Литовски дневници - 3

Военното гробище след Салдус. Съжалявам за лошата снимка, още съм новобранец с този фотоапарат.

И така, наложи се да се разходя до Рига отново, този път служебно. И тъй като самолета на Иван кацаше чак в 12 през нощта, си направих една много приятна разходка из нощна Рига и снимах това, което преди 6 месеца нямах с какво да снимам през деня. 

Замръзналата Даугава. За пръв път виждам през живота си толкова голяма река, покрита с лед.

Първо, с влизането в Латвия (вече си научих урока) минах през един що-годе по-голям техен град, Салдус, за да си спестя минаването по макадамените им селски пътища. А след Салдус има немско военно гробище - направо е чудо как е оцеляло в годините на СССР. Неприятното е, че вече беше сумрачно и снимките не са от най-хубавите, а и не беше много удобно да газя в снега и да се приближавам, за да снимам. Затова пускам линк към място в нета, където някой е отделил повече време и внимание на това гробище. 

Тук поставям само снимките, които се получиха - въпреки, че фотоапарата има опция за нощни снимки, трябва да си доста неподвижен, като ги правиш - иначе светлините излизат адски размазани - то си личи де. 

Пътуването из Латвия не е от най-приятните, няма магистрала, а както ми казаха, техните полицаи те глобяват дори за 5 км над ограничението. За съжаление, глобите им са доста солидни - един латвийски лат е по-скъп от едно евро, курса е някъде 0,7 цента за едно евро. Само за сведение, ако загубиш билета за паркинг на летището, глобата е 15 лата (20 Евра). Паркинга е 1 лат на половин час.  

Посещението ми съвпадна с 20-та годишнина от барикадите в Прибалтика. В старата част на Рига бяха
поставени огромни пана със снимки от онези дни. Къде ли са днес тези хора? А като имам предвид
пъстрият етнически състав на Латвия, дали всички по барикадите са били етнически латвийци?

В центъра на Рига, старата Рига, пред една от църквите са поставени пана, посветени на годишнината от януарските събития през 1991 година, когато съветските танкове и подразделенията на ОМОН се опитват да променят хода на историята и да отменят обявената през лятото на 1990 г. независимост. Литовците и латвийците (а предполагам и естонците) са в това отношение много стриктни - годините на съветско управление са издигнати в култ откъм обратната му страна - в центровете на двете столици, Рига и Вилнюс има Музей на окупацията. Само че балтийците не са го ударили на тепегьозлък като у нас, знаят и помнят, че са били част от СССР и доста от нещата, построени от комунистите се ползват от тях и сега - само за сведение, магистралата Вилнюс - Клайпеда е построена през 1987 г. В Латвия няма магистрала, сигурно или не е била предвидена, или не е останало време. Но ето че Латвия е в ЕС и въпреки вече 6 годишното и (вече) членство, не се забелязва да са се напънали да строят. Докато в същото време хърватите се хванаха да строят магистрали веднага след края на войната в Югославия и не само ги построиха, ами и сега цяла Европа им ходи на крака. Не им трябва ЕС, не им трябва нищо. Отделно от това, не знам дали са имали паметник на Съветската армия и дали са го демонтирали (или префасонирали), но в центъра на Рига има огромен паметник на свободата. Лятно време пред него дори има и караул, вероятно заради студа или може би заради късния час сега нямаше. Както и да е, стига с лиричните отклонения.

Друго обаче ми направи впечатление - така, както се разхождам, така както си снимам из нощна Рига - знаете ли каква беше температурата? - 12 градуса по Целзий. И така стигнахме до един бивш ГУМ и настоящ Mall където отвън, на студа, стояха латвийки и пушеха. Ама няма - студено ми е, ама няма не искам. Пушенето в обществени сгради е забранено и толкова. Ако ти харесва. И не се пуши в ресторантите им. И в кафенетата. И пак си има туристи и посетители. А за моя огромна изненада, и Даугава беше замръзнала - аз очаквах да има по-сериозно течение и да не замръзне - не, беше покрита с дебел лед и по него личаха стъпки. Всъщност, всичко беше замръзнало - дори и едно изкуствено езерце. Патиците обаче около него не бяха замръзнали и туристите (доста руснаци има там, или поне руско-говорящи) си ги хранеха, а патиците нямаха нищо против.

Най-накрая снимах и мостче с катинари - всъщност, първото, което видях тук. Очевидно е сериозен бизнес, тъй като някои от катинарите са гравирани. И очевидно идеята не е да се върнеш тук, а е за неразделна връзка (иначе нямаше да бъде Олга и Дмитрий, а щеше да Олга, Дмитрий и Рига). Отделно от това, в градския парк си има и скулптура на млад мъж и неговата госпожица - нещо като дамата с кученцето. Или да го кажем - братя Славейкови в Рига.

