудиш неудобни въпроси. Ако все още са останали читави журналисти де.
От тази възможност се възползва Лили Павлова, която днес в профила си във фейсбук първа съобщи радостната новина, че отива като вицепрезидент в Европейската Инвестиционна банка в Люксембург. За тези, които все пак не знаят какво е Люксембург, това е държавата в Европа с най-висок доход на глава от населението, не че имат нефт или диаманти, не че произвеждат нещо, просто там са концентрирани централите на сума ти банки. Махни ги и Люксембург няма да се отличава по нищо като доходи от нас, ама на, късмет.
Та Лилето се вълнува, че отива там.
За вълнуване си е, не са малко пари, пък и позицията си е престижна, вицепрезидент. Вярно, по времето на царя, като се появиха юпитата от Западна Европа (Любка Качакова, Милен Велчев, Ники Василев и др., да не ги изреждам всичките) и всички вкупом се оказаха я вицепрезиденти, я други такива успешни мениджъри, та не помня кой коментира, че в съвременния бизнес вицепрезидентите в разните банки управляват секретарката, чистачката и двама-трима стажанти.
Е, това за Лилето не важи, тя науката доста напредна в последните години в областта на финансите, тя няма да е някакъв фикус там Люксембург, можете да бъдете сигурни. Пък и Лилето, да не забравяме, е завършила някакви финанси все пак, нищо, че беше министър на строителството и ходеше с един багер да разчиства камъните по пътищата когато трябваше. Дето се казва, има СV момичето. Пък и от друга страна, какво да му връзваме кусур на Лилето, че се е откъснала от сферата на финансите и е изостанала, и че назначението и е повече политическо, отколкото необходимо на фона на назначението на Пламен Георгиев за консул в Испания? 
Както вече казах, на времето ги изпращаха в чужбина, защото застрашаваха мястото на Първия, днес им намират топло местенце. А и очевидно Лилето на интервюто не са я питали кога за последно е работила в сферата на финансите и като е такъв специалист какво е правила като министър на строителството, как да не се развълнува човек при толкова много късмет?

19 август 2014

Кучи син, но наш! *

Ваньо Танов е от нашите! От добрите!

И как иначе?

Служебният премиер проф. Близнашки вижда в него "перфектния професионалист". 

Не знам къде гледа г-н професорът, за мен Ваньо Танов и тъп и прост милиционер, който, като един истински милиционер, не може да отличи ЕГН от телефонен номер. 

Ма не ми разправяйте, че тоя ще оправя дупката в бюджета бе, тоя е по-голяма дупка от тия 900 млн. Митниците открай време са партийна хранилка по време на избори, още времето на Христо Бисеров и СДС. А познайте сега дали Ваньо Танов ще се занимава 2 месеца с дупката в бюджета?

Прокуратурата пък не вижда в него вина в онези разговори "Ало, Ваньо" и случаят с Мишо Бирата. Тоест, може и да вижда, но 4 години тройни и петорни експертизи не можаха да установят записа автентичен ли е, или е фалшив, и въобще това е работа на КГБ и марсианците. Малко са 4 години даже, още 4 трябваше да го разглеждат, но пусто, назначиха Ваньо отново в митниците и трябва да го изчистят набързо за пред хората.

Така де, не ги е казвал ония думи в онзи запис - "... поел съм ангажимент". Нито той, нито Бойко. 

Странното обаче е, че едва ли има нормален човек у нас в момента, който да вярва в убедеността на проф. Близнашки в професионализма на Ваньо Танов или пък да приема заключението на СГП за чиста монета. 

Ама няма начин - Ваньо Танов беше сменен от Орешарски и е върнат от проф. Близнашки, който пък е назначен от г-н Плевнелиев, а те двамата подкрепяха протестите срещу правителството на Орешарски, тя стана дълга и широка. 

Възмутени няма и не може да има в такъв случай.

А Ваньо е наш ...
___________________________

* "Той може да е кучи син, но е наш кучи син." са думи на американския президент Ф.Д. Рузвелт по адрес на никарагуанския диктатор Анастасио Сомоса. Останали са в историята заради илюстрацията на двойните стандарти в политиката - нещо, на което се учим в момента, очевидно.