Последният печели 6

 И така, втора игра (след успешната първа), нови противници и нови емоции. 

Пак направих лапсус, този път с гъбите още в първия кръг и пак допуснах да ми водят след първия кръг (абе това си е печеливша тактика, да се правя на умряла лисица). Пак имаше „Голяма Камба!“ с въпроса за Брекзит във втория кръг. Имаше си въпроси, които си бяха мои, имаше и такива, които не бяха мои; най-сетне се падна въпрос с отговор „Маастрихт“, който толкова търсеше аниматорчето от миналата година. Във втория кръг в един момент дръпнах с 280:110 пред втория и си казвам „Край, утрепах ги тука“, че и имах възможност да взема още 40 т с въпроса за пистата, ама на - пак лапсус, не че не го знам отговора. И до мен момчето, Станислав, като си дръпна точките от въпроса и от 170 разликата стана само 50 т. А в третия кръг за едната бройка да си замина, доста емоционална игра беше! 

Една от най-интересните ми победи досега, много по-ценна и интересна от победите миналата година.

Страхотен Левски

За пръв път тази вечер си помислих, че Левски е способен на нещо повече от борба за почетното второ място.

Досега подобни мачове вървяха в руслото „едно на мъка“ в зависимост кой ще вкара първи гол. Ако е Левски - преднината се защитаваше с опълчение и късмет в края на мача; ако е противникът - до края на мача безплоден натиск на Левски и „добро сме играли, али сме лошо паднали“. А да не говоря, че мачът беше срещу Черно море - то където и да отиде Илиян Илиев отборите му играят грозен и защитен футбол с основната идея да не загубят. Можеха и този мач да го затворят второто полувреме, да видим ние тогава хубаво ли е да изоставаш с 1:0 на „Тича“.

Този Левски обаче не е такъв, този Левски е различен. Този Левски търси победата до последно, бори се и се старае да обърне мача в своя полза до последната минута. Без ярки звезди, без да хвърчи излишно в небесата, но има отбор, има колектив.

Очевидно съм сбъркал в първоначалната си оценка за дон Хулио - радвам се, че съм сбъркал, все така да бъркам. Но най-много се радвам за Рупанката, това момче може много далече да стигне.

Лапа, но не гълта

По стара българска традиция Дора Янкова вместо да изпише вежди извади очи. 76-годишно приятелство свързвало, видите ли, ККП и БСП; Зафиров и останалите били там в качеството им на партийци, а не на управленци; седял бил на една маса с Путин, Си и малкия Ким, ама не им говорил.

Звучи ми малко като в онзи виц за силата на волята - ще пия, но няма да гълтам. Или пък съвсем на простонароден език - лапа, ма не гълта.

Че за какво ще си говори със Зафиров Путин? Или пък Си? Малкия Ким пък съвсем. То ако е въпрос кой е подходящия събеседник за Зафиров Калоян Паргов го издаде: говорил си е с Фицо, Вучич и външния на Унгария Сиярто. То едни събеседници по желание, да си е*е майката! От цяла Европа баш с тия ли намери?! Че то с тях можеш и без да ходиш в Пекин да си говориш, толко ли па да си тъп? Аз е така едно време като участвах в Международната детска асамблея „Знаме на мира“ - 1988 и си разменях адреси с разни дечица и еб*си гредата ударих - първото дете, с което си размених адреса беше виетнамче. Все едно у нас си нямахме! Та и наш Атанас, да ма'а гащи до другия край на света и да си говори с Вучич. 

Ама не си е говорил с Путин! 

Не е гълтал!

Страхотен Левски!

 Страхотен Левски снощи!

Страхотен!

За пръв път от толкова години отборът играе голям мач в Европа, без мъка, без треперене, без опълчение. Много грамотно наредени, много удачна тактика, великолепно изпълнение. В нападение почти 100% ефективност, 3 положения - 2 гола. Няма кюскане на топката, няма да чакаш дузпица от съдията, няма - с тоя осакатен състав си взехме нашето. Не е като други години, с Марибор например, когато стадионът ти е пълен, имаш желание, ама само до там. А като казах Марибор - снощи нашите все едно Люпко ги беше наредил, толкова грамотно наредени в защита и всеки знае какво да прави. 

Браво на Левски! Браво на играчите, браво и на Мъри! 

Не ме интересува какво ще стане в Солун - ще минем ли, няма ли да минем. Снощи изиграхме един от най-хубавите си мачове в Европа.