Лицето на смелостта

Днес ви представям Нина Беляева, депутат в местния парламент на Воронежка област, Русия. Нина Беляева тия дни на заседание на въпросната институция има смелостта да каже истината, която целия свят, включително и самите руснаци знаят: че в Украйна няма нацисти; че "специализираната военна операция" всъщност е война; че Русия нападна суверенна и свободна държава; че Украйна никога не се е гласяла да напада Русия; че пропагандата в Русия е основана на лъжа и няма нито едно реално доказателство за нацизма и милитаризма на украинците.

Реакцията на нейните колеги-депутати е очаквана и закономерна: декларират вероподаничеки чувства към батюшката-цар Хуйло. Възмутени и уплашени, гледат ококорено и мигат на парцали и, както се чува във видеото, повтарят някакви опорки там - за войниците, които давали живота си за да могат честните труженици в тила да живеят спокойно, за нацистите в Украйна и за ..., а ми то други няма.

Мога само да си представям какво се е случило, какво се случва и какво ще се случи в бъдеще време с Нина Беляева. Каква вълна от помия се е изляла върху нея, на каква атака е подложена в социалните мрежи и на живо. Вероятно ще се окаже агент на английското, американското и японското разузнаване - Марина Овсянникова се оказа, че е посещавала британското посолство дни преди акцията си, където се е срещала със съответния „цивилен служител“. Не е само Нина, има десетки и стотици като нея в Русия, има хора, които виждат истината и протестират срещу самодържието на Хуйло, но авторитарната машина се е завъртяла на пълни обороти, официално хора като Нина са предатели. Затова всеки един такъв случай има значение. 

 

Несъгласният учител

Постът на Кямран Манафла в Инстаграм, след който е уволнен

Представям ви случаят на 28-годишният Кямран Манафла, учител по география в Русия, който е уволнен от работа в следстиве на пост в профила си в Инстаграм (формалният повод). Истинската причина е отказът на младия човек да се съобрази с изискванията на руското министерство на образованието за представят в час официалната гледна точка на правителството за войната в Украйна. Материалът е от сайта Медуза, оригиналът можете да видите тук, а преводът е мой. 

Аз съм на 28 и преподавам география от седем години. Последните две години - в училище № 498 в Москва, на Таганка. Това е обикновена гимназия.

Учих в Тверския държавен университет. Избрах си География, защото имаше стаж в чужбина. Когато сте студент първа или втора година и можете да пътувате из Европа, това е доста необичайно, особено за Тверския университет. В първата си година в магистратурата за първи път работих с деца - на международната олимпиада за ученици по география. Намерих това за много интересно. След това получих допълнителна педагогическа степен и отидох да работя в училище.

Основните знания, които руските деца получават в училище, мисля, че са много добри. Учебниците по география и обществени науки като цяло са много добри. В много училища цареше дух на свобода – никой не знае какво ще се случи зад затворената врата на урока. Ясно е, че всеки учител може да развие критично мислене у децата и да преподава по свой собствен начин.

Преди няколко години участвах на избори, като други учители. Моята задача беше да упътвам хората накъде да тръгнат, за да гласуват. А някои учители работеха директно с бюлетините. Колеги от други училища ми казаха как не им излизат гласовете там, как се затваряха секции, пъдеха всички и преправяха резултатите. Директорът на среща преди изборите също ни каза: „Гласувайте за Единна Русия“. Но не ни принуждаваха да снимаме бюлетините, както беше в други училища.

След 24-ти всичко стана много по-строго, дори започнах да не разпознавам ръководителите на моето училище. Изпратиха ни наръчници за „специалната операция“, както я наричат, за произхода на конфликта и т.н. Всичко това трябваше да се разкаже и покаже на децата. Естествено, не направих това (тогава нямаше проблеми поради това) - както казах, не ни проверяваха какво правиш в час.

