Марионетното

 Според Копейката правителството ни е "марионетно" - марионетен режим, поставен от правителството на Съединените щати. 

В сегашни дни в света има само един марионетен режим - това е правителството на Южна Корея според официалната пропаганда на Северна Корея. По стечение на обстоятелствата и то е на подчинение на правителството на Съединените щати. 

В миналите години, в "онези" години по-точно марионетните правителства с лопата да ги ринеш - такива бяха правителствата на западните страни, а кукловодите отново бяха капиталистите от Америка. Марионетка беше и Тито, марионетно беше и правителството на Япония, макар че на нас би трябвало да ни е през оная работа за правителството на Япония (и на Южна Корея покрай него). Марионетни бяха правителствата на бившите колонии, които не протягаха ръка към благините на комунизма, а запазваха топлите си отношения с бившите си метрополии. Марионетни правителства бяха и онези, които идваха в резултат на преврат, за да свалят наложените с преврат марионетни комунистически правителства. 

Иначе казано, в годините на Студената война марионетните правителства никнеха като гъби след дъжд. Официално бяха "онези", но реалността беше леко по-различна, ние тук не смеехме да пръднем дори без разрешение от Москва. Иначе братската помощ идваше на крилете на съветските танкове - я в Чехословакия, я в Унгария или ГДР, че и на други места.

Та след като онези времена първо, не са толкова далеч, второ - има интернет и достатъчно данни за тях да вадиш риториката от онези години показва най-малкото липса на въображение и много ниско интелектуално ниво. Направо е трагикомично да го гледаш Копейката как се пъне да каже нещо умно, но звучи като партиен секретар на селско ТКЗС, който обяснява на кооператорите международното положение. 

А знаете ли кой пръв извади риториката от ония година? Правилно, руснаците. Още от 2014 г, когато Донецк и Луганск обявиха независимост от Украйна те се обявиха за "народни" републики. А за какви други да се обявят? Копейката на всяка втора дума обявява някого за "национален предател", макар че едва ли може да даде точно определение за това какво е национален предател, да не говорим, че никой не го е упълномощил да определя кое е национален интерес и кое не, че да съди в последствие кой е национален предател и кой не. Ако се разровите из руските телеграм канали или пък случайно попаднете на предаването на оня шопар Азарьонок там на всеки втори ред гарантирано има поне един национален предател. Други категории няма - или си с нас, или не си с нас, а щом не си с нас, значи си против нас; а ние сме с народа, значи щом си против нас, си против народа, тогава определено си национален предател! 

В днешната неосъветска пропаганда правителството в Киев в руските официални медии е "престъпно" (какво друго да е), дошло е на власт с преврат и задължително е "фашистко". А сега погледнете какво отношение има Копейката към нашето правителство - неофашистко било, марионетно било, не знам още какво. 

Аз много бих се замислил преди да определя кой точно е марионетката в картинката.

Мостът на шпионите

Да си призная, очаквах повече от този филм - шпионска история от Студената война, и то от разгара и, от едната страна руският шпионин в Съединените щати Рудолф Абел, от другата страна е американският пилот Франсис Пауърс и инцидентът с неговия Ю-2, свален над СССР. 

Самата история на Рудолф Абел е много интересна, син на руски немци-комунисти, изгонени от Русия за революционна дейност още през 1901, заселили се в Лондон, след което се върнали в СССР. Самият Рудолф Абел (с рождено име Уилиям Фишер) работи в ОГПУ първо като преводач, а после като разузнавач в Норвегия и Великобритания докато не го прибират обратно в Русия, където го уволняват от ОГПУ поради недоверието на Ягода към разузнавачите, работили в досег с "класовия враг". Цяло чудо е, че не е свършил още тогава в ГУЛАГ.

След войната го прехвърлят в Съединените щати, където основава и ръководи агентурна мрежа, която дава доста добри резултати. Провалът на мрежата и арестуването на Абел става заради пробив в радиста на мрежата, финландецът Рейно Хайханен. Абел обаче и в затвора се държи интересно, рисува, решава интегрални уравнения, въобще, има много хляб в неговата история.

Франсис Пауърс и неговото сваляне и залавяне също е интересно и богато на събития, то е един от най-известните случаи на шпионаж от онези години. Инцидентът е част от програмата на Съединените щати за шпионаж срещу Съветския съюз. Първоначално президентът Айзенхауер предлага на Хрушчов политиката на "Отворено небе", за да се предотврати взаимното нанасяне на ядрен удар. След като Хрушчов отказва, Айзенхауер все пак дава зелена светлина пред програмата, но тайно, едностранно. Официално летателният отряд на американците се е занимавал с метеорология. Американците започват с шпионаж първо на западните части на СССР, излитайки от Германия и Норвегия, постепенно започват да шпионират и Сибир и Далечния Изток. Специално полетът на Пауърс е бил наречен "Голям шлем" поради факта, че е започнал от Пакистан и е трябвало да завърши в Норвегия, а целите пред него са били да заснеме различни стратегически обекти.

Въпреки, че Съветският съюз по онова време не е имал технологичната възможност да свали шпионските самолети U-2 поради голямата височина на полета, тяхната ПВО редовно ги е прихващала. От това, което чета за свалянето на Пауърс, то е повече въпрос на късмет, но все пак е станало.

Въобще, от две толкова интересни истории, обединени в една, във филма се разказва за адвоката на Рудолф Абел, Джеймс Донован.

Том Ханкс го пуснаха ей така, в Източен Берлин, все едно го пратиха да носи кошница с вино и сиренце на болната си баба. Ма да не се намесвало правителството, ма и руснаците не искали там нещо си да се знае, сигурно е имало разни съображения от различно естество, но като цяло, ако наистина ЦРУ толкова са го закършили за агенти още в началото на 60-те построяването на комунизма през 1980-а си изглежда напълно реално и постижимо. Не че омаловажавам участието на Джеймс Донован в цялата история, просто при тези две събития, толкова храна за въображението дават (Спилбърг е режисьор), направо не можах да повярвам до края, че гледам някакъв филм за усилията на честния американски адвокат!

Новата Студена война

Прави ми впечатление, че руснаците се отнасят към санкциите с доста голяма доза хумор. Руската част на интернет е пълна с иронични коментари по този повод, които се обновяват всеки ден.

Както вече писах, на огромната част от руснаците им е "фиолетово" за санкциите, и мисля, с основание - за масовата част от тях все още са живи времената, когато изборът им се свеждаше до козметика "Ален мак", вино "Меча кръв", ГДР-ейска или унгарска битова техника и 20 годишен "Москвич" пред блока.

Поколения руснаци живяха в санкции и без резолюцията на ЕС.

А в същото време Русия отговори с ответни санкции и в цялата тази бъркотия единствено рейтингът на Путин расте. 

ЕС, САЩ и Русия днес не са Европа, САЩ и СССР отпреди 30 години, Обама не е Рейгън и Путин не е Брежнев. 

И за десерт един виц, илюстриращ ситуацията:

- Владимир Владимирович, а нова Желязна завеса ще има ли?
- Изключено! Ще минем само с бодлива тел.