Пътуване: Македония

 Трябва да започна с това, че в Македония досега не бях ходил. Така се случи обаче, че Симеончо си намери някакъв турнир в Скопие, пък не ми се искаше да го пускам с непроверен транспорт или шофьор, затова се навих да го закарам. Хем да поиграе момченцето, хем аз да разгледам Скопие.

Пътуването

Трябва да го призная, доста оригинална идея е това с двуетажните автобуси

Пътят до Македония - абе като цяло си е трагедия. Магистрала у нас 30 км, от Перник до Дупница, после до границата двулентов път. Оттатък границата същата история, едни завои след нея до Крива паланка и накрая малко преди Скопие 20-30 км магистрала от времето на Тито (Белград-Скопие). Някои участъци от магистралата са не за ремонт, ами направо за унищожение и построяване на нова. 230 км за 3,5 часа, там някъде.

Хотелът

Подобно на Истанбул в Скопие се опитват да създадат атмосфера с уличните котки. Засега обаче им се
получава само с уличните кучета.

Хотелът го намери Симеончо. 33€/вечер за стая, евтиния. И мизерия. Снимки от хотела не правих, че нямаше смисъл, ма то нищо не работеше в тоя хотел. Вратата на стаята - счупена, тоалетната - ръждясала, душът - тотал щета, не е сменян от години. Радиатори някакви имаше - не работеха, телевизор - има, но е с декодер, а контактът е един само. Майната му, не съм дошъл да ви гледам македонската телевизия. Закуска - срещу 5 евро допълнително, ама за 5 евра в близкия мол можеш да се разпориш от йеденье. Персоналът - основно албанки, не ги разбрах кога чистеха и въобще чистеха ли. Шампоани/сапунчета - йок, ако не си носиш ще трябва да си купуваш. Добре, поне, че имаше хавлиени кърпи в стаята. В общи линии - все едно съм в соцхотел на Златните през 1993 - старото вече е изпочупено, а за ново пари още не сме събрали.

Градът

Но пък тази арт-инсталация с чадърите добре им се е получила

Джамии в Скопие дал Господ

Този велосипед с полициското куче много ми хареса

Градът, колкото видях от него си живее във времената на Тито. Инфраструктурата си е югославска, единственото интересно нещо бяха автобусите на градския транспорт - масово двуетажни. Много строежи, като в София, на апетитни места и в същото време забравени строежи на публични сгради, очевидно без финансиране. Не че няма пари, има, ама парите са в кичозните статуи в центъра на Скопие. Хотелът ни беше на 20 мин от Старата чаршия, та се разходих до там докато Симеончо играеше - може малко да се пипне, да се поотремонтира малко и ще има къде-къде по-забавен външен вид. Иначе смесица от тесни ориенталски сокаци и соцмрамор от 80-те. Там било албанския квартал, пълно с албанци, а самата чаршия по нищо не се отличава от чаршиите по Анадола - тежки миризми на кебаб, ориентаалски кафенета, кичозни турски костюми и рокли, златарски магазини с масивни накити по витрините, магазини за локум и чай, турски. Имах доста голямо желание да седна да опитам албанската кухня, но Чаршията ме отказа. 

Чаршията е точно под Кале-то: местната крепост, запазена (или възстановена) от турско време, но на мен по-интересен ми се стори центъра с паметниците и я оставих. Айде пък да не съм гледал калета, да не знам какво е.

Храната

А това са гемиджиите

Ами храната всъщност се оказа едно от малкото хубави неща в Македония, поне за мен. Симеончо с неговите приятели ядоха основно в KFC, но аз реших да опитам неща, които или не съм ял, или в България изглеждат по-различно. Например първата сутрин се набутахме в някаква Здравна станица, където сервираха в общи линии здравословни манджи. Поръчахме си тост, той се оказа с пълнозърнесто тесто, разрязаха ни го на две и в един момент и двамата се нахранихме само от едната поливина. На другата сутрин отидох пак там да закусвам, гледам - продават кисело мляко с чия и плодове отгоре на купичката, ама на някои купички има нещо кафяво, прилича ми на фъстъчено масло. „Какво е това?“ - „Ами бутерот кикирики“. Докато се усетя, че кикирики са некви ядки (в Литва имаше нещо подобно), а бутерот всъщност е бутер, масло - за едната бройка да остана гладен. Първоначално имах намерение да търся някаква баничарница около хотела, но не намерих. В последствие се оказа, че има, но заради един строеж е трудна за достъп. Иначе на Чаршията - заповядай, бюреци отляво и отдясно, ама късно вече.

Ето това е здравата станица. Ако ще ходите в Скопие - препоръчвам

И да ви представя - jогурт, чиjа и бутерот кикирики

Опитах обаче местен дюнер, тъй и тъй съм на джънк фууд, нема кво да се правя на интересен. Местните дюнери обаче са удар в десятката, поне този, който опитах. Телешки дюнер, увит като палачинка, с телешко месо и някакво зеле с млечен сос. Няма майонеза, няма пържени картофи, няма жили в месото - ядеш си нормално без да рискуваш да се изпокапеш като прасе. И най-важното: няма киселини и не се уригваш след това през 5 минути, щото стомахът ти се е подул на плондер. Не разбрах дали дюнерът е някаква албанска манджа (в моя случай) или хората просто са се ориентирали, че не е необходимо да се тъпчеш с боклуци,  Usta Dönerci имат моето уважение!