Но няколко дни след началото на войната (училищното ръководство) събраха всички учители. Казаха ни, че изобщо не можем да имаме собствено мнение, защото сме „държавни служители“. Прави ми впечатление тази фраза – не смятам, че държавният служител трябва да е роб на държавата. Казаха ни, че трябва да говорим с децата само по тези наръчници и не дай Боже някой да изрази мнението си. Това работи като спусък за мен. По закон училището трябва да се придържа към неутралност и ние сме принудени да агитираме.

Аз самият съм против войната – като всеки нормален човек, който има съвест, състрадание и съпричастност. На това сме учили децата си. Най-важната ценност е човешкият живот. Мисията на училището е да бъде мирно.

От самото начало (на войната) децата тичаха след мен по коридорите с въпроси. Те се чудеха защо се случва това, що за държави са новите (самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, чиято независимост беше призната от Русия – бел. Медуза). Имаше такива моменти. В уроците по един или друг начин се повдигаше темата за войната, поради което, мисля, ни изпратиха всички тези ръководства. Опитах се да остана неутрален, без никакво вълнение обясних ситуацията. Казвах им, че много неща са объркани, но изводите децата винаги правеха сами. Младежта ни е добра, защото е много по-спокойна от по-старото поколение. За тях не е ясно защо е необходимо да отидеш някъде и да убиваш.

На 8 март публикувах пост в Instagram, където написах, че трябва да живеете така, че съвестта да не ви измъчва. Имам собствено мнение и то не съвпада с мнението на държавата. Не съм отварял политически въпроси и не съм използвал думата „война“ там. След това директорът на училището Тамара Горджейко ми се обади и ми каза да изтрия този пост. Както винаги, със заповеден тон. Отказах да изтрия публикацията, тогава тя каза, че ще ме уволни.

На следващия ден отидох на училище, да се сбогувам с децата и да прибера личните си вещи. Не ме пуснаха в училището по заповед на директора, а на входа беше поставена охрана. В този момент децата ме видяха, те бяха чели поста и разбраха всичко.

От администрацията извикаха полиция, която все пак ме придружи до кабинета ми. Бях като бяла врана, всички служители на училището гледаха настрани и дори не казаха здравей, не дай Боже да не покажат, че ме познават.

Привечер трябваше да отида отново до училището. Докато вървях по коридора, един от служителите, който първоначално не ме пускаше в сградата, ме нападна. Той започна да крещи нецензурни думи, след което налетя да ме бие. Извадих телефона си и включих камерата. Като видя това, той малко се успокои. Но все пак подадох сигнал в полицията.

Това се случи около 16 часа, в този момент в училището нямаше деца, но имаше много учители, които видяха какво се случва. Те веднага избягаха в стаите си, за да не помагат и да не участват, това е най-тъжно. Всички мълчат – или се страхуват, или подкрепят. От 150 служители на училището само едно момиче, учителка, ми се обади и ме подкрепи.

На следващия ден директорката ми каза, че няма да ме остави да напусна самостоятелно, а ще ме уволни по съответния член, тъй като уж съм провел митинг с участието на непълнолетни. Тя имаше предвид, че аз (след като бях уведомен за уволнението) се снимах на улицата с децата, на които преподавах. В резултат на това бях уволнен по статията „неморално поведение“.

След уволнението се свързах с независимия синдикат "Учител", събрахме документи и исках да обжалвам това решение в съда. Но се случи един много неприятен момент, след който реших да напусна страната. Директорът на училището Тамара Горджейко проведе среща с всички учители заради мен. На тази среща [служители на администрацията] показвали мои снимки в Instagram от Съединените щати, снимки от пътуването до Европейския съд по правата на човека - след това тези снимки бяха поместени в чатове с родителите и някои ученици бяха принуждавани да изтрият коментари за подкрепа под моите постове, заплашвайки ги с детската педагогическа стая.

