Масабуми и Влади Горанов

Масабуми Хосоно, който до смъртта си бил отритнат от японското общество и сочен с пръст

Масабуми Хосоно е единственият японец, който е пътувал на "Титаник". И не само е пътувал, но и е оцелял. 

Масабуми бил служител на японска транспортна компания и бил изпратен в тогавашната Руска империя по работа. Когато свършил работата си, тръгнал да се прибира в родината си през Европа и САЩ и така попаднал на "Титаник". Масабуми пътувал с билет за втора класа. Когато през нощта го събудил стюардът и го отвел на палубата, японецът първоначално не разбрал за какво става въпрос, тъй като наоколо нямало спасителни лодки. Когато обаче паниката станала видна, той започнал активно да търси изход от ситуацията. Според по-официалната версия Масабуми се спасил с лодка №10, в която още били Моли Браун и Брус Исмей, собственикът на "Уайт Стар Лайн". Масабуми безцеремонно се настанил в лодката, без да се опита да помогне на жените и децата да се настанят, а също и пренебрегвайки мъжете, които през това време се борили със стихията. 

Масабуми бил спасен от "Карпатия" на сутринта. От борда на кораба той изпратил телеграма на жена си, като аргументирал своята постъпка с думите "След като белите джентълмени постъпват така, то в моите действия няма нищо срамно", намеквайки за действията на Брус Исмей и останалите страхливци, които всъщност били единици. Докато очаквал завръщането си в Япония, Масабуми дал интервю за американската преса, която го нарекла "щастливия японец".

Но в родината му върху него се нахвърлили журналистите и общественото мнение. Нарекли го недостоен, безнравствен и позорен. Обществото смятало, че Масабуми е трябвало да умре като герой, вместо да живее като страхливец. Хосоно загубил работата си, уважението на околните и част от приятелите си. В родината си той бил преследван и угнетен за това, че е предал моралния кодекс на самураите. За Масабуми пишели вестниците, той бил герой в книги и училищни учебници, в които бил предмет на насмешки и порицание. 

В крайна сметка Масабуми Хосоно не успял да се отърве от така изградения образ до смъртта си. Децата му се опитали да изчистят образа му впоследствие, но безуспешно. 

Владислав Горанов, който все още не е на 50 години и вероятно затова няма спестени 20 000 лв (а може и повече), които да му позволят да купи сигурно жилище 
за семейството си. А най-вероятно ги няма, защото по времето на Орешарски 2 000 лв едва му стигаха да си храни децата, какво остава за спестяване? 

Тази история, незнайно защо, ми изникна в главата тия дни, като се сетих как Владислав Горанов преди няколко години обясняваше на живо по телевизията как и защо живее в апартамент, предоставен му от Кирил Домусчиев. Вероятно в Перник е имало и други уплашени деца, ако приемем сълзливата му история за вярна, но владигорановите май са били най-уплашени. От друга страна, Кирил Домусчиев не е длъжен да предоставя баровски апартамент на всеки останал без дом от земетресението в Перник, но как така се случи, предоставил е един, и той да се падне на финансовия министър! 

Сълзлива история, която тогава ни умили и просълзи като общество, а сега се замислих, че май не се намери журналист, който да зададе правилните въпроси към Влади и Киро. 

Май други неща трябва да внасяме от Япония, други ... 

Миле Китич по празниците

Квартална кръчма в Перник, лятото на 2009-та.

Вратата се отваря и влиза един перничанин:

- А бе, знаете ли кой умре?

Разговорите секнали, музиката спряла, всички се обърнали към него:

- ... е па кой умре? - чул се някакъв гласец в тишината.

- Е па Майкъл Джексън умре!

В дъното на кръчмата се надига някакъв:

- А Миле Китич добре ли е?

Иначе ...