А едно от най - странните неща, които видях в Рига беше една скулптура пред една от църквите там. Няма да познаете - аз доста се чудих какво е.

Петел, котка, куче и магаре.

Не е ли странно да видиш Бременските музиканти на скулптура в Рига?

Толкова от мен, приятно разглеждане.

Това са огледала, запомних ги докато бях тук лятото, но през нощта зимно време е много по-красиво.

И пак огледалата от друг ъгъл. Покритите сергии работят и нощно време, парите на туристите трябва 

да се прибират регулярно.

Бременските музиканти. Рига и Бремен се оказаха побратимени градове.

Пушенето в Латвия в ресторантите и кафенетата е забранено ...

... така че, тези жени пушат пред заведението на -25 градуса. Местните вероятно са свикнали на подобни 

температури. 

Който се е сетил да освети мостчето по този начин има усет за красивото.

Модата на катинарите по мостовете е заляла цяла Прибалтика - видях го и в Клайпеда, и във Вилнюс, 

и пътувайки през Полша мернах нещо подобно. Като зная склонността ни да попиваме подобни глупости, 

няма да се учудя ако в скоро време цъфне и у нас.

Това е рижкият вариант на Пенчо и Петко Славейкови.

Пак катинари.

Нощна Рига.

Литовски дневници - 2: Клайпеда

Градината на хазяина

От тези ябълки хазяинът прави ябълково вино. Не е нещо особено

Тия, местните, знаят откъде да минат, мен не беше страх.А имах голям мерак да отида и да се снимам в средата 

на реката, но страх лозе пази. Достатъчно ми е, че се нагледах на замръзнали реки.

Много яко е замръзнало около корабчето. А се оказа, че е ресторант, и то много добре посетен лятно време.
Като цяло, колкото и смотана да изглежда Литва, местните без да си дават зор и без да блестят с някакви
особени способности са  намерили начина да прибират пари от туристите. Не само в Литва, в цяла Прибалтика
е така.

Ресторатът, както го видях за първи път. В интерес на истината, такива индустриални сгради не видях в останалите
части на страната, така че може би не е лъжа, че местните са "немци". Просто ми направи впечатление, че подобна
архитектура трудно се среща в източните части на Литва - във Вилнюс и в Каунас. 

Ресторант Memelis, Клайпеда. С бъчвата отпред

Местните много я тачат рыбалка-та, особено зимната, със свредела

Катинарите на моста. Голяма мания е, плъзнала е из цяла Прибалтика (и в Рига ги видях). Вероятно и до България
ще допълзи, ние имаме навика да възприемаме подобни моди, особено свързаните с вечната любов.

Вчера, поради липса на интересни занимания, се разходих до Клайпеда. Всъщност, интересни занимания не липсват дори и в тая част на света - като например снеговалежът. Моят хазяин с усмивка ми каза в началото: "Ще чистиш сняг през зимата. А сняг ще има! Много!". До тук нямам основание да не му вярвам, като започна, и не е спирало. Интересното е, че за литовците, или поне за жителите на Плунге и по-големите градове, такова нещо като непочистване на снега и обяснения що не е почистен снега и как не стигат парите за чистене, няма (или да има, понеже грам не им разбирам езика и не им гледам новините, не ги чувам). А все пак, ако имаше подобни мрънкалници от градските власти където и да било, поне по рускоезичните медии щеше да изплува нещо. Не - няма. Така и не видях кога чистят и опесачават улиците, но когато завали вечерта, и сутринта улиците на Плунге са почистени от снега и опесачени. А тротоарите ... ах, тротоарите. Как ли се чистят тротоарите? Не е ли задължение на хората, живущи на съответната улица, да почистят пред дома си? Било е. Вече не е. Вече минава едно тракторче с гребло отпред, и избутва всичкият сняг от тротоарите на уличното платно, където пък след това минава друга една пътна машина и го избутва отново към бордюра. Така и тротоара, и платното са годни за минаване.

Чистенето на сняг, поне в Литва, е на път да стане олимпийска дисциплина - то май не се интересува колко и кога си чистил, вали си и натрупва. Ако не вали и натрупва духа и навява. Както и да е, след загрявката със снегорина яхнах шкодичката и хайде към Клайпеда. От големите литовски градове само там не съм бил, а все пак е третият по големина в страната. Отделно, самите литовци ми казаха - там не са литовци, ония са германци - и ми е любопитно да я видя.