Разказваха най-баналните и комични хорър истории, че съм бил агент на Държавния департамент на САЩ, че съм финансиран от Запада, че имам бизнес, свързан със Запада. Тогава директорката каза, че ще направи всичко, за да ме вкара в затвора за 15 години, защото съм „предател на родината“, а такива хора трябва да лежат в затвора. Тя е депутат в Общинския съвет от Единна Русия, тези думи ме уплашиха и след огласяването на моята история можеха да ми припишат каквото си искат.

Накъде ще отида, още не съм решил, сега съм в транзитен пункт, но най-вероятно ще е някоя от западните страни. Много се надявам, че ще мога да преподавам в друга държава, но в момента просто искам да се предпазя и да се успокоя. Да започна да спя спокойно и след това да помисля какво да правя по-нататък. В идеалния случай бих искал да продължа да работя и да се развивам.

Струва ми се, че всичко ще бъде още по-зле в сферата на образованието в Русия. Буквално през 2018 г. с разрешение на директора, с ваканция, заминах за Европа, отидох в Америка на обмен, по различни педагогически проекти. Сега всичко това се срина, постоянно се затягат гайките, образователната система все повече се превръща в тоталитарна. Повече контролират децата, повече контролират това, което научават, това, което четат. Започнаха да провеждат уроци за социалните мрежи, в кои може да влизате и в кои не. Училището се опитва да диктува правилата на живота на децата.

Общувам с колеги, които работят в други училища. Един приятел ми каза, че в тяхното училище всички учители са принудени да носят георгиевски ленти под формата на буквата Z. Ясно е, че има учители, които отказват това, но веднага започват да оказват натиск върху тях. Ако по-рано учителите можеха да имат собствено мнение, сега това не е така.

Оставка бе, Тулуп!

Оставка, бе, Тулуп с тулупите!

Какво ти не е ясно?

Patria*

Йоло Денев е в края, положението е сериозно!

В новините: шествие срещу мигрантите в София.

Шестват едни такива здрави момченца, с черни якета, кубинки, национални знамена, патриотични лозунги.

Скандират "България за българите, чужденците - вън!" и с едни такива груби, тежки гласове, мъжки, дрезгави, да не си помисли някой от чужденците, че тук некви меки китки и недорасляци протестират. Мигранта трябва да се напикава само като ти чуе гласеца, да го е страх от сянката ти, па какво остава като те срещне на улицата?

Така трябва да е, имаме лоши спомени от последната масова инвазия на мигранти по нашите земи от втората половина на ХІV в. 

С`я, то трябва да се признае, че ако зависеше от мигрантите, нямаше да останат у нас и 5 мин., то всичко живо иска в Германия, Франция, Скандинавия - изобщо, там, където и ние искаме, ама нас не ни искат. И въобще, смешна история, протестираш, скандираш с дрезгав глас, а накрая пак си в онзи край на Европа, пак си най-беден и дори и иракчаните и пущуните, които бягат от ислямските фанатици и талибаните не искат да останат тук доброволно.

Но ти демонстрираш готовност да защитаваш родината си от тия гнусни нашественици, от тия абдахали! Patria все пак ...

Чудя се, при един реални бойни действия колко от тия със знамената ще са пред военните окръжия доброволно и колко ще трябва да ги търсим под креватите на жените им?

_________________________

* Patria - отечество (лат.)

Sbagliato*

Противно на упорито налаганото мнение, че хората на Запад до един са gay-friendly и open-minded (за разлика от неандерталтаските им източни събратя), оказа се че и там се срещали противници на правото на педерасите и лесбийките да сключват бракове и да осиновяват деца.

Що ли?

Ми щото, оказа се, че и там имало хора, които смятат, че нещата вече отиват твърде далеч, че се занимаваме с все повече измислени проблеми и че един ден ще си платим за това. Че нормалното е да се срещнат мъж и жена, да се харесат, да се решат да имат семейство и деца, а не да се занимаваш обществото с това, че първо ти е сбъркана сексуалната ориентация, после, че поради това не можеш да ползваш някои от социалните права на нормалните хора, пък след това и брак да сключваш, и деца да осиновяваш.