Фонтанът с лъвовете. Фонтаните бяха празни, всичките - и този, и брат му с конските глави, и тези на 
паметниците на Филип и Александър Македонски. На заден фон са Климент Охридски и Наум 
Преславски, какво общо имат двамата с Македония един Господ знае

Фонтанът с конете повече ми хареса. Сигурно е красив, ако му пуснат и вода

На другия ден пък опитах местното пиде - само че местните му казват пита. И тук вече ми го приготвиха и сервираха албанци, определено. Не се отличава особено от пидетата у нас (поне от тези в турските ресторанти и закусвални), но пак - не беше тежко, не беше мазно, тестото беше тънко и хрупкаво, евала на хората стараят се. 

И като цяло е малко по-евтино от България. На Симеон едно меню в KFC му струва около 450 денара, което е 7,30€ - за същото в България ще плати около 10€, че и нещо отгоре. 

Отношението

Лъв някакъв си

Проблемът е, че водачът на големото народно востание од 17 век е българин

Светите братя Кирил и Методий. Родени от баща грък и майка славянка в Солун - главният град на
областта Тесалия. До колко Тесалия е част от Македония не знам.

Георги Искариот - Скендербег.  

Симеон се сблъска с отношението на местните почти веднага след пристигането ни - отишли с неговите приятели до една бензиностанция вода да си купят, там някаква от персонала като ги познала, че са българи и почнала: българите нищо не им признаваме, ни църквата, ни езика, ни историята. Освен турско робство имало и българско робство, а то било по-лошо от турското. В магазините и ресторантите според мен ме разпознаваха, че съм българин и леко се дистанцираха, но не са ми правили проблем. Може би защото бях брадясал и имам външен вид на човек, който първо бие, а после пита. Но като цяло трябва да им пратим на македонците един влак с криви макарони, ще са им доста необходими в следващите години. 

А това би трябвало да е Филип Македонски. Или
поне така си го представят македонците. Защо е
основал град в Тракия не казват.

Враг номер едно на селищата от Тутраканската селищна система

Роналд Рейгън в Будапеща

Навремето Роналд Рейгън бе известен и с това: беше враг №1 на селищата от Тутраканската селищна система. Този лозунг стана известен едва в годините на демокрацията и предизвиква единствено усмивки. Самият Рейгън едва ли да се е притеснил навремето за реномето си в Тутракан и селищната му система. 

Но Студената война свърши, Рейгън (заедно с Маргарет Тачър) се оказа победител и благодарните източноевропейци започнаха тук-там да наричат на негово име я улици, я площади, я паметници и статуи да му издигат. Не са една и две, аз лично съм виждал статуята му в Будапеща (в първия момент не разбрах на кого е и си помислих "Гледай ги тия, каква статуя сложили тук, тоя толкова да прилича пък на Рейгън!"). 

В България обаче нещата стават винаги с известно закъснение, но ето че и ние се включихме в световната демократична съвест и си открихме паметник на Роналд Рейгън и у нас. А някои отидоха и по-далече и по стар гъзолизнически обичай предложиха Южния парк да се преименува на името на Рейгън (сетих се за онзи виц, "извършва се сложна хирургическа операция, отделят езика на другаря Живков от гъза на другаря Брежнев", само дето главният герой от наша страна е Дебелата варненска свиня). И кога го откриха паметника на Рейгън у нас, кога се намериха комунисти да го заливат с боя?

Така де, след като едни могат да боядисват Паметникът на Съветската армия, защо други да не могат да боядисват този на Рейгън?

Въпросът в случая обаче не е "за" или "против" боядисването на паметници, а има ли изобщо място в София паметникът на Роналд Рейгън? Не за друго, но по онова време бяхме хайде, да не сме били врагове, но противници мога да го кажа. Или ние - тях, или те - нас, средно положение нямаше. Ние специално (пък и цяла Източна Европа) се озовахме в Източния блок не по собствено желание, а благодарение на предшествениците на Рейгън Рузвелт и Труман. "Желязната завеса" се спусна от Балтика до Черно море след една реч на Уинстън Чърчил, друга евроатлантическа икона, на кого пък му беше все едно дали България ще съществува като държава или не (можем и на него да издигнем паметник, какво ни пречи) и който смяташе да срине София със земята и да насади на мястото и картофи.

Рейгън беше насочил ракети "Пършинг 2" срещу нас, ако не сте забравили, Рейгън ни стовари КОКОМ, да не би случайно да вземем някоя технология от тях и да ги настигнем.

С други думи, Роналд Рейгън беше ръководител на вража нам държава по онова време, човек, който ни желаеше злото. По същата логика можем да сложим в София паметник на Адолф Хитлер, защото с негова помощ сме си върнали Южна Добруджа, съборили сме Ньойския договор и сме си върнали Македония и Беломорска Тракия. Нищо лошо от Хитлер не сме видели, не е ли така, дори евреите си спасихме?

