Масабуми и Влади Горанов

Масабуми Хосоно, който до смъртта си бил отритнат от японското общество и сочен с пръст

Масабуми Хосоно е единственият японец, който е пътувал на "Титаник". И не само е пътувал, но и е оцелял. 

Масабуми бил служител на японска транспортна компания и бил изпратен в тогавашната Руска империя по работа. Когато свършил работата си, тръгнал да се прибира в родината си през Европа и САЩ и така попаднал на "Титаник". Масабуми пътувал с билет за втора класа. Когато през нощта го събудил стюардът и го отвел на палубата, японецът първоначално не разбрал за какво става въпрос, тъй като наоколо нямало спасителни лодки. Когато обаче паниката станала видна, той започнал активно да търси изход от ситуацията. Според по-официалната версия Масабуми се спасил с лодка №10, в която още били Моли Браун и Брус Исмей, собственикът на "Уайт Стар Лайн". Масабуми безцеремонно се настанил в лодката, без да се опита да помогне на жените и децата да се настанят, а също и пренебрегвайки мъжете, които през това време се борили със стихията. 

Масабуми бил спасен от "Карпатия" на сутринта. От борда на кораба той изпратил телеграма на жена си, като аргументирал своята постъпка с думите "След като белите джентълмени постъпват така, то в моите действия няма нищо срамно", намеквайки за действията на Брус Исмей и останалите страхливци, които всъщност били единици. Докато очаквал завръщането си в Япония, Масабуми дал интервю за американската преса, която го нарекла "щастливия японец".

Но в родината му върху него се нахвърлили журналистите и общественото мнение. Нарекли го недостоен, безнравствен и позорен. Обществото смятало, че Масабуми е трябвало да умре като герой, вместо да живее като страхливец. Хосоно загубил работата си, уважението на околните и част от приятелите си. В родината си той бил преследван и угнетен за това, че е предал моралния кодекс на самураите. За Масабуми пишели вестниците, той бил герой в книги и училищни учебници, в които бил предмет на насмешки и порицание. 

В крайна сметка Масабуми Хосоно не успял да се отърве от така изградения образ до смъртта си. Децата му се опитали да изчистят образа му впоследствие, но безуспешно. 

Владислав Горанов, който все още не е на 50 години и вероятно затова няма спестени 20 000 лв (а може и повече), които да му позволят да купи сигурно жилище 
за семейството си. А най-вероятно ги няма, защото по времето на Орешарски 2 000 лв едва му стигаха да си храни децата, какво остава за спестяване? 

Тази история, незнайно защо, ми изникна в главата тия дни, като се сетих как Владислав Горанов преди няколко години обясняваше на живо по телевизията как и защо живее в апартамент, предоставен му от Кирил Домусчиев. Вероятно в Перник е имало и други уплашени деца, ако приемем сълзливата му история за вярна, но владигорановите май са били най-уплашени. От друга страна, Кирил Домусчиев не е длъжен да предоставя баровски апартамент на всеки останал без дом от земетресението в Перник, но как така се случи, предоставил е един, и той да се падне на финансовия министър! 

Сълзлива история, която тогава ни умили и просълзи като общество, а сега се замислих, че май не се намери журналист, който да зададе правилните въпроси към Влади и Киро. 

Май други неща трябва да внасяме от Япония, други ... 

Смъртното наказание в Япония

Япония е една от страните, където е разрешено смъртното наказание. Дълго време за това, в какви условия се пазят осъдените на смърт престъпници и как протича самото наказание нямаше нищо известно. Едва напоследък японското правителство решава да повдигне завесата пред тази тайна.

От 2000-та до 2009-та година в Япония на смърт са осъдени 112 човека, а 46 присъди са били изпълнени- Средно един смъртник очаква 6 години изпълнението на наказанието си, него го убиват чрез обесване. При това 86% от японците се изказват за запазване на смъртното наказание. 

Едва през 2010 година японското правителство показало пред местни журналисти как изглеждат затворите за осъдените на смърт. Известно е, че тези затвори са 7, но тяхното местоположение е неизвестно. Дори на това посещение журналистите пътували с автобус със закрити прозорци.

На смърт в Япония осъждат само за убийство с отегчаващи обстоятелства. Съществуват 10 критерия, по които се определят степента на "отегчаване". Сред тях, например, има такива като "силно ли преживяват роднините на убития" и "предизвикало ли е убийството обществен резонанс".

Японското правосъдие се горди, че 99% от присъдите в последствие се оказват правилни. За последните 50 години един-единствен смъртник се оказало, че е осъден несправедливо. Той се оказал 63-годишен човек, който към съответния момент прекарал 17 години в килия за смъртници за убийството на 4-годишно момиченце.Трябва да се добави, и че японското правосъдие се явява рекордьор и в още една област: там съдилищата произнасят 99,8:% обвинителни присъди.

Дългият престой в килията за смъртници е едно от условията на японската система. Смята се, че за това време могат да изплуват нови обстоятелства около убийството и на теория виновният може да се окаже невинен. В момента между произнасянето на присъдата и изпълнението и минават средно 5 години и 11 месеца. През това време осъденият на смърт живее в килия с размери 2 х 5 м, на него му е забранено да гледа телевизия, да слуша радио и да полза компютър. За цялото време на престой са му позволени само 3 (три) книги по негов избор. Затова ръководството на затвора поощрява играта на "Го", която може да се играе сам. Също е разрешено да се играе сам шах. За по-добро наблюдение на затворника в килията му целодневно свети крушка.

Осъденият на смърт научава за предстоящата екзекуция половин час преди изпълнението и. При него (по желание на осъдения) идва будистки или синтоистки свещеник. На японците-християни се разрешава да се помолят сами пред дървен кръст в специална за това стая. Осъденият на смърт го екзекутират чрез обесване в специална стая, на тавана на която има кука, а на пода има специален люк. Осъденият застава с въже на шията върху люка, а в съседното помещение трима охранители едновременно натискат бутони - работи само една от тях (това е, за да не знаят кой от тях точно е изпълнил присъдата) и люкът се отваря.

След 20 минути идва лекар, за да констатира смъртта. Роднините на осъдения могат да приберат тялото по-късно и да го погребат по свое желание. Всеки от тримата палачи получава премия от 20 000 йени (около 250 долара). 

Общественото мнение в Япония е изцяло за запазването на смъртното наказание. Ако през 1999 г "За" смъртното наказание са били 79% от японците, то 10 години по-късно са вече 86%. Против наказанието са били едва 6% (останалите не са дали отговор). Различните правозащитни организации от типа на Humsn rights watch методично призовават японското правителство да размисли и да отмени смъртното наказание. И всеки път японското правителство им обяснява, че в Япония съществуват нейни собствени културни правила.