Като искате да живеете заедно, живейте си, никой не ви спира.

Като искате деца, или идете на ин-витро, или се кръстосайте две лесбийки с двама педераси, в името на потомството си все ще се прежалите. 

То вече писва да ни занимавате постоянно с гъза си!

Колкото и да обяснявате какви нормални двойки сте, колкото и да ни обяснявате какви сте талантливи и уникални, всички сте продукт от съюза на мъж и жена.

Basta!
________________________________
* Sbagliato (it.) - сбъркано, грешно

Родната полиция

За протеста на полицаите.

Първо, що да не могат да блокират кръстовища?

Защо таксиджиите да могат, защо протестиращите против Орешарски да могат, а тия да не могат?

Второ - не било законно да протестират.

Ми то и окупацията на Университета не беше законна, и последният избор на съдии за Конституционния съд не беше от най-законните, и разбиването на Народното събрание през 1997- ма не беше особено законно, и шутовете по Октай Енимехмедов бяха законни, и десетки други неща в най-новата ни история не бяха законни, но ние, като общество, го преглътнахме, щото така трябваше.

Значи, когато ни изнася майната му на закона, така ли?

Ми тогава не се сърдете на полицаите.

Трето - за исканията на полицаите.

Родната полиция е много далече от онова, което се нарича "полиция" в белите страни. Редови полицаи у нас стават бедни младежи от провинцията, от които чеп за зеле не става, не говорят езици, завършили са кварталното училище с успех някъде около π, компютрите ги ползват само да ровят по порносайтове и да воайорстват из Фейсбук и полицията е някакъв шанс да се реализират извън криминалния свят (друг е въпросът до колко успяват). Родните полицаи повече приличат на някаква национална селекция по мешана скара, такива шкембета са отпрали, отколкото на борци с престъпността.

И нещата при офицерите не стоят по-различно, и там имам и личен опит. Офицер са става с връзки, с подкупи, с протекции.

Читавите полицаи се броят на пръсти. Като всеки един от нас, и аз мога да посоча случай, когато полицията си е свършила добре работата пред мен, но мога да посоча и 10 случая, когато просто са отбили номера и са си го преместили в другия крачол.

И като цяло, за масата полицаи у нас, ако не са тия 20 заплати накуп, едва ли ще облекат униформите. И ако сега напуснат, голяма работа - ще се върнат след няколко месеца обратно, не се притеснявайте. Къде ще отидат и кой ще ги вземе на работа?

Има нещо друго обаче.

У нас, най-често при управлението на десницата (Костов, Бойко, Царя) социалните придобивки се режат.  То не бяха пари за майчинство, пък срок за майчинство, пък възраст за пенсиониране, пък парите на полицаите, на военните, на магистратите (това не е за пръв път, Бойко и предния мандат нещо беше замислил). Айде, разбирам, не сме богата държава - в Европа има провинции в Германия, Австрия или Франция, които имат БВП в пъти над нашия - една Бавария плаща за новородено 1000 евро. Не можем да дадем БМВ-та на нашата полиция, не можем да им дадем последна дума компютри в управленията, а какво можем тогава? То е лесно да разграждаш, а някаква основа да сложим, от която да надграждаме?

За съжаление, обаче, ония на Орлов мост не търсят отговор на този въпрос, ами си гледат шкембенцата и питат за 20-те заплати.

Сега вече и И

Юлишка Щенгеле

Забелязал съм, обратната страна на населението е страшно изобретателна.

В последните 20 години непрекъснато и прогресивно се борят за правата си, и колкото повече права получават, толкова повече се борят.

Първо, борбата беше да не им викат педераси* и лесбийки.