Kilo dole kilo gore oooo briga me

i na licu dve tri bore ooo bas takvu volim te

bujna kosa bujne grudi, po mojoj si meri sva

imas sve da me izludi da da da da da da

... тая песен що свинско на въглища и троянска сливова изяде и изпи тия дни, не е за разправяне!

Пернишка нокторезачка

Перничани са жеУезни, корави и стабиУни!

Пернишка флашка

Перничани са жеУезни, флашките им също!

Като в американските филми

От няколко дни пред очите ми е една картинка, виждал съм я (всъщност всички сте я виждали) в холивудските филми - съдебна зала, процес, а пред съдебната палата тълпи от поддръжници и противници на двете страни, носещи плакати "За" и "Против" страните в спора. Плюс репортери от вестници и телевизии. 

У нас има само репортери. Хората отвън ги няма. 

Сега, някой ще каже - така е само на кино, това е Холивуд, в реалния живот не е така. В реалния живот рядко се случва това. Да бе, знам за филмовите похвати - на времето съветски филм без кон, без чай и без влак нямаше, в Холивуд съдебен процес без сблъсъци пред съда също няма.

И въпреки това трябва идеята е дошла от някъде, нали? Някой, някога, някъде е подкрепил някого. Например демонстрантите в защита на Брадли Манинг. Значи не е съвсем захаросано и холивудско. За тези, които не знаят, Брадли Манинг е обвинен в изнасяне на секретна информация от американската армия и на практика поставил началото на истерията с Уикилийкс.

Къде ли са българите, носещи маска и надпис "Аз съм Илко Радев" (Освен във Великата глупост)?

Къде ли са тези, които искат да живеят нормален живот? 

Къде ли са тези, които вярват, че честният човек ще се издигне с учение и труд до своето място, а не с боядисване на оградки и садене на фиданки под егидата на някоя партия?

Къде ли са тези, които смятат за нормално един студент да спи в 3 през нощта, вместо да обикаля с аверите си бардаците на Студентския град? Къде ли са тези, които смятат, че мястото на един пернишки (в случая е пернишки) келеш е на строежа с лопата  или на полето с мотиката в ръце, а не в университета?

Станалото в онази нощ в студентското общежитие не е просто битов скандал с фатален край; не е просто нелепо или непредумишлено убийство; не е просто нещастен случай. Нещо много повече е. И защитата на Илко Радев не е била просто на момента да отбие атаката на пияните си съквартиранти. Много повече от това е.

Станалото в студентската стая на блок 22 е сблъсък между настоящето и бъдещето на България.

Не е ли? Точно това е! 

От едната страна е един студент, дошъл от Добруджа чак за да следва, който в 3 през нощта през седмицата е в кревата си. От другата са трима "студенти", току що завършили алкохолен маратон из Студентския град. 

От едната страна е смотанякът, от другата страна са готините пичове. 

От едната страна е този, когото искате да наемете слез 5 години във фирмата си, от другата страна са тези, които реално наемате.

От едната страна е този, когото свързваме с представите си за бъдещето на нацията - скромен, знаещ цената на успеха, устремен, поставил си цел и следващ я; от другата страна е реалността - арогатнта, безпардонна, страхлива (трима срещу един).

И понеже започнах с образ от Холивуд, ако станалото беше част от холивудски сценарий, Илко Радев нямаше да е обвиняем, а точно обратното - щеше да заведе дело за опит за убийство и за системен физически и психически тормоз.

А за съжаление, за пореден път го казвам - не можем да поставим на съдебната скамейка родителите на близнаците - за лошо възпитание. Които пък, по ирония на съдбата, са учители - и тези хора възпитават деца! И понеже много ми се иска поне веднъж в българския филм доброто да победи злото без да има "последно 10" за лошите, понеже искам поне веднъж човешкия закон да вземе връх над алинеите и параграфите, поне веднъж Темида да отсъди правилно затова аз се наемам, ако Илко Радев влезе в съда и аз съм в България тогава да отида до съда и да застана с плакат в негова подкрепа. 

Като в американски филм!