Дали в Берлин има паметник на Сталин или на Труман в Хирошима?

Дали има паметник на генерал Гурко във Варшава, за нас той е герой, за поляците е палач и убиец? 

Дали в завладените от Османската империя земи има паметници на Баязид Светкавицата или Сюлейман Великолепни?

Ако пък е за слагане на паметник на освободителите от комунизма, Горбачов е къде-къде по-подходящ от Рейгън и Тачър взети заедно, няма какво да се лъжем.

Иначе колкото до самия паметник на Рейгън, направен е вече, но мястото му по-скоро е в Тутракан, а не в Южния парк, не мислите ли?

Паметник на Спасителя

Имам една идея за паметника пред НДК - да го префасонираме в Паметник на Спасителя.

Новият паметник ще бъде един sms "Моля те да се чуеш с Искров", скрит зад нещо като плащ (защото никой не го е виждал), бронзовите силуети на няколко експерта, а пред тях една черна кутия като резултат от дейността им (защото никой не знае какво точно са свършили) и върху нея издълбани имената "Менда", "Делян", "Ивайло" и "Владислав"; на заден план бронзови пластики на по-малките фигурки на Иван Искров, Петър Чобанов, Пламен Орешарски и (евентуално) Сергей Станишев, молещи за помощ и надпис "Некадърници", а Орешарски допълнително с надпис "Псевдоексперт" на гърдите, а отзад, като фон, една надигаща се вълна на финансовата криза и нестабилност.
Над всички обаче фигурата на Спасителят, на този, без чиято неоценима помощ сега щяхме да се въртим в спиралата на хиперинфлацията. Знаете за кого говоря.

Идеята ми едва ли ще мине, защото новият паметник вместо да изглежда като статуята на Христос Спасител в Рио - по-скоро ще е като монумента на Великия кормчия и Любимия ръководител в Северна Корея.

Той предложи Пеевски

Своят отговор на въпроса "Кой предложи Пеевски?" вече веднъж го дадох, но тъй като параноята продължава да се раздухва, смятам да се върна още веднъж на него.

Вие си го предложихте бе, пичове! Вие. Всички вие, дето протестирате, окупирате, танцувате, ваканцувате, искате, обвинявате, съдите, морализирате - вие си го предложихте. 

Пеевски се превърна в Пеевски пред очите ви и с любезното ви съдействие, какво се правите а ударени? Пеевски се появи на хоризонта още по времето на Царя - да не би аз да съм гласувал за него? Къде бяхте тогава? И медийната империя на Ирена Кръстева се роди по онова време, къде спахте?

Пеевски 4 години беше народен представител в предишното Народно събрание, къде бяхте тогава? Що тогава не окупирахте, не протестирахте, не боядисвахте паметници и скулптори, що тогава не питахте "Кой?".

Пеевски 4 години осигуряваше медиен комфорт на Бойко - да не би аз да съм гласувал за Бойко?

Спахте, бляхте, подскачахте, окупирахте, блокирахте, щурмувахте и най-вече - гласувахте. Гласувахте за всеки идиот, който подобно на Жоро Дантелата беше достатъчно да викне "Долу БКП!", за да си гарантира мястото на народен трибун и водач. Що на гласувате за Костов днес? Ма той много крадял! Ами Царя и НДСВ? И те крадели! Ами Бойко? Той не ставал, той бил комунист, или бил с комунистите, или бил мутра, олигарх, милиционер ... 

Ма Пеевски не е спал и не е блял - ей го на снимката до Илийката в началото на века. Горе-долу по времето, когато куцо и сакато у нас се самонавиваше, че Царят ще оправи нещата, щото има познати из целия свят и те ще му дадат пари да вдигне заплатите у нас. 

А сега ми кажете, като го гледате Пеевски до Илийката, той дали чака на заплата, как смятате, а?

Че и по-пресния пример - няма и два месеца преди да го назначат за шеф на ДАНС Пеевски първо беше възстановен, а след 3 седмици и освободен като следовател от ВСС. И това за човек, който няма и един ден трудов стаж като редови следовател, едва ли прави разлика между обвиняем и заподозрян и видимо ще се затрудни да отговори на въпроса от кой университет има диплома. Що тогава нямаше протести, що нямаше сутрешно кафе пред сградата на ВСС, що тогава нямаше окупация на СУ?
Щото тупахме топката да видим кво ще стане на изборите ли?

Щото Бойко може да е тъпанар, но си е наш тъпанар ли?

Не става.

Той не е само Пеевски за тия 24 години. Върнете се в зората на демокрацията у нас, спомнете си за пионерите на пазарната икономика, за спестовния Маргарит Мицев, за Асен Мичковски и Валентин Карабашев, за Евгени Бакърджиев, за юпитата на Царя за да стигнете до 6-те апартамента на Цецко. 

Не че въпросът "Кой предложи Пеевски?" не е резонен - напротив, напротив.

Лошото е, че отговорът са намира в огледалото.