Най-яката почивка досега

Бил съм на почивка къде ли не - и в България, и в чужбина (за Турция съм писал тук). В България основно ходим в Албена, но след последното ни посещение там миналата година нема да им стъпим повече, както казва Христо Мутафчиев. Едно на ръка, че алкохолът им е някакво тотално менте - гроздова напитка Ахелой, ром и коняк CK и др. изгъзици, но и храната им е тотал щета - сутрин на закуска всичко е марка Аро - сирене, кашкавал, салам, кисело и прясно мляко - всичко е Аро. Пичове, аз ако искам да ям боклуците на Метро, ще си ги купя сам, няма да ви давам една торба пари да ме храните с тях, да ви пия евтините ментета и да паркирам на 25 мин пеша от хотела.

Casa Alegria, Olympiada, Chalkidiki

Миналата година обаче, като свърши джамбурето във Волос (за това ако не съм писал ще направя отделен пост) и на връщане трябваше да оставя един колега на Халкидики, той остана в Гърция на почивка. Минавам през Халкидики - то едни селца, къщички, хотелчета, една улица ги дели от плажа, пресичаш и си там. И аз си казвам „О, догодина директно тук!“ и така и направихме.

Селцето се казва Олимпиада, на първия ръкав на Халкидики. Тихо, чисто, спокойно. Водата - кристал, няма лабаво. Селото е в залив, няма вълни следобед. Поради факта, че почивахме и през септември нямаше и тълпи от туристи. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Спането - намерихме едни къщички, 3 бр, с голям двор с люлки, много пространство за игра, барбекю. На 300 м от плажа, 5 мин пеша. Вечерта - няма дискотеки да ти дънят, няма оркестри да ти свирят, тишина и спокойствие, можеш да правиш каквото си искаш - да си говориш с приятелите, да си почиваш, да си жулиш мастиката. В селото сигурно българите в онзи момент бяхме повече от гърците. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Накрая си напазарувахме зехтин и перилни препарати, зехтинът на промоция ни излезе 6 €/л. За храненето - напазарувахме мръвки, кисели млека, домати си носихме от България, сирене също (което може да се спести), спагети и разни други нещица за закърпване на положението купихме на място. 

Най-обикновено сирене, увито в две кори за баница, запържено и поднесено с мед и сусам

Гърците са го измислили, както се казва в една реклама.

На плажа - цената за чадър с 2 шезлонга е 5 евро. Гърците се опитват да хитруват, казват ти че имаш и 1 напитка минимална консумация, ние решихме, че е включена в цената, оказа се, че не е. Аре у лево, не на нас тия. Иначе цял ден на плажа, кеф ти във водата (тиха, чиста, топла), кеф ти на сянка под чадъра. До нас две ресторантчета и бар - отядохме си на гръцки манджи, основно морски продукти.

Това е порция в ресторант Karabopetra на плажа. Огромна е, 4 кюфтака, питка и пръжени картофи. Karabopetra
въпреки, че е ресторант за морска храна, предлага и някои гръцки специалитети. Порциите са огромни, а цените са
около 20 - 25€ на човек.

И целия тоя кеф ми струваше къде 1500 евра с всичко - с къщичката, с бензина, с магазините, с ресторантите.

Част от плажната фауна. Верно, не вика „Царррррррревицаааааааа“, върви и свири с една свирка (ние в първия момент
помислихме, че е спасителят), вика си нещо на гръцки, знае, че за нас това е „поницка, поницка is the best!“, като цяло
не са скъпи - 2,5 - 3€.

Най-яката почивка, която съм имал до сега. Догодина пак съм там!

Специален поздрав за Ричард Алибегов и всички хотелиери и ресторантьори по българското черноморие, които 
всяка година аха-аха да фалират, завалиите.

В Casa Alegria има зачислени поне 5 котки, всичките са обезпаразитени и се грижат за тях.
Е, и те се грижат за себе си, да не останат гладни.

В Гърция също има много улични котки, които са свикнали с хората и не се страхуват от тях. Някои, като тези на снимката,
най-нагло си спят пред ресторантите.

Ние двамата с малкото Кате от шоколадовото яйце. А дървото зад нас е лаврово, за пръв път видях такова

Красота

Тази красота е снимана с дрон, в Сен Мало, Франция. За Сен Мало научих за пръв път преди 35 години от книгата на Кир Буличов "В Индийския океан", в нея имаше глава, посветена на Робер Сюркуф, френски корсар.

 

Висша форма на доверие

На море сме; Симеончо си намери приятелчета, две братчета - Ванко и Васко, в общи линии на неговите години.

Приятели, приятели, но на плажа между Симеончо и Ванко се провежда следният диалог:

- Къде ми е пистолета?

- Брат ми го взе, на брега е.

- Да не го счупи?

- Как ще го счупи, нали ми е брат?

- ... Наблюдавай го!

Висша форма на доверие...

Туй черното негър ...