После - да ги наричат "гей", от английското "gay", което значело ще си го проверите в речника какво точно значи.

После станаха хора с различна сексуалност.

Най-накрая дойде реда на ЛГБТ-хора, ЛГБТ-общност и ЛГБТ-незнамощекаквоси.

Чета сега, че онзи ден протестирали за пореден път срещу световната несправедливост  и научавам, че вече били не ЛГБТ, а ЛГБТИ, като "И"-то било "интерсексуални". Научавам за съществуването на queer-активистката Юлишка Щенгеле (тая не интерсексуална, ами си е направо нихилсексуална!), която се е посветила на каузата да разобличава двуличността на обществото, вместо да направи по-лесното - да отслабне и да си намери мъж; а движещата сила в горния протест е Лора Новачкова (нихил №2), която се е фрустрирала от факта, че майка и и баща и не искат да се срещнат с приятелката и - лесбийка.

Хомофоби, к`во да ги правиш? Макар че на мен ми е ясно (в смисъл, що е лесбийка, а не що майка и и баща и я игнорират, макар че, като изявен хомофоб и за това си имам обяснение).

Лора Новачкова

Аз, честно казано, сигурно съм някакъв тотален дебил, след като сланините на Юлишка ме навеждат единствено на мисълта, че тая е по-добре да се скрие някъде. А колкото до протеста за убийството от хомофобски мотиви, не смятам, че едно убийство за 25 години за това, че някой си изглеждал повече или по-малко гей трябва да се разнася като насрани гащи напред-назад. 

Въобще, що за изроди се навъдиха и къде изчезнаха едновремешните обикновени хомосексуалисти? Едната не'ква deutsche schwein, другата нек'во недоразвито безцицесто същество, обаче те не били нек'ви си там две нещастни лесбийки, ами били ЛГБТ-хора, които атакуват обществото с пърформънси и оглавяват протести срещу хомофобията!

Въобще, за това И накрая в ЛГБТИ, имам едно такова неприятно усещане, че е всъщност само началото ... 
_____________________________________
* Много добре знам как се пише.

Антипутиниада

Протестиращи в София

Анти-Путинската истерия по света и у нас взема различни форми.

У нас нито гражданска война има, нито има руски сепаратисти и "зелени човечета", нито пък част от територията на България е анексирана от Русия, но въпреки това се намират будни граждани, които са готови да се почешат там, където не ги сърби. Така де, онези, чиито ценности сме прегърнали отдавна са казали, че като не съществува враг, ще си го измислим. Като няма срещу какво реално да протестираме, ще протестираме срещу "кремълската информационна агресия".

Протестиращи в Будапеща

Както и да е, родните протестиращи изглеждат като на снимката вдясно.
Горе-долу по същия повод е протестирала и активистката на ФЕМЕН в Будапеща. 

Да си призная, въпросната активистка нито знам каква е, нито за какво се бори, но ... разбирам я жената, виждам, че е жена с кауза и има какво да каже на света.

Евро Пеевски

Странно нещо са правилата на демокрацията. 

Правото на избор например - да избираш и да бъдеш избиран.

Правото на свободно изразяване на волята и на протест.

И най-вече самият факт, че правилата на демокрацията са едни и същи за всички.

Съгласен съм, че Делян Пеевски няма място нито в националния, нито в Европарламента. Но, за съжаление на протестиращите, няма законова пречка да бъде издигнат и, съответно, избран. И за съжаление на седесарчетата от жълтите павета, София не е България. Пеевски си има електорат, който ще си го избере независимо за какво - народен представител, евродепутат, кмет, космонавт дори ако поиска.

От друга страна пък, не виждам причина за протест. Основната идея на застъпниците на идеята за мажоритарни избори е, че така щяло да се гласува за личности. Дори президента Плевнелиев се направи на голям демократ с искането си да има референдум заедно с евроизборите и това му беше един от въпросите. Ми ето ви личност. Спорна, но личност. Къде ви сърби, че Пеевски ще бъде на избираемо място и ще има достатъчно гласове, за да стане евродепутат ли? Това е демокрацията, за радост или за съжаление. Мисля, че тук е момента да напомня, че и Хитлер е дошъл на власт след абсолютно демократични и свободни избори.