Реших да направя както направих лятото в Рига и Вилнюс - пускам навигацията да ме води към някоя забележителност в града, от там вече си търся други. Да, ама тоя път не проработи - навигацията ме заведе пред нещо, подобно на детска градина или читалище. "Да ви е*а и забележителността" - си казах и изключих навигацията. Почнах да се водя по табелки "Centras" и така стигнах до някаква централна част на града, където спрях да се разходя.

Попаднах на една много приятна "крайбрежна" алея, от двете страни на един канал. То че е студено в Литва, студено си е; че има замръзнали водоеми - има (езерото в Плунге също замръзна, ама снимки от там друг път), но за пръв път виждам замръзнала река или море. А отгоре на всичко местните пък си ловяха риба насред реката. На мен ми се искаше също да отида при тях, и да ги помоля да ме снимат, само че вроденото ми чувство за страх ме предпази от подобни изпълнения - всъщност, замръзналата част от реката (или морето, не знам какво точно беше) не е плътна - от бряг до бряг, а има малка ивица незамръзнала вода точно по края - достатъчно е някой такъв пишман турист като мен да стъпи не където трябва, за да стане атракцията на вечерта.

Но както и да е, леда и замръзналите корабчета ми харесаха, а особено приятен беше ресторант "Memelis", с бъчвата отпред. За мое съжаление, не си позволявам да пия, когато шофирам, така че се задоволявам само със снимките на ресторанта. Да не говоря за големият кораб, така приятно замръзнал в средата - къде и кога друг път ще видя такава картинка? Колегата, който е от Свищов, ми казва, че и Дунава бил замръзвал понякога, че и такива картинки не били рядкост за България - а бе за мен си е рядкост, къде и кога ще видя такова нещо в София?

Колкото до рибарите - за мен си е екзотика да ги гледам тия със свределите. И в Плунге ги има, и там съм ги снимал. Стоят, клечат, навиват, говорят си - за риба са. Аз този начин на риболов, със свредел през зимата - само легенди съм чувал за него. Е, сега вече го видях и с очите си.

Само че не само това е забележителното.

В Балтика има една нова мода, туристите закачат катинари на мостовете, които посещават. Това за пръв път видях в Рига лятото и местните (литовците, не латвийците) ми обясниха, че това е пристигнало при тях като мода от Петербург, а там кой и кога е почнал да лепи катинари за щяло и нещяло по мостовете, не се знае. Клайпедските мостове в това отношение са пощадени, тоест, назад са с материала. Закачените за тях катинари все още са кът, или периодично се прочистват от тях. Всъщност, много е възможно катинарите да не са оставени от чужденци и туристи, а от местните, които по този начин искат да кажат "Никой не мой ма върна на село!" на света. И слава Богу, че софийските мостове са основно с бетонни парапети, или ако са с метални, не са от най-подходящите за закачане на катинари.

Всъщност, от моето пребиваване до този момент в Балтика започвам да съжалявам, че нашият туризъм не е толкова развит - и виждаш, че местните хора, независимо че са били в голямата си част от историята си под руско управление, рядко са били независими, но в крайна сметка, имат своите характерни особености, както в архитектурата, така и като лични характери. На мен още с пристигането в Литва ми направи впечатление, че къщите им са по-скоро скандинавски, отколкото славянски тип. Така е и с градската им архитектура - червени тухлени сгради, готическа архитектура на църквите ... е, само дето това го видях повече в Рига и Вилнюс, а в Клайпеда нещо ми се размина.Толкова за посещението ми в Клайпеда, то и без това друго нямаше за гледане, пък и студено стана - минус 4,5 градуса показваше термометърът в колата. Така че, нямам повече какво да правя тук, хайде обратно към Плунге.

Май ударих бингото, а!?

Но!

Все пак имаше и още нещо; нещо, което не бих могъл да видя у нас при никакви обстоятелства!Не сте ли се замисляли защо знакът за "Възможна поява на диви животни" представлява скачащ елен ? Защо не е котка, мечка или вълк например?

Или пък, замисляли сте се откъде дядо Коледа си взема елените? Аз не. Поне до вчера. А от вчера знам отговора де.

Карайки по обратният път към Плунге, вижте какво намерих: ферма за елени. Ха сега де! Спомнихте ли си вицовете за чукчите ("А бе вие виждали ли сте северен елен?") Много ми е странна тази ферма, или може би е било горско стопанство - все едно; струпали се хайванчетата край сенцето и преживят. Аз елен не съм виждал от толкова близо през живота си, сега изведнъж цяло стадо.

Гледахме се, снимах ги, кошутите нещо се скатаха на една страна, а в същото време пък елените нещо се събраха на купчина и се съветваха нещо по мой адрес. Толкова интересен "туристически" ден не съм имал досега.