Манго и Айшето тръгнали на море с нощния влак. Качили се вечерта на Централна гара, харесали си купе, само те са в него - дръпнали  завеските, събрали седалките, събули се, качили краката и чакали да тръгне влака. И таман тръгнали, вратата на купето се отваря и на входа застава един огромен, мускулест и космат негър. Застава на вратата и мести погледа си от Манго върху Айшето и от Айшето върху Манго. Манго веднага свалил краката си, обул си джапанките, лекичко се преместил на съседната седалка, после още малко, още малко, лекичко така и в един момент се изсулил покрай негъра и дим да го няма. Отишъл във вагон-ресторанта и цяла нощ бирички, кебапчета - къде купувал, къде дояждал. 

На сутринта влака спира на гара Варна и Манго тръгнал да търси Айшето. Тук Айшето, там Айшето - хората слизат, нея я няма. По едно време Айшето се показала на вратата на вагона, огледала се, видяла го, слязла много внимателно и много, ама много бавно тръгнала към него. Срещнали се и Манго попитал:

- Вай, Айше, какво стана?

- Вай, Манго-о-о-о, туй черното негър цяла нощ ми го слагал. Отпред слагал, отзад слагал, в устата слагал, в носа слагал, в ушите слагал - навсякъде слагал, цяла нощ ми го слагал!

- Тъй, тъй, Айше! Аз само кат` го видял си казал: "Ба, тоз ши *бе някой!"

Карибски дневници - 4: Дъга, врабче и котки

След литовските дневници (които, трябва да призная, поради липса на интернет достъп от квартирата доста са ограничени - много повече неща мога да разкажа за там) време е да започна с карибските такива. И тъй като събрах малко материалец, сега ще го постна тук; а в бъдеще ще ги опреснявам по-редовно.

1. Дъгата

Доста често съм виждал дъга след дъжд, но никога не е било толкова близко, както сега. Дори имах чувството, че при желание човек наистина може да мине под нея. Когато се приближих до брега на морето, дъгата падаше в него, на около стотина метра от мен.
Странно, а? Както и да е, за пръв път снимам дъга толкова от близо.

2. Птицата

Не съм орнитолог, така че не мога да определя каква беше тази птица - за мен е някакъв врабчоляк. Историята е следната: имаме радиография, обяснявам на дефектоскопистите какво трябва да снимат, какво се очаква от тях в един момент тока на обекта спира за около минута. През това време чувам шум, пърхане на криле недалеч от мен и когато тока дойде въпросното врабче или там каквото е стоеше и мигаше на парцали. Първо го снимах от далече, но тъй като беше тъмно се приближих и го снимах от доста близо. Толкова близо, че можех да го пипна с ръка. Предполагам, че е пикирало, но спирането на тока го е объркало и се е праснало в асфалта. Каквото и да е то, снимах го от близо. Горкото, беше доста уплашено, но като видя, че няма да го ям, не ми обърна внимание. На сутринта го нямаше - или някоя котка го е изяла, или е отлетяло.

 

3. Котките

Аз, като любител на котки не пропускам възможността да им се порадвам. В събота бяхме с колегите да изпием по една бира извън дома, да се поотпуснем. Макар че за мен отпускане нямаше, тъй като аз бях шофьорът. И както се чудехме какво да пием, дали да вечеряме или да пием само по бира, сервитьорът донесе меню-то и решихме да ядем. Янчо си поръча риба - микс, а Данчо и аз си взехме филе миньон - наистина го бяха докарали като за цветна снимка. Всъщност, следващия път като идем ще направя и снимки на самото заведение - опитах се да правя нощни снимки, но нещо не се получиха. За сметка на това в заведението или около него живее колония от котки - поне аз преброих 2 мъжки и две женски. Женските специално не отказват пържени картофи, а след като ометоха прилично количество от тях, решиха да се опънат на спокойствие да храносмилат. Котешки им работи.

4. Неделята

В неделята отидохме до самият северен край на острова. Малко след това място пътя свършва, а иначе плажът е много приятен, на снимките виждате колко е просторен. Рано в неделя е и празен, почва да се пълни някъде към 10. На плажовете тук има много маси и пейки, така че с чиста съвест местните си спретват пикници, а дори съм виждал и палатки, в които прекарват уикенда на плажа цели семейства. Към 10 заедно с местните се разнесе и музика, а малко по-късно и миризма на печено месо. Вероятно някои други бели не са имали късмет.
Водата е кристално чиста и топла, недостатък е, че е адски солена (по-солена в сравнение с Черно море). Дори имаше и разни тропически рибки, стрелкащи се около нас. На някои от снимките в далечината се вижда съседния остров Доминика - едва ли ще се добера до него с плуване, но кой знае?

Котка да си на този свят.

И това само за мен. Ех, мама му стара, кеф!

В дъното се вижда Доминика

На тази скала и казват Капката или Сълзата, не разбрах точно.

Тихо, чисто и спокойно. Няма кой да мине по пясъка.

Лежа, отварям очи, а над мен тази палма.

Фокусиране

Ако се фокусирате достатъчно дълго време в снимките, ще забележите, че са правени на морския бряг и морето се вижда!