Така че пригответе се за Евро Пеевски след 25 Май.

Наиграха се

— Слушай, човешко дете — каза мечката и гласът й избоботи като гръмотевица в гореща нощ. — Аз съм ти преподавала целия Закон на джунглата, за всички народи в джунглата, освен за маймунския народ, който живее по дърветата ... Те се хвалят и бърборят, и си въобразяват, че са велик народ, който се кани да върши велики дела в джунглата, но после един орех пада отгоре и те избухват в смях и забравят всичко. 

 Ръдиард Киплинг, "Книга за джунглата"

Толкова.

Поиграха си на демокрация, на окупация, на светли идеали, възвишени идеи и остроумни лозунги, на герои и дотук. 

Наиграха се. 

Язък им за старанието, таланта, танца на пингвинчетата, "Пацо в Дупница", уличните пърформанси и блокадите на кръстовища, а и да не забравя - язък им за декларацията с основните искания, която Мила Люцканова качи в интернет. 

Язък им за протестите, живите вериги около Народното събрание и разцепените глави. 

Както казва един мой колега: "Българите сме силни в приказките". Особено ранобудните, а те идват след нас.

Бунтът на "балъците"

Когато стадото се обърне, куцата овца се оказва начело

"Балъците" в произведенията на Солженицин и Шаламов са политическите затворници (в оригинала: "фраер", "олень" и "лох" и др, а преводачите освен "балъци" ги наричат и "леваци"). Балъците наистина са балъци - професори, академици, актьори, инженери, архитекти и лекари, хора на интелектуалния труд, попаднали в лапите на ГУЛАГ по обвинения по чл.58 от НК на СССР с всичките му букви и тирета. Хора, озовали се зад решетките за една казана дума, за едно написано писмо, за един зададен въпрос или пък за нещо премълчано.
Тяхната противоположност са криминалните ("вор в законе") - за тях няма разлика между живота на свобода и в затвора. Те крадат и в зоната (от балъците), те ядат най-добрата храна (за сметка на балъците), те носят най-хубавите дрехи (за разлика от балъците), те се скатават от работата в златните забои (а тяхната норма я изработват балъците).
Следейки протестите у нас, разбирам, че "балъците" не са литературна категория, а са реални хора - моят съсед, твоят приятел, някой познат или колега. Хората, които вярват, че с честен труд ще постигнат нещо в живота. Хората, които вярват, че след като те спазват правилата, и всички други също ги спазват. Хората, които спират пред пешеходната пътека. Хората, които не тръгват с пилене на гуми и не се нареждат най-отпред на светофара. Хората, които се срамуват, когато им поискат подкуп. Хората, които си плащат сметките веднага, след като получат заплата и след това едва изкарват до края на месеца. Хората, които плащат данъци, а след това няма къде да паркират колата си или няма места в детските градини за децата им. Хората, които се съгласяват да ги осигуряват на 300 лв, а да им дават на ръка още 300 (или 1000, все тая), защото влизат в положението на  работодателят им, който иска да плаща по-малко данъци, все едно ги плаща на Османската империя. Хората, които като отидат на море, почиват в хотелите на прокурори, съдии, митничари, политици или наркотрафиканти. Хората, които вярват, че гласувайки на избори, могат да променят нещо.
Нима всички, излезли на улицата са "балъци"?
Че какви други да бъдат?
Те не са оглавили на 28 години държавен фонд срещу фалшива диплома. Те не са назначени за директори на държавна агенция без диплома за висше образование. Те не са вземали милиони за хонорар, който не заслужават. Те не са убили човек и не са се измъкнали след това. Те не са били в Народното събрание за да въртят далавери и да си гласуват удобни за тях закони. Те не са си купили 6 апартамента с едната милиционерска заплата и не са редили смехотворни обяснения за доходите си пред Народното събрание. Те нямат щастливо социалистическо детство под похлупака на партията-кърмилница и диплома за висше образование благодарение на униформата на съветските войски. Те не са обещавали благоденствие за 800 дни.
Хората, които днес протестират си задават редица въпроси: как се стигна до тук? Как допуснахме да се стигне до тук? Къде сбъркахме? Можем ли да поправим нещата? Защо на всеки 4 години правим грешния избор? Къде са учените и уважавани хора у нас, които да ни поведат напред? Защо вместо тях начело са пожарникар  учител по физическо, комсомолец, философ-хидролог? Защо навсякъде е дългата ръка на ДС и докога? Колко време и колко усилия ще ни бъдат необходими, за да станем нормална държава, с нормални хора, с нормално общество и нормални отношения?
Балъците са наясно, че тарикати е имало и ще има. Балъците са наясно, че нито са първите, нито са последните. Балъците са наясно, че те наистина нямат свършване - те се възпроизвеждат, те дават пример на децата си и отглеждат нови балъци. Но на балъците им е ясно, че отговорите на всичките казани и неказани въпроси са вътре в тях самите.
Въпрос на време е да ги открият.

Да протестираш с червата си

Протестират банскалии.

Протестират от вчера, протестират и днес. За да не се чувстват сами, с тях са кмета, господи депутата Любен Татарски (който, по едно съвпадение е бивш кмет на съседния Разлог), а от днес дори и тетка Цецка! 

Исканията на банскалии са напълно човешки и прилични - искат от държавата да им позволи да разширят ски-пистите си, да построят втори кабинков лифт и да ремонтират сега съществуващите. И исканията им са динамични - вчера едни, после преспали, събудили се, изтрезнели, и ги дописали. Пък и не искат много, завалиите - ски-пистичка, второ кабинково лифтче, ремонт на съществуващите, туйцък-онуйцък. И за да фанат дикиш (исканията де) днес блокират входа на Банско с опция за международния път Е-79 утре. 

Ех, да стане тая със ски-пистите и втория лифт, т`ва Кортина д`Ампецо, т`ва Гармиш Партенкирхен ... само партенкирхени ще ми стане!

Странна работа - държавата им на крака при тях - и кмет, и депутат, че и на депутата шефа му там, ма те от нея искат. А още по-странно е, че държавата в лицето на същите тия кмет, депутат и тетка Цецка подкрепя (Въздишам тежко, факт!) исканията на банскалии. Пък съвсем най-странното е, че господин депутатина Татарски по една случайност е председател на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление.

А банскалии, хайде да си го кажем - реват, щото са настроили хотели, чиито леглови капацитет е по-голям от капацитета на пистите. И понеже имат горчивия пример на празните апартаменти по морето, предпочитат сега да бият тъпана, за да не го бият напролет.

Да сте чули банскалии да протестират против опитите на Македония да представи Вапцаров за "македонец"? Да сте чули банскалии да протестират против опитите на Македония да ги представи тях самите за македонци? Да сте чули за земеделски производители в Банско да протестират против държавната политика или изкупните цени я на тютюн, я на мляко, я на нещо друго?

Странно защо банскалии занимават държавата с искания за нов кабинков лифт и ремонт на съществуващите, а не се обърнат към концесионера "Юлен"? Не, че ще има файда де - то примери с концесионери, дето само късат билетчета и се правят на ощипани да предоставят услуги дал Господ - и по морето, и в златотобива, и във водоснабдяването. Точно както преди години таксиметровите шофьори блокираха площада пред Народното събрание със справедливи искания за паник-бутон, GPS и прегради в колите - все неща, за които си струва да занимаваш всеки друг, но не и този, от когото зависят.

А покрай протеста на банскалии никъде, ама никъде не се споменава, че да, за да се разширят ски-пистите ще се секат дървета, но те са готови да засадят еди колко си декара гори. 

Хич и не се изненадвам на присъствието на представителите на държавата на този протест - и на кмета, и на народния представител Любен Татарски, и тетка Цецка. Само преди половин година държавният апарат впрегна работещите в администрацията на няколко общини и ги докара в София за контра-протест срещу еколозите, окупирали Орлов мост. Днес държавата в лицето на тетка Цецка побърза да вземе страна и да удари едно рамо на хотелиерите в Банско - така де, от тях повече файда има отколкото от разните му там еколози и природозащитници, тя`ната мама ...! Тия поне си плащат, пък то и избори идат.

Пък и не само протестират, но очевидно и мислят с червата си.

Абсолютно забранено

Тези снимки са правени в Рига преди почти две години - през януари
2011 някъде около 10 вечерта при кучешки студ от около -25 градуса и
нататък...

...  и както виждате, пушат си жените и не мрънкат (русата жена вдясно
 държи цигара в ръката си). 

Преди години една моя учителка ми даде пример как чужденците не можели да проумеят родния израз "Абсолютно забранено". След като е забранено, значи е забранено, защо трябва да е абсолютно? Или е забранено, или не е, какви са тия превъзходни степени?

Абсолютно същия nonsense се разиграва и с пушенето в заведенията в момента. За разлика от белите държави, където веднъж въведена една забрана, тя се спазва, у нас важи правилото "Забранено, ама не е отменено". Затова през годините се нагледахме на всякакви вариации по въпроса: разделяне на заведенията на зони за пушачи и непушачи (все едно да разделиш басейн на зони за пикаещи и непикаещи), изолиране на пушачите в отделни помещения или "аквариуми", избор на собствениците дали заведението да е за пушачи или за непушачи, вопли от страна на ресторантьори и хотелиери, че им бил падал оборота, че им загивал бизнеса - ега ти бизнеса, дето виси на кутия цигари, запалка и пепелник. Разбирам да говорим за обороти от порядъка на 50-60 млрд евро годишно, да има за какво да се притесняват хората, ама къде ти? И това всичкото само и само за да се угоди на две обществени групи, които в случая са еднакво засегнати - пушачи и кръчмари. Видимо и двете групи не са навити да си оставят магарето в калта, в последните 2 седмици сме свидетели на нова офанзива от тяхна страна - първо беше протестът на празните маси, а сега е наред идеята да се пуши в заведенията след 10 вечерта (завидно единство демонстрират народните представители в случая. Да бяха толкова организирани и разбрани по други, малко по-важни въпроси, с мед да ги намажеш). 

Аман вече бе, писна ми! То не бяха защитниците на бездомните кучета, борците за правата на гейовете и лесбийките, та сега и пушачите и ресторантьорите се писаха подтиснати, дискриминирани и нещастни. 

Хайде да свалим картите на масата - 90% от ресторантьорите управляват квартални ламаринени кръчми, в които вечерно време се събира кварталния алкохолен елит. Колкото до пушачите, това е рядко нагло племе и не виждам никакво притеснение във факта, че ще им се налага да излизат на улицата да пушат. Ама било студено, ама било некомфортно - ма въобще не ме интересува бе, който си има брада, си носи гребенче, няма аз да ви бера гайлето. 

И нарочно поствам две снимки, правени от мен в Рига миналия януари - не толкова от идеята да покажа, че и така може, колкото да се запитам - защо ТЕ могат, а НИЕ - не? 

А бе вие нормални ли сте?

Как е възможно при толкова много фотографи, снимащи отпред у нас да публикуват снимка, правена отзад? Вижте как са отразили събитието руските сайтове.

Иначе повече за ФЕМЕН - тук и тук. Пълен набор от снимки от събитието